Р Е Ш Е Н И Е
гр. М.
25.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., първи граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Р. М. и в присъствието на прокурора…..………………, като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.99, ал.1 от СК, обективно съединен с искове за упражняване на родителските права, издръжка и режим на свиждане, семейното жилище на страните и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака.
Ищецът Д. В. Б. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 01.03.1993г. с Акт № 0001/01.03.1993г. в с. С. , от който имат две непълнолетни деца – В. Д. Б. – родена на xxxxxx1993г. и Б. Д. Б., родена на xxxxxx1994г. Поддържа, че са във фактическа раздяла от 1999г., оттогава не поддържат никакви контакти помежду си, не са правили опити за помирение, въобще се отчуждили един от друг. Като причина за това състояние на брака изтъква поведението на ответницата, която отказала да се премести и да живее с него в с. С. , където бил избран за кмет, а останала да живее в с. Г. Д. . Ищецът, като твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне развод по вина на ответницата, да предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца В. и Б. на ответницата, а на него да определи режим на лични контакти, да го осъди да заплаща издръжка в размер на 60 лв. месечно за всяко едно от тях, след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Н. , както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.
Ответницата Н. Б. Б. xxx, чрез пълномощника си, признава иска, но заявява, че причина за разстройството в брака е поведението на ищеца, който напуснал семейното жилище и заживял на съвместни начала с друга жена. По същество моли съда да постанови решение, с което бъде прекратен брака по изключителна вина на ищеца, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца на нея, а на ищеца определен режим на лични контакти, а по отношение на издръжката моли съда да не се произнася, тъй като същата е предмет на друго дело, което е прието за решаване на 13.05.2009г., както и след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Н. и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и по свое вътрешно убеждение, съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 01.03.1993г. с Акт №0001/01.03.1993г. в с. С. , обл. М., от който имат две деца – В. Д. Б., родена на xxxxxx1993г. и Б. Д. Б., родена на xxxxxx1994г.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че от 1999г. същите са във фактическа раздяла. След сключването на гражданския брак съпрузите се установили да живеят на квартира в с. Г. Д. , където работели. През 1999г. ищецът бил избран за кмет на с. С. и затова заминал да живее в селото, като по-късно и децата заминали да живеят при него, а ответницата останала да живее в с. Г. Д. . В този период за децата се грижела майката на ищеца, като в почивните дни ответницата също пътувала до селото, за да види децата. В. и Б. живяли при баща си до 2002г., след което ответницата ги отвела в с. Г. Д. при себе си. И ищецът, и ответницата ангажирали брачната си вина, като ищецът създал извънбрачна връзка с жена от селото, а ответницата отказала да последва съпруга си и да живее с него и с децата в с. С. . Всеки от съпрузите заживял свой собствен живот и се дезинтересирал от живота на другия. Грижи за децата полагал първоначално, след раздялата, ищеца и неговата майка, а впоследствие ответницата, при която двете деца живеят и към настоящия момент.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от признанията на страните и от писмените доказателства, така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Свид. Ц. Ц. твърди, че страните от доста години не живеят заедно, като през 1999г. ищецът бил избран за кмет на с. С. и се върнал да живее в селото и уговорката била да се запази едно място в училището за начален учител, което да се заеме от ответницата, но същата не се върнала. Свидетелят заявява, че първоначално децата живеели в селото, като на училище ги водела майката на ищеца. В същата насока са и показанията на свид. Р. А., който познава и двамата съпрузи, за които твърди, че живеели заедно до 2000г., като първоначално живеели в с. Г. Д. , където работели, след това ищецът бил избран за кмет на с. С. и се върнал в селото, но съпругата му не била с него. И двамата свидетели поддържат, че ищецът има връзка с друга жена, която към настоящия момент живее при него.
Свид. А. Т., която разпитана в съдебно заседание, установи, че съпрузите живеели заедно до момента, в който ищецът бил избран за кмет на с. С. и си заминал, а съпругата му заедно с двете деца останала в квартирата в с. Г. Д. , като след раздялата имало период около година и половина, в който двете деца живеели при баща си и за тях се грижела неговата майка, но продължително време страните не са живяли заедно като семейство. И тази свидетелка поддържа, че ищецът имал извънбрачна връзка с друга жена от ромски произход.
Показанията на първите двама свидетели и на втората свидетелка съвпадат – всички те заявяват, че съпрузите живеят разделени от 1999г. -2000г., когато ищецът бил избран за кмет на с. С. и си заминал за селото, а ответницата си останала в с. Г. Д. и единствените контакти между тях били по повод отглеждането, възпитанието и издръжката на двете деца. С оглед на горното съдът кредитира техните показания за обективни и достоверни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.99, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени.
Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяването и запазването на този брак. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала. Продължителната фактическа раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг и всеки един от тях се е дезинтересирал от живота на другия и благополучието на семейството. При този разбор на доказателствата у съда се формира категоричния извод, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи – ищецът ангажира брачната си вина, като напуска семейството и създава извънбрачна връзка, а ответницата след като отказала да последва съпруга си и да живее при него в с. С. , където изборът му за кмет му налага да живее постоянно.
Непълнолетните деца на страните В. и Б. са съответно на 16 и на 14 години и са ученички в гр. М., където живеят в жилище под наем. Като съобрази възрастта и пола на децата, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, както и желанието на двете деца, изразено лично от тях в съдебно заседание по реда на чл.106, ал.3 от СК, съдът намира, че майката е тази, която има възможност да полага максимално добри грижи за отглеждането и възпитанието им. Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на децата е за в бъдеще за отглеждането и възпитанието им да се грижи майката, като бащата да има право да го вижда всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 8 часа в събота до 18 часа в неделя, както и да го взема при себе си по 30 дни през лятото, които да не съвпадат с евентуалния платен годишен отпуск на майката. Децата имат нужда да контактуват и с двамата родители – това са хората, които следва да им подсигурят условия за правилното им физическо, психоемоционално и С. развитие и конфликтите между тях не бива да оказват влияние върху развитието на децата. В тази насока е и представения социален доклад от Дирекция “С. П. ” гр. Ч. .
Съобразявайки възрастта на децата, техните нужди от храна, облекло, учебници и учебни пособия и др. такива, съдът намира, че за месечната им издръжка са нужни поне по 120, 00 лв. месечно. Налице са доказателства, че ответницата работи във фирма „Май” гр. М., като няма писмени доказателства какви месечни доходи реализира. За ищеца се установи, че е на изборна длъжност – кмет на с. С. . И двамата родители са в трудоспособна възраст, няма данни да страдат от някакво хронично заболяване или да издържат и други лица от същия ред и са в състояние да осигуряват месечната издръжка на непълнолетните си дъщери. Освен това независимо дали родителите са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, същите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, т. е. издръжката се дължи безусловно. Горният размер от 120.00лв., по убеждение на съда, ще задоволи най-необходимите потребности на децата, без луксозните такива, няма да представлява затруднение за родителите и следва да се разпредели поравно между двамата родители, като съдът намира, че бащата, ищеца по делото, следва да заплаща по 60, 00лв. месечна издръжка на двете си дъщери В. и Б. , със съгласието на ответницата, тяхна майка, считано от предявяване на иска. Останалата част до общо необходимите средства в размер до 120.00 лева, ще се осигуряват от майката, която също следва да участвува със средства в месечната издръжка на децата си.
Относно искането на пълномощника на ответницата съдът да не се произнася по въпроса за издръжката, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Обстоятелството, че има образувано гр. дело за издръжка, което е прието за решаване, не освобождава съда от задължението да се произнесе в брачното производство по въпроса за издръжката на двете непълнолетни деца, като страната може да иска спиране на производството по образуваното дело за издръжка на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Предявеният иск за промяната на фамилното име на ответницата след прекратяването на брака, съдът намира за основателен, тъй като с развода отпада основанието на което същата е носила фамилното име на съпруга си, поради което за в бъдеще следва да носи предбрачното си фамилно име – Н. .
Съобразно този изход на делото ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-М. ДТ за допускане на развода в размер на 25 лв., 172.80 лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответницата следва да внесе ДТ в размер на 50 лв. за допускане на развода, 15.00лв. ДТ за промяната на фамилното име и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Д. В. Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Н. Б. Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 01.03.1993г. с Акт № 0001/ 01.03.1993г. в с. С. , обл. М. поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство имат Д. В. Б. и Н. Б. Б..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата В. Д. Б., родена на xxxxxx1993г. и Б. Д. Б., родена на xxxxxx1994г. на майката Н. Б. Б., като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Д. В. Б. с децата, както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 8 ч. в събота до 18 ч. в неделя по местоживеене на децата, а също и да ги взема при себе си за по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д. В. Б. с посочени по-горе адрес и ЕГН да заплаща на В. Д. Б., родена на xxxxxx1993г. и Б. Д. Б., родена на xxxxxx1994г., със съгласието на майка им Н. Б. Б., месечна издръжка в размер на 60, 00лв. /шестдесет/ на всяка една от тях, считано от 29.01.2009г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена, съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане.
СЛЕД прекратяването на брака ответницата Н. Б. Б. ще носи предбрачното си фамилно име – Н. .
ОСЪЖДА Д. В. Б. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на МРС държавна такса 25.00 лв. за допускане на развода, 172.80 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. Б. Б. да заплати по сметка на Районен съд М. ДТ в размер на 50.00 лв. за допускане на развода, 15.00 лв. ДТ за промяната на фамилното име и 5, 00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: