Р Е
Ш Е Н
И Е №260006
гр. Пловдив, 22.02.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. дело № 961 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Г.А.К., с ЕГН ********** и адрес-***, против „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. “Шести
септември“ №250, с която са предявени искове по чл.49 ЗЗД.
Изложени са в
исковата молба и уточняващите молби към нея обстоятелства, че на ******г.,
около 9 часа, ищецът, управлявайки лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№******,
попаднал на заледен участък на улица ******, в района на ***, в близост до
бензиностанция „Петрол“, при което автомобилът се завъртял, станал неуправляем
и се преобърнал няколко пъти, установявайки се по таван в близката канавка. Случилото
се било неочаквано, тъй като цялата пътна отсечка, по която се движил
автомобилът, била суха и появата на леда била изненадваща, а катастрофата-
неизбежна. Мястото на произшествието било посетено от органите на МВР, сектор
„ПП“, които съставили АУАН. Впоследствие било издадено и наказателно
постановление, което било отменено от ПРС по образуваното пред него а.н.д.
№1341/2019г. Твърди се, че в резултат на описания инцидент ищецът претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в цялостна деформация на автомобила, като
последващото му използване станало невъзможно. Наред с това, на ищеца били
причинени и неимуществени вреди, съставляващи тежки психически травми, за които
се наложило да му бъде назначена специална терапия. Същият развил „персистираща
тревожност“, изпитвал безпокойство, нарушен бил сънят му, което препятствало
изпълнение на служебните му ангажименти, получил панически кризи. Ищецът
редовно посещавал лекари, които се грижили за него и констатирали „трайна
промяна на личността след преживяване на катастрофа“. Твърди се, че дни преди
катастрофата в процесния участък е имало теч, за който служители от близката
бензиностанция съобщили на „В и К“, с оглед извършване на спешен ремонт. Такъв
не бил предприет до момента, в който органите на МВР констатирали ПТП. Изложено
е, че претърпените от ищеца вреди
са в резултат на бездействието на служители на дружеството, което има вменени задължения
за поддържане на водопреносната мрежа в Община Пловдив съгласно ЗУТ и ЗВ,
раздел ІV, вр. с чл.42, ал.1, т.2 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водопреносните и канализационните системи във вр. с чл.7, ал.4 от ОУ
на оператора, обявени на сайта му. Именно на този сайт, в отдел „Аварии“, на
посочената дата била отразена и аварията, станала в района на ул.******, която
не е била своевременно отстранена от ответника.
С оглед изложеното, се претендира осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, както и сумата от 15 000 лв.- обезщетение за имуществени вреди, съизмеримо с пазарната стойност
на унищожения лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. №******, които вреди са претърпени от ищеца вследствие на инцидента, станал на ******г. Направено е и искане за присъждане на законната лихва върху
исковите суми, считано
от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски. Съображения по спора са развити в писмено становище на адвокат Г.-
пълномощник на ищеца.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът -„В и К“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище,
че предявените от ищеца искове са допустими, но са неоснователни. По отношение
на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, ответникът твърди, че
автомобилът на К. е бил без валиден технически преглед и не е бил годен да се
движи по пътната мрежа, поради което ищецът, управлявайки го, е нарушил
правилата за движение и сам е станал причина за ПТП. На следващо място,
позовавайки се на данните в решението по анд №1341/2019г. на ПРС и на
характеристиките на притежавания от ищеца автомобил, ответникът сочи, че, за да
настъпи такъв вид ПТП- преобръщане на автомобила в канавката, скоростта на
последния следва да е била несъобразена с пътните условия. Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Поддържа, че претендираното с исковата молба
обезщетение е прекомерно завишено, тъй като цената на подобен автомобил, регистриран през
2012 г., е от около 2 000 лв. до 8 000 лв., като в диапазона над
6 000 лв. автомобилите са силно модифицирани, с вложени допълнителни части
и аксесоари за офроуд или за разчистване на сняг. Освен това заявява, че ищецът
не е доказал по никакъв начин, че автомобилът е негов, нито че същият е
бракуван. Оспорва твърдението в исковата молба, че дни преди катастрофата е
имало теч на мястото на инцидента и ответното дружество е било уведомено за
него. Сочи, че ответникът е уведомен за аварията на ****** г. и скоро след това
на мястото е пристигнал екип на „В и К“ ЕООД, който се е заел да я отстранява,
а това изключва наличието на противоправно бездействие от страна на
дружеството. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, ответникът
поддържа направените възражения досежно липсата на технически преглед на
процесния автомобил, управляването му с несъобразена с пътните условия скорост
и за продължително оставяне на теч от аварирал водопровод. Счита, че липсват надлежни доказателства, които да
установяват действително претърпени от ищеца неимуществени
вреди в причинна
връзка с твърдяното увреждане и да обосноват претендирания размер. По
изложените съображения, ответникът моли да се отхвърлят предявените искове.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който е видно, че ******
г., около 9,00 ч., в
гр. ******* на ул. ******, е станало пътнотранспортно произшествие с
участник- Г.К., управлявал лек автомобил „Опел Фронтера“ рег. №******, при което същият е
пострадал, като му е причинена контузия на ляво рамо. Отразено е в протокола,
че е причинена цялостна деформация на лекия автомобил. Като обстоятелства и
причини за ПТП е посочено -участник 1 се движи със скорост, несъобразена с
пътните условия /заледен участък от пътната настилка, вследствие авария на „В и
К”/, при което губи контрол над МПС и самокатастрофира. Посочено е също, че по
отношение на водача е съставен АУАН.
Установява се от представеното заверено копие на свидетелство за регистрация,
част I, че ищецът е собственик на лек автомобил „Опел Фронтера“ рег. №****** .
Приложено е към настоящото дело а.н.д. №1341/2019
г. на РС- Пловдив, което е образувано по жалба на Г.К. против наказателно
постановление №18-1030-010919/ 27.12.2018г. на ****** на група в Сектор ПП
при ОД на МВР- гр. Пловдив в частта му, с която на настоящия ищец е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за извършено
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. С решение №729/ 11.04.2019г., постановено по
това дело, съдът е отменил наказателното постановление в обжалваната част, като
е приел, че не са събрани достатъчно доказателства жалбоподателят да е извършил
от обективна и субективна страна посоченото нарушение.
От представената епикриза, издадена от
Клиника по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ ”Свети Георги”, се установява, че ищецът е
приет за лечение в Клиниката на
01.07.2019 г., поставена
му е диагноза- умерено тежък депресивен епизод, тревожно- депресивен синдром, непълна
ремисия, изписан е на 31.07.2019 г. с подобрение, с препоръки за продължаване на лечението в домашна
обстановка.
Според постъпилото по делото писмо с вх.№271622/05.04.2021г. на ******
на Клиника по психиатрия и медицинска психология при УМБАЛ ”Свети Георги”, ищецът К. има една
хоспитализация в Клиниката за
периода- 01.07.2019 г.- 31.07.2019 г., като е изписан с диагноза –умерено тежък депресивен епизод, няма издаден
болничен лист.
Представени са амбулаторни листове,
издадени в периодите 13.02.2019г.- 10.06.2019г. и 16.09.2020г. - 20.11.2020г.,
за проведени прегледи на ищеца К., в които е отразена основна диагноза- трайна
промяна на личността след преживяване на катастрофа, смесено
тревожно-депресивно разстройство, умерено тежък депресивен епизод.
По делото е прието извлечение от книга на „Петрол”
АД, Бензиностанция ****, за отчитане профилактиката, ремонта на съоръженията и
авариите, от което е видно, че на ****** г. обектът не работи поради авария на
„ВиК”.
Представено е и извлечение
от сайта на дружеството- ответник- раздел „Аварии”, от
което се установява, че на дата ******г. са налични данни за авария на водопровод на ул.****** до ***.
В хода на производството е допусната
СПЕ, с вещо лице д-р М.П., от чието заключение се установява, че ищецът К. не
се води на диспансерно наблюдение в „ЦПЗ- Пловдив” и не е получавал
психиатрична помощ в заведението. След реализираното произшествие, същият е
преживял остра стресова реакция, като протрахиран отговор на това събитие е
развил посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно
обусловена тревожно- депресивна симптоматика. Последната е позволявала лечение
за период от време в амбулаторни условия и в условия на домашен стационар за
активно лечение. Според заключението, качеството на психичните функции на ищеца
е съхранено, не се установява психично разстройство в резултат на
пътнотранспортното произшествие, което да променя качеството му на живот, респ.
