№ 246
гр. Шумен, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500415 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №566/17.07.2024 г., постановено по гр. д. №44/2024 г. по описа на ШРС е
признато за установено по отношение на „Омега агро инвест“ ЕООД, че С. И. Ц. е
собственик по давност /присъединявайки владението на праводателя си Ц.И.Г./ на следните
недвижими имоти: имот №002021 по КВС на землището на с. ......., с площ 1,003 дка,
местност „.......“, представляващ поземлен имот с идентификатор 12663.2.21 по КККР на с.
....... и имот №002023 по КВС землището на с. ......., с площ 1,779 дка, местност „.......“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 12663.2.23 по КККР на с. ........
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, който
счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Изводът на съда, че по отношение на
ищеца или негови праводатели не е спирал срокът по § 1, ал. 1 от ЗДЗС, тъй като имотът
въобще не е бил частна общинска собственост, съответно общината не е могла да прехвърли
права, които не е придобила на ответника, не кореспондирал на събраните доказателства и
действащите законодателства и на възприетото от реституционния орган при включването
на имотите в КВС, респективно при предаването им по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ на община
........ Установеното посредством заключението на приетата по делото СТЕ и не оспорена от
страните, че имотите са изключени от регулация със заповед №1464/1963 г., тоест веднага
след приключване на процеса по одържавяване, било индиция, че имотите по съществото си
са земеделски земи, като по делото не били представени доказателства да са били
предоставени на праводателите на ищеца по реда на ЗСГ от 1973 г. и ПМС №25/1975 г..
1
Районният съд не обсъдил и доводите на ответника, че ищецът не е придобил имотите по
давност. Следвало да се има предвид, че по отношение двата поземлени имота са вписани
актове за общинска собственост в СВ гр. Шумен, с които община ....... признала двата имота
за общинска собственост. С оглед решение №3/24.02.202 г. по к.д №16/2021 г. на КС на РБ
придобивната давност за общински имоти започнала два тече от 09.03.2022 г., поради което
дори и да се приемело, че ищецът, а преди това и неговите праводатели са владели
процесните два имота към настоящия момент не бил изтекъл законоустановения срок, за да
се приложи придобивната давност. Освен това, от справката в ИКАР по партидата на двата
поземлени имота ясно проличавало тяхното законово придобиване от ответното дружество
чрез сключен договор за продажба на недвижими имоти частна общинска собственост,
вписан в СВ гр. Шумен. Всичко това доказвало, че ответникът е собственик на процесните
имоти. Също от приложените справки от ИКАР били видни и действията, които ответното
дружество е предприемало след придобиването на имотите. Към настоящия момент за
процесните имоти бил сключен договор за наем на земеделски земи от 07.07.2023 г. между
ответното дружество като наемодател и „Би солар плюс“ ЕООД като наемател за срок от
една стопанска година, считано от 01.10.2023 г.. Горното установявало, че ответното
дружество е владяло имота повече от 10 години непрекъснато, спокойно явно и
необезпокоявано, поради което бил изпълнен фактическият състав на придобивната давност.
Поради изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. И. Ц., действащ чрез процесуалния си представил адв. Г. Б. при ШАК,
с който взема становище за нейната неоснователност и моли решението на ШРС да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно
правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното
приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.
№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Шуменският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено копие на нотариалното дело, въз основа на което е издаден
нотариален акт от №31 от 11.05.2023 г., том ІІ, дело №202/2023 г. на нотариус рег. №716 и с
район на действие – района на ШРС. Видно от посочения нотариален акт Ц.И.Г. е признат за
2
собственик по давностно владение на дворно място с площ 2393 кв. м., представляващо
УПИ V-23 в кв. 4 по плана на с. ......., заедно с построената в имота жилищна сграда, при
граници на дворното място: улица, УПИІV-22, УПИ ІІІ-21, УПИ VІ-24. При
обстоятелствената проверка са представени копия на два договора за покупко-продажба на
недвижим имот в с. ........ В първия договор е посочено, че продавачите С.И.С. и Б.С.Д.
продават собствения си имот в с. ....... (не индивидуализиран в договора) на Ц.И.Г. от с. .......
за сумата от 3000 лв., като е отразено, че по време на сделката са броени 1000 лв. като
капаро, а останалата сума ще се плати в срок до 01.09.1979 г. Във втория договор е посочено,
че двете семейства С.С. и Б.С. и Б.Д. и П.Д. продават на Ц.И.Г. и Р.Д.Г. собствения си имот в
с. ....... (не индивидуализиран в договора) за сумата от 3000 лв., като в същия е вписано, че
на 20.05.1979 г. сумата е броена от Ц. И. на продавачите.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №93, том ІІ, дело
№261/2023 г. по описа на нотариус рег. №716, Ц.И.Г. и Р.Д.Г. са продали на С. И. Ц.
посоченото по-горе дворно място с площ 2393 кв. м., представляващо УПИ V-23 в кв. 4 по
плана на с. ......., ведно с построената в него жилищна сграда.
Съгласно приобщените по делото акт за частна общинска собственост №1945 от
01.08.2013 г. и акт за частна общинска собственост № 1946 от 01.08.2013 г. поземлен имот
№002021 по КВС на землището на с. ......., с площ 1.033 дка, в местността „.......“, начин на
тайно ползване – посевна площ, с граници на имота: 002020, 000203, 002023, 000300 и
поземлен имот №002023 по КВС на землището на с. ......., с площ 1.779 дка, в местността
„.......“, начин на тайно ползване – посевна площ, с граници на имота: 000203, 002024,
000300 са били признати за частна общинска собственост, с посочено основание чл. 56, ал.
1, чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и
протоколно решение №4/23.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С договор №0009/11.02.2014 г. община ....... е продала на „Омега агро инвест“ ЕООД
недвижими имоти – частна общинска собственост, между които и поземлен имот №002021 и
поземлен имот №002023.
Според отразеното в справка от 27.02.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за имот
за вписвания, отбелязвания и заличавания в от СВ гр. Шумен по електронната партида на
имот 12663.2.21 на 06.08.2013 г. под пореден №6 е отразено вписване на акт за общинска
собственост със страна Община .......; на 12.02.2014 г. под пореден №5 е отразено вписване
на договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач Община ....... и купувач
„Омега Агро инвест“ ЕООД; на 12.12.2014 г. под №4 е вписан договор за аренда между
„Омега агро инвест“ ЕООД и „Пестицид експорт“ ЕООД със срок 4 години.
Според отразеното в справка от 27.02.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за
имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в от СВ гр. Шумен по електронната партида
на имот 12663.2.23 на 06.08.2013 г. под пореден №6 е отразено вписване на акт за общинска
собственост със страна Община .......; на 12.02.2014 г. под пореден №5 е отразено вписване
на договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач Община ....... и купувач
„Омега Агро инвест“ ЕООД; на 12.12.2014 г. под №4 е вписан договор за аренда между
3
„Омега агро инвест“ ЕООД и „Пестицид експорт“ ЕООД със срок 4 години.
Видно от договор за наем на земеделски земи от 07.07.2023 г. „Омега агро инвес“
ЕООД в качеството си на наемодател е предоставила на „Би солар плюс“ ЕООД в
качеството му на наемател за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ
3986,490 дка, между които и процесните два поземлени имота, за срок от една стопанска
година, считано от 01.10.2023 г..
По делото са разпитани свидетелите Х.Б.Р., В.Я.М. и Ф.М.А., водени от ищеца, без
родство със страните.
Свид. Х.Р. сочи, че от 44 години постоянно живее в с. ....... и познава имота на С. и
дядо му Ц. в селото. Споделя, че Ц. купил имота от бай С., но го е дал на С.. Описва, че
имотът се намира по пътя надолу, който бил перпендикулярен на главния път и излизал на
поляната, до кладенеца имало вратичка, а оттам вече минавало дерето. През 1984 г. и 1985 г.
наел имотът от Ц. и го обработвал, след което те си го обработвали, като до 2022 г. сеели
царевица. Имотът бил ограден с мрежа, като заедно били оградени два парцела. Оградените
места наричали ........ Общо имотът бил 5-6 дка и включвали дворът и .......те, които той
обработвал, отвсякъде било заградено. В имота имало засети орехи още от 1951 г. от
първите собственици, а в горния парцел имало и сливи, а в мястото, което той работел
нямало нищо засято. Заявява, че не е виждал чужд човек в имота. Сочи, че от 1978 г. досега
само веднъж е влизал трактор, за да изоре. До .......те не можело да се стигне от друго място
освен през имота на С., тъй като за да се влезе със селскостопанска техника трябвало да се
изчистят салкъмите до кладенеца, а имало трап и нямало как да се мине. Заявява, че .......те
не са били никога в ТКЗС.
Свид. В.М. сочи, че откакто е роден живее в с. ....... на една и съща улица със С. и Ц..
Излага, че цялото им дворно място било някъде около 5-6 дка зад къщата като се тръгне
надолу. От малка желязна врата се влизало помежду двете къщи и веднага започвала
оградата между двата ясака. Личало си, че оградата е открай време там. Ясака от горната
страна бил някъде около декар и нещо. .......те били оградени. Двете къщи били разделени от
.......те. Не е чувал някой да е идвал и да има претенции към дворното място. Спомня си, че
дворното място било дадено за 2-3 г. на друг човек да го работи, но иначе Ц. и близките му
сеели различни култури за лични нужди. Майка му, която била на 91 г., помнела предишните
хора, които живеели там, че ясакът бил техен и го продават. Заявява, че Ц. бил четвъртото
лице, което купува след първите собственици. Знаел, че Ц. го е закупил през 1979 г., защото
тогава кака Р. (съпругата на Ц.) започнала работа като магазинерка в селото. Сочи, че ТКЗС
никога не е обработвало тези имоти. Майка му също не помнела да са давани на някой да ги
обработва. Разказвала му, че като малка е ходила да копае там за надник. Освен през имота
на Ц. не било възможно от друго място да се влезе в тези два ясака, тъй като най-долната
част граничела с дере. За обработването на земята можело да се влезе от ъгъла, накрая на
улицата, където в най-горната част имало асфалт. Мястото не било удобно за
селскостопански машини. Откакто помнел мястото то се обработвало с конски рала, защото
било с лек наклон. Не му било известно земеделска фирма да иска Ц. да махне оградата. В
4
селото обаче се знаело, че много такива ....... и ниви били иззети от някакви фирма, която ги
купила от община ......., някъде около 20 дка. Миналата година Ц. платил на хора да изчистят
салкъмовите издънки от долната страна, покрай имота на съседа К..
Свид. Ф.А. сочи, че живее в с. ....... и познава къщата на Ц.. Зад къщата му имало
голям двор повече от 6 дка. Пред къщата също имало двор. Помнел мястото от 4-5-годишен.
Било оградено, имало салкъми, орехи, които били на над 30 години и граничели с дере отзад
и със селскостопанска машина не можело да се влезе. Ц. дал мястото на Н. от селото да го
работи и тогава като орязали салкъмената горичка Н. влязъл с трактор. От 5-6 години
мястото било празно и никой не го почиствал. Не е чувал фирма или някой друг да са идвали
и да искат Ц. да си махне оградата или да искат да работят мястото.
По делото е прието заключение на СТЕ, изготвено от в.л. инж. Р.Х., неоспорено от
страните, от което се установяват следните факти: Първият регулационен план на с. ....... бил
одобрен: ул. регулация от 01.09.1927 г., дворищна регулация от 08.09.1927 г., като по този
план процесните имоти попадали в границите на имот с пл. №26 от кв. 6 и в очертанията на
парцели ІІІ-26, ІV-26, Х-27 и Х в кв. 6. Имот с пл. №26 и всички отредени за него парцели
били записани на М.А.У.. Нямало данни тази дворищна регулация да е прилагана на място.
Със заповед №1464/30.09.1963 г. на председателя на ОНС гр. ....... част от имот с пл. №26
бил изключен от регулацията, съответно части от отредените за този имот парцели по плана.
По този начин територията, върху която попадат процесните имоти била изключена от
регулационните граници на населеното място. През 1995 г. бил одобрен следващият и
действащ към момента кадастрален и регулационен план на селото. По този план
процесните имоти представлявали частите от имоти с пл. №21 и №23 от кв. 4, попадащи
извън регулационните граници на населеното място, като регулационната граница по този
план била идентична с регулационната граница по плана от 1927 г.. По разписния лист към
плана имот с пл. №21 бил записан на наследници на И.Г.И., а имот №23 – на Ц.И.Г.. Имоти с
пл. №21 и №23 били нанесени като имоти, които частично попадат в регулационните
граници на населеното място и частично извън него. За частта от имот с пл. №21, попадаща
в регулационните граници, е образуван УПИ ІІ-21 в кв. 4, а за частта от имот №23, попадаща
в регулационните граници, бил образуван УПИ V-23 в кв. 4. По плана и на място не
съществували граници, които да разграничават частите във и извън регулация. Границата
между имоти с пл. №21 и №23 била изчертана като полумасивна ограда, а границата към
съседното дере от североизтична страна била изчертана като нетрайно означена, като на
място имало запазени части от лека ограда – градинска мрежа. Дерето било със стръмни
склонове, обрасло с дървесна и храстова растителност и било непроходимо. Границите към
съседните имоти пл. №20 и №24 била изчертана като нетрайно означена, тоест синур, слог
или друг естествен елемент от местността. Въз основа на горните констатации вещото лице
дава заключение, че имоти с идентификатор 12663.2.21 и 12663.2.23 по КККР на
неурбанизираната територия на с. ....... представляват частите от имоти с пл. №21 и №23 по
плана на с. ......., които попадат извън регулационните граници на населеното място. Имот
12663.2.21 не граничи с УПИ V-23 от кв. 4 по действащия план на селото, а имот 12663.2.23
5
граничи от юг и запад с УПИ V-23. Към момента на огледа между двата имота не
съществува ограда и същите били достъпни единствено през УПИ V-23 от кв. 4 с лице към
съществуващата улица. Имот 12663.2.21 няма граница от запад и се ползва като общ двор
част от имот с пл. №21, а от север и изток граничел с непроходимо дере, обрасло с дървета и
храсти и в същия има насаждения от орехи. Имот 12663.2.23 няма граница от запад и юг и
се ползва като общ двор, част от имот с пл. №23, на североизток граничи с непроходимо
дере, обрасло с дървета и храсти, като по границата с дерето има запазена частично лека
ограда от градинска мрежа, а от североизток имотът граничи с имот пл. №24, като по общата
граница съществува слог, обрасъл с дървета. Имотът се ползва като дворно място, по
границите с насаждения от дървета. С изменението на плана през 1963 г. части от имоти с
пл. №21 и №23 са изключени от регулационните граници на селото, като в действащия и
към настоящия момент кадастрален и регулационен план е запазена същата регулационна
граница и процесните имоти продължават да бъдат извън регулационните граници. От
първоначалното заснемане на имотите по плана от 1927 г. процесните имоти представляват
дворни места, за които са отредени парцели по регулационния план, като след изключването
им от регулационните граници на селото са неурбанизирана територия и няма данни да са
включвани в ТКЗС или друга форма на колективно ползване на земя, да са били
одържавявани или отнети по друг начин. Към момента на огледа имотите продължавало да
се ползват като дворни места. В разписния лист към плана от 1995 г. за имот пл. №21 е
записано предназначение „нива“, като същият не е бил застроен по време на нанасянето му в
плана. За имот пл. №23 е записано предназначение „двор“. В ДВ, бр. 67/19.08.1994 г. било
обнародвано съобщение, че е одобрен коригиран план за земеразделяне на с. ......., в който
имотите били нанесени като имот с №002021 по КВС на с. ......., съответстващ на имот с
идентификатор 12663.2.21 и имот с №002023 по КВС на с. ......., съответстващ на имот с
идентификатор 12663.2.23 – и двата с начин на възстановяване „стари реални граници“,
трайно предназначение на територията „земеделска територия“ и начин на трайно ползване
въведен като „друг вид нива“. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че на място не
са разделени частите, които са в регулация и тези извън регулация съгласно действащия
план, но отново имотите били заснети като цели имоти, които били разделени само от
регулационната граница и се ползвали като един и същ двор.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Омега агро инвест“ ЕООД, че
ищецът С. И. Ц. е собственик по давностно владение, продължено от праводателите му, на
следните имоти: имот №002021 по КВС на землището на с. ....... с площ 1.033 дка, местност
„.......“ по документ за собственост, а по КККР на с. ....... ПИ с идентификатор 12663.2.21 и
на имот №002023 по КВС за землището на с. ....... с площ 1.779 дка, местност „.......“ по
документ за собственост, а според КККР на с. ....... ПИ с идентификатор 12663.2.23.
Ищецът поддържа, че е налице правоприемство поради продажбата от страна на
6
Ц.И.Г. и Р. И. Г. (негови баба и дядо) на УПИ V-23 в кв. 4 по план на с. ........ Твърди, че
праводателите му са владели (оградили и ползвали) повече от 40 години процесните два
имота, които попадали в основния имот (УПИ V-23) и никой до предявяване на иска не е
имал реален достъп до тях, тъй като единственият начин да се ползват бил да се мине през
основното дворно място и къща, които в момента били собственост на ищеца.
Праводателите му ползвали и обработвали земеделските земи с намерението и ясното
съзнание, че ги държат за себе си, като част от техния урегулиран поземлен имот, а тяхното
владение е продължено от ищеца.
Съдът намира, че така заявените две претенции се явяват неоснователни.
В практиката на ВКС /решение № 50033/31.07.2023 г. по гр. д. № 2211/2022 г. и
цитираните в същото решение 48/11.09.2018г. по гр. д. № 1669/2019 г. на ВКС, IІ г. о.,
решение № 33/19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017г. на ВКС, І г. о./, се приема, че
присъединяването на владение по смисъла на чл. 82 ЗС е допустимо, ако е налице
правоприемство между двамата владелци /предишният и настоящият владелец/, което
правоприемство може да бъде общо /универсално/ или частно. В първата хипотеза /при
универсално правоприемство/ владението на универсалния праводател се прибавя към
владението на универсалния правоприемник. Ако то е основано на наследяване, наследникът
по закон или завещание получава владението в деня на откриване на наследството, без да
има действия по предаването му. Частното правоприемство настъпва, когато владелецът
получава владението от предходния владелец на правно основание, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота /продажба, дарение на имота или други деривативни
способи за придобиване на собствеността/. В този случай, за да може към владението на
частния приобретател да се присъедини владението на праводателя му, е необходимо не
само осъществяване на действително придобивно основание, но и извършване на действия
по предаване на владението.
В случая, изхождайки от отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №93, том ІІ, дело №261/2023 г. следва да се приеме, че Ц.И.Г. и Р.Д.Г. са
продали на С. И. Ц. дворно място с площ 2393 кв.м., представляващо УПИ V-23 в кв. 4 по
плана на с. ......., заедно с построената в имота жилищна сграда, при граници на дворното
място: улица, УПИІV-22, УПИ ІІІ-21, УПИ VІ-24. Следователно ищецът е частен
правоприемник на продавачите само по отношение на УПИ V-23 в кв. 4 по плана на с. .......,
който имот обаче не е предмет на настоящото производство и не съвпадат с процесните
имоти. От заключението на СТЕ безспорно се установява, че процесните два имота не
навлизат в УПИ V-23 и представляват самостоятелни поземлени имоти, попадащи извън
регулационната граница на населеното място. Обстоятелството, че между процесните два
имота и придобият от ищеца УПИ няма ограда и трите имота се ползват като общ двор не
може да обоснове извод за настъпило действително частно правоприемство и по отношение
на владяните от ищеца два поземлени имота, предмет на заявените претенции. При така
установеното, отчитайки изискването на чл. 82 от ЗС и посочената практика на ВКС, според
която следва да има общо или частно правоприемство по отношение на владяните имоти,
7
като частното правоприемство трябва да е осъществено при наличие на правно основание,
което е годно да прехвърли собствеността (което не се твърди и не се установява от данните
по делото по отношение двата процесни имота) и владението да е предадено, се налага
изводът, че ищецът не може да присъедини към своето владение (вероятно предадено към
датата на придобиване на УПИ през 2023 г.) и това на праводателите си по акта за покупко-
продажба на УПИ V-23, доколкото не е техен частен правоприемник и по отношение на
процесните два имота. Очевидно е, че от 09.06.2023 г., когато ищецът е придобил УПИ V-23
и вероятно е предадено владението и на процесните два имота, доколкото се установи, че са
оградени общо и се ползват като общ двор, до датата на предявяване на претенциите –
05.01.2024 г. в полза на ищеца не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок и същият
не е могъл да ги придобие по давност. Ето защо съдът намира, че по делото не се доказа по
безспорен начин, че ищецът е собственик на процесните имоти.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените от ищеца срещу ответника
положителни установителни искове за собственост да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответниците на основание чл. 78
ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал.1
ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1050 лв., представляваща
50 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №566/17.07.2024 г., постановено по гр. д. №44/2024 г. по
описа на ШРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „.......“ №23, ет. 1, ап. 1, с адрес за призоваване: гр. Шумен, пл. “.........” №12, ет. 3
срещу „Омега агро инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „........“ №5, представлявано от управителя Й.К.Г. положителни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение
на „Омега агро инвест“ ЕООД, че С. И. Ц. е собственик по давностно владение,
присъединявайки владението на праводателите си Ц.И.Г. и Р. И. Г. на следните имоти:
1. Имот № 002021 по картата за възстановена собственост на землището на с. ....... с
площ от 1.033 дка, местност „.......“, категория на земята - четвърта, начин на трайно
ползване: посевна площ, при граници: имоти с №№ 002020; 0020203; 002023; 000300, по
документ за собственост, а според КККР на с. ......., недвижимият имот представлява:
поземлен имот с идентификатор 12663.2.21, с адрес: с. ......., местност „.......“, с площ от 1033
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: друг
вид нива; категория на земята: 4.
8
2. Имот № 002023 по картата за възстановена собственост на землището на с. ....... с
площ от 1.779 дка, местност „.......“, категория на земята - четвърта, начин на трайно
ползване: посевна площ, при граници: имоти с №№ 0020203; 002024; 000300, 002021 по
документ за собственост, а според КККР на с. ......., недвижимият имот представлява:
поземлен имот с идентификатор 12663.2.23, с адрес: с. ......., местност „.......“, с площ от 1779
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: друг
вид нива; категория на земята: 4, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. И. Ц. да заплати на „Омега агро инвест“ ЕООД сумата от 1500 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 1050 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9