РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието на секретаря М. Кузева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 977 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищците
П.М.Д. и И.А.Д. чрез пълномощника си адвокат Н. твърдят, че са съсобственици в
режим на СИО на ½ ид.ч. от дворно място в гр. Пазарджик, подробно
описано в исковата молба, а ответниците М. М= П. и Б.Й.П.
също в режим на СИО са придобили по силата на нотариален акт № 54/1997 г.
правото да надстроят втори жилищен етаж на съществуващата към този момент в
дворното място жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от правото на собственост
върху дворното място.
Поради това, че в петгодишен срок от
учредяването на правото на надстрояване ответниците не са реализирали строежа,
молят да бъде установено в отношенията между страните, че учреденото в полза на
ответниците право на надстрояване на втори жилищен етаж върху жилищната сграда,
построена в описаното в исковата молба дворно място, не съществува, тъй като е
погасено по давност поради неупражняването му.
Претендират разноски.
Ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответниците М. Маринова П. и Б.Й.П. в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Г. намират иска за
допустим, но неоснователен.
Не оспорват, че с ищците са
съсобственици на процесния поземлен имот и че с нотариален акт от 1997 г. им е
учредено право да настроят втори жилищен етаж върху едноетажната жилищна
сграда, построена в имота.
Оспорват
твърдението на ищците, че правото на надстрояване не е реализирано.
Твърдят, че към момента на предявяване
на иска правото е реализирано изцяло макар и след изтичане на давностния срок –
на фаза „груб строеж“ към месец февруари 2019 г., а е въведен в експлоатация на
05.06.2019 г.
Считат, че щом ищците не са се позовали
на изтичането на давностния срок преди реализиране на строежа, то правото е
упражнено надлежно и ответниците запазват правото си на собственост върху
построеното.
По тези съображения молят искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Претендират разноски.
Ангажират писмени и гласни
доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Между
страните няма спор, а и се установява от нотариален акт № .., том .., нот.д. № …
г. от .. г., че М. П. Д. и И. С. Д. са продали на дъщеря си М. М. П. следния
недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл. №.., цялото
с площ… кв.м., при съседи: улица, имот пл. № …, имот пл. № .., имот пл. № .. и
имот пл. № … в кв. .. по плана на гр. П., ЕКНМ …, и са учредили в полза на М. М.
П. правото да надстрои върху съществуващата жилищна сграда в същия имот втори
жилищен етаж, съобразно одобрен архитектурен проект.
Не е
спорно, а и се установява от нотариален акт № …, том .. рег. № .., нот.д. № ..
г. от … г., че М. П. Д. и И. С. Д. са продали на П.М.Д. ½ ид.ч. от
дворно място, представляващо имот пл. № ..с площ от .. кв.м. в кв. .. по
регулационния план на гр. П., ЕКНМ …, ведно с масивна жилищна сграда, застроена
върху .. кв.м., при съседи на имота: имот пл. № .., имот пл. № .., имот пл. № ..
и улица.
Имот с пл.
№ .. в кв. .. по плана на гр. Пазарджик, представляващ дворно място с площ от
500 кв.м., е идентичен с имот с идентификатор … по КККР на гр. П., одобрена със
Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, което
обстоятелство се установява от представеното по делото копие от кадастрална
карта с данни от КРНИ с отразен номер на имота по предходен план.
П.М.Д. и И.А.Д. са съпрузи, сключили граждански брак на 24.05.1972 г., съгласно
представеното по делото удостоверение за граждански брак а М. М. П. и Б.Й.П. са
сключили граждански брак на 02.03.1975 г., съгласно препис-извлечение от акт за
сключен граждански брак.
Установява се от Удостоверение № 277/05.06.2019 г., издадено от Община
Пазарджик, Дирекция „Архитектура и ТУ“, че в поземлен имот с идентификатор … по
КККР на гр. П., находящ се на ул. „И. С.“ №.. има новострояща се „Надстройка с
един етаж на съществуваща жилищна сграда“, за която има одобрен архитектурен
проект от 20.12.2017 г. и издадено разрешение за строеж № 1/02.01.2018 г. Новостроящата
се сграда в УПИ VІІ… в кв… по ПРЗ на гр. П. е със ЗП от … кв.м. и РЗП от ..
кв.м. Сградата е със завършени строителни работи до 63 %, съгласно чл. 12, ал.
1, т. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ.
От приходна квитанция № 240267/15.11.2019 г. и приходна квитанция №
240268/15.11.2019 г. се установява, че Б.Й.П. и М. М. П. *** дължимия данък и
такса битови отпадъци за недвижим имот в гр. Пазарджик, ул. „И. С.“ № .., ет. ...
Установява се от показанията на свидетелката Величка Димитрова
Левичарова, без родство със страните, че живее в съседство с процесния имот, като
къщата й е разположена на калкан с процесната. На първия етаж от къщата живеели
М. и И. Д.. Преди около 15 години починала И.Д., а през месец януари 2019 г. починал
М. Д.. Тъй като той бил възрастен, дъщеря му М.П. се грижела за него. Често
идвала в къщата да го пере и чисти. Синът му П.Д. и неговата съпруга живеели в
Г. и докато М. и И. Д. били живи често им идвали на гости. Последно дошли за
погребението на М. Д.. М.П. имала
разрешение за строеж на втория етаж от къщата от 2018 г. Тъй като свидетелката се занимавала със строителство, ответниците се
обръщали към нея за мнение при проектирането и поискали да й възложат надстрояването. Свидетелката нямала възможност да
извърши тази услуга, което наложило ответниците да търсят други хора за строежа.
През 2018 г. закупили строителни материали. Когато починал М. Д., в къщата имало
складирани материали строителни – дървен материал и тухли. В началото на 2019
г. ответниците започнали да строят втория етаж. Свидетелката ежедневно
наблюдавала строителния процес, тъй като се притеснявала, че ако завали може да
се наводни тяхната къща. Според свидетелката през януари и февруари месец 2019
г. времето било сравнително топло и позволявало извършването на строителна
работа. Първоначално над първия етаж на къщата имало плоча, над която имало
надзид около 80-90 см и отгоре бил покривът. Строителството започнало с
демонтаж на стария покрив, надзиждане около 1,50 см над съществуващия зид от
80-90 см, направа на стоманобетонен пояс
и дървена конструкция. Над втория етаж не била изградена плоча, а направо дървената
конструкция на покрива, която била скосен. Не по-малко от 8 човека работили
усилено на строежа, включително в събота, защото не се знаело какво ще бъде
времето, дали ще завали сняг или дъжд. За не повече от месец ответниците вдигнали
целия етаж. Понеже М. Д. починал през януари, строежът започнал в началото на
месец февруари и в края на февруари бил изграден покривът на втория етаж. След покриването
на етажа била направена изолация отвън и довършителни работи вътре. След
построяването на етажа в него живее синът на М.П..
Според показанията
на свидетелката Р. Георгиева Василева, без родство със страните, в началото на
тази година П.Д. й възложил да минава покрай къщата, намираща се в близост до болница „Здраве”, за да следи
какво се случва в имота и да го наглежда. В къщата живеел бащата на П.Д., който
починал през месец януари. Когато отишла в края на месец февруари, свидетелката
видяла, че къщата няма покрив. Били изградени колони с два реда тухли, което било
подготовка за изграждане на още един етаж. Около две седмици след това, през
март месец свидетелката видяла, че бил изграден целият втори етаж. Нямало
плоча. Имало колони и издигнати стени от тухли, но нямало покрив. След това свидетелката
ходила до имота още два пъти около 20 март, когато установила, че вече има и покрив.
Информирала П.Д. и му изпратила снимки на къщата.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 67, ал.
1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ответниците не съществува право на надстрояване на втори жилищен етаж на
съществуваща постройка поради погасяването му по давност.
Тъй като
е предявен отрицателен иск, в тежест на ответниците е да установят при
условията на пълно и главно доказване реализиране на правото на надстрояване.
Според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Принципът на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона
случаи. Такова изключение съдържа чл. 63, ал. 1 ЗС, който предоставя правна
възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи
сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от
земята. Чл. 67 ЗС определя петгодишен срок, в който следва да се упражни
правото на строеж и постановява, че при бездействие на суперфициаря то се
погасява по давност. Очевидна е целта на закона да стимулира суперфициаря да
реализира своето ограничено вещно право, което обременява имота на собственика
и да не допусне то да съществува без да има предвидимост и яснота дали ще бъде
упражнено и в какъв срок, тъй като общото правило е, че вещните права не се
погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС, само ако друг ги
придобие или собственикът се откаже от тях. Упражняването на субективните права
представлява поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на
съдържанието им, чрез което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от
закона интерес. Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на
собственост, правото на строеж се състои от няколко отделни правомощия.
Неговият носител има право да построи сграда върху чужда земя и да придобие
собствеността на постройката, както и да ползва земята в рамките на
необходимото за пълноценното ползване на постройката. Отделните правомощия не
са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право, целта на
което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на
принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Следователно понятието „упражняване“ на
правото на строеж, употребено в чл. 67 ЗС, следва да се тълкува в смисъл на
реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел – придобиване
на суперфициарна собственост. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж
на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от
момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това
разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея.
Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на
придобиване на собственост за обектите в цялата сграда. Законната дефиниция на
понятието „груб строеж“ (карабина) също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 ДР
ЗУТ това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и
покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От
този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост.
Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част
от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на
собственост и правото на строеж все още не е упражнено. С оглед на изложеното
правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при изграждане на
сградата в груб строеж или завършване на съответния етап на строителството в
хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ както при учредено право на строеж за цялата
сграда на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти
на трети лица. Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в
който договорът за учредяването на правото на строеж породи действие – Тълкувателно
решение № 1 от 04.05.2012 г., постановено по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на
ВКС.
Степента на завършеност на строежа може да бъде установена
с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства (писмени,
гласни и експертни заключения), които следва да бъдат преценявани от съда в
тяхната съвкупност, т.е. изводът за степента на завършеност на строителството
към датата на предявяване на иска следва да бъде основан на преценка както на
писмените, така и на гласните доказателства и да бъде съобразено правното
значение на всички факти, чието осъществяване е установено по категоричен начин
с тези доказателства, както и да бъде съобразено кои доказателства съдържат
индиция за осъществяването на имащите правно значение за спорното право факти –
Решение № 53 от 17.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1467/2009 г. на ВКС, ІІ
г.о.
От определянето на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като давностен следва, че
неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж, а съдът
не може служебно да приложи давността – 120 ЗЗД. Едно право не се погасява по давност с факта на изтичане на предвидения
в закона срок. Необходимо е изрично позоваване на погасителната давност, което
да е извършено преди правото да е било фактически упражнено. Разпоредбата на
чл. 118 ЗЗД изрично предвижда, че длъжникът няма право да иска обратно
платеното, ако е изпълнил задължението си след изтичането на давността, т.е.
обвързва валидността на изпълнението на едно задължение с позоваването на
изтеклата давност и запазва тази валидност, ако задължението е било изпълнено
преди длъжникът да се е позовал на изтеклата в него полза погасителна давност. Същият
принцип следва да намери приложение и в хипотезата, предвидена в чл. 67, ал. 1
ЗС, т.е. да се приеме, че ако правото на строеж е упражнено след изтичане на
петгодишния давностен срок, но преди собственикът на земята да се е позовал на
изтеклата погасителна давност, то правото е упражнено надлежно и лицето, в
полза на което е било учредено, може да запази собствеността върху построеното.
Да се признае на собственика на земята правото да се
позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано, би създало
предпоставка за злоупотреба с право. С изграждането на постройката в груб
строеж правото на строеж се трансформира в право на собственост и не може да се
установява погасяване на право, което вече не съществува в този вид – Решение № 86
от 11.08.2010 г., постановено по гр.д. № 3576/2008 г. на ВКС, І г.о. и Решение
№ 107 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д. № 3628/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.
