№ 109
гр. Сливен, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104161 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен иск от С. Т. Т. от с. Равда,
общ. Несебър срещу ДЗЗД „Лозарски връх - Изток“ - гр. Сливен за признаване
за установено, че ищецът е изключен от сдружение „Лозарски връх - Изток“ -
гр. Сливен и водоподаването до имота му е прекъснато неправомерно, в
нарушение на дружествения договор, тъй като решението на Общото
събрание от 11.09.2022 г. е взето при липса на кворум.
Предявен е и насрещен иск за осъждане на ответника С. Т. Т. да заплати
на сдружение „Лозарски връх - Изток“ - гр. Сливен сумата от общо 284,80 лв.
(разпределени на 12 равни части от по 23,74 лв. за всеки от останалите 12
членове на сдружението), от които 236,80 лв., представляващи стойността на
изразходвана от ответника 128 куб. м. вода, заплатена от останалите членове
на сдружението на ВиК - Сливен по решение на Общото събрание и 48,00 лв.,
представляващи дължими от ответника и заплатени от останалите членове на
сдружението такси за отчитане за 24 месеца по 2,00 лв. за периода от
17.09.2020 г. до 11.09.2022 г.
Ищецът по първоначалния иск твърди, че е собственик на имот в м.
Лозарски връх в гр. Сливен. През м. май 2011 г. било учредено ответното
дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД с цел организиране и осъществяване на
1
съвместна дейност с ВиК - Сливен за водоснабдяване на учредителите.
Ищецът излага, че през пролетта на 2022 г. инкасаторът П. по отчитане на
водомерите му казал, че не може да разчете циферблата на водомера, тъй като
бил замъглен. Ищецът купил нов водомер, но инкасаторът 3-4 месеца му
отказвал да го смени, поради което на 22.08.2022 г. ищецът го сменил сам.
Ищецът твърди, че на общо събрание на членовете на дружеството, на което
присъствали 7 души, при липса на кворум било взето решение за изключване
на ищеца и прекъсване на водоподаването до имота му, като ищецът бил
лишен от водоподаване от м. септември 2022 г. На изложените основания
ищецът моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за липса
на кворум при вземане на решението на Общото събрание, с което ищецът е
изключен от дружеството, като пояснява, че към момента на провеждане на
събранието, сдружението е имало 13 членове. Излага, че проблемите с ищеца,
свързани с неплащане от негова страна на дължими суми за водоснабдяване и
отчитане на консумираната вода датират от над 10 години. Описва, че на
23.09.2020 г. било проведено Общо събрание, на което били взети легитимни
решения в срок до 15.10.2020 г. да се подменят всички стари водомери и да се
извърши ремонт на водопреносната мрежа, като всеки от членовете внесе
авансово в срок до 15.10.2020 г. сума в размер на 100,00 лв. Неизпълнението
на всяко от решенията било основание за прекратяване на членството на
неизрядния член на дружеството. До 11.09.2022 г. ищецът не изпълнил
решенията на Общото събрание, поради което възникнало основание същият
да бъде изключен от дружеството и водоподаването да бъде преустановено.
Наред с това, за периода от 17.09.2020 г. до 11.09.2022 г. ищецът имал
неплатени задължения за потребена вода в размер на 236,80 лв. (128 куб. м. по
1,85 лв.) и неплатени такси за отчитане в размер на 48,00 лв. (за 24 месеца по
2,00 лв.). Във връзка с натрупаните задължения и поради неизпълнение на
задълженията на ищеца към дружеството, на 11.09.2022 г. било проведено
Общо събрание, на което 9 от присъствалите 10 членове на дружеството
гласували „За“ изключване на съдружника С. Т.. Взетото решение било
законосъобразно, при спазване на нужния кворум. На изложените основания
ищецът моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
2
недоказан, съответно предявява насрещен иск за осъждане на ответника С. Т.
да заплати сумата от общо 284,80 лв. (разпределени на 12 равни части от по
23,74 лв. за всеки от останалите 12 членове на сдружението), от които 236,80
лв., представляващи стойността на изразходвана от ответника 128 куб. м. вода,
заплатена от останалите членове на сдружението на ВиК - Сливен по решение
на Общото събрание и 48,00 лв., представляващи дължими от ответника и
заплатени от останалите членове на сдружението такси за отчитане за 24
месеца по 2,00 лв. за периода от 17.09.2020 г. до 11.09.2022 г.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на насрещната
искова молба в срок, с който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорва твърденията, че е
изразходил толкова голямо количество вода, колкото се претендира, като
заявява, че вписванията в дружествената книга по отношение на отчетените
показания са противоречиви. Вписани били отчетени количества от по 70 куб.
