Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 03.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Цветелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 317 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Билд“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) № 150-ФК/30.04.2019 г., издадена от Б.С.Г.
- началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
магазин за строителни материали, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в
гр.Русе, бул. “Липник“ № 133 и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни.
В жалбата първоначално се оспорват направените от административния орган
констатации, но фактически се развиват оплаквания за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие
с целта на закона – основания по чл.146, т.3 и т.5 от АПК. Твърди се, че
оспорената заповед неправилно е издадена преди съставянето на акт за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателно
постановление, тъй като това възпрепятствало възможността за прекратяване на
действието на ПАМ чрез заплащане на наложената санкция. Поддържа се, че издаването
на фискална касова бележка с непосочени в нея наименование на стоката/услугата,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги,
не обосновава налагане на оспорената ПАМ, тъй като не води до неотчитане на
приходи и не накърнява интересите на фиска. Сочи, че мярката ограничава единствено
правата на жалбоподателя без да може да постигне целите, регламентирани в чл.22
от ЗАНН, още повече след като в конкретния случай жалбоподателят е отстранил
установеното нарушение още на следващия ден, закупувайки и регистрирайки ново фискално
устройство. Иска съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед. Претендира направените деловодни разноски съгласно представения списък.
Ответникът по жалбата – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Застъпва тезата, че всяко данъчно задължено лице е длъжно да приведе
използваното от него фискално устройство в съответствие с действащите
разпоредби на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., включително и когато те са
изменяни, от датата на влизане в сила на съответната норма, което в случая не е
сторено от жалбоподателя. Поддържа, че оспореният административен акт е
законосъобразен като издаден в условията на обвързана компетентност за
административния орган при констатиране на нарушение на чл. 186 от ЗДДС, като
целите, за постигането на които се налага ПАМ, не са свързани единствено и само
с поправянето на евентуално настъпили вредни последици, наличието на каквито в
случая не се твърди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен надлежно със заповед № ЗДУ
– ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Същата е издадена в
предвидената в закона писмена форма като при издаването й не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
С оглед
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да приложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната норма
налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за
отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от 13.02.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от 4.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 1208/2018 г., I о. и др.). Едновременно с това нормата не диференцира по
никакъв начин отделните видове нарушения на реда или начина за отчитане на
продажбите в търговските обекти, изключвайки прилагането на ПАМ за някои от
тях, още по-малко по преценка на административния орган. Освен това процесната
заповед, освен на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, е издадена и на
друго основание – чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, предвид факта, че са констатирани
две нарушения – както издаването на касова бележка, несъобразена с нормативните
изисквания относно съдържанието й, така и използването на фискално устройство,
което не отговаря на общите функционални изисквания, уредени в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
Следователно свободата на органа не обхваща
преценката дали да наложи мярката или не, а се отнася само до определянето на
продължителността на срока, за който тя се налага. При тази своя дейност той
действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви
относно продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и
се забранява достъпа до него. В случая в оспорената заповед се съдържат, макар
и по-общи като съдържание, мотиви относно избраната продължителност на мярката
като по този начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. По-конкретно органът по приходите е посочил, че касов бон, в
който е налице пълна липса на посочване на количество (било тегло, бройка и
др.) и вид на стоката, не може да обслужва целите на финансовата отчетност,
доколкото от същия бон практически не е видно какъв е предметът на
регистрираната продажба. Заповедта е мотивирана и с обстоятелството че, видно
от данните от контролната електронна лента, липсата на реквизити във фискалните
бонове не била изключение при контролната покупка, а начин на осъществяване на
търговската дейност, както и с това, че по този начин се засягат интересите на
потребителите, включително от гледна точка на пораждане на затруднения при
реализиране на техните права при евентуални недостатъци на закупените стоки.
Липсва допуснато
съществено процесуално нарушение и с оглед на това, че при издаването на заповедта
не е налице развило се и приключило административнонаказателно производство за
констатираните нарушения, а съставянето на АУАН е станало след издаването на
заповедта за ПАМ като наказателно постановление не е издадено и към датата на
приключване на настоящото съдебно производство. Съгласно общия принцип за налагане
на ПАМ, регламентиран в чл.22 от ЗАНН, принудителна мярка се налага за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Фактът, че
законодателят е допуснал възможност за налагане на ПАМ и за предотвратяване на
нарушение, сочи, че принудителна мярка може да бъде наложена дори и в случаите,
в които е налице само опасност за извършването му, а не само post factum, след установяване на извършено нарушение. Именно по тази причина
налагането на ПАМ не е обвързано със задължение за предхождащо го съставяне на
АУАН, още по-малко пък за налагане на административно наказание с наказателно
постановление. Достатъчно е от фактическа страна да бъде надлежно установено
предвиденото в специалната норма фактическо основание за налагане на ПАМ. В
случая, според посочените от административния орган основания, е налице
неспазване на реда или начина за издаване на документ за продажба, както и
използването на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за
одобрен тип. Тези факти са надлежно установени при извършената проверка от
контролните органи на НАП, за която е съставен протокол за извършена проверка
по чл.50 от ДОПК, констатациите по който не са оборени.
Нормата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС предвижда хипотеза на предсрочно прекратяване на
действието на наложената ПАМ по молба на наказаното лице, в случай, че то
заплати наложената му административна санкция. Това обаче не означава, че
законът е предвидил изрично налагането на ПАМ да се предхожда от налагането на
такава санкция. С оглед на това съдът намира, че доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед
са неоснователни.
В
процесния случай, при извършената проверка, са установени две нарушения, които по
същество не се оспорват от жалбоподателя, а се установяват и от събраните по
приложената преписка писмени доказателства. От протокола за извършена проверка
по чл.50 от ДОПК, ползващ се с презумптивна доказателствена сила, и от фискална
бележка № 0003630/18.04.2019 г., издадена при извършената на 18.04.2019 г., в
16:06 часа, контролна покупка на 1 бр. изолирбанд и 1 бр. енергоспестяваща
крушка на обща стойност 7,20 лева, се установява, че фискалната бележка не
съдържа необходимите реквизити, които законът – чл.26, ал.1, т.7 и т.16 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., изисква като в нея не е отразено наименованието на закупената
стока, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки
или услуги в съответствие с Приложение № 1 към наредбата, липсва и QR-код. Освен това е установено, че използваното от жалбоподателя фискално
устройство не осигурява възможност броят на сторно операциите и подлежащите на
връщане суми да се натрупват в отделни регистри според причината за сторно
операцията, общо и по данъчни групи, което е видно от приложените към протокола
за извършената проверка дневни отчети. Жалбоподателят твърди, че фискалното
устройство всъщност позволява извършването на сторно операции, но практически
не отрича, че тези операции не се отчитат по указания в наредбата начин.
Вярно е,
че и двете нарушения са формални и от тях принципно не възникват вреди за фиска.
Наличието на такива не се и твърди от ответника по жалбата. Фискалната бележка
е издадена за цялата получена в брой цена на закупените при контролната покупка
стоки. Липсват и констатации за неотчетени въобще сторно операции. В същото
време обаче с издаването на касов бон, в който липсват сочените реквизити, както
и с отчитането на сторно операциите по начин, различен от указания в
нормативните документи, на практика се препятства възможността за проследяване
движението на стоки в обекта на търговеца, поради което издадената заповед за
налагане на ПАМ не противоречи на целта на закона (в този смисъл решение №
6234/14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 13387/2017 г. на ВАС, I о. и др.).
Процесната принудителната мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен и
преустановителен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя
да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от търговеца
продажби. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че посочените цели се
постигат единствено и само чрез административното наказване, а не и чрез административната
принуда.
Фактът, че
жалбоподателят е предприел незабавни действия за отстраняване на констатираните
нарушения, е ирелевантен при преценката на съответствието на оспорения
административен акт с материалните норми и с целта на закона. Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК тази преценка се прави към момента на издаването на акта, а не към
момента на неговото изпълнение. Следователно, дори и след издаването на акта да
са били отстранени причините, поради които е издаден той, то това не води до
неговата незаконосъобразност. В конкретния случай обаче, дори и да се приеме
обратната теза, то отново не е налице твърдяната незаконосъобразност, тъй като
фактически причините за налагането на ПАМ не са отстранени изцяло. По делото
жалбоподателят е представил доказателства, че е закупено и регистрирано ново
фискално устройство, за което не е спорно, че притежава необходимите
функционални възможности, досежно отчитането на сторно операциите. В същото
време обаче, от направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
изявление в съдебно заседание на 12.09.2019 г., става ясно, че и към момента
(почти пет месеца след издаването на заповедта) жалбоподателят не е въвел
отпечатване от новото фискално устройство на касови бележки, съответстващи на
изискването за посочване на вида и количеството на продадените стоки. Това
означава, че и към настоящия момент установените нарушения не са отстранени
напълно. Напротив, в обекта на търговеца продажбите продължават да се отчитат
по установения от контролните органи начин, който не съответства на
нормативните изисквания. Във връзка с това съдът намира, за напълно обоснован и
срокът на мярката, определен от административния орган на 10 дни. Този срок е
аргументиран като необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността на търговеца чрез издаване на документи от фискалното устройство,
съответстващи на нормативните изисквания. Очевидно, този резултат не може да
бъде постигнат единствено със закупуване на фискално устройство с необходимите
функционални възможности, а е необходимо да бъдат извършени и допълнителни фактически
действия по въвеждане на отделните артикули в паметта на фискалното устройство,
за което е необходимо допълнително време. Налагането на ПАМ за 10 дни е в
рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл.186 ЗДДС от 30 дни, и
с оглед на факта, че цитираните по-горе действия не са били извършени от
жалбоподателя дори и за по-дългия период от време, с който е разполагал до
приключване на настоящото производство. По тези съображения не може да се
приеме, че срокът от 10 дни не може да се приеме за прекомерен.
Именно с
налагането на процесната ПАМ се постига преследваната от закона цел – да се
преустанови извършването на нарушението като в срока на наложената ПАМ жалбоподателят
отстрани нарушението като приведе организацията си на работа, и в частност
използваното фискално устройство, в състояние, отговарящо на всички нормативни
изисквания. По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и
като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.144
от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по
жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билд“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Липник“ № 133А,
представлявано от управителя Т.Х.Х., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 150-ФК/30.04.2019 г., издадена от Б.С.Г. - началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – магазин за строителни материали, находящ се в гр. Русе, ул. “Липник“
№ 133 и е забранен достъпът до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „„Билд“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: