№ 1642
гр. ***, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103964 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Е. П., ЕГН
********** с адрес в гр.*** против „****, гр.****. Ищецът твърди, че
сключил с ответника договор за кредит № **********/30.12.2019г., съгласно
който получил сумата от 500 лева със срок на погасяване до 29.01.2020г. при
ГПР 49,7 % и ГЛП 41 %, като сумата по лихвата възлиза в размер на 16,85
лева. В договора било посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер
на 123,15 лева за такса бърза разглеждане. Ищецът твърди, че заплатил
изцяло дължимата по кредита сума, включително и таксата за експресно
разглеждане. Ищецът твърди, че договорът има характер на договор с
потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. Ищецът твърди, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като
липсва ГПР. Такъв е посочен погрешно, а действителния размер е в пъти по-
висок от посочения в договора и е над максимално установения, предвиден в
чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди, че със сключването на договора, в същия е
предвидено заплащането на допълнителна услуга, за която потребителят
дължи възнаграждение. Поради това твърди, че тази такса следва да се
включи в ГПР, който се изчислява по единна формула залегнала в Директива
2008/48/ЕО, според която тези такси са предвидими общи разходи, които
обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително
заложени. Твърди, че по тези съображения следва да се включват в общия
размер на разходите, а от там и в ГПР. Грешно посочения размер на ГПР се
приравнява на липсата на ГПР, което води до недействителност на договора.
Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът има право да въвежда допълнителни
услуги, за които се начисляват такси. Налице е, обаче забрана да се изискват
1
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Твърди, че таксата експресно разглеждане не представлява
допълнителна услуга, тъй като е част от неговото отпускане и
администриране. Твърди, че тази услуга е свързана с усвояването и
обслужването на кредита, а в същото време кредитодателят си набавя
допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на основния принцип забраняващ неоснователното обогатяване
да се калкулира като допълнителна печалба. Твърди, че това нарушава
разпоредбата на чл.143 т.19 ЗЗП, тъй като тази клауза е неравноправна и
противоречи на добрите нрави. В заключение моли съда да признае за
нищожна клаузата в договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане
и да осъди ответника да заплати сумата от 50 лева частично от 123,15 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за кредит за таксата за
експресно разглеждане на молбата.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете.
Навежда доводи, че ищецът е изтеглил кредита и е усвоил сумата, като в
същия ден се е отказал от договора, каквото право има и е върнал само
чистата главница в размер на 500 лева. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът приел, че предявените искове намират правното си основание в
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат приети за
разглеждане по същество.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за кредит от № **********/30.12.2019г.,
по който ищецът е посочен като кредитополучател, а ответното дружество е
кредитор. Съгласно условията на договора на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 500лв., за срок от 30 дни при лихвен процент от 41%, ГПР
49,7 %, 123,15 лв. такса за експресно разглеждане. По делото е представен
Стандартен Европейски формуляр с оглед изискването за запознаване на
потребителя с преддоговорна информация. Видно е, че данните посочени в
Стандартния европейски формуляр кореспондират с приложения с исковата
молба договор за кредит. Представено е извлечение от договора към датата на
сключването му, в който е отразено размера на главницата 500 лева,
допълнителната услуга 123,15 лева, лихва 16,85 лева, като общата сума за
плащане е в размер на 640 лева.
Не е спорно и се установява от заключението на вещото лице, прието по
делото, че на 30.12.2019г. страните са сключили договор за кредит за сумата
от 500 лева, която била усвоена от ищеца на същата дата в 12,52 часа. Вещото
лице сочи в заключението си и съдът приема за установено, че същия деня, в
14 часа ищецът е превел обратно сумата от 500 лева, главница по договора за
кредит. В съдебно заседание вещото лице заяви, че с оглед връщането на
сумата в деня на усвояване на кредита, ответното дружество заемодател не е
начислило на ищеца заемател нито лихва, нито такса за експресно
2
разглеждане, нито неустойка. Получена е и е върната само главницата.
По отношение на клаузата за такса за експресно разглеждане на искането
за сключване на договор за кредит, съдът счита, че същата е нищожна.
Установява се, че представеният договор е за срок от тридесет дни и искът не
може да бъде разгледан на база оспорванията от ищеца по ЗПК, защото този
закон в конкретната хипотеза е неприложим на основание чл.4 ал.1 т.6 от ЗПК
- Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца. От правна страна, съдът счита, че
уговореното в договора задължение на заемателя за заплащане на такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
123,15 лева е нищожна поради нейната неравноправност. В чл.143 ал.2 ЗЗП
неравноправните клаузи не са изчерпателно дадени, а само примерно (Р.
№345 от 09.01.2019г. ВКС, т.д.№1768/2018г., II т.о., ТК). Посочената клауза
се явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото
неравноправна е всяка „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“
Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП,
тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Видно е, че приложения СЕФ също е отразена
тази такса и кредитополучателят не е имал възможност да не я приеме. За да
сключи договора и да усвои сумата е бил длъжен да се съгласи да заплати
така посочената такса.
Отделно от това съдът счита, че е неравноправна и на основание чл.143
т.20 ЗЗП, съгласно която неравноправна е клаузата, която поставя и други
подобни условия. Законът дава възможност да се прецени във всеки отделен
случай наличието на такива клаузи и съдът приема, че в случая въвеждането
на такса експресно разглеждане в размер на една трета на заетата сума
представлява неравноправна клауза, тъй като не е ясно какво задължение
въвежда за заемодателя срещу заплащане на така определената висока такса.
Видно е, че в самия договор липсва дефиниция на услугата „експресно
разглеждане“, за да може съдът да прецени каква е реално предоставената
услуга и съответно дали предложената услуга е еквивалентна на определената
такса.
Противоречието между клаузата за експресно разглеждане и добрите
нрави е налице още при сключването на договора и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част договорът изобщо не е породил
правно действие. В случая кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде
3
отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако заемателят не се съгласи на
клаузите по договора, за които липсват доказателства да е дадена възможност
за индивидуално договаряне. Тази клауза цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна
услуга и представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно
е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се
цели реално заобикаляне на закона. Поради изложеното предявения иск
следва да бъде уважен и клаузата на договора, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане следва да бъде прогласена за нищожна.
По предявения иск по чл.55 ЗЗД, съдът приема същия за неоснователен
по следните съображения : Както се посочи по- горе, клаузата за такса в
процесния договор за паричен заем е недействителна, а нищожното правно
основание се приравнява на липса на основание. В същото време, с оглед
приетото по делото заключение, от което се установи, че такава такса не е
начислявана и заплащана от ищеца, съдът счита, че предявения иск за
връщане на платено без основание неоснователен.
По разноските : Предявени са два иска, от които единият е основателен.
Процесуалният представител на ищеца
претендира заплащане на разноски в размер
на по 480 лева за всеки от двата иска. Съдът
счита, че не е обвързан с размери на
минималните адвокатски възнаграждения,
определени с наредба. Съгласно Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и
С-202/2004 на СЕС, делегирането на
частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет - на правомощия да определя
4
минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за
свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и
чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото
на ЕС, тъй като очевидно не съответства на
критериите, изведени във въпросното
решение, а именно: правоприлагащият орган
(съдът) да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото,
инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на
адвокатските възнаграждения тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед
реално положения труд и направени разходи
от процесуалния представител, респективно
представляваната в процеса страна. Това
разрешение се налага, тъй като правилата на
Наредбата не засягат само потребителя на
5
адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако
загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар
под формата на подлежащи на възстановяване
разноски в производство. По този начин се
отнема правото на съда да съобрази
спецификите на конкретното дело и да
присъди разумен размер за направените
разноски и нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 Харта на
основните права на Европейския съюз и
съответстващия му чл.6 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните
свободи. Същото се приема и в останалата
практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС,
съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска съдът да може във
всеки случаи, в които прилагането на общия
6
режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, които се счита за
несправедлив, да се отклони по изключение
от този режим.
Следва да се отчете също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на
сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква
СЕС в решението си.
Националният съд трябва да гарантира пълното действие на нормите на
правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори
последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да
изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред (Р. от 09.03.1978г. по д.№106/1977г. на Съда на ЕО). В този
смисъл е и практиката на българските съдилища (Р. № 6522/22.10.2018г. по в.гр.д.
№1061/2018г. на СГС; Опр. №2514/23.05.2018г. по в.ч.гр.д.№ 407/2018г. на ОС-
Благоевград; Р. №95/31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д.№ 95/2018г. )
По тези съображения съдът счита, че не е обвързан от определените с
Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В
случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено
реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за
претендираното възнаграждение от 480лв. за всеки иск. Неоправдано е да се
присъждат възнаграждения в претендирания размер от по 480 лева за един иск.
Минималното възнаграждение, определено от наредбата, значително ги
нахвърля като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по
отделните искове не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да
налага определяне на хонорара в такива размери. Самото дело е приключило
срочно с провеждане на две съдебни заседания. Несправедливо и неотчитащо
положения реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано в
7
размер на 480лв., макар и в границите на минималното определено в Наредбата.
Ето защо съдът намира, че следва да определи възнаграждението съгласно
чл.7 ал.1 т.4 Наредба № 1 МРАВ, в редакция действаща към 05.09.2022г. (1000
лева), намалено до една трета – по иска за обявяване на нищожност на клауза в
договора е в размер на 333,33 лв. За този иск ответникът дължи на ищеца
заплащане и на държавна такса в размер на 50 лева.
Неоснователен е иска за връщане на платена без основание сума от 50
лева, частично от 123,15 лева, поради което на ищеца не се дължат разноски за
държавна такса и на процесуалния представител за адвокатско възнаграждение.
По отхвърления иск, ищецът дължи на ответника разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата предвиждаща заплащане на
такса „експресно разглеждане“ в размер на 123,15 лева от Договор за кредит
№ **********/30.12.2019г., с която се начислява такса за експресно
разглеждане на сключения между Н. Е. П., ЕГН ********** и „4 фианс“
ЕООД, чиито правоприемник е ответника „**** с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр.****, район ****, ул.Д.**** №52-54, представлявано
от ****, поради противоречие със чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.143 т.19 и т.20
ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. Е. П., ЕГН
********** с адрес в гр. *** против „**** с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление в гр.****, район ****, ул.Д.**** №52-54, представлявано от
**** иск за заплащане на сумата от 50 лева като частичен от 123,15 лева,
представляваващ платена без правно основание такса „Експресно
разглеждане“ по Договор за кредит № **********/30.12.2019г.
ОСЪЖДА „**** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в
гр.****, район ****, ул.Д.**** №52-54, представлявано от ****, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. ***, разноски в размер
на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „**** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в
8
гр.****, район ****, ул.Д.**** №52-54, представлявано от **** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. М. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер
на 333,33 лева по иска с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.143 т.19 и т.20
ЗЗП, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „**** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.****, район
****, ул.Д.**** №52-54, представлявано от **** разноски за юрк
възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9