№ 43
гр. Смолян, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500469 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх вх.№ 61012 от 15.
11.2021година, депозирана от ЗЛ. Д. СТ. - ответник по гр.д. № 409/2020 г. на Районен съд
Смолян, с която се атакува против Решение № 60057/25.10.2021 г., постановено по гр.дело
№ 409/2020 г. на Смолянския районен съд, с което е признато за установено на основание
чл.422ал.1 ГПК,във вр. с чл.415 ал.1т. ГПК,във вр. с чл.79 ал.1и чл.86ал.1 ЗЗД,че
съществува вземане на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК *********,представлявано
от Ж.П. С. и В.Р.К., че ЗЛ. Д. СТ., ЕГН********** за сумата 1677.94лева,представляваща
стойността на потребена топлинна енергия в апартамент №27, находящ се в
грП.,ул.“П.Ш.“№10,в периода 01.05.2018година-304.2019година, както и 159.51 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от
07.02.202година до окончателното изплащане на сумата,както и със същото решение са
възложени в тежест на ответницата направените деловодни разноски в исковото
производство – сумяа в размер на 530.37лева, от които 80.37лева за държавна такса, 300
лева възнаграждение за вещи лица ,150 лева юрисконсултско възнаграждение,както
иделоводните разноски по ч.гр.д.№23882020година по описа на СРС в размер на 86.75лева,
от които 36.75лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсутско възнаграждение.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло.
1
От бланковата жалба се извежда извод за оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт, поради неговата материална незаконосъобразност и необоснованост. Според
жалбоподателката правните и фактически констатации в процесното решение не
коренспондират с приложените и приети писмени документи, които оборват направените от
районен съд изводи, че след като обекта-процесният апартамент е топлоснабден
собственикът следва да бъде осъден да заплати стойността на топлинната енергия за
посочените периоди и дължими суми. Поддържа се също така, че в България и европейското
законодателство съществуват условия и наредби посочени в материалите по делото и
възражението срещу заповедта за изпълнение, поради което се твърди, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, като се предлага да бъде отхвърлен.
В постъпилият в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,депозиран чрез юрисконсулт П.П. се поддържа неоснователност на
жалбата, като се предлага атакуваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и
основано на доказателствата по делото. Развива се довод, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от преносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено,че същите влизат в сила след
публикуването им, без да необходимо изричното им приемане от клиентите. Счита, че с
назначените и изслушани пред районен съд съдебно-техническа експертиза, която
остойностява доставената топлинна енергия в имота на ответника през исковия период в
мвтч, а съдебно счетоводната експертиза – левовата равностойност на топлинната енергия и
обезщетението за забавено плащане претенциите са основателни и доказани.
Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.
В с.з. въззивникът ЗЛ. Д. СТ. редовно и своевременно призована не се явява и не
изпраща пълномощник.
В с.з. въззиваемият „ЕВН България Топлофикация“ЕАД редовно и своевременно
призован не изпраща процесуален представител.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжният съд след като взе в предвид оплакванията в жалбата,становището
ревлевирано с писмения отговор от насрещната страна, обсъди доказателствата по
делото , съобрази следното:
Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 28.10.2021година, поради
което въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259,ал.1 от ГПК на 11.11.2021година,
видно от датата на изпращане на пощенското клеймо.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от
ГПК и с оглед депозирането й от активно легитимирана страна по делото, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи
към разглеждане нейната основателност.
Районният съд е бил сезиран с иск на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, против
ЗЛ. Д. СТ. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 1837.45 лв., от които главница - 1677.94лева, представляваща стойността на
незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2018 г. за
обект на потребление, находящ се в гр.П., ул. "П.Ш." № 10, ап. 27; сумата от 159, 51 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. -
06.02.2020 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
07.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
410 от ГПК по ч. гр. д. № 238/2020 г. по описа на Районен съд- Смолян
С обжалваното решение е прието, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. "П.Ш." № 10, ап. 27, поради което и съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на клиент-
потребител на топлинна енергия, а между страните съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1
от ЗЕ са налице договорни отношения при общи условия по продажба на топлинна енергия
за битови нужди. Въз основа на заключенията на изготвената съдебно-счетоводна и
съдебно- техническа експертизи с оспорения акт е прието също така, че през процесния
претендиран период 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. в апартамента на ответницата е доставена
топлинна енергия и въз основа на СТЕ, която е остойностила доставената топлинна енергия
до имота на ответника в мвтч, а СИЕ – левовата равностойност на потребената в обекта на
ответницата топлинна енергия, формирана от отделните й компоненти - топлинна енергия за
отопление на имота с индивидуално разпределително устройство, отоплителна енергия
отдадена от сградната инсталация, битова гореща вода, за вноски за дялово разпределение за
претендирания период сума в размер на 1 677.94лева, от които 39.74 лева топлинна енергия
сградна инсталация, 1079.10лева за отопление,268.19лева –битова гореща вода, отстъпка
гореща вода – 36.74лева, 48 лева услуга разпределение и 279.65лева ДДС, като
обезщетението за забава до 06.02.2020година е сума в размер на 159.99лева, която следва да
бъде заплатена от потребителя. Приел е също така, че задълженията на ответницата за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно общите
условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30 дневен срок след
изтичане периода, за който се отнасят. И предвид договорения от страната начин на плащане
главница за изпадането на потребителя в забава след изтичане на този тридесет дневен срок,
не е необходима изрична покана, като след изтичане определеният в договора срок на всяко
отделно плащане потребителят е изпаднал в забава и дължи заплащане на забавата в
претендирания размер и за периода 03.07.2018година - 06.02.2020година е приета
дължимост на обезщетението за забава в размер на законната лихва. Съдът е мотивирал
основателност и доказаност и на акцесорният иск за мораторна лихва и по така
изложените съображения е уважил изцяло предявените в обективно и субективно
съединение установителни искове.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд счита, че същото е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК следва да препрати
към тях.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този
смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
3
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК ПРЕПРАЩА своята към нея. Окръжният състав се солидаризира с правните изводи
на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Изложените в бланковата въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във
въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Законосъобразно и в съответствие със събраните доказателствата по делото са
уважени изцяло предявените в обективно и субективно съединение установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Неоснователни са бланкетните оплаквания във въззивната жалба, че ответницата не
дължи заплащане на доставената й топлинна енергия.
В исковата молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив се твърди, че
дружеството, в качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ,
е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. По
силата на раздел II от публично известни и влезли в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, публикувани и на сайта на
дружеството: www. evn. bg, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът З.С., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ул. „П.Ш.“№10
ап.27,трети етаж жилищен блок 24, имал качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението по чл. 34, ал. 1,
клиентите на топлинна енергия дължали на дружеството обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В изпълнение на законово установените задължения на
топлопреносно предприятие ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия – "Техем Сървис" ЕООД
разпределил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 1837, 45 лева,
включваща главница в размер на 1 677,94 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 03.07.2018 г. – 06.02.2020 г. в размер на 159,51 лева. За
4
тези суми било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение
по образуваното ч. гр. д. № 238/2020 г. по описа на РС Смолян.
С оглед въведените от ищеца с исковата молба твърдения, възникването на спорното
материално право е обусловено от кумулативното проявление в обективната действителност
на следните юридически факти - наличието на действително облигационно правоотношение
с предмет: продажба (доставка) на топлоенергия между топлопреносното дружество, в
качеството на продавач (доставчик) на топлинна енергия и потребителя, в качеството му на
купувач и продавачът реално да е доставил топлинна енергия на купувача в посочения в
исковата молба обем.
Възникването на облигационно продажбено правоотношение със страни
топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на
топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването на правото на
собственост от страна на купувача по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Нормите на
чл. 150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с
топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността
на изразходваната топлоенергия. Съгласно приетите по делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Пловдив"ЕАД на потребителите в
гр. Пловдив - чл. 3, ал. 1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл. 18 ОУ търговското
измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за
търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на
собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата
се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от
тях търговец, чрез системата за дялово разпределение.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и са издадени
на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между
страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият
е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
5
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води
до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с
топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността
на изразходваната топлоенергия, а купувач и с това страна по облигационното
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия е носителят на правото на
собственост върху топлоснабден имот. При придобиване на това качество, по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна
по продажбеното правоотношение.
От приетите по делото като доказателства и неоспорени от ответника се
установява, че ответницата е собственик на апартамент 27, находящ се вП., от което следва
и качеството й на потребител по смисъла на закона и общите условия.
Съгласно чл.32 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се
суми в срок, като заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11
месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по
прогнозна консумация. Съгласно чл. 35 , ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Самата
цена се формира от няколко компонента, като такса мощност (за определен период от
процесния), потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на
топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се
касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без
решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза,
неоспорена от страните се установява, че за исковия период според вещото лице топлинната
енергия е отчитана дистанционно и фактурираните количества са съгласно реалното
потребление, поради което и вещото лице е констатирало, че размерът на задължението за
доставената топлинна енергия за процесния период за всеки един от месеците, общия размер
и обезщетението за забава с ДДС е идентичен с претендирания. Ответницата не представя
доказателства за извършени плащания за топлинна енергия от начислените за процесния
период, включени в искане за издаване на заповед за изпълнение и в искова молба.
Преценявайки доказателствата според настоящият състав първоинстанционният
съд обосновано е приел, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия
за процесния обект, доказано е реално предоставеното и отчетено количество вода с
назначените и изслушани СТЕ и ССчЕ, въз основа на които районният съд е направил
обоснован извод, че искът е доказан по основание и размер.
6
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения от районен съд поради
членството на България в ЕС,съществуващи условия и наредби,посочени във възражението.
Претендираните от ищцовото дружество суми се основават на действително потребената
от ответницата топлинна енергия съгласно изискванията на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и Директива 2009/72/ЕО от
25.10.2012 г. относно енергийната ефективност, както и размерът на доставената топлинна
енергия е бил правилно определен.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно- техническа
експертиза се установява, че стойността на претендираната от ищцовото дружество
топлинна енергия, включително тази, отдадена от сградната инсталация е определена при
спазване на изискванията на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна
собственост, разпоредбите на които предвиждат ред за установяване на реалното
потребление на топлинна енергия от всеки етажен собственик. Заключенията на
експертизите съдебно –техническа и съдебно-икономическа са изготвени от вещи лица,
притежаващо необходимите специални знания, като всички данни са били обект на преценка
и анализ от вещите лица при изготвяне на заключението им по поставените задачи.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем
размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане
срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече
погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение
е прието още, че с предприемане на действия на принудително изпълнение давността се
прекъсва съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД
започва да тече нова тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай първото задължение по първата
фактура е станало ликвидно и изискуемо на 02.07.2018година, а заявлението за издаване
заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК е подадено на 07.02.2020година,
(който е и право-релевантния момент на депозиране на иска). Задълженията за заплащане
стойността на доставената енергия са срочни и са дължими съгласно чл.34ал.1 Общите
условия в тридесет дневен срок след изтичане периода, за който се отнасят.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установена
дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на вещото
лице. Надлежно издадени са 12 фактури за посочения период, по които се дължи съответно
плащане.
С оглед даденото разрешение по спора се дължи и лихвата за забава за същия
7
период - за периода от падежа на всяко плащане, за което няма представени доказателства за
плащане.
Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до размера
установен от експертизата и в този размер законосъобразно районен съд ги е уважил.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с изложените от
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и тъй като е направено своевременно искане на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК следва за се възложат в тежест на въззивника направените
разноски от въззиваемия за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60057/25.10.2021 г. , постановено по гр.дело №
409/2020 г. на Смолянския районен съд, като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА ЗЛ. Д. СТ. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8