да му пречи да общува нормално с близките си, да осъществява служебната си
дейност. Субективните твърдения за смутена възможност за шофиране и общата
пълноценност в изявите му не са съотносими към преживяното ПТП. Посочва се от
експерта, че посттравматично стресово разстройство при ищеца е било в
изразеност на симптоматиката на тревожно депресивно състояние и преходен
умерено тежък депресивен епизод, като неговата продължителност е в рамките на
проследяване от специалисти. Заявява се от експерта, че прогнозата за
състоянието на ищеца понастоящем е благоприятна. Коментирано е в заключението,
че К. е имал оплаквания и е посетил личния си лекар, около два месеца след
инцидента, като му е поставена диагноза F62.0- Трайна промяна на личността след
преживяване на катастрофа. Експертът приема, че състоянието на ищеца не е
покривало критериите на тази диагноза във времето на извършените от личния лекар
прегледи, както и по времеви период на диагностициране.
По делото е назначена и САТЕ, с вещо
лице инж. В.С., който е изготвил основно и допълнителни заключения. Установява
се от основното заключение, че управляваният от ищеца лек автомобил „Опел Фронтера“ е
увреден вследствие на механично въздействие с приложена външна сила на удар
върху неговото купе. Стойността
за частично
възстановяване на
автомобила- части, материали и труд по пазарна стойност е определена от
експерта на 22 933,97 лв.
с ДДС, а средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП – 6 998 лв. Тъй като стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил, надвишава пазарната
стойност, е направен извод, че възстановяването е икономически нецелесъобразно,
т.е. касае се за тотална щета. Посочено е от вещото лице, че не са налични данни по
делото, от които да се установи пробега на автомобила към настъпване на ПТП; че
автомобилът е произведен 2002г.; експлоатиран е от ищеца в период 6 години 1
месец и 23 дни; на 08.10.2012г. е
издадено свидетелство за регистрация на К.. При извършения от експерта оглед е
констатирано, че някои от автомобилните части са демонтирани и поставени вътре
в купето, а някои части и агрегати липсват, при което не може да се определи
състоянието на автомобила към момента на инцидента. В
допълнително заключение на АТЕ, изготвено след запознаване с постъпилия по
делото снимков материал към констативния протокол за ПТП, са изброени увредите
по процесния автомобил, отразено е, че последният технически преглед на МПС е
от дата 06.10.2017 г., а следващият е трябвало да бъде в рамките на една година,
т.е. до 06.10.2018г., при което не може да се определи дали автомобилът е
технически годен и безопасен за експлоатация по предназначение. При извършения
анализ на пазарните аналози на автомобили от същата марка и модел, към датата
на ПТП, средно пазарната стойност на автомобила е определена на 6 998 лв.
По делото е прието още едно допълнително заключение, според което, пазарната
стойност на автомобила при вариант, че е бил годен за експлоатация, е в
горепосочения размер, като към тази стойност при вариант, че автомобилът е бил
оборудван с голям преден ролбар и амортисьори на марката Bilstein клас В6,
може да се добави разликата им на стойност за вграждане- 404,70 лв.
За установяване
на претендираните от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката А. А. Ц.- негова сестра.
Същата депозира показания, че през 2018 г. брат й претърпял пътен инцидент,
след който коренно се променил, влошило се психичното му състояние, получавал
паник атаки, мълчал с часове, преустановил социалните си контакти, страхувал се
да управлява автомобил, като това се отразило и на работата му, бизнесът му бил
пред фалит, клиентите му намалели. Свидетелката твърди, че преди инцидента
ищецът бил спокоен, шофирал. При ПТП бил увреден и управляваният от К. лек
автомобил, същият станал негоден за употреба, целият бил смачкан.
Изслушани са и показанията на свидетелката К. Д.,
която работи в бензиностанция „Петрол”
на ул. ******. Свидетелката си спомня за пътнотранспортното произшествие,
станало на ****** г. Твърди, че на посочената дата дошла в 6, 20 ч. на работа,
имало авария, която предизвикала теч на голямо количество вода, и участък от
пътното платно- от около 300 м в посока- с. ****** бил заледен. Свидетелката
заявява, че аварията е възникнала няколко дни преди произшествието, три дни
по-рано тя се обаждала на дежурния телефон за аварии на „В и К”, за да уведоми
за нея, но никой не дошъл да отстрани повредата. На ******г. около 6, 20 ч.
отново позвънила, служител на „ВиК” отговорил, че е прието обаждането.
Свидетелката посочва, че е видяла автомобила на ищеца, който бил обърнат в
канавката по таван, но не е възприела самия инцидент. След ПТП с ищеца станало
и друго, но по-леко. На мястото на инцидента пристигнали екипи на Спешна помощ
и Полиция. Един от полицаите се обадил на „ВиК” и съобщил, че е станало
произшествие, едва тогава дошли работници на ответното дружество, за да
отстранят повредата.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е отговорност за лични действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана същата, трябва да се установят следните предпоставки: наличие на вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа, и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетение, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК.
Събраните по делото доказателства установяват основното твърдение в исковата молба, че на посочената дата ищецът е претърпял описаното ПТП, станало на ул. ****** до №***, в района на ***, в близост до бензиностанция „Петрол“. Данни в тази насока се съдържат в представения протокол за ПТП, съставен от органите на МВР- „Пътна полиция” след извършено посещение на мястото на инцидента. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила относно механизма на произшествието, но съставлява доказателство за пряко възприетите от съставителя му при огледа факти- настъпилото ПТП, участниците в него, местоположението на МПС, състоянието на пътната настилка- наличието на заледен участък по пътното платно, вследствие излялата се вода при аварията на водопровода, уврежданията по МПС. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелката Д., които съдът кредитира като обективни, достоверни и основаващи се на непосредствените й впечатления.
Въз основа на посочените по-горе доказателства, както и от представеното извлечение от книга на „Петрол” АД, Бензиностанция ****, за отчитане профилактиката, ремонта на съоръженията и авариите и от данните на сайта на ответното дружество, следва да се приеме, че към датата на процесното събитие е имало авария на водопровод, която е довела до излив на голямо количество вода на ул.******, а вследствие на това участък от пътното платно е бил заледен.
В конкретния случай ответникът не е повдигал спор по отношение на твърдението на ищеца, че на него са вменени законодателно задълженията за поддържане в изправност на водоснабдителната и канализационната система. Качеството на оператор на водоснабдителна и канализационна услуга на дружеството е уредено в чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Според ал. 2 на чл. 1 от същия закон, ВиК услуги са и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл.19, т.4 от ЗВ, водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост. В чл. 198о, ал.1 от ЗВ е предвидено, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно чл.42, ал.1, т. 2 и 5 от Наредба №4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водопреносните и канализационните системи, на операторите е възложено оперативно управление на водоснабдителната и канализационната система, поддържането й в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.
С оглед посочената правна регламентация и съобразно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗВ, следва да се приеме, че ответникът, като лице, което осъществява експлоатацията на водоснабдителната и канализационната мрежи и пречиствателните съоръжения, е длъжно да ги поддържа в техническа и експлоатационна изправност и да осигурява непрекъснато нормалната им експлоатация.
Спори се по делото, каква е причината за настъпване на ПТП, при което е пострадал ищецът, и дали то се дължи на неизпълнено задължение за поддържане в изправност на водоснабдителната и канализационната система на мястото, където е станал процесния инцидент.
Както се посочи по-горе, от представения констативен протокол за ПТП и показанията на свидетелката Д. се установи, че на ******г. Г.К. е претърпял описаното ПТП. Действително, няма преки очевидци на инцидента, но съвкупността на събраните от ищцовата страна доказателства и установения от заключението на СМЕ механизъм на увреждането на лекия автомобил, чрез механично въздействие с приложена външна сила на удар върху неговото купе, според съда, са достатъчни да се приеме, че причината за ПТП е, че лекият автомобил „Опел Фронтера“, управляван от ищеца, преминава през заледен участък от пътната настилка, следствие на аварията на водопровода, при което водачът е загубил контрол върху управлението на МПС и самокатастрофира. Стана ясно от показанията на свидетелката Д., че няколко дни преди инцидента с ищеца същата е уведомила ответника за настъпилата авария, но едва след подаване на сигнал от полицейския служител, посетил местопроизшествието, работници на дружеството са извършили ремонтни дейности и са отстранили повредата.
В хода на производството не бяха ангажирани от ответника доказателства, годни да установят друга причина за възникване на увреждането, различна от заявената от ищеца.
Съдът преценява като неоснователно възражението на ответника, че водачът К. е управлявал МПС с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При така въведеното възражение, в тежест на ответника е било да докаже фактите, въз основа на които може да се направи извод за поведение на ищеца, което да е причинило станалия инцидент. Доколкото не са ангажирани от него каквито и да е доказателства К. да е управлявал процесното МПС с несъобразена скорост, а съставеното наказателно постановление, с което на последния е наложено административно наказание за нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е отменено, то не би могло да се приеме, че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Освен това, в случая не може да се говори за несъобразена скорост, тъй като препятствието е било неясно за ищеца.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че автомобилът не е бил годен да се движи по пътната мрежа, поради което ищецът, управлявайки го, е нарушил правилата за движение и сам е станал причина за ПТП. Установи се, че на автомобила на ищеца не е направен текущия технически преглед до посочената в заключението на САТЕ дата- 06.10.2018г. Липсата на преминат периодичен технически преглед обаче не означава, че автомобилът е имал неизправност, способствала за настъпването на ПТП, в каквато насока липсват доказателства по делото. Документът за периодичен технически преглед отразява резултат от извършена проверка за техническа изправност към определен момент, и сам по себе си е неотносим към механизма на увреждането и обема на причинените вреди.
Следователно, налага се извод, че в случая нормативно установеното задължение за поддържането в изправност на водоснабдителната и канализационна мрежи и пречиствателните съоръжения, както и за своевременното отстраняване на възникналата авария в процесния участък не е било изпълнено от ответника и лицата, на които той е възложил тази дейност, и че е налице връзка на причинност между това неизпълнение, реализираното произшествие и претърпените от ищеца вреди. Наличието на вина на работниците и служителите при ответника се предполага на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД, като последният, в чиято доказателствена тежест е оборването на тази презумпция, не е провел пълно обратно доказване.
На следващо място, по делото се доказа, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на противоправното бездействие на служителите ответника, които са били натоварени със задължението за поддържане в изправност на водоснабдителната и канализационната система. От заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установи, че Г.К. е преживял остра стресова реакция, развил е посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно- депресивна симптоматика, без да има качествено нарушени психични функции. Предизвиканото психично състояние не е било с интензивност, налагаща спешно болнично лечение, около два месеца, по повод персистираща тревожност, безпокойство, нарушен сън и социална дисфункция, е прилагана медикаментозна терапия с антидепресанти и транквилизатори, след което се е наложила корекция на лечението поради изразени странични действия на психотропните медикаменти. Според вещото лице, са налице данни за причинно- следствена връзка между преживяното произшествие и наблюдаваната симптоматика, негативните преживявания с повишена тревожност и депресивност. Освен това, от показанията на свидетелката Ц., преценени при условията на чл.172 ГПК, които съдът няма основание да не кредитира в частта им, касаеща лично възприетите от нея обстоятелства, се потвърждават тези вредоносни последици и се доказва отражението на преживяната внезапна стресова реакция върху психичното здраве на ищеца и неговото ежедневие- негативни емоции на силна уплаха и стрес, съществена промяна в поведението му и начина му на живот, нежелание да шофира.
Що се отнася до настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като резултат от реализираното вредоносно събитие, същите се доказват от намиращите се в пълно съответствие помежду си констативен протокол за ПТП, свидетелски показания, както и от заключенията САТЕ, които съдът кредитира като обективно, компетентно изготвени и неоспорени от страните. Установи се от представения талон за регистрация, че процесният лек автомобил е собственост на ищеца К.. В приетия констативен протокол за ПТП е отразено, че е налице цялостна деформация на автомобила, а в заключенията на АТЕ са описани всички щети по него, като вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване уврежданията по МПС, надхвърля действителната му стойност и в този случай ремонтирането на автомобила се явява нецелесъобразно, при което е налице тотална щета. Наред с това, данни за състоянието на автомобила се съдържат и в показанията на свидетелката Ц., която твърди, че последният е „целият смачкан“ и негоден за употреба.
Предвид горното, съдът намира, че в случая е налице осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД, което е основание за ангажиране на безвиновната отговорност на ответника за репариране на причинените вреди на ищеца.
Дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
По делото се установи, че вследствие на инцидента, станал на ******г., ищецът е преживял остра стресова реакция, развил е посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно- депресивна симптоматика, което е довело до влошаване на психичното му здраве за един продължителен период от време, нарушен е бил установеният му ритъм на живот. Недоказани остават твърденията за невъзможност ищецът да изпълнява поети задължения към трети лица, както и служебните си задължения, тъй като в заключението на СПЕ подобни констатации липсват- напротив, експертът е посочил, че установеното психично разстройство не пречи на ищеца да осъществява адекватно служебната си ангажираност. Съобразявайки така установените обстоятелства, интензитета на преживения стрес, отражението му върху психиката на ищеца, благоприятната прогноза за здравето на пострадалия, според вещото лице д-р П., както и икономическите условия в страната към правнорелевантния момент /******г./, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 8 000 лв. За тази сума предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендирания размер от 30 000 лв. - ще се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, следва да се съобразят заключенията на допуснатата САТЕ. По делото се установи, че вследствие настъпилото произшествие автомобилът на ищеца е цялостно увреден, не може да се ползва по предназначение. Според САТЕ, стойността, необходима за възстановяване уврежданията по МПС, надвишава действителната му пазарна стойност към датата на събитието, в този случай ремонтирането на автомобила се явява нецелесъобразно и е налице „икономически тотал“. Доколкото пазарната стойност на процесния лек автомобил е определена на 6 998 лв., при отчитане на коефициента на физическо износване и в зависимост от марката, модела и година на производство на автомобила, както и че същият е бил в експлоатация 16 години, то именно в този размер възлиза и дължимото обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. Без значение за имуществената оценка на увреждането е посочената в допълнителното заключение на АТЕ, прието в съдебно заседание на 21.12.2022г., сума от 404,70лв., представляваща разликата между опредената пазарна стойност на автомобил с амортисьори голям преден ролбар и с вградени Bilstein и оригинални амортисьори, тъй като ищецът не е представил доказателства за закупуването на такова оборудване, нито има категорични данни същото е било налично в автомобила. При това положение, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 6 998 лв., а за разликата над този размер до заявения от 15 000 лв.- подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от ******г. /датата на увреждането/ до окончателното им изплащане.
При този изход на делото разноски се дължат
на двете страни.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част на
исковете. Съгласно списък по чл.80 от ГПК, същият претендира и е доказал
разноски в общ размер на 5 060 лв., като от тях 1 880 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 18.10.2019г.; 1 800 лв.- внесена държавна
такса; 470 лв.- депозит за СПЕ и САТЕ; 10 лв.- ДТ за издаване на съдебни
удостоверения; 900 лв.-допълнително заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.7, ал.9 от НМАВ и съгл. ДПЗС от
01.06.2021г. и 08.12.2022г. От така заявената сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 686,44лв.
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от данните по делото, ответникът е направил разноски в размер на 175лв., от които 150 лв.- депозит за АТЕ и 25 лв.- заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения. Съдът намира, че, съобразно фактическата и правна сложност на делото, на ответника следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Или ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответното дружество в размер на 316,69лв., изчислени собразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, да заплати на Г.А.К., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи в психически болки и страдания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на ******г. в гр. ***** на улица ******, в района на ***, в близост до бензиностанция „Петрол“, поради преминаване на лекия автомобил „Опел Фронтера“ рег. №******, управляван от ищеца, върху заледен участък от пътната настилка, вследствие на теч от авария на водопровод, предизвикано от противоправно бездействие на служители, натоварени от ответника със задължения за поддържането в изправност на водоснабдителната и канализационна мрежи и своевременното отстраняване на възникнали аварии, както и сумата от 6 998 /шест хиляди деветстотин деветдесет и осем/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на собствения на ищеца лек автомобил „Опел Фронтера“ рег. №******, причинени в резултат на същото увреждане, ведно със законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от ******г. /датата на увреждането/ до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част- за разликата над 8 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 6 998 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, да заплати на Г.А.К., ЕГН **********, с адрес-***, сумата 1 686,44 /хиляда шестстотин осемдесет и шест лв. и четиридесет и четири ст./лв.- направени разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ №250, сумата от 316,69 /триста и шестнадесет лв. и шестдесет и девет ст./лв.- направени по делото разноски, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Присъдените на
ищеца суми могат да се изплатят от ответника „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД по следната банкова сметка- ***: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: