Р Е Ш Е Н И Е
№260488
гр. Перник, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 01720 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на “Теленор България” ЕАД срещу С.И.С., с която се
иска да бъде признато за установено, че дължи вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение както следва:
- 71,05 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги и абонаментен план за периода от 01.11.2017 г. до
31.01.2018 г. по договор от 14.07.2016 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
+***;
- 105,80 лева - неустойка по
договор за мобилни услуги от 14.07.2016 г. с предпочетен номер +***;
- 22,41 лева – разликата между
цената на устройстовто без абонамент и преференциална лизингова цена, дължима
по договор от 14.07.2016 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
- 46,13 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 14.07.2016 г. (за
предоставено устройство COOLPAD Porto S Dark Grey);
- 89,32 лева - стойността на предоставени мобилни услуги и абонаментен
план за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
- 280,99 лева - лизингови вноски
по договор за лизинг от 27.04.2017 г. (за предоставено устройство HUAWEI P9 Lite
Black );
- 116,40 лева - стойността на предоставени мобилни услуги и абонаментен план
за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от 27.04.2017 г. за
мобилни услуги с предпочетен номер +***;
- 133,05 лева - неустойка по
договор за мобилни услуги от 27.04.2017 г. с предпочетен номер +***;
- 46,81 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги и абонаментен план за периода от 01.11.2017 г. до
31.12.2017 г. по договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
+***;
- 21,79 лева - стойността на предоставени мобилни услуги и абонаментен
план за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
- 63,48 лева - стойността на
предоставени мобилни услуги и абонаментен план за периода от 01.11.2017 г. до
31.01.2018 г. по договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
+***;
- 133,05 лева – неустойка по
договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
- 54,89 лева - разликата между цената на устройстовто без абонамент и
преференциална лизингова цена, дължима по договор от 27.04.2017 г. за мобилни
услуги с предпочетен номер +***;
- 105,44 лева - лизингови вноски по договор за лизинг
от 27.04.2017 г. (предоставено устройство HUAWEI Y3 II Gold);
- законната лихва върху съответните
главници, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането
Постъпил е отговор
на исковата молба, с който се оспорват исковете. Излагат се просторни доводи за
недължимост на клаузите за неустойки.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България”
ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу С.И.С., отнасящо се за задължения, които са предмет
на настоящите искове. Пернишки районен съд е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
Между страните са сключени шест договора за мобилни услуги (пет от тях са
с една и съща дата) и три договора за лизинг, както следва:
-Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от 14.07.2016 г. за мобилен номер +***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е за срок от 24 месеца, считано от
14.07.2016 г. до 14.07.2018 г. Ответната страна е поела задължение да
заплаща за срока на договора промоционален месечен абонамент в размер на 21,99
лева, като е уговорено, че стандартната месечна абонамента такса е в размер на
30,99 лева. В раздел II, т. 2 от допълнителното
споразуемие е посочено, че се потребителят получава устройство COOLPAD Porto S
Dark Grey.
В договора за мобилни услуги за мобилен номер +*** има клауза, според която
при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни
стандартни абонаментни такси за срока на договора. Уговорено е още, че при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният в случаите, в които е предоставено мобилно устройство
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент) и заплатената от него при предоставянето му (цената в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг).
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от 27.04.2017 г. за мобилен номер +***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е за срок от 24 месеца, считано от
27.04.2017 г. до 27.04.2019 г. Ответната страна е поела задължение да
заплаща за срока на договора промоционален месечен абонамент в размер на 17,99
лева, като е уговорено, че стандартната месечна абонамента такса е в размер на 29,99
лева. В раздел II, т. 2 от допълнителното
споразуемие е посочено, че се потребителят получава устройство HUAWEI P9 Lite
Black. По този договор не се претендират неустойки, поради
което е безпредметно тяхното обсъждане.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от 27.04.2017 г. за мобилен номер +***, сключен между “Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е за срок от 24 месеца, считано от 27.04.2017
г. до 27.04.2019 г. Ответната страна е поела задължение да заплаща за
срока на договора промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лева, като
е уговорено, че стандартната месечна абонамента такса е в размер на 29,99 лева. В договора за мобилни услуги за мобилен номер +*** има клауза, според която
при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни
стандартни абонаментни такси за срока на договора.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от 27.04.2017 г. за мобилен номер +***, сключен между
“Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е за срок
от 24 месеца, считано от 27.04.2017 г. до 27.04.2019 г. Ответната страна
е поела задължение да заплаща за срока на договора промоционален месечен
абонамент в размер на 17,99 лева, като е уговорено, че стандартната месечна
абонамента такса е в размер на 29,99 лева. По
този договор не се претендират неустойки, поради което е безпредметно тяхното
обсъждане.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от 27.04.2017 г. за мобилен номер +***, сключен
между “Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е
за срок от 24 месеца, считано от 27.04.2017 г. до 27.04.2019 г. Ответната
страна е поела задължение да заплаща за срока на договора месечен абонамент в
размер на 9,99 лева. По този договор не се
претендират неустойки, поради което е безпредметно тяхното обсъждане.
- Договор за мобилни услуги с допълнително споразумение от 27.04.2017 г. за мобилен номер +***, сключен
между “Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е
за срок от 24 месеца, считано от 27.04.2017 г. до 27.04.2019 г.
Ответната страна е поела задължение да заплаща за срока на договора
промоционален месечен абонамент в размер на 17,99 лева, като е уговорено, че
стандартната месечна абонамента такса е в размер на 29,99 лева. В раздел II, т. 2 от допълнителното споразуемие е
посочено, че се потребителят получава устройство HUAWEI Y3 II Gold
В договора за мобилни услуги за мобилен номер
+*** има клауза, според която при прекратяване на договора преди
изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи
неустойка в размер на оставащите месечни стандартни абонаментни такси за срока
на договора. Уговорено е още, че при прекратяване на договора преди изтичане на
неговия срок, което е по вина на ответника, то последният в случаите, в които е
предоставено мобилно устройство дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него
при предоставянето му (цената в брой или общата лизингова цена по договора за
лизинг).
По делото е приложен договор за лизинг от 14.07.2016 г., сключен между
„Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е за срок от 23 месеца, считано от подписването му. По силата на този договор ищцовото дружество предоставило за временно
ползване мобилно устройство марка „COOLPAD Porto S Dark Grey”, а ответната страна се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лева, т. е. общата лизингова цена е 151,57 лева.
Пприложен е още договор за лизинг от 27.04.2017 г., сключен между
„Теленор България” ЕАД и С.И.С., който е за срок от 23 месеца, считано от подписването му. По силата на този договор ищцовото дружество предоставило за временно
ползване мобилно устройство марка и модел „HUAWEI P9 Lite Black”, а ответната страна се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 18,99 лева, т. е. общата
лизингова цена е 436,77 лева.
Представен е договор за лизинг от 27.04.2017 г., сключен между „Теленор
България” ЕАД и С.И.С., който е за срок от 23 месеца, считано от подписването му. По силата на този договор ищцовото дружество предоставило за временно
ползване мобилно устройство марка и модел „HUAWEI Y3 II Gold”, а ответната страна се задължила да
заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лева, т. е. общата лизингова цена е 151,57 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
По предявените установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, отнасящи се
заплащане на абонаментни планове и далекосъобщителни услуги по договори за
мобилни услуги:
В тежест на ищеца е
да докаже наличието на сключен между страните договор за преодставяне на
далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно
правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен
план, допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се представиха доказателства за сключени договори за мобилни
услуги, с които е предоставено ползването на мобилни номера както следва: +***; +***; +***; +***; +*** и +***. Съдът намира,
че за исковите периоди по договорите за тези мобилни номера се дължат абонаментни такси по договора.
Цената за абонаментния план се дължи независимо от обстоятелството дали
ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други,
тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния
план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за
които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в
размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от 14.07.2016 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер
на 21,99 лева. Не следва да се взема предвид уговорената по – висока
стандартна цена, тъй като същата не е приложима за срока на договора (а и след
това – арг. чл. 229а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго
споразумение). Претенцията е за периода от 01.11.2017
г. до 31.01.2018г., т. е. три отчетни месеца, при което дължимата цена е 65,97
лева. По делото не се представиха
доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на
абонаментния план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност
не следва да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните
счетоводни записвания не представляват доказателство за потребени мобилни
услуги и техните стойности. В този смисъл
исковата претенция е основателна до сумата в размер на 65,97 лева, а разликата от тази
стойност до предявения размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер
на 17,99 лева. Не следва да се взема предвид уговорената по – висока
стандартна цена, тъй като същата не е приложима за срока на договора (а и след
това – арг. чл. 229а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго
споразумение). Претенцията е за периода от 01.11.2017
г. до 31.12.2017г., т. е. два отчетни месеца, при което дължимата цена е 35,98
лева. По делото не се представиха
доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на
абонаментния план), поради което претенцията за заплащане на тяхната стойност
не следва да се уважава. В допълнение следва да се отбележи, че едностранните счетоводни
записвания не представляват доказателство за потребени мобилни услуги и техните
стойности. В този смисъл исковата претенция е
основателна до сумата в размер на
35,98 лева, а разликата от тази стойност до предявения размер следва да се
отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер
на 17,99 лева. Не следва да се взема предвид уговорената по – висока
стандартна цена, тъй като същата не е приложима за срока на договора (а и след
това – арг. чл. 229а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго
споразумение). Претенцията е за периода от 01.11.2017
г. до 31.01.2018г., т. е. три отчетни месеца, при което дължимата цена е 53,97
лева. По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни
услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което претенцията за
заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. В допълнение следва да
се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не представляват
доказателство за потребени мобилни услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна до
сумата в размер на 53,97 лева,
а разликата от тази стойност до предявения размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер
на 17,99 лева. Не следва да се взема предвид уговорената по – висока
стандартна цена, тъй като същата не е приложима за срока на договора (а и след
това – арг. чл. 229а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, освен при сключване на друго
споразумение). Претенцията е за периода от 01.11.2017
г. до 31.12.2017г., т. е. два отчетни месеца, при което дължимата цена е 35,98
лева. По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни
услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което претенцията за
заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. В допълнение следва да
се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не представляват
доказателство за потребени мобилни услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна до
сумата в размер на 35,98 лева,
а разликата от тази стойност до предявения размер следва да се отхвърли.
Стойността на абонаментния план по договор от 27.04.2017
г. за мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер на 9,99 лева.
Претенцията е за периода от 01.11.2017 г. до
31.12.2017г., т. е. два отчетни месеца, при което дължимата цена е 19,98
лева. По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни
услуги (извън стойността на абонаментния план), поради което претенцията за
заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава. В допълнение следва да
се отбележи, че едностранните счетоводни записвания не представляват
доказателство за потребени мобилни услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна до
сумата в размер на 19,98 лева,
а разликата от тази стойност до предявения размер следва да се отхвърли.
Стойността на промоционалния абонаментен план по договор от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +*** е в размер на 17,99 лева. Не следва
да се взема предвид уговорената по – висока стандартна цена, тъй като същата не
е приложима за срока на договора (а и след това – арг. чл. 229а, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ, освен при сключване на друго споразумение). Претенцията е за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г., т. е. три отчетни
месеца, при което дължимата цена е 53,97 лева. По делото не се
представиха доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън
стойността на абонаментния план), поради което претенцията за заплащане на
тяхната стойност не следва да се уважава. В допълнение следва да се отбележи,
че едностранните счетоводни записвания не представляват доказателство за
потребени мобилни услуги и техните стойности. В този смисъл исковата претенция е основателна до сумата в размер на 53,97 лева, а разликата от тази
стойност до предявения размер следва да се отхвърли.
По предявените установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, отнасящи се за
заплащане на неустойки по договора за мобилни услуги:
Съгласно чл.
92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки –
наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на именно това задължение.
С т. 3 на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
В настоящия случай
се претендира заплащането на неустойки за прекратяване на следните договори:
договор за мобилни услуги от 14.07.2016 г. с предпочетен номер +***; договор за
мобилни услуги от 27.04.2017 г. с предпочетен номер +*** и договор от
27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
В клуазите на тези договори е посочено, че размерът на неустойката представлява
сбор от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието
му. В случая чрез реализирането на
правото си да получи неустойка ищецът ще получи престация от длъжника,
съответстваща на задълженията му по прекратения договор, но без да се
предоставя ползването на каквато и да било услуга, предмет на договора. Такава
уговорка излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като води
до неоснователно обогатяване на търговеца и нарушава принципа за справедливост.
Начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на неустойки, създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя
и в случая мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като
насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но
без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т. е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения
и това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице - потребител,
който е икономически по-слабата страна. Клаузите на неустойките за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план са несъразмерно високи и като такива
са неравноправни на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗПи не следва да обвързват
валидно потребителя - чл. 146 ал. 1
ЗЗП.
Изцяло без
значение, че е обстоятелството, че се претендира неустойка в по – нисък размер.
Това е така, тъй като императивният режим на закрила на потребителите изключва
изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на
насрещните страни. Законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не
намаляване на прекомерната неустойка по общия ред именно, за да се осигури и
превенция, като се отрече каквато и да е възможност на доставчика, злоупотребил
при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. С
други думи, при наличие на нищожна клауза за неустойка не е възможно
претендирането на същата дори в нисък размер.
По договор за
мобилни услуги от 14.07.2016 г. за номер +*** и по договор за мобилни услуги
от 27.04.2017 г. за номер +*** се
претендира допълнително разликата между цената на устройстовто без абонамент и
преференциална лизингова цена. Клаузата е неясна, тъй като в двата договора
липсва посочване на общата цена на устройството, която се дължи без абонаментен
план. Потребителят е поставен в невъзможност да разбере размера на това
задължение към момента на сключване на договора. По този начин клаузата не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора, при което същата е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП.
Предвид изложеното претенциите за неустойка са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По предявения установителен
иск по реда на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 342,
ал. 1 ТЗ, отнасящи се за заплащане на лизингова цена:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
сключен между страните договор за лизинг, както и да се установи предоставянето
за ползване на мобилното устройство и размера на
дължимите лизинговите вноски.
Ответникът следва да установи плащане на претендираните вземания.
По делото се
доказа наличието на сключени три лизингови договор между страните по делото,
както следва: от 14.07.2016 г. за устройство COOLPAD Porto S Dark Grey; от
27.04.2017 г. за устройство HUAWEI P9 Lite Black и от 27.04.2017 г. за устройство HUAWEI Y3 II Gold. Установи се, че ищцовата страна е предоставила на ответника за
временно ползване описаните устройства. Установи се още, че ответникът е поел
задължение да заплати 23 месечни лизингови вноски по всеки един договор, по
които падежът на последната вноска е настъпил. По делото не се ангажира
доказателства за плащането на лизингови вноски, което е в тежест на ответната
страна. Това води до извод за основателност на трите искови претенции за
заплащане на лизингови вноски, а именно: 46,13
лева по договор за лизинг от 14.07.2016 г. за устройство COOLPAD Porto S Dark Grey;
280,99 лева по договор за лизинг от 27.04.2017 г. за устройство HUAWEI P9 Lite Black и 105,44 лева по договор за лизинг от
27.04.2017 г. за устройство HUAWEI Y3 II Gold.
По възражението за давност:
Дължимостта
на вземанията за стойността на абонаментни планове и лизинговите вноски налага
да се разгледа възражението за давност, направено във възражението по чл. 414,
ал. 1 ГПК.
Вземанията за
стойността на абонаментни палнове се погасяват с кратка тригодишна давност, тъй
като същите са периодични вземания и се прилага разпотредбата на чл. 111, б.
„в” ЗЗД. Вземанията се отнасят с начална дата 01.11.2017
г. на отчетен период, поради което
предвиденият давностен срок не е изтекъл към 20.11.2019 г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Безпредметно е обсъждането на
падежът, от който започва да тече давността, тъй като същият е след началната
дата на отчетен период, към който момент не е изтекла давността, т. е. и към
момента на падежа също няма да е изтекла давността.
Вземанията за лизинговите вноски са повтарящи парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт (съответния договор за лизинг), интервалите на падежа са
месечни и предварително определени и размерите на плащанията са изначално
определени. Лизингополучателят има задълженията на наемател и дължи дължи
заплащане на наемна цена (чл. 345, ал. 1
ТЗ вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД) - задължение, което
безспорно представлява периодично плащане, като и при двата вида лизинг
плащането на вноските е периодично, на определен падеж, съгласно погасителен
план към договора (мотиви към решение по т. д. № 3977/2013 г. на I ТО на ВКС и
решение по т. д. № 2936/2013 г. на II ТО на ВКС). В този смисъл за процесните
вземания намира приложение кратката тригодишна давност.
Претенцията
за заплащане на лизингови вноски произтичат от договор за лизинг от 14.07.2016 г. и два договора за лизинг от 27.04.2017
г., но и по трите договора началната
дата, от която се претендира заплащане на лизингови вноски е 01.11.2017 г.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 20.11.2019 г., към който момент не е изтекъл
предвиденият тригодишен давностен срок.
Горното налга извод за
неоснователност на възражението за погасителна давност.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото
исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 425,81
лева - държавна такса и 384,41 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. общо
810,22 лева, от които следва да се заплатят 438,45 лева от ответника.
В заповедното производство ищецът е направил
разноски както следва: 360 лева – адвокатско възнаграждение и 25,81 лева –
държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 385,81 лева, от
които следва да се заплатят 208,78 лева от ответника, съответни на уважената
част на исковете.
Съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът има право да получи направените разноски съразмерно на
отхвърлената част на исковете. Същият не е направил разноски в заповедното
производство. В исковото производство на ответника е предоставена безплатна
адвокатска правна помощ, като процесуланият представител претендира
адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева. С оглед изхода на делото в полза на процесулания представител следва
да се присъди сумата от 165,19 лева за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен
съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 65,97
лева - стойността на предоставени мобилни
услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от 14.07.2016 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 65,97 лева до предявения размер от 71,05 лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният иск
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с което
иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 105,80 лева
- неустойка по договор за мобилни услуги от 14.07.2016 г. с предпочетен номер +***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303
по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният иск
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с което
иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 22,41 лева –
разликата между цената на устройстовто без абонамент и преференциална лизингова
цена, дължима по договор 14.07.2016 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 35,98
лева - стойността на предоставени мобилни
услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 35,98 лева до предявения размер от 89,32 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 53,97
лева - стойността на предоставени мобилни
услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 53,97 лева до предявения размер от 116,40 лева, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният иск
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с което
иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 133,05 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от 27.04.2017 г. за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за
2019 г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 35,98
лева - стойността на предоставени мобилни
услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 35,98 лева до предявения размер от 46,81 лева, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 19,98
лева - стойността на предоставени мобилни
услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 19,98 лева до предявения размер от 21,79
лева, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда № 6 сумата в размер на 53,97
лева - стойността на предоставени мобилни
услуги за периода от 01.11.2017 г. до 31.01.2018 г. по договор от 27.04.2017 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата от 53,97 лева до предявения
размер от 63,48 лева, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният иск
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с което
иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 133,05 лева - неустойка по договор за мобилни
услуги от 27.04.2017 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният иск
от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с което
иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 54,89 лева – разликата между цената на
устройстовто без абонамент и преференциална лизингова цена, дължима по договор 27.04.2017
г. за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 46,13 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 14.07.2016
г. (за предоставено устройство COOLPAD Porto S Dark Grey), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 280,99 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 27.04.2017
г. (за предоставено устройство HUAWEI P9 Lite Black), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в размер на 105,44 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 27.04.2017
г. (за предоставено устройство HUAWEI Y3 II Gold), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07303 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд.
ОСЪЖДА
С.И.С., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от
438,45 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 208,78 лева - направени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Красимира
Игнатова Билева от Адвокатско съдружие „Билева Консулт” сумата от 165,19 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна
адвокатска правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №
07303 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Вярно с
оригинала: в.а.