Определение по дело №583/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Предявен e иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ от В.К.М. *** срещу М.К.Б. ***.

С определение № 1804/14.05.2019 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва действителността на представения запис на заповед, оспорва извършеното джиро, както и претенцията по основание.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която се поддържат предявените искове, оспорва се изцяло отговора на исковата молба и се обективира искане за събиране на гласни доказателства.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който се поддържа изцяло отговора на исковата молба.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на запис на заповед, издаден на 12.11.2013 год., в гр. Варна, с падеж на предявяване 15.04.2014 год. и последвало джиро, извършено на 24.06.2014 год.

С определение № 260473/03.11.2023 год., съдът е конституирал като ответник по делото на мястото на починалата на 26.02.2022 год. ответница М.К.Б., В.А.Б., поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника си Ч.В.Г..

Сезиран е компетентен съд. При липса на основания за противния извод към настоящия момент, съдът приема искът за допустим.

 

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет неоснователно обогатяване, вследствие на абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че доколкото представените от ищеца и ответника писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че с оглед влязло в сила Решение по т. д. № 645/2018 год. по описа на ВОС, с което е уважен изцяло предявеният от В.К.М. *** срещу М.К.Б. *** частичен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, е сформирана сила на пресъдено нещо по отношение на основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

Съгласно указанията дадени в т. 2 от ТР 3/ 2016 год. по тълк. дело № 3 по описа за 2016 год. на ОСГТК на ВКС, след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право /процесния запис на заповед, издаден на 12.11.2013 год., в гр. Варна, с падеж на предявяване 15.04.2014 год. и последвало джиро, извършено на 24.06.2014 год./, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.  

Макар правоизключващите и правоунищожаващите възражения да са преклудирани, не са такива правопогасяващите и дилаторните възражения на ответника в последващия процес.

Въз основа на дотук изложеното СЪДЪТ намира, че искането на ответника за провеждане на съдебно-графологична експертиза, с посочени в отговора на исковата молба въпроси, допълнени от въпроси, поставени в допълнителния отговор на исковата молба, за установяване на съвпадение на подписите на представения с исковата молба запис на заповед и този, намиращ се в ответника, както и установяване дали цитираните записи на заповед представляват оригинални такива, искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи оригинал на процесния запис на заповед с оглед изготвяне на СГЕ следва да бъдат оставени без уважение, поради аргумента, че с тях страната навежда осуетяващи възникването на субективното материално право възражения, която възможност е вече преклудирана с оглед влязлото между страните решение по т. дело № 645 по описа за 2018 год. на Окръжен съд - Варна.

Без уважение следва да се остави, като ненужно, искането на ищеца з а събиране на гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели в режим на довеждане, за установяване на датата на извършване на джиро.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.К.М., ЕГН ********** *** срещу В.А.Б., заместила починалата на 26.02.2022 год. М.К.Б., осъдителен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 100 000,00 евро, представляваща част от общо дължимата сума 150 000,00 евро, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила във вреда на ищеца, поради прескрибиране на запис на заповед, издаден на 12.11.2013 год., с падеж на предявяване 15.04.2014 год., джиросан на ищеца на 24.06.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл. 32 „Производство по търговски спорове”.

            ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ. Ищецът моли да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 100 000,00 евро, представляваща част от общо дължимата сума 150 000,00 евро, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила във вреда на ищеца, поради прескрибиране на запис на заповед, издаден на 12.11.2013 год., с падеж на предявяване  15.04.2014 год., джиросан на ищеца на 24.06.2014 год.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Запис на заповед, издаден в гр. Варна, на 12.11.2013 год., с падеж на предявяване 15.04.2014 год., ответницата безусловно се задължила като издател да заплати на М.М.М., сумата 150 000,00 евро. На 15.04.2014 год. М. изпратил нотариална покана получена от ответника лично на 24.04.2014 год., с която ценната книга била предявена за плащане, но такова не последвало. На 24.06.2014 год. ценната книга била джиросана в полза на ищеца. Сочи се, че исковете по чл. 531, ал. 1 ТЗ по ценната книга са погасени с изтичане на 3-годишна давност от датата на падежа или на 15.04.2017 год., поради което за ищеца останала възможността да претендира сумата, с която ответницата се е обогатила в негова вреда – сумата по ценната книга, съгласно разпоредбата на чл. 534 ТЗ. Излага, че ответницата се е обогатила, тъй като си е спестила разходите за погасяване на задължението си, а имуществото на ищеца не може да се увеличи с дължимата по записа сума, тъй като вземането по него е погасено по давност.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Възразява, че доколкото в представеното джиро е посочено, че е джиросан запис на заповед с падеж на предявяване 15.04.2014 год., то същото не е относимо към процесната ценна книга, тъй като такъв запис на заповед не е бил подписван от ответника. Оспорва процесния запис на заповед и твърди, че не е оригинален образец, който образец се намирал в ответната страна, като оспорва и джирото. Сочи, че съставянето на алонж към записа на заповед е нарушение на изискванията за форма на джирото (чл. 484, ал. 1 и 486 ТЗ), тъй като цялата втора страница, а и половината от първа страница на ценната книга са свободни, поради което счита извършеното джиро за нищожно, като оспорва и датата на извършването му.

Твърди, че давността за реализиране на правата по записа на заповед не е изтекла, тъй като не е бил предявен иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ, който да е отхвърлен от съда, поради което и не е възникнало правото на иск по чл. 534 ТЗ за ищеца.

Сочи, че съобразно изискванията на чл. 465 ТЗ, счита ищеца за недобросъвестен към момента на придобиване на записа, както и че е извършил злоупотреба с право. Твърди, че ищецът е юрист и чрез джиросването на ценната книга, той и джиранта М. лишават ответницата от правото ѝ на възражения за недължимостта на сумата.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба. Излага, че при джирото не са налице изисквания за задължителни реквизити. Сочи, че джирото е извършено в изискуемата писмена форма, на гърба на ценната книга и съдържа подпис на джиранта.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа изцяло отговора на исковата молба.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на обогатяване на ответника до размера на претенцията си доколкото правопораждащият правоотношението факт е установен с влязло в сила решение.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение, точно и в срок, на поетите задължения или други правопогасяващи възражения относно размера на претенцията.

УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства с изключение на ответника, който не е ангажирал доказателства за недължимост на претендираната сума.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

 

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за провеждане на съдебно-графологична експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде задължен ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи оригинал на процесния запис на заповед.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели при режим на довеждане.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: mediation@vos.bg .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 23.01.2024 год. от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: