РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120104157 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. К. Д. против А. М. Б., ЕГН
**********, с адрес *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 30.05.2014г.,
сключен с „*** ЕАД, задълженията по който са цедирани на ищеца с конкретен договор за
цесия от 11.11.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.12.2016г., сумата от 500 лева главница, сумата от 37.40 лева обезщетение за забава за
периода от 12.11.2019г. до 11.12.2020г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г./, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение № *** от 02.04.2021г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд -
Бургас. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответникът е сключил с „*** ЕАД рамков договор за издаване и
ползване на кредитна карта, като му е предоставен кредитен лимит от 500 лева. Ответникът
е усвоил суми от одобрения кредитен лимит и е следвало да върне кредита на минимални
вноски, изчислени на месечна база. Той не е изпълнявал задълженията си, като падежът на
първата непогасена вноска е настъпил на 01.04.2015г. Крайният срок на договора е настъпил
на 30.05.2017г. На 11.11.2019г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, с
който вземането е прехвърлено. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника
за прехвърленото вземане и е изпратено уведомление до ответника, което обаче не е
получено от него. Ето защо уведомлението предстои да бъде направено в настоящото
1
производство. С тези мотиви се моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез назначения му адвокат е представил отговор, в който оспорва
исковете като неоснователни. Заявява, че ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия и тя не е породила действие спрямо него. Ищецът не е представил
доказателства за изпращане на пощенска пратка до ответника с уведомяване за цесията.
Уведомлението за цесията не може да се връчи на особен представител, тъй като той не
може да получава материално-правни заявления. Прави се възражение за погасяване на иска
по давност. Съдът намира, че отговорът не е в срока по чл.131 ГПК, тъй като срокът е
изтекъл на 13.12.2021г., а отговорът е постъпил в БРС на 14.12.2021г.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е частично основателен.
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните
наличието на облигационно правоотношение между ответника и стария кредитор *** ЕАД
по повод на сключения рамков договор № *** за издаване и използване на международна
кредитна карта от 30.05.2014г. С договора е уговорено предоставянето на ответника чрез
кредитна карта на кредитен лимит в размер на 500 лева за срок от три години, т.е. до
30.05.2017г. В чл.148 е уговорено, че срокът на договора и кредитният лимит се подновяват
автоматично за нов период, в случай на липса на просрочие към момента на изтичане на
валидността на картата и кредитополучателят не е уведомил писмено банката, че отказва
картата да му бъде подновена.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза за периода 03.06.2014г. –
17.06.2014г. по кредитната карта са усвоени чрез теглене на банкомат и плащане на ПОС
терминал суми в общ размер на 498.24 лева. За периода 16.06.2014г. – 16.03.2015г.
ответникът е погасил сума в общ размер на 267.25 лева за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, такси и застрахователни премии, като са останали непогасени
задължения в общ размер на 698.83 лева, от които главницата е в размер на 373.92 лева.
Първата непогасена вноска е с дата 01.04.2015г. По изчисление на експертизата
обезщетението за забава върху неизплатената главница от 373.92 лева за исковия период
12.11.2019г. – 11.12.2020г. е в размер на 28.35 лева.
Предвид това съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че не са настъпили
условията за автоматично подновяване на договора, срокът на същия е изтекъл на
30.05.2017г. и вземането за главница в установения от вещото лице размер е изцяло
изискуемо от посочената дата.
Установява се също по безспорен начин, че вземанията на кредитора *** ЕАД са
били прехвърлени на ищеца с конкретен договор за цесия от 11.11.2019г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. Според уговореното в
2
договора, продавачът продава и прехвърля на купувача портфейл от вземания,
произхождащи от договори за кредитни карти на физически лица, индивидуализиран в
Приложение 1А. Такова приложение е налично по делото и в него сред вземанията фигурира
и вземането по процесния договор, който е индивидуализиран с дата на сключване, размер
на кредитния лимит, име и ЕГН на длъжника. Посочени са размерът на главницата и
лихвата. Следователно договорът и вземането са достатъчно индивидуализирани и тези
данни сочат, че действително процесното вземане е било цедирано.
Налице са потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключената цесия и пълномощно
от стария кредитор, с което е упълномощил новия кредитор /цесионера/ да уведоми всички
длъжници за договора за цесия. В изпълнение на това пълномощно, цесионерът е изпратил
писмено уведомление до ответника А.Б., че дългът му е прехвърлен в полза на ищеца. Няма
данни уведомлението да е било връчено на ответника, поради което БРС намира, че то
следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения представител в хода
на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от
особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният
представител действа по делото от името на ответника. Той може да противопоставя на
ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и
материалноправни /например възражение за давност/. След като особеният представител
може да релевира всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го
изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по
същността си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат да се
вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният представител може да
приема само такива заявления на ищеца, които са свързани с предмета на делото, тъй като
той има представителна власт само за този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло
да се попречи на ищеца да реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се
обезсмисли фигурата на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след
като ищецът няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до
представителя на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този
представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма
пречка съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на длъжника.
Предвид горното, ищецът е валиден кредитор на ответника, а претенциите за
главница и обезщетение за забава за основателни до установените с експертизата размери.
Съдът не следва да разглежда релевираното извън срока за отговор на исковата
молба възражение за погасяване на сумите по давност.
Следва решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 373.92 лева главница и 28.35 лева обезщетение за забава за периода от 12.11.2019г.
до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.01.2021г. до изплащане на
вземането. В останалата част искът следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца
3
разноски в исковото производство от 422.93 лева за държавна такса, депозит за експертиза,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение (като последното на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е определил в размер на 100 лева) и разноски в
заповедното дело от 40.98 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Б., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Л. К. Д. по договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта от 30.05.2014г., сключен с „***“ ЕАД, задълженията по който
са цедирани на ищеца с конкретен договор за цесия от 11.11.2019г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. сумата от 373.92 лева /триста
седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ главница и сумата от 28.35 лева
/двадесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода от
12.11.2019г. до 11.12.2020г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
04.01.2021г. до окончателното плащане, което вземане е присъдено със заповед за
изпълнение № *** от 02.04.2021г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - Бургас, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата над 373.92 лева главница до целия претендиран размер
от 500 лева и в частта за сумата над 28.35 лева обезщетение за забава до целия претендиран
размер от 37.40 лева.
ОСЪЖДА А. М. Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Л. К. Д. сумата от 422.93 лева /четиристотин двадесет и два лева и деветдесет и три
стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 40.98 лева
/четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4