Р
Е Ш Е Н И Е
№
260490
гр. Кюстендил,22.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети декември
две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
602/2021 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
„ТУПЛЕКС“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-с.Казичене,област София,Община Столична,Фармапарк № 1,съдебен адрес-***,чрез
адв.Т.Т.от САК, е предявило против В.С.Д.,ЕГН ********** ***,искове да бъде
признато за установено по отношение на ответника,че предоставеното му от
ищцовото ТД по време на изпълнение на трудов договор № 111/1.12.2018 год.
работно облекло,състоящо се от ватиран зимен комплект от промазан плат ZETA1,включващ
един брой зимно яке размер L и един брой зимен гащеризон размер L на обща
стойност 57.42 лв. без ДДС,както и зимни обувки SARDEGNA S3
SRC с размер 43
на стойност 46.25 лв. без ДДС са собственост на ищеца и да бъде осъден да му
предаде владението върху същите.
Ответникът не е взел становище в срока за отговор по иска и
обстоятелствата,на кито се основава,като в депозираната преди датата на
заседанието молба от процесуалният му представител не се спори по възникването
и прекратяването на трудовото правоотношение между страните,искътсе оспорва с
твърдение,че процесните вещи са предадени на служител на ищеца след
прекратяване на трудовото правоотношение.
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
На 10.12.2018 год. между страните бил подписан трудов
договор № 111/10.12.2018 год./л.8/,по силата на който ответникът приел да
изпълнява длъжността „склададжия“с място на работа-гр.софия,кв.Казичене,ул.“Фармапарк“№
1,за пълно работно нвреме,уговорено трудово възнаграждение и за срок от 6-шест
месеца с такъв размер изпитателен срок в полза на работодателят.На датата на
сключване на договора ответникът получил и екземпляр от длъжностната си
характеристика /л.9-10/,а на 21.12.2018 год. ответникът получил и процесното
работно облекло,което удостоверил с полагането на подпис в съответна отчетна
форма /л.11-12/.Облеклото,видно от фактура № **********/05.01.2018 год.,изд.от
„Бултекс 99“ЕООД било закупено от това дружество от ищцовото.Ищцовото ТД имало
изготвен Правилник за вътрешния трудов ред /л.21-29/,който по силата на заповед
№ 1/01.01.2016 год./л.30/ бил изменен като работодателят въвел н нормата на
чл.21 срок за ползване на работно облекло предоставено от
работодателят,съответно за якетата-24 месеца,гащеризоните-24 месеца,обувките-18
месеца и тениските 6 месеца.На 09.02.2019 год. ищецът ,чрез управителят си
издал Заповед за прекратяване на трудовия договор с ответникът /л.16/,поради
неявяване на работа в продължение на три последователни дни на осн.чл.71,ал.1 КТ.Няма данни и доказателства кога тази заповед е връчена на ответникът, като
същият чрез процесуалният си представител в депозираната преди датата на
съдебното заседание молба признава,че е узнал за издаването и.Няма
доказателства в подкрепа на твърдението на ответникът,че след прекратяването на
правоотношението е предал процесните вещи на служител на ищцовото дружество.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства, а останалите като неотносими към спора съдът не
обсъжда.
От установената фактология се налага извод за основателност
на исковата претенция,поради което същата ще се уважи.Мотивите на съда са
следните:
Разпоредбата на чл. 284,ал.1 от КТ вменява на работодателя задължението
да осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено
облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в
колективния трудов договор. В ал.2 на същата разпоредба е уредено насрещното
задължение на работниците и служителите да носят през работното време работното
си или униформено облекло и да го опазват като имущество на
работодателя.Цитираната разпоредба е обща. Специална регламентация на реда,
начина и условията за предоставяне на безплатно работно и униформено облекло се
съдържа в подзаконовия акт, издаден от Министерския съвет по делегирана
компетентност - Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло / утвърдена с Приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г.,
обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г./
|
|
|
|
|
Така нормата на чл. 14,ал.1 от НБРУО /Чл. 14. (1) Работникът или служителят
връща на работодателя предоставеното му работно
и/или униформено облекло: 1. при прекратяване на трудовото
правоотношение;/предвижда задължение за работникът при прекратяване на трудовия
договор да върне полученото работно облекло.
Формулировката на разпоредбата дава основание да се приеме, че
изискуемостта на съдържащото се в нея задължение настъпва с прекратяване на
трудовото правоотношение, защото от тази дата отпада основанието за ползване на
предоставеното работно облекло – занапред работника няма да престира работна
сила за същия работодател, при което да е необходимо да опазва личното си
облекло –чл.13,т.3 от Наредбата.До прекратяване на трудовото правоотношение
работникът ползва облеклото по силата на трудовоправната връзка и посоченото
по-горе задължение на работодателят, това ползване не е владение.След
прекратяване на трудовоправната връзка работникът владее вече облеклото,което е
вещ по дефиниция, без основание,поради което и квалификацията на иска е по
чл.108 ЗС.
В казуса бе безспорно установено,че на основание на възникнало между
страните валидно трудово правоотношение ищцвото ТД е закупило за собствена
сметка работно облекло, което на осн.чл.296,ал.1 КТ е предоставило безплатно на
ответникът.Няма спор по делото,че трудовото правотношение между страните е прекратено,като
съдът отбелязва че въпреки липсата на изрични писмени доказателства
установяващи връчването на уволнителната заповед на ответникът последният в
писменото си становище преди датата на съдебното заседание не спори по това,че
същата му е известна, най-малкото тя е получена от него с връчването на
преписите от ИМ и приложенията в настоящото производство,едно от които е именно
процесната.Няма данни и доказателства законосъобразността на уволнителната
заповед да е била предмет на съдебен контрол,такъв не може да се упражни в
настоящото производство.Няма данни и доказателства,за създадена от ищеца като
работодател възможност по смисъла на чл.14,ал.2 от Наредбата ответникът да
задържи облеклото при определени условия,поради което е бил длъжен да го върне,не
е сторил това поради което предявеният иск е основателен и ще се уважи.
С уважаването на искът съдът ще присъди на ищцовото ТД сторените по делото
разноски-платената държавна такса от 100-сто лева и адвокатското възнаграждение
от 720.00-седемстотин и двадесет лева.
Водим от горното и на осн.чл.108 ЗС,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.С.Д.,ЕГН **********
*** ,че „ТУПЛЕКС“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-с.Казичене,област София,Община Столична,Фармапарк № 1,че
предоставеното му от последното по време на изпълнение на трудов договор №
111/1.12.2018 год.,сключен между тях,работно облекло,състоящо се от ватиран
зимен комплект от промазан плат ZETA1,включващ един брой зимно яке размер
L и един брой
зимен гащеризон размер L на обща стойност 57.42 /петдесет и
седем и четиредесет и два/лв. без ДДС,както и зимни обувки SARDEGNA S3 SRC с размер 43
на стойност 46.25 /четиредесет и шест и двадесет и пет/лв. без ДДС са
собственост на „ТУПЛЕКС“ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-с.Казичене,област София,Община Столична,Фармапарк № 1 и ОСЪЖДА В.С.Д.,ЕГН
********** *** ДА ПРЕДАДЕ владението на гореописаните на „ТУПЛЕКС“ЕООД,ЕИК
*********,с посочени по-горе данни.
ОСЪЖДА В.С.Д.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТУПЛЕКС“ЕООД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-с.Казичене,област
София,Община Столична,Фармапарк № 1,сумата от 820.00-осемстотин и двадесет
лева,представляващи сторените от последното разноски по воденото на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: