№ 69
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Галина Т. Канакиева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба
на защитника на лишения от свобода Д. Т. Т. против определение № 184 от
24.02.2022г. по ЧНД № 85/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване.
В жалбата се изтъква, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като съдът не е взел предвид доклада за актуалното
психическо и емоционално състояние на осъдения, където за последния е
дадена много добра оценка и е отчетена липса на зависимости, както и
доклада за пробационен надзор, който препоръчва при евентуално условно
предсрочно освобождаване да бъде наложена пробация с мярка задължителни
срещи с пробационен служител. Изтъкват се полагания от осъдения труд в
затвора, както и притежаваната от него професия готвач, която би улеснила
ресоциализацията му в живота на свобода. Моли съда да отмени атакуваното
определение и да постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения
Т..
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура жалбата е
оценена като неоснователна и се предлага да не бъде уважена. Прокурорът
изразява съгласие с първоинстанционния съд, че не може да се направи извод
за постигнато поправяне на осъдения, тъй като не са налице категорични
доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в
характера и поведението му.
Постъпилата жалба е процесуално допустима за разглеждане, но
НЕОСНОВАТЕЛНА по същество, по следните съображения:
Фактите по делото не са предмет на спор. Оспорва се правната им
оценка от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за
обоснована на доказателствата, съобразена с материалния наказателен закон
1
и като такава – за правилна.
Няма спор за повода, по който Т. се намира в затвора, нито за
времетраенето на пребиваването, което изпълва изискването на чл.70, ал.1, т.1
от НК. Същият е с безспорно установена съдимост.
Понастоящем Т. търпи наказание от 5 години лишаване от свобода,
наложено му с влязло в сила определение за одобрено споразумение по
НОХД № 227/2019г. на РС-Видин, с което е признат за виновен в извършване
на измама, съставляваща престъпление по чл.211, предл.2 вр. чл.209, ал.1 от
НК. Деянието е извършено на 29.08.2018г., а размерът на вредата е 1765,41
лева.
Т. търпи ефективно наказание лишаване от свобода за трети път.
Изпълнението на наказанието е започнало на 25.10.2018г. в Затвора в
гр.Враца при първоначален строг режим, който със заповед БС №
44/28.02.2020г. е заменен с общ режим. На 17.05.2019г. Т. е прехвърлен в
Затвора в гр.Бургас, а от месец август 2020г. е прехвърлен в ЗО „Дебелт“.
Към датата на съдебното заседание пред БОС – 24.02.2022г. лишеният от
свобода е изтърпял четири години шест месеца и единадесет дни, от които
фактически три години, пет месеца и двадесет и пет дни, и от работа една
година и шестнадесет дни. Неизтърпяната част от наказанието е пет месеца и
деветнадесет дни.
Неоснователни са упреците към доказателствената и аналитична
дейност на съда. Положени са максимални усилия за събиране на всички
относими и възможни доказателства. При преценката за степента на
поправяне на Т. първостепенният съд е взел предвид всички приложени по
делото доказателствени материали. Неправилно се твърди, че съдебният акт
противоречи на становището по експертната оценка за актуалното
психическо и емоционално състояние на лишения от свобода. В същата
инспектор-психолог към ЗО „Дебелт“ е дал категорично становище, че
молбата за УПО не следва да бъде уважена, поради необходимостта от
доразвиване на асертивните умения и формиране на социално приемливи
модели на поведение. Въпреки дадената положителна оценка за заявена от Т.
самокритичност и липса на зависимости, експертът е подчертал устойчивата
криминализация и повишена агресивност. Неоснователно е и възражението в
жалбата, че първоинстанционният съд не е съобразил предложението в
доклада за пробационен надзор за налагане на пробационна мярка при
евентуално условно предсрочно освобождаване. Ключовата дума тук е
„евентуално“ – пробационният доклад изследва възможностите на лишения
от свобода да се адаптира към живота на свобода, ако бъде допуснато УПО и
в зависимост от индивидуалната преценка за всеки един лишен от свобода
предлага вид пробационна мярка и срок за изтърпяването й. В случая е
посочено, че Т. има изградена стратегия къде ще живее и какво ще работи,
като е подчертано, че същият има трудов опит като готвач, което ще
благоприятства законосъобразния му живот на свобода. Въпреки това в
2
пробационния доклад е изразено мнение, че Т. е склонен да се повлиява от
криминалното обкръжение и има устойчиви криминални нагласи. Ето защо,
предложената в доклада за пробационен надзор мярка следва да бъде взета
предвид от съда единствено след като на базата на всички събрани и обсъдени
по делото доказателство, той достигне до категорично становище за
допустимост на УПО. В конкретния случай обаче първоинстанционният съд,
след като е отчел всички данни за поведението на осъдения в
пенитенциарното заведение, характеризиращи го както от положителна, така
и от отрицателна страна, както и проведените с него корекционни
мероприятия, и становището на затворническата администрация в лицето на
началника на затвора, инспектор ИСДВР и инспектор-психолог, е достигнал
до правилния и обоснован извод, че липсват доказателства за трайно
установена положителна промяна в нагласите на лишения от свобода.
В тази връзка правилно ОС-Бургас е отчел, че за четири години
ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода оценката на риска
от рецидив не се е променила съществено. При първоначално отчетени 70
точки, текущият доклад е отчел риск от рецидив 58 точки, който остава в
средните стойности. Въпреки постигнатият напредък в зоните отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, и умения за мислене, те
остават проблемни. Похвално е желанието на Т. да полага труд, докато
изтърпява наказание лишаване от свобода, отчетени са и двете му
награждавания, но те не могат да се противопоставят на многократните му
дисциплинарни наказвания, включително и към момента на подаването на
искането за УПО и изготвянето на документите от затворническата
администрация. Не на последно място във всички становища и доклади се
подчертава средата на Т. извън пенитенциарното заведение, която е силен
криминогенен фактор, който в комбинация с утвърдения му модел на
криминално поведение и желанието му за бърза и лесна печалба на
финансови средства, е предпоставка за извършване на друго престъпление в
живота на свобода.
Въз основа на посочените доказателства окръжният съд правилно е
посочил, че процесът на поправяне и превъзпитание съзнанието на молителя
е започнал, но за преодоляване на отчетените проблемни зони корекционната
работа не е достигнала крайната си точка и е необходимо да продължи.
Направен е обоснован извод, че с цялостното си поведение Т. не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне. Това поправяне трябва да е
трайно и необратимо, а от посочените доказателства се установява, че
промяната е частична и нестабилна.
Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно
освобождаване – поправяне на осъдения – води въззивната инстанция до
извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 24.02.2022г., постановено по
ЧНД № 85/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4