О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…...02.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №181 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 414а вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК
Подадена е частна жалба от „Морски
дюнер“ ЕООД, ЕИК **********,
чрез пълн. адв. Кр.Т.,
против разпореждане № 52404/25.11.2019г. на ВРС по гр.д.№ 17335/2019г., с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 325
лв. по заповед за изпълнение №8160/24.10.2019г., издадена по
ч.гр.д.№17335/2019г., в хипотезата на чл.414а от ГПК.
В частната
жалба се навеждат твърдения за неправилност на разпореждането, като се твърди,
че длъжникът е станал повод за подаване на заявлението, тъй като е заплатил
дължимата сума след датата на входиране на
заявлението в съда. Моли да бъде отменено
постановеното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е образувано въз основа на заявление
вх.№77358/23.10.2019г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
депозирано от „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК ********** срещу „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********. Издадена е заповед за изпълнение №8160/24.10.2019г. в полза
на „Морски дюнер“
ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на сумата 19,00 лева,
представляваща недължимо платена такса за възстановяване преноса на
електрическа енергия по фактура №ТП3301280552/26.04.2017г., като вземането е
прехвърлено в полза на заявителя с договор за цесия от 17.10.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 325,00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение от 300,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
С разпоредбата на чл. 414а, ал.
1 ГПК е предвидена възможността
длъжникът да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение,
че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към възражението следва
да приложи доказателства за изпълнението. Съгласно разпоредбата на ал. 2, ако с поведението си
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази също,
че не дължи разноски за производството. Възражението заедно с приложенията се
изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок.
Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или
частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно чл. 414а, ал.
4, изр. 1 ГПК. Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася
по възражението и постъпилото становище - чл. 414а, ал.
4, изр. 2 ГПК.
В настоящия случай
в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което се заявява,
че незабавно след получаване на уведомлението за цесия, въпреки липсата на посочена
в него банкова сметка, „***-Про Продажби“ АД е
заплатило сумата от 19 лв., още преди получаване на съобщението за издадената
заповед за изпълнение. В рамките на предоставения на основание
чл.414а, ал.3 ГПК тридневен срок е постъпило становище от кредитора, в което е
изложено, че „Енерго-Про Продажби“ АД е станало повод за завеждане на
настоящото производство, тъй като плащането е извършено след завеждане на
настоящото дело. Моли да му бъде издаден изпълнителен лист за разноските в
размер на 325,00 лв.
При
анализ на предвидената в чл.414а последователност на действията при наличието
на различни предпоставки се налага извода, че заповедният съд обезсилва
заповедта за изпълнение в частта за разноските в две хипотези:
1.Когато длъжникът е възразил
срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или изцяло
задължението си и заявителят не е подал становище в срок, т.е. заявителят се е дезинтересирал от
искането си, поради което без разглеждане на искането по същество,
заповедният съд обезсилва заповедта; 2.Когато е подадено становище от
заявителя, с което е изразена позиция по разноските, заповедният съд следва
да обезсили заповедта за изпълнение в
частта за разноските при условията на чл. 414а, ал.
2 ГПК - само ако прецени, че длъжникът не е дал повод за предявяване
на вземането. Разпоредбата на чл.414а от ГПК е приета с
редакцията на закона / ДВ бр.86 от 2017г. след постановяването на Тълкувателно
решение 4/2013г. на ВКС, съгласно т.10в
от което се предвижда, че ако кредиторът е получил изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза
кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. Настоящата разпоредба доразвива цитираното разрешение по ТР,
като целта е при извършено плащане спорът между страните да се разреши без
иницииране на исковото установително производство по чл.422 от ГПК. С оглед
постигането на тази цел, видно от ал.4 на чл.414а, се предвижда при подаване на
становище съдът да се произнесе по възражението, не само по искането за
разноски, както се предвиждаше преди изменението, въз основа на цитираното
разрешение по ТР 4/2013г.
В
настоящия случай, въпреки формирания извод за основателност на възражението на
длъжника, а именно че не е станал причина за завеждане на делото и съответно не
дължи разноски, заповедният съд не е обезсилил заповедта за изпълнение в тази
част с аргумент, че има такива правомощия единствено при хипотезата на чл. 414а
ал.4 от ГПК, като същевременно въз основа на същите аргументи е отказал
издаване на изпълнителен лист. Липсва
произнасяне на съда по основното възражение за недължимост
поради изпълнение на задължението изцяло по смисъла на чл.414а, ал.4 от ГПК, с
оглед на което на този етап не е основателно искането за издаване на изпълнителен
лист за разноските, доколкото дължимостта на
разноските е следствие от произнасянето по основния предмет на производството. Едва
след произнасяне по същество на възражението за недължимост
съдът следва да се произнесе отново по въпроса за издаване на изпълнителен лист
за разноските, като вече на този етап съобрази дали длъжникът е станал причина
за завеждане на производството.
Предвид изложеното, макар и въз основа на различни
мотиви, настоящият състав намира, че
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззиваемия
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски в размер на
240.00 лева, съгласно представения списък и доказателства за извършването им.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 90349/05.12.2019г., подадена от „Морски дюнер“
ЕООД, ЕИК **********, чрез пълн.
адв. Кр.Т., против разпореждане № 52404/25.11.2019г. на ВРС по гр.д.№ 17335/2019г., с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на 325
лв. по заповед за изпълнение №8160/24.10.2019г., издадена по
ч.гр.д.№17335/2019г., в хипотезата на чл.414а от ГПК.
ОСЪЖДА „Морски дюнер“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище с.Здравец, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 240.00 /двеста и
четиридесет/ лева, представляващи сторени по делото разноски на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: