№ 774
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000504062 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4866 от 11.08.2020 г., постановено по гр.д. № 9565/2016 г.
от Софийски градски съд е отхвърлен предявения от М. М. С., ЕГН
********** против Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно назначена и извършена експертиза за установяване на неговата
вменяемост по водено и прекратено наказателно производство - ДП № ЗМ
763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа
на Районна прокуратура Стара Загора, в размер на сумата от 30 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 31.10.2013 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца М. М.
С., ЕГН ********** да заплати на Прокуратурата на Република България, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 100 лева.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. М. С.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на матириалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- не страда от заболяване, което да му пречи да разбира свойството и
значението на неговите постъпки;
- прокурорът от Районна прокуратура Стара Загора, който е
осъществявал функциите по ръководство и решаване по ДП № ЗМ 763/2013 г.
по описа на 01 РУП Стара Загора е допуснал нарушение, като му е назначил
психиатричната експертиза, която е поставила две производства за
принудителното медицински мерки, имащи за предмет настаняването му в
Център за психично здраве;
- въпреки неговото противопоставяне освидетелстването е извършено в
кабината на разследващия полицай;
- вследствие на тази експертиза му е поставане диагноза и сабили
нарушени човешките му права;
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да
осъди ответника да заплати претендиранато обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от 31.10.2013 г.
Насрещната страна е оспорва основателността на възивната жалба и
моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът – М. М. С., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за
нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;
изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана
по-нататък "Конвенцията" и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, както и
уточнителните от 26.06.2017 г.; 29.03.2018 г. и 02.04.2019 г., че на 10.03.2013
г. прокурор при Районна прокуратура Стара Загора е образувал досъдебно
производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр.
№ 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора срещу
неизвестен извършител.
Ищецът поддържа още, че:
- досъдебното производство е образувано по жалба, в която е било
посочено, че той е извършител на деянията, съставляващи престъпления по
чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 325 от НК;
- по посоченото досъдебно производство е осъществен прокурорски и
полицейски произвол, тъй като е бил арестуван и противно на волята му е
била назначена и извършена психиатрична експертиза, въз основа на която са
били инициирани две производства за принудителни медицински мерки;
- експертизата е извършена в нарушение на чл. 70 НПК, Наредба №
16/2005 г. и Наредба № 24/2004 г.;
- вследстиветези неправомерни действия е получил усложнения на
очите вследствие на диабета, от който страда.
С предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразно извършената
психиатрична експертиза, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва,
считаното от 31.10.2013 г.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 31/, както отговори на всяка една от уточняващи молби, с който
оспорил допустимостта предявените искове и поискал производството да
3
бъде прекратено, а при условията на евентуалност оспорил тяхната
основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял
неимуществени вреди от назначената и извършена психатрична експертиза.
По отношение на акцесорния иск за лихви направил възражение за
частично изтекла 3-годишна погасителна давност.
От фактическа страна:
От приложените по делото писмени доказателства се установява
образувано досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01
РУП - Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
за това, че противозаконно е повредил чужда недвижима вещ - дворно място,
находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 89, собственост на Г. И. и за престъпление
по чл. 325 от НК.
Досъдебното производство е било образувано по жалба на пострадали
лица, в която ищецът е бил посочен като извършител на престъпните деяния.
Способите за събиране и проверка на доказателства в наказателния
пороцес са посочени в чл. 136 от НПК, като един от които е еспертизата.
Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:
причината на смъртта; характера на телесната повреда; вменяемостта на
обвиняемия; способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо
и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; способността
на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни
показания за тях.
С постановление от 03.09.2013 г. разследващ полицай при РУ
„Полиция“ - Стара Загора е назначил съдебна психолого и психиатрична
4
експертиза /л. 87/, която да даде писмено заключение за вменяемостта на М.
М. С., т.е. дали е разбирал свойството и значението на извършеното
инкриминирано деяние и могъл ли е да ръководи постъпките си.
Експертизата е била възложена на д-р Р. Д. и на М. И., които са дали
заключение, че М. М. С. страда от „Персистиращо налудно разстройство“ от
месец септември 2012 г., което заболяване изключва неговата вменяемост
Посочената констатация на екпертите /вещите лица/ е основание с
постановление от 31.10.2013 г. на прокурор в Районна прокуратура по пр.пр.
№ 2573/2013 г. да прекрати досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г.
по описа на 01 РУП - Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325 от НК.
В случаите, когато по отношение на лице, извършило
общоственоопасно деяние в състояние на невменяемост или е изпаднало в
такива състояние преди постановяване на присъдата или през време на
изтърпявене на наказанието, съдът може да постанови принудително
лекуване в обикновенно психо-неврологичноско заведение – чл. 89, б. „б“ от
НК.
Процедурата за реализацията на принудителнит медицински мерки е
разписана в Глава 34 от НПК и се инициира с предложение на прокурор в
районна прокуратура до районния съд по местоживеенето на лицето.
Преди внасяне на предложението задължително се назначава
експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето
преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност
за обществото - чл. 427 от НПК.
Писменото заключение на експертите д-р Р. Д. и на М. И. за
невменяемостта на извършителя /ищеца/ е било основание да се инициира
производство за принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89, б. „б“
от НК.
5
Прокуратурата е внесла в съда предложения за прилагане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК, повдигани са
препирни за подсъдност и има данни за наложена такава мярка от Pайонен
съд Стара Загора.
Наказателното преследване по посоченото досъдебно производство не е
било предмет на медийни публикации,
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявения иск и до размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени, както и началната дата, считано от която следва да се
начисли законната лихва върху обезщетението.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от нарушаване на права, защитени от чл. 5,
§ 2 - 4 на Конвенцията;
Съгласно член 5, § 2 - 4 от Конвенцията;
2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на
разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения,
които му се предявяват.
3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с
разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено
6
пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява
съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок
или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда.
Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за
явяване в съда.
4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва
законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да
се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да
нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
В разглеждания случай на ищеца не е било повдигано обвинение за
престъпленията по чл. 216 и чл. 325 от НК с формален акт – постановление на
разследващия полицай или от наблюдаващия прокурор. Отсъствието на такъв
формален акт по ДП 763/2013 по описа на 01 РУП – МВР Стара Загора не
обосновава извод, че ищецът не е придобил процесуалното качество на
обвиняем.
Съгласно Европейските стандарти за „наказателно обвинение“ по чл. 6,
т. 1 от ЕКЗПЧ и практиката на Съда в Страсбург, обвинението не се свързва
обезателно с „официалното уведомяване на едно лице от компетентен орган,
в което се съдържа твърдение, че то е извършило престъпление" – решенията
по делото „Делкур“, решението по делото „Девеер“ и решението по делото
„Фоти“ – виж „Европейската конвенция за правата на човека – теория и
практика“, 2000 г. л. 378, П. ван Дайк и Г.Й.Х. ван Хуув.
Наказателно обвинение има и когато под формата на други мерки, които
мълчаливо съдържат такова твърдение и също сериозно засягат положението
на заподозрения
В случая ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр.
№ 2573/2013 г. на РП Стара Загора е било образувано срещу неизвестен
извършител, но жалбата, инициирала това наказателно производство е сочела
ищеца, като несъмнен извършител на деянията, поради което е било
7
абсолютно задължително да се установи неговата вменяемост и способността
му разбира свойството и значението на извършенот, както и да ръководи
постъпките.
Ищецът оспорва и счита, че беседата /освидетелстването/, извършено от
експертите в кабинета на разследващия полицай и изготвеното заключение
нарушават правата му по чл. 5 от Конвенцията, тъй като не е бил съгласен с
извършването на тези процесуални действия.
Настоящият въззивен състав намира тези твърдения, както и главния
иск, имащ за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
неоснователни.
Това е така, защото процесуалните и процесуално-следствените
действия, свързани с назначаването и изготвянето на тази психолого -
психиатрична експертиза са били първо абосолютно задължителни и
наблюдащият прокурор, респективно функционално подчинения му
разследващ полицай не са имали правото да се отклонят от задължнителните
предписания на НПК.
На второ място, отговорът на експертизата, че ищецът не е вменяем е
продикутувало прекратяване на наказателното преследване и предпазило
ищеца от неблагоприятните последици, които се свързват с последиците на
влязла в сила осъдителна присъда, постановена от наказателен съд.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните
8
искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
С оглед на изложеното неоснователността на главния иск влече
неоснователност и на акцесорния иск, който също подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционният съд с постановеното решение е квалифицирал
главния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, който с оглед на всички
твърдения за правопораждащите факти, заявени с исковата молба и
последващите, с които ищецът е внесъл своите уточнния пред
първоинстанционния съд, дават основание да се даде нова правна
квалификация – иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за нарушаване на права,
защитени от чл. 5, § 2 на Конвенцията;
Ето защо следва да се потвърди изцяло обжалваното решение, като се
даде нова правна квалифхикация на главния иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ,
за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 на Конвенцията вместо по чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4866 от 11.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 9565/2016 г. от Софийски градски съд, като главният
иск предявен от М. М. С., ЕГН ********** против Прокуратурата на
Република България, имащ за предмет заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно назначената и извършена експертиза за
установвяане на неговата вменяемост по водено и прекратено наказателно
производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр.
№ 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, в размер на
сумата от 30 000 лева да се счита като предявен по чл. 2, ал. 1, т. 2 от
9
ЗОДОВ, за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 на Конвенцията, а
не по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10