Правото на надстрояване е разновидност на правото на строеж, затова за
него са приложими разпоредбите, регламентиращи правото на строеж.
Страните по делото не спорят относно правнорелевантните
факти, че в полза на ответниците е учредено право на надстрояване и че то не е
било реализирано в рамките на петгодишния давностен срок. Спорен по делото е
въпросът за момента, в който правото на надстрояване е реализирано, с оглед
позоваването на собствениците на земята на изтичането на давностния срок.
За установяване на това обстоятелство страните ангажираха гласни
доказателства – ищците показанията на свидетелката В., а ответниците
показанията на свидетелката Л. Според свидетелката Василева вторият етаж на
жилищната сграда бил изграден с покрив около 20.03.2019 г., а според
свидетелката Л. – в края на месец февруари 2019 г.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката Л., включително
относно момента, в който вторият етаж на къщата е бил изпълнен с ограждащи
стени и покрив, тъй като нейните възприятия са преки и непосредствени. Тя живее
в къща, разположена на калкан с процесната, и е наблюдавала строежа ежедневно.
Била е запозната с процеса по проектиране, снабдяване с разрешение за строеж и
закупуване на строителни материали, тъй като ответниците са се допитвали до нея
и дори са поискали да се заеме със строежа, защото се занимава със строителство.
Свидетелката описва подробно и в детайли конструкцията на къщата и етапите на
строителство на втория етаж, включително че на етажа не е изливана плоча, а
направо е изградена скосена покривна конструкция. За да следи ежедневно
строителния процес и приключването му, свидетелката е имала и личен житейски
интерес, тъй като строителството се е извършвало през зимния период, а двете
къщи са разположени на калкан, поради което свидетелката се е опасявала, че
след отстраняване на покрива на съседната къща при дъжд или снеговалеж може да
бъде наводнен собственият й дом. Показанията на тази свидетелка, освен че са детайлни,
логични и последователни, се подкрепят напълно и от писмените доказателства по
делото – например от удостоверение с изх. № 277/05.06.2019 г., съгласно което разрешението
за строеж на ответниците е било издадено на 02.01.2018 г., както сочи и
свидетелката.
От друга страна свидетелката В. има откъслечни наблюдения върху строежа
на втория етаж. Посетила е имота няколко пъти през месеците февруари и март
2019 г. по молба на П.Д. и няма детайлни наблюдения върху строежа, поради което
няма как да знае с категоричност към коя дата етажът е бил покрит. Показанията
й освен това са твърде общи и не дават конкретна информация за строителството
на сградата.
След като от гласните доказателства, събрани по делото, се установява с
категоричност, че вторият етаж на къщата е бил изграден с ограждащи стени и
покрив, т.е. до степен „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ, в края на месец февруари
2019 г., преди предявяване на отрицателния установителен иск, следва да се
приеме, че учреденото в полза на ответниците право на надстрояване е било
реализирано преди собствениците на земята да се позоват на изтеклата в тяхна
полза погасителна давност.
По изложените съображения искът като неоснователен следва да се
отхвърли, а в полза на ответниците да се присъдят сторените от тях разноски в
производството в пълен размер. Претендираните от ответниците разноски в
обезпечителното производство са дължими съгласно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, но не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени
доказателства за направата им.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.Д., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН **********
*** против М. М. П., ЕГН ********** и Б.Й.П., ЕГН ********** с адрес *** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ответниците не съществува учреденото с нотариален акт № …, том …, нот.д. № … г.
от … г. право на надстрояване на втори жилищен етаж върху едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор …, площ от .. кв.м., построена в
поземлен имот с площ от .. кв.м., с идентификатор …, с номер по предходен план ..
в кв. .. по плана на гр. П., находящ се в гр. П., ул. „И. С.“ № …, поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** и И.А.Д., ЕГН ********** *** да
заплатят на М. М. П., ЕГН ********** и Б.Й.П., ЕГН ********** с адрес *** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: