№ 2335
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000391 от 21.06.2022г.
издадено от Д. Р. С., на длъжност – *** РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Ягодово, обл.Пловдив,
бул.„Цариградско шосе“, база МАН – сервиз, представлявано от С. М. М., на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на
3000 лв. (три хиляди лева), за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните, във вр. с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон,
административнопроизводствените правила и целта на закона, в който смисъл
се взема становище по същество и се предлага наказателното постановление
да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски. Същото
становище се поддържа и в допълнителна Молба с вх.№ 81782/17.10.2022г.
1
по описа на РС-Пловдив.
Ответната страна – директор РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, в съпроводителното писмо взема
становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с
материалните и процесуалните правила и предлага същото да бъде
потвърдено, в условията на евентуалност – присъденото адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.09.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив
на 19.09.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В хода на извършена комплексна проверка, започнала с писмо с рег.№
11-47-8630/2/30.11.2021г., свидетелят К. С. К. – в качеството му на *** РД
„Автомобилна администрация“ – Пловдив, след проверка документи и
справка в единната информационна система на ИА „Автомобилна
администрация“ – гр.София установил, че на 27.11.2021г., дружество „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, допуснало свой *** – С. В. Г.,
ЕГН:**********, който не притежавал валидно удостоверение за психическа
годност, да извърши международен превоз на товари с товарен автомобил
„Волво ФХ“ с рег.№ „***“ и прекачено полуремарке „Шмитц Каргобул“ с
рег.№ „***“, с международна товарителница (CMR) от 26.11.2021г. от
Република България до ***.
2
С оглед на горното, на 04.02.2022г. свидетелят К. съставил АУАН с №
316174/04.02.2021г. срещу „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД,
ЕИК:202244560за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните, във вр. с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията, който АУАН бил съставен в
присъствието на и подписан от *** на дружеството – С. М. М., която
отразила, че няма възражение. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел К. С. К.. Същият помни случая, като
описва начина на извършване на проверката и сторените при последната
констатации. Съдът намира същите показания за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От последните се установява
начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
административната преписка писмени доказателства – извадка от Регистър на
психологическите изследвания на ***ите, от който се установява, че към
27.11.2021г. ***ът С. В. Г., ЕГН:********** не притежавал валидно
удостоверение за психическа годност; разпечатка от дигиталната карта на
***а и международна товарителница (CMR) от 26.11.2021г. – от които се
установява, че на 27.11.2021г., *** – С. В. Г., ЕГН:********** е извършил
международен превоз на товари с товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег.№
„***“.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
3
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД,
ЕИК:********* да е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона
за автомобилните, във вр. с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията – за това, че на 27.11.2021г. е
допуснало *** – С. В. Г., ЕГН:**********, който не отговаря на изискване,
определено с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г., а именно – не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, да управлява
превозно средство – товарен автомобил „Волво ФХ“ с рег.№ „***“ и
прекачено полуремарке „Шмитц Каргобул“ с рег.№ „***“ за превоз на товари.
В този смисъл, на първо място следва да се съобрази, че в случая
повдигнатото обвинение е за това, че жалбоподателят, като превозвач е
допуснал конкретно определен *** да управлява МПС и да извършва
обществен международен превоз на товари като ***ът не отговарял на
изискванията за психологическа годност.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по
пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя изискванията за психологическа годност на ***ите на
моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
4
изследване на ***ите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 за изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на ***и на МПС и
на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от
министъра на транспорта.
Към момента на осъществяване въпросния превоз на дата 27.11.2021г.
от ***а С. В. Г., ЕГН:**********, е действала нормата на чл.8, ал.2 от
горепосочената Наредба № 36/10.05.2006 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2012 г.,
в сила от 11.09.2012 г.), съгласно която удостоверението за психологическа
годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване.
В конкретния случай се установява, че на ***а С. В. Г. е издадено
удостоверение за психическа годност № 338261 от 25.01.2016г., което по
смисъла на чл. 8, ал.2 от горепосочената Наредба № 36/10.05.2006 - в
редакцията към ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г., би следвало да е
валидно до 25.01.2019г..
Въпреки това, към момента е налице нова редакция на чл. 8, ал.2 от
горепосочената Наредба № 36/10.05.2006г. към ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от
21.10.2022г., съгласно която, удостоверението за психологическа годност е
безсрочно.
Настоящата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/10.05.2006г.
очевидно е по-благоприятна нормативна разпоредба по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗАНН, доколкото при нейното действие удостоверение за психическа
годност № 338261 от 25.01.2016г. на ***а С. В. Г. би следвало да не е валидно
до 25.01.2019г., а включително и до 27.11.2022г..
Също така, към настоящия момент обжалваното наказателно
постановление не е в сила, поради което и следва да намери приложение по-
благоприятната за жалбоподателя нормативна разпоредба, съгласно
предвиденото в чл.3, ал.2 от ЗАНН.
5
Отделно от горното и единствено с оглед изчерпателност следва да се
посочи, че дори да не бе налице изменението на чл.8, ал.2 от Наредба №
36/10.05.2006г. към ДВ бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022г., то съдът
напълно споделя становището на жалбоподателя относно това, че следва да
намери приложение правната регламентация, дадена в Директива
126/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006
година относно свидетелства за управление на превозни средства, доколкото
предвидения в чл. 8, ал.2 от горепосочената Наредба № 36/10.05.2006 - в
редакцията към ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г. тригодишен срок
на валидност на удостоверението за психологическа годност противоречи на
предвиденото в същата Директива, в който смисъл изложеното от
жалбоподателя е достатъчно подробно и не е необходимо да бъде повтаряно,
напълно се споделя от съда. Единствено следва да се посочи, че поделото са
приложени доказателства, че ***а С. В. Г., ЕГН:********** притежава
свидетелство за управление на МПС № ********* валидно до 18.09.2024г.
(л.22 от делото).
В тази насока е и практиката на касационните инстанции - Решение №
605 от 11.04.2022г. по КАНД № 244 по описа на съда за 2022 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1416 от 19.07. 2022 год. по
КАНД № 1200 по описа на съда за 2022 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1505 от 02.08. 2022 год. по КАНД № 1147 по описа на
съда за 2022 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 817 от 09.05.
2022 год. по КАНД № 385 по описа на съда за 2022 г. на Административен
съд – Пловдив, и др..
От горното се налага становище, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно,
доколкото по делото не се установи дружеството жалбоподател „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК:********* да е нарушило
разпоредбата на чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните, във вр. с
чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на
транспорта и съобщенията – за това, че на 27.11.2021г. е допуснало *** – С.
В. Г., ЕГН:**********, който не отговаря на изискване, определено с чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г..
6
Горното мотивира отмяна на наказателното постановление.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 480 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 800 лева без ДДС /лист 48/, представени са
доказателства, че е изплатено възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС
/лист 50/.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да
намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната
- при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. +
10 % за горницата над 1000 лв. или в случая – 480 лева.
Ето защо искането на въззиваемата страна е основателно до размера от
480 лева, доколкото настоящото дело очевидно не представлява никаква
фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно
заседание, с кратка продължителност, с разпит на един свидетел, поради
което е липсват основания за присъждане разноски в размер над посочения
минимален такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000391 от 21.06.2022г.
издадено от Д. Р. С., на длъжност – *** РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление с.Ягодово, обл.Пловдив,
бул.„Цариградско шосе“, база МАН – сервиз, представлявано от С. М. М., на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на
3000 лв. (три хиляди лева), за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните, във вр. с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на „Н И Н ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК:*********,
сумата в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща
възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8