м. и 20 куб. м. на месец потребена от него вода, което било невъзможно, тъй
като ответникът не живеел в имота.
В съдебно заседание ищецът и ответник по насрещния иск, редовно
призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който
поддържа предявения първоначален иск, моли съда да го уважи и да присъди
направените по делото разноски. Претендира отхвърляне на насрещния иск
като неоснователен. Представил е и подробна писмена защита по делото.
Ответното сдружение и ищец по насрещния иск, редовно призовано, се
представлява от пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на
първоначалния иск като неоснователен и недоказан, съответно моли
предявеният насрещен иск да бъде уважен и претендира направените по
делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е първоначален иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът е изключен от сдружение „Лозарски
връх - Изток“ - гр. Сливен и водоподаването до имота му е прекъснато
неправомерно, в нарушение на дружествения договор, тъй като решението на
Общото събрание от 11.09.2022 г. е взето при липса на кворум.
3
Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 23, ал. 4 от Договора за гражданско дружество от 07.05.2011 г. за осъждане
на ответника С. Т. Т. да заплати на сдружение „Лозарски връх - Изток“ - гр.
Сливен сумата от общо 284,80 лв. (разпределени на 12 равни части от по
23,74 лв. за всеки от останалите 12 членове на сдружението), от които 236,80
лв., представляващи стойността на изразходвана от ответника 128 куб. м. вода,
заплатена от останалите членове на сдружението на ВиК - Сливен по решение
на Общото събрание и 48,00 лв., представляващи дължими от ответника и
заплатени от останалите членове на сдружението такси за отчитане за 24
месеца по 2,00 лв. за периода от 17.09.2020 г. до 11.09.2022 г.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче, съдът намира и двата иска за
неоснователни и недоказани.
Безспорни са между страните обстоятелствата, че ответното дружество
по ЗЗД е учредено с Дружествен договор от 07.05.2011 г., като ищецът С. Т. Т.
е един от учредителите, както и че ищецът С. Т. Т. е изключен като съдружник
и водоподаването му е преустановено с решение на Общото събрание от
11.09.2022 г.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че решението на
Общото събрание от 11.09.2022 г. е взето при липса на кворум.
Видно от приетия по делото Дружествен договор от 07.05.2011 г.,
Общото събрание на съдружниците има кворум ако присъстват повече от
половината от съдружниците (чл. 10), а решенията се вземат с обикновено
мнозинство (чл. 11, ал. 1 от Договора). Съгласно чл. 12, ал. 2 от Договора
Общото събрание решава въпросите, свързани с приемане на нови
съдружници и изключване на съдружници.
От приетото по делото Удостоверение изх. № 20240213162529 от
Агенция по вписванията се установява, че към 12.02.2024 г. в Регистър Булстат
по партидата на ДЗЗД „Лозарски връх - Изток“ са вписани като съдружници
16 физически лица, както следва: Д.М.П., К. Я. Н., С. Т. С.ов, Б.Г.Д., Н.И.Г.,
П.Т.П. П. Х. П.в, Х.К.Б., Н.Й.П., Й.С.Г., Р.П.И., А.Х.Б., Т.А.Г., П.Т.И., Ц.Т.Г. и
В.И.Г..
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Г. - съдружник в
4
дружеството и негов секретар, които съдът кредитира изцяло като обективни,
добросъвестни, последователни и непротиворечиви, се установи, че на
15.08.2022 г. свидетелят, в качеството си на секретар, е съставил актуализиран
списък на членовете в сдружението, като списъкът се намира на л. 112 от
приетата по делото тетрадка на сдружението в оригинал. Видно от
актуализирания списък, лицето Н. (Н.И.Г.) е починал, като имотът е обявен за
продажба и няма правоприемник от наследниците му. Съдружникът П. Х. П.в
е заменен от своя син П. П.в П.в, който в момента е инкасатор на дружеството,
като в началото от 2011 г. - 2012 г. инкасатор е бил бащата на П. - П. П.в.
Съдружникът Х.К.Б. също е починал, като е заменен от своята наследница
Д.Х.Б.. Съдружникът Н.Й.П. е починал като е заменен от съпругата му Я.П.. В
актуализирания списък липсват съдружниците Т.А.Г., П.Т.И. и Ц.Т.Г., като е
добавено лицето Р.В.Г., с посочен неин представител - нейният брат И.Г..
Свид. Господинов описва, че към датата на оспореното от ищеца
решение, активните ползватели са наброявали 12 души. От съвкупния анализ
на събраните доказателства - писмени и гласни, се установява, че това са
лицата Д.М.П., К. Я. Н., С. Т. С.ов, Б.Г.Д., П.Т.П. П. П.в П.в (син на П. Х. П.в),
Д.Х.Б. (наследница на Х.К.Б.), Я.П. (съпруга на Н.Й.П.), Й.С.Г., А.Х.Б., В.И.Г.
и Р.В.Г..
Тъй като липсват категорични доказателства по делото защо в
актуализирания списък липсват съдружниците Т.А.Г., П.Т.И. и Ц.Т.Г. и на
какво основание е добавено лицето Р.В.Г., с посочен неин представител -
нейният брат И.Г., съдът намира, че следва да се приеме, че към датата на
вземане на оспореното решение на Общото събрание - 11.09.2022 г., по силата
на което ищецът е изключен от сдружението, същото е имало 15 съдружника
- описаните в Удостоверение изх. № 20240213162529 от Агенция по
вписванията, вкл. тези, които са заменени от свои
правоприемници/наследници, като от съдружниците съдът може да изключи
единствено лицето Н.И.Г., за който се установи, че е починал, като имотът е
обявен за продажба и няма правоприемник от наследниците му.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбите на дружествения договор,
кворумът за провеждане на Общо събрание, представляващ повече от
половината от съдружниците, се равнява на 8 лица.
Видно от решението от 11.09.2022 г., намиращо се на л. 114 - 115 от
5
тетрадката на Сдружението, приложена по делото в оригинал, на Общото
събрание, на което е взето решението за изключване на ищеца от сдружението,
са присъствали следните лица: .....................
В съответствие със събраните по делото доказателства се установи, че от
изброените лица, съдружници в Сдружението са лицата В.И. (В.И.Г.), П. П.в
(П. П.в П.в - син на П. Х. П.в), К. Н. (К. Я. Н.), Й.Г. (Й.С.Г.), Д.П. (Д.М.П.),
Б.Д. (Б.Г.Д.), С. Т. (С. Т. С.ов) и Д.Б. (Д.Х.Б. - наследница на Х.К.Б.) или на
процесното Общо събрание са присъствали 8 съдружника, при което е имало
наличие на кворум.
Посоченото обстоятелство е установено и от РП - Сливен в мотивите на
Постановление от 14.10.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство, препис от което е приет като писмено доказателство по делото.
При наличие на кворум, решението от 11.09.2022 г. на Общото
събрание на сдружението за изключване на ищеца от сдружението, е взето и с
необходимото обикновено мнозинство от повече от половината от
присъстващите, като видно от положените подписи на съдружниците на л. 115
от тетрадката на Сдружението, приложена по делото в оригинал, решението е
взето от 7 от съдружниците, а именно В.И., П. П.в, К. Н., Й.Г., Д.П., Б.Д. и
Д.Б..
Неоснователно е твърдението на ищеца, че решението за изключването
му е следвало да бъде взето с мнозинство 50 % плюс един от членовете на
сдружението.
Действително, в чл. 23, ал. 2 от Дружествения договор е уговорено, че
при неплащане от страна на съдружници на сметки към „ВиК - Сливен“ ООД
за срок по-дълъг от два календарни месеца, общото събрание може да
прекрати членствените права с посоченото квалифицирано мнозинство. В
настоящата хипотеза обаче, като основание за изключване на съдружника
(правомощие на Общото събрание по чл. 12, ал. 2 от Дружествения договор), в
самото решение от 11.09.2022 г. е посочено не само неплатените задължения
на ищеца за период от 11.04.2021 г. до 11.09.2022 г., но и обстоятелството, че
ищецът е сменил сам водомера си като е скъсал старите пломби, както и че сам
е заявил, че не желае да спазва правилата на сдружението.
Ето защо, съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.
12, ал. 2, вр. чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от Дружествения договор, съгласно които и
6
предвид събраните по делото доказателства, решението от 11.09.2022 г. за
изключването на ищеца като съдружник е взето при наличие на кворум от 8
съдружника и с необходимото обикновено мнозинство от повече от
половината от присъстващите, а именно седем от присъствалите 8
съдружника.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На следващо място, по предявения насрещен иск, съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да докаже наличие на задължение на ответника за
заплащане на твърдяното количество потребена вода и дължими такси за
отчитане за претендирания период, взето решение на Общо събрание на
дружеството за заплащане на дължимите от ответника към „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД суми и реалното им заплащане на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, като съдът изрично е указал
на ищеца, че не сочи доказателства за основанието, на което се претендират
таксите за отчитане за претендирания период, за взето решение на Общо
събрание на дружеството за заплащане на дължимите от ответника към
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД суми, както и за реалното им
заплащане на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД.
Въпреки дадените изрични указания от съда, по делото не бяха събрани
доказателства, от които в условията на пълно и главно доказване да се
установят посочените обстоятелства. Действително, от изцяло кредитираните
показания на разпитания по делото свид. В.Г. се установи, че нееднократно
при съдружника С. Т. е имало проблеми, свързани с големи загуби на вода,
която се е налагало да бъде заплатена поравно от останалите съдружници. На
л. 77 от представената по делото в оригинал тетрадка на сдружението е
описано, че съдружникът Т. дължи сумата от 236,80 лв., представляваща
неплатени 128 куб. м. вода и сумата от 48,00 лв., представляваща неплатени
такси за 24 месеца. Посочените писмени и гласни доказателства обаче не
доказват по безспорен и категоричен начин нито основанието, нито точния
размер на претенцията, наред с това липсват и събрани доказателства за взето
решение на Общо събрание на дружеството за заплащане на дължимите от
ответника към „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД суми, както и
7
за реалното им заплащане на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД.
Ето защо, съдът намира, че предявеният насрещен осъдителен иск също
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, правото на разноски възниква в полза на ответното ДЗЗД.
Същото претендира разноски по представения списък в размер на 550,00 лв. -
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие, но по делото е представено единствено адвокатско пълномощно
на л. 82 от делото, а не и самият Договор за правна защита и съдействие, който
евентуално да послужи като разписка за заплащане на възнаграждението. Ето
защо, предвид липсата на представени доказателства за извършването на
претендираните разноски от ответното ДЗЗД, съдът не следва да ги присъжда.
С оглед изхода на спора по насрещния осъдителен иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски. Видно от представения Договор
за правна защита и съдействие на л. 125 от делото, ищецът и ответник по
насрещния иск е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 500,00
лв. по делото. Тъй като не е посочено каква част от сумата е за защита по
първоначалния иск, съответно по насрещния иск, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде разделено по равно по двата
иска. Ето защо, ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250,00 лв. разноски -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес
....................... срещу ДЗЗД „ЛОЗАРСКИ ВРЪХ - ИЗТОК“, с Булстат
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. Сини
камъни, бл. 29, вх. Д, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя К. Я. Н., иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът е изключен от ДЗЗД „Лозарски връх - Изток“ - гр. Сливен и
8
водоподаването до имота му е прекъснато неправомерно, в нарушение на
дружествения договор, тъй като решението на Общото събрание от 11.09.2022
г. е взето при липса на кворум, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23, ал. 4 от Договора за гражданско дружество от 07.05.2011
г. за осъждане на С. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес ....................... да заплати
на ДЗЗД „ЛОЗАРСКИ ВРЪХ - ИЗТОК“, с Булстат *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. Сини камъни, бл. 29, вх. Д, ет. 5, ап.
15, представлявано от управителя К. Я. Н., сумата от общо 284,80 лв. /двеста
осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ (разпределени на 12 равни
части от по 23,74 лв. за всеки от останалите 12 членове на сдружението), от
които 236,80 лв., представляващи стойността на изразходвана от ответника
128 куб. м. вода, заплатена от останалите членове на сдружението на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД по решение на Общото
събрание и 48,00 лв., представляващи дължими от ответника и заплатени от
останалите членове на сдружението такси за отчитане за 24 месеца по 2,00 лв.
за периода от 17.09.2020 г. до 11.09.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ДЗЗД „ЛОЗАРСКИ ВРЪХ - ИЗТОК“, с Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ж. к. Сини камъни, бл. 29, вх.
Д, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя К. Я. Н. ДА ЗАПЛАТИ на С. Т.
Т., ЕГН: **********, с адрес ......................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по
насрещния иск - заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9