№ 49044
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110134514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Т. Г., чрез адв. С.,
срещу ПРБ, с която е предявен осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от
495,57 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 28.04.2023 г. до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът излага, че с Постановление от 29.04.2010 г. ПРБ е образувала срещу
него досъдебно производство за извършени при условията на съучастие престъпления,
за които на 05.10.2011 г. му е било повдигнато обвинение, като била определена и
мярка за неотклонение - „Гаранция“ за сума в размер на 5000 лв. Твърди, че
посочената сума била внесена на 09.12.2011 г., като на 05.11.2012 г., в хода на
образуваното НОХД № 947/2012 г. по описа на СГС, съдът отменил наложената мярка
за неотклонение, съответно сумата по внесената гаранция била възстановена по
сметката му на 23.11.2012 г. Излага доводи, че образуваното срещу него съдебно
производство е било с продължителност от пет години и двадесет и три дни, като с
Решение от 28.04.2023 г. Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционната
оправдателна присъда. Твърди, че с оглед воденото срещу него наказателно
производство е претърпял имуществени вреди, доколкото в периода от 09.12.2011 г. до
23.11.2012 г. е бил лишен от възможността да ползва сумата по внесената гаранция.
Счита, че размерът на претърпените имуществени вреди се равнява на
законоустановената лихва за забава, начислена върху сумата по гаранцията, дължима
за периода от 09.12.2011 г. до 23.11.2012 г., в размер на 495,57 лв. Моли съда да осъди
ответника за сумата от 495,57 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г. до окончателното погасяване
на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
1
претенцията на ищеца по основание и размер. Счита, че ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението му, че е претърпял описаните в исковата
молба вреди като пряк и непосредствен резултат от предявеното обвинение. Твърди, че
внесената от ищеца парична гаранция представлява депозит, който подлежи на
връщане във вида и размера, в който е бил внесен, както и че върху стойността му не
се дължи лихва за забава. Поддържа, че ищецът не е доказал твърдените имуществени
вреди, претърпени вследствие от действията на правозащитните органи. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да присъди
обезщетение в по-нисък размер. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед обстоятелството, че в случая е предявен отрицателен
установителен иск, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
който е наличието на правен интерес от предявяване на иска, в тежест на
ищеца е да докаже фактите, обуславящи правния му интерес от предявения
иск.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, наказателното производство, което е приключило с влязъл в
сила акт, с който е оправдан по повдигнатите му обвинения; 2) претърпени
имуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване, като докаже възможността за сигурното увеличаване на
имуществото му със стойността на претендираното обезщетение, която е била
осуетена в резултат от незаконното обвинение повдигнато от страна на
ответника, което се намира в пряка и причинно-следствена връзка с
твърдените имуществени вреди.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно наличието на правопогасяващи или
правоизключващи дълга обстоятелства.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следва да бъдат отделени обстоятелствата относно влязла в сила на
28.04.2023 г. Присъда № ../16.02.2021 г., по силата на която ищецът М. Т. Г. е
бил признат за невиновен по повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, както и факта, че с Постановление от 05.10.2011 г. спрямо ищеца е била
взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лв., внесена на
2
09.12.2011 г. и възстановена в негова полза на 23.11.2022 г.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.03.2025г. от 09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, обективиран в
мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени под опис към исковата молба.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може
да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него до
първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3