Определение по дело №444/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2707 от 29.11.2024 г., подадена от М. Й. Й. от [населено място], [ЕГН], против Заповед № 1201 от 12.11.2024 г. на зам. кмета на Община Севлиево.

С оспорения административен акт, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, §.8, ал. 2, т. 2 и т. 3, във вр. с §.8, ал. 1 от ПР на същия нормативен акт е одобрен ПУП – План за регулация /ПР/ за частично изменение на ЗРП за УПИ III, [УПИ] и УПИ XXVI – 80 от кв. 58 по плана на [населено място], изработен на посочените правни основания. Регулационните линии на посочените УПИ се прокарват в съответствие с имотните граници на съществуващите ПИ с идентификатори: №65927.501.81; №65927.501.80 и №65927.501.79 по КККР на [населено място]. Позицията на ответната страна е, че за имотите е налице неприложена регулация и сроковете по §.6, ал. 2 от ЗУТ, които са изтекли и е налице предпоставка за връщане на регулационните линии по съществуващите имотни граници на основание §.8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПР на ЗУТ. Заявителят на промяната е собственик на [УПИ] от кв. 58 по регулационния план на [населено място] и в това си качество конституиран като заинтересована страна по делото – М. Р. М..

Видно и от обяснителната записка, вътрешните регулационни линии на трите посочени в Заповедта УПИ се преместват по имотната граница на [ПИ], за който е отреден УПИ XXVI – 80.

На 17.12.2024 г. по делото е постъпил документ, наименован „становище и искане“ от процесуален представител на жалбоподателя – адв. И. С., в което се заявява, че се оспорва изцяло Заповед № 1201 от 12.11.2024 г., издадена от зам. кмета на Община Севлиево, като недопустима и незаконосъобразна.

В проведеното по делото о.с.з. от 18.02.2025 г. процесуалният представител на заинтересованите страни: М. Р. М., М. Х. М. и Н. П. Н. – адв. Т. Г., оспорва депозираната жалба, като намира същата за изцяло недопустима поради липсата на правен интерес на жалбоподателя.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на [ПИ] /скица КККР– л. 25, скица КККР – л.81, приложени нотариални актове и твърдения на самия жалбоподател/, а съседен на него е ПИ с [идентификатор], собственост на заинтересованите лица М. Х. М. и М. Р. М.. Между двата имота има обща граница, засегната от процесното изменение. С ПИ с [идентификатор], за който с изменението се отрежда УПИ III, жалбоподателят няма обща граница. Не е налице и твърдение за наличие на вещни права върху този имот, поради което съдът намира, че по отношение изменението на плана спрямо този имот за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на заповедта, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане в тази й част и делото да бъде прекратено в същата. Не са налице основания по чл. 131 от ЗУТ, въз основа на които да се предположи наличието на правен интерес от оспорване на Заповедта в тази нейна част. Собствениците на този имот имат самостоятелно право на жалба, което не са счели за нужно да упражнят, с оглед на което следва да се приеме, че процесното изменение на устройствения план е влязло в сила в същата част, а настоящият жалбоподател не може да влезе в ролята на процесуален субституент и да подаде жалба и от тяхно име. Тази фигура е неприложима за административния процес.

Собственици на този имот са Н. П. Н. и Т. П. Н., конституирани като заинтересовани лица с оглед направеното от жалбоподателя изрично и цялостно оспорване на заповедта, вкл. в тази й част. Н. Н. е упълномощил като свой процесуален представител адв. Т. Г.. В проведеното поделото о.с.з. от 18.02.2025 г. Н. изрично изразява своето желание да бъде представляван в процеса от този представител, което е вписано и в протокола като негово изявление. По този повод се представя и Договор за правна защита и съдействие № 9 от 2025 г., с който Н. Н. възлага на адв. Т. Г. оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело, за което двамата са договорили възнаграждение в полза на адвоката по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като се сочи изрично, че Н. е материално затруднено лице и не заплаща оказаната му помощ.

В същото о.с.з. адв. Г. моли в случай, че съдът прекрати делото по отношение на това заинтересовано лице, за което е направил изрично мотивирано искане, в негова полза да се присъди адвокатско възнаграждение. По това искане съдът следва да се произнесе в настоящия съдебен акт, като вземе предвид, че част от диспозитива му е именно оставяне на жалбата без разглеждане досежно имота на Н., представляван от адв. Г., и прекратяване на делото в тази му част.

Б. Н. е бил конституиран като заинтересована страна, участвала в производството по издаване на процесния ИАА и посочена от ответната страна в списъка на заинтересованите страни. Жалбоподателят е оспорил ИАА в неговата цялост. С Разпореждане № 1551 от 06.12.2024 г. съдът е указал изрично на жалбоподателя да установи своя правен интерес от оспорването на заповедта досежно УПИ III, отреден [ПИ] по КККР на [населено място]. В отговор с документ, наименован „Становище – искане“ с вх. № СДА-01-2875 от 17.12.2024 г., процесуалният представител на жалбоподателя отново изрично заявява, че оспорва изцяло процесната Заповед, но не излага твърдения, нито представя доказателства за наличието на свой правен интерес от оспорването в тази нейна част. В проведеното по делото о.с.з. въпреки отново предоставената му такава възможност той също не представя доказателства за наличието на свой правен интерес, въпреки че поддържа така депозираната жалба отново изцяло, срещу ИАА.

Съгл. чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, заинтересованата страната също има право на разноски при прекратяване на делото, като в случая съдът взе предвид, че тя не е предизвикала правния спор. Тези разноски се възлагат на страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. /Определение № 10786 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2024 г., II о./ Според действащата редакция при прекратяване на производството, какъвто е настоящият случай, без значение на какво основание, право на разноски имат заинтересованите страни. /Определение № 11752 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2023 г., II о./

Съгласно чл. 38 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, както и на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В случая в договора е посочено, че услугата се оказва от адв. Г. на материално затруднено лице. В такива случаи нормата на ал. 2 предвижда ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По отношение на направеното от страна на жалбоподателя възражение за липса на доказаност за наличието на материално затруднение на Н. съдът взе предвид съдебната практика, съгласно която в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА, достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство са изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, за което е представен двустранно подписан договор. В този см., напр., Определение № 4159 от 5.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2024 г., III о. Налице е договор за правна защита и съдействие и редовно пълномощно за процесуално представителство, които доказателства обосновават приложението на чл. 38 ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание (ал. 1, т. 2 с. з.) не се нуждае от доказване - Решение № 4167 от 8.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2023 г., III о. При преценката на основанието по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не разполага с правна възможност да проверява дали са налице хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА – Определение № 12647 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2019 г., V о. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице - Решение № 572 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2024 г., III о. настоящият съдебен състав се съобразява с тази съдебна практика и намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на заинтересованата страна е направено своевременно, допустимо е и се явява основателно. С оглед вида и обема на правната помощ – участие в едно открито съдебно заседание посредством направено възражение за липса на правен интерес от оспорване на ИАА у жалбоподателя по отношение на тази страна, прекратяването на делото в съответната част, без спорът да се разглежда по същество, съдът намира, че се явява справедливо присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. в полза на процесуалния представител – адв. Т. Л. Г.. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени дадените указания в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022 г., от които следва, че националната юрисдикция не е обвързана от минимални размери, предвидени в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, а съдът следва да съобрази още интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената работа.

Съдът е изразил становище в проведеното о.с.з. от 18.02.2025 г. относно необходимост от допускане и изслушване на СТЕ въз основа на депозирана по делото молба на ответната страна с уточнени въпроси, като е предоставил възможност на страните също да поставят въпроси и да направят уточнения и е определил срок за това.

В така постановения срок уточняващи въпроси са депозирани от заинтересованата страна М. Р. М..

С оглед на това, че съдът счита за допустимо и необходимо назначаването на такава експертиза с оглед изясняване на делото от фактическа страна, такава следва да се допусне и да бъдат определени задачите й и първоначален депозит, след което да се определи и вещо лице.

Воден от изложеното и на посочените правни и фактически основания, Административен съд- Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № СДА-01-2707 от 29.11.2024 г., подадена от М. Й. Й. от [населено място], [ЕГН], против Заповед № 1201 от 12.11.2024 г. на зам. кмета на Община Севлиево, в частта й, в която с нея се одобрява Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация /ПР/ за частично изменение на ЗРП за УПИ III от кв. 58 по плана на [населено място], изработен на основание§. 8, ал. 2, т. 2 и т. 3,във вр. с ал. 1 от ПР на ЗУТ, като регулационните линии на същия се прокарат в съответствие с имотните граници на съществуващ ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], поради липса на правен интерес у жалбоподателя.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част.

ОСЪЖДА М. Й. Й. от [населено място], [ЕГН], да заплати на адв. Т. Л. Г. от АК – София, [ЛНЧ], [ЕГН], БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 38, ал. 2 ГПК, чл. 143, ал. 4, във вр. с ал.3, чл. 144 от АПК, сумата от 100.00 /сто/ лв. адвокатско възнаграждение.

НАЗНАЧАВА съдебна техническа експертиза от едно вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото, както и с намиращи се допълнителни и необходими му документи при страните по делото, СГКК – Габрово и евентуално при други трети лица, и след като посети имотите, засегнати от процесното изменение, на място, да отговори на следните въпроси:

1. Да посочи кой е действащият регулационен план за процесните имоти, като приложи извадка от него, касаеща същите, в текстови и графичен вариант;
2. Да приложи извадка от действащ кадастрален план за имотите към датата на издаване на процесната заповед, а при последващи изменения – и на същите, като посочи от кога са в сила, налице ли са разминавания между него и предвижданията за процесните имоти в процесната Заповед и ако има различия – в какво се изразяват те;
3. Да посочи дали са налице предходни влезли в сила регулационни планове и ако такива са в сила – с какъв акт са одобрени, кога са влезли в сила и по какъв начин са отразени на тях процесните имоти. Ако не са налице такива планове, да се посочи дали и кой кадастрален план е послужил за основа при първоначалното им урегулиране.
4. Налице ли е материализирана на място граница между засегнатите имоти и ако е налице такава, да се посочи по какъв начин е установено това, както и да се изготви заснемането й;
5. Да се посочи налице ли са придаваеми площи по отношение на процесните имоти и ако са налице такива, те да бъдат отразени и да се посочи конкретно дали същите попадат в обхвата на допустимите разлики по чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба № РД-02-20-50 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. При наличието на такива площи вещото лице да посочи провеждани ли са отчуждителни мероприятия и дали са налице данни за уреждане на сметки по регулация чрез заплащане, като приложи към заключението си и наличните за това документи.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 500.00 лв., платим от ответната страна в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на настоящия съдебен акт, като в същия срок страната депозира и оригинален платежен документ по делото, удостоверяващ изпълнението на това задължение.

Определението подлежи на обжалване в частта си относно частичното оставяне на жалбата без разглеждане и частичното прекратяването на делото в тази връзка, в 7-дневен срок от съобщаването, с частна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен Административен съд.

В останалата си част същото не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на страните, в едно със съобщенията.