РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 10.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 10 януари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 693
по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Т.С. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-001115/21.10.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която
е прекратена регистрацията на притежавания от нея лек
автомобил марка „Опел Корса“ ЦДИ с ***, за срок от
една година. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се намаляване на срока на
приложената принудителна административна мярка. Не се претендират разноски.
Ответникът
– Началник сектор „ОП” към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител
- гл.юрисконсулт Т.Й., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт в размер на 200 лева, съгласно представен списък /л.22 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 29.10.2019 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 30.10.2019 г., поради което
жалбата е допустима като подадена в
срока по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С оспорената Заповед
за прилагане на прилагане на ПАМ № 19-1085-001115/21.10.2019 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а , б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на притежаваното от нея ППС за срок от 1 година.
За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се
налага, тъй като на 20.10.2019 г. В.Т.С. е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0.88 на хиляда. Концентрацията е установена с
техническо средство „Алкотест дрегер
7510“ и в издадения и връчен талон за изследване водачът заявил, че приема
показанията на техническото средство. В заповедта е направено позоваване на
АУАН № АА378489 от 21.10.2019 г. /л. 3 от преписката/, съставен срещу С., за
извършени две нарушения на ЗДвП, едното от които – управлява горепосочения лек
на автомобил на 21.10.2019 г. в гр.Русе след употреба на алкохол с концентрация
0.88%.
С подадената жалба В.Т.С. не оспорва
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ № 19-1085-001115/21.10.2019
г. и изрично признава, че е управлявал МПС след употреба на алкохол;
единствените оплаквания са относно срока на прилагане на ПАМ.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2а, б.“б“
от закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
– 11.10.2019
г., а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., разписва
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
На съда са служебно известни Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на директора
на ОДМВР – Русе и Заповед рег. №8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните
работи; с втората министърът на вътрешните работи определя областните дирекции
на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП, а с първата
директора на ОДМВР – Русе е оправомощил
длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между
които по т.2 и началникът на сектор „Пътна полиция“ към областната дирекция.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства, а и се признават от жалбоподателя.
Оспорената ПАМ е в максимално предвидения от закона срок една година. Като
мотиви за тази продължителност в акта е посочено наличие на „висока степен на
обществена опасност, изразяваща се в управление на МПС след употреба на
алкохол, което може да доведе до причиняване на вредни последици от материално
и нематериално естество, както за субекта, така и за другите участници в
пътното движение. Срокът на приложената ПАМ е съобразен с факта, че водачът е
участник в пътнотранспортно произшествие, по което е образувано ДП №536/19г.“ В
съдебно заседание ответникът представя писмени доказателства, от които се
установява, че спрямо С. е постановена и друга ЗППАМ
№19-1085-000226/13.03.2019г., с която е приложена мярка „временно спиране от
движение на МПС за срок от 1 месец“; мярката е приложена за нарушение, за което
е издадено НП, отменено от РРС с решение №461/20.06.2019г. по АНД №799/2019г.
Представена е и ЗППАМ № 19-1085-001114/21.10.2019г., с която за същото, като в
оспорената заповед, нарушение – управление на МПС на 20.10.2019 г. с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, на С. е приложена ПАМ
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като съобрази
представените писмени доказателства и като взе предвид, че оспорената ПАМ и
тази, наложена със и ЗППАМ № 19-1085-001114/21.10.2019г. касаят едно и също
нарушение, както и че установената концентрация на алкохол е по средата на
предвидената за административно нарушение в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.343б,
ал.1 от НК, съдът намира, че определеният срок за ПАМ е завишен. Той следва да
бъде намален до средата на предвидения в закона, а именно на девет месеца.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-1085-001115/21.10.2019
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която
е приложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, като намалява срока на прилагане на
посочената ПАМ на 9 (девет) месеца.
ОСЪЖДА В.Т.С.,***, с ЕГН **********,*** сумата от 100.00лв. /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: