Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 21.09.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ……….... в публично заседание …………..
на двадесет
и пети август ……………………………..……....….……………..…..……….……………………..
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………...…….… Павлина Петрова, .....................................
като
разгледа докладваното от ........................... съдията Виктор Атанасов .........................
административно
дело №214 ... по описа за ......................
2020 година .........................
и за
да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от ЗАвтП.
Образувано е по жалба от
Г.Р.О., с посочен постоянен и настоящ адрес ***, подадена чрез адв.Г.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и
връчване на книжа – ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1380 от 27.06.2020 год., издадена от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Видин и с която, на основание
чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози, е
спряно от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на СРМПС №*** и сваляне
на регистрационна табела №***, на автомобил „Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ”, собственост на Г.Р.О. от ***.
Жалбодателят заявява в жалбата, че намира
обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-1380 от 27.06.2020 год., издадена от началника на ОО „Автомобилна
администрация” - град Видин към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, за незаконосъобразна,
поради допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила
и материалния закон, изразяващи се в непосочване на място и час на извършване
на нарушението, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
му на защита. Излага съображения, като сочи най-напред, че съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по
чл.106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или упълномощени от него
длъжностни лица и че следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.106а, ал.1,
т.1 от ЗАвтП, ПАМ се налагат за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. Сочи, че в
хипотезата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, ПАМ се налага чрез „спиране от
движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване
на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници
или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници”, както и сочи ,че съгласно легалната дефиниция в §1 от ДР на ЗАвтП,
„обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане.”. Сочи, освен това, че волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава
по реда на гл.V, Раздел II от АПК и че предпоставка
за издаването на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП, е извършено от водача на МПС административно нарушение,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, като
твърди, че при всички случаи, обаче, длъжностното лице, което издава заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка по чл.106а, ал.1, 1, т.1
от ЗАвтП, ако това не е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, следва да е оправомощено
за това, съгласно изричното изискване на нормата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП или казано
по друг начин, в оспорената заповед следвало да се посочи, с каква заповед или
друг акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
респ. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”, началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Видин е определен за
длъжностно лице чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл.107, ал.1 от ЗАвтП, което може да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по тези два закона. На следващо място в
жалбата се твърди, че обжалваната заповед не е мотивирана, тъй като не се сочи къде
е извършено нарушението, къде е извършена проверката, колко и кои са пътниците
в автомобила, както и не било изяснено, колко пътници са превозвани и при какви
условия. Жалбодателят намира за неправилен извода на
АНО, че превозът се е извършвал срещу заплащане и че като такъв той не е
обществен по смисъла на закона, тъй като АНО не е установил, че се касае за
превоз срещу заплащане, като неправилно отчел, че от превозвача се извлича
печалба. С оглед на изложеното, жалбодателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №РД-14-1380 от 27.06.2020
год. на началника ОО „АА” град Видин към ИА „АА”, за прилагане на принудителна
административна мярка: „спиране от движение” за срок от 6 месеца, чрез сваляне
и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за
регистрация №***, на лек автомобил „Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ”, с рег.№***.
Призоваван редовно за
съдебното заседание, жалбодателят Г.Р.О. ***, не се явява,
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Г.Б. от АК-***, който поддържа жалбата. Поддържа изцяло
изложените в жалбата съображения, които намира, че към настоящия момент и след
приемане на доказателствата по делото, са адекватни и относими.
В допълнение сочи, че заповедта, която е предмет на настоящото дело, е за
прилагане на ПАМ и че административният орган, за да наложи тази мярка, е
записал в своята заповед, че на 27.06.2020 год. е била извършена проверка, при
която е било установено, че водачът на цитирания автомобил не притежава лиценз
за извършване на превоз на пътници, международен превоз и таксиметров превоз. Намира,
че така погледната, заповедта е изключително порочна, тъй като е издадена в
нарушение на административнопроцесуалните правила,
които изключително сериозно засягат правото на защита на доверителя ми. Счита,
че всеки един водач на МПС, който управлява определен автомобил и спрямо него
бъдат приети принудителни административни мерки, трябва да знае или да му бъде
съобщено, защо му се налага тази мярка, при наличието на какво установено
нарушение, къде е извършено това нарушение, при какви обстоятелства е извършено
и коя правна норма е била нарушена, а оспорената заповед не съдържала подобни
реквизити. Твърди на първо място, че в заповедта било посочено, че е извършена
проверка, но не било посочено къде е извършена тази проверка, а също така, не било
посочено, въз основа на какво нарушение е издадена тази заповед, както и не била
посочена правната норма, която е била нарушена. Прави аналогия с наказателното
право, където, ако се погледнела хипотезата, при която на един обвиняем му се
наложи, примерно мярка за неотклонение „задържане под стража”, прокурорът да пропусне
да запише, кое престъпление е извършил, за да бъде задържан под стража. Твърди,
че в случая се налага ПАМ, но не се сочи, кое нарушение е извършил водачът на
МПС, като не е посочена правната норма с цифрово изражение. Твърди, на следващо
място, че в заповедта се сочи, че водачът не притежава лиценз за извършване на
превози на пътници, международен превоз и таксиметров превоз, без да се посочва,
какви доказателства са налице, за да може да се разбере и да стане ясно, за
какъв превоз става въпрос, а това били три различни понятия, които имали своето
законодателно уреждане в Закона за автомобилните превози, като в §1, т.1, т.3 и
т.26 от ДР на този закон била дадена легалната дефиниция на понятията
„обществен превоз”, „превоз на пътници” и „таксиметров превоз”. Твърди, че след
това в заповедта се сочело, че е извършен превоз на пътници, но не било
посочено, кои са тези пътници и колко са на брой, като действително, към
преписката имало приложени писмени обяснения от пътници, но във всички тези
обяснения се сочело, че те пари не са плащали предварително за този превоз и че
голяма част от тях били приятели и познати, които са тръгнали да пътуват, за да
си търсят работа в чужбина, но не срещу предварително заплащане, а и в трите
хипотези, посочени в §1 от ДР на Закона за автомобилните превози, се изисквало
предварително заплащане, за да може да бъде извършен този превоз, т.е. когато
се твърди, че някой водач на МПС извършва обществен превоз на пътници, трябвало
да е ясно, че тази дейност, за която се твърди, че той я извършва, отговаря на
изискванията на закона, но няма документация за извършването й, а в случая, тя
дори не отговаря на изискванията на закона, за да се твърди, че е извършвана
такава дейност, за която да се изискват тези документи. С оглед на тези съображения, моли съда да уважи жалбата и да
отмени обжалваната заповед, като присъди на жалбодателя
и направените разноски по делото.
Редовно призован, ответникът
по жалбата – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Видин,
редовно призоваван за съдебните заседания, не се явява и не се представлява.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр/копие/ от
оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.7/, е връчен на жалбодателя Г.О., на датата 27.06.2020 год., с положен
подпис на получателя и отбелязана дата на връчване. Жалбата срещу нея е
подадена чрез куриерска фирма „Еконт Експрес” ***, на
датата 01.07.2020 год., видно от приложеното известие за доставяне с баркод ***/л.11 от АД №162/2020 г. на АС - Видин/, адресирана до началник
на ОО „Автомобилна администрация” – град Видин към ИА „Автомобилна
администрация”, на адреса на същия, като е получена и регистрирана в
деловодството на административния орган с Вх.№*** на *** год. на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – град Видин. От изложеното следва, че жалбата е
подадена на 4-ия/четвъртия/ ден след връчването на екземпляр от оспорената
заповед за налагане на ПАМ и по предвидения в закона ред, като същата съвсем
правилно е била адресирана „Чрез началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – град Видин, до Административен съд – Кърджали”, но неясно
защо, със съпроводително писмо с Изх.№*** на *** год. на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – град Видин/на л.2 от АД №162/2020 г.
на АС - Видин/,
жалбата, ведно с част от административната преписка по издаване на оспорената
заповед, са били изпратени на Административен съд – Видин, а не посочения в
жалбата адресат - Административен съд – Кърджали. Така, по този повод, в Административен
съд – Видин е било образувано административно дело №161/2020 год. по описа на
съда, по което е било постановено Определение от 06.07.20202 год., с което
производството по същото е било прекратено и делото е било изпратено по
подсъдност на Административен съд – Кърджали, предвид действащото правило на
нормата на чл.133, ал.1 (Изм. - ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.)
от АПК и която регламентира местната подсъдност и според която, делата по
оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от
административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта
адресат, съответно адресати.
Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗАвтП предвижда, че заповедите по ал.1 на
същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите
подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК, поради което, предвид горното, следва да се приеме, че
жалбата безспорно е подадена в срок. Същата, освен това, е подадена от лице –
адресат на заповедта и спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този
смисъл, тя е неблагоприятна, като, освен това, е подадена по предвидения в
закона ред и в предвидената писмена форма и с изискуемото се съдържание, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/ №РД-14-1380 от 27.06.2020 год., издадена от началник
Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Видин/л.6-л.7/, в която е посочено, че
на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от
Закона за автомобилните превози, се ПРИЛАГА следната принудителна
административна мярка: По чл.106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 от Закона за
автомобилните превози - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и
отнемане на табела с регистрационен номер №*** и отнемане на свидетелство за
регистрация №***, на лек автомобил „Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ”, с peг.№***,
собственост на Г.Р.О. от ***. В заповедта е посочено също, че собственикът или
водачът на моторното превозно средство, в срок до 2 часа от прилагането на ПАМ,
придвижва моторното превозно средство до определено място за домуване. Тук следва да се отбележи, че в заповедта не е
указано по никакъв начин, кое е или къде е това място за домуване.
Указано е, че заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в четиринадесет дневен срок от връчването й, а ако е обжалвана пред
директора на РД „Автомобилна администрация” - Враца - в четиринадесет дневен
срок от получаване на решението за отхвърляне на жалбата, пред Административен
съд - град Видин, както и разпоредено, заповедта да
се доведе до знанието на собственика на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, с peг.№***.
В мотивировъчната
част на оспорената заповед административният орган началник Областен отдел
„Автомобилна администрация” - град Видин, е посочил, че като е взел предвид
констатациите, съдържащи се в акт Серия *** №*** от *** год., е приел за
установено че: На 27.06.2020 год., при извършване на проверка за спазване на
разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по
пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, А. М. П.
- *** в РД „АА” – град Враца, е установил, че Г.Р.О. извършва обществен превоз
на пътници в РБългария с лек автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ”, с peг.№***,
собственост на Г.Р.О. от ***, за който от направената справка в информационната
система на ИА „АА” – град София се установило, че не притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Поради това е
прието, че е налице правно основание за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Към административната
преписка по издаване на оспорената заповед е представен и приобщен като
доказателство по делото цитирания в заповедта АУАН Серия *** бл.№*** от ***
год., съставен от А. М. П. - *** в РД „АА” – град Враца/на
л.9 от АД №162/2020 г. на АС - Видин/, против Г.Р.О. от ***, с ЕГН **********, за
това, че на 27.06.2020 год., около *** часа, на *** път ***, км.***, в района
на ***, в посока ***, управлява лек автомобил „Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ”, с peг.№***,
собственост на Г.Р.О., с ЕГН ********** и ремарке за лек автомобил от категория
О2, с рег.№***, собственост на Ф. Х. Р., с ЕГН **********, с който превозва 6
броя пътници, на които се посочени трите имена и ЕГН, и на база на снети
показания от същите от ПИП на ОД на МДВР – Видин се констатирало, че при
пристигането в Белгия ще заплатят за гориво и транспортни разходи. В АУАН е
посочено, че водачът е без лиценз за превоз на пътници и удостоверение за
обществен превоз на пътници на територията на РБългария,
както и че с описаното е нарушен чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвтП. В същия АУАН е
отразено, че за иззети като доказателство контролен талон №***, свидетелство за
регистрация - част ІІ/вероятно на описаното
МПС/ и 1 брой предна регистрационна табела/вероятно също на описаното МПС/, които са предадени за пазене на
ОО „АА” – град Видин. Така съставеният АУАН е връчен на соченото за нарушител в
него лице – жалбодателя Г.Р.О., на същата дата -
27.06.2020 год., който го е подписал и е вписал в него възражение, че „разходите са само за гориво и такси, без
други, които ги описват.”.
По делото са представени
и са приети като доказателство писмени сведения, дадени на 27.06.20202 год., от
шестте лица, установени в управляваното от жалбодателя
Г.О. МПС, описани с трите им имена и ЕГН и в съставения АУАН, както следва:
писмено сведение от Д. Е. Г. от ***, с ЕГН **********/л.25/, писмено сведение от А.
И. А. от ***, с ЕГН **********/л.26/, писмено сведение от М. Х. З. от ***, с
ЕГН **********/л.27/, писмено сведение от Р. Р. А. от ***, с
ЕГН **********/л.28/, писмено сведение от Г. М. М. от ***, с
ЕГН **********/л.29/ и писмено сведение от Б. К. Б. от ***, с
ЕГН **********/л.30/. И шестте лица, в сведенията са заявили,
че пътуват за Белгия и че предварително не са давали пари на шофьора, а след
като пристигнат, той ще им каже, по колко пари да му дадат за горивото и за
платените пътни такси. Представено е и е прието като доказателство и писмено
сведение от 27.06.2020 год., дадено от самия жалбодател
Г.Р.О./л.24/, в което е заявил, че бусът е на
негово име и че в България не работи, е с някои от пътниците се познава от
преди, тъй като е работил с тях в Белгия. Заявява също, че никой от тях не му е
давал пари предварително, а когато пристигнат, на място щял им каже, по колко
пари да му дадат за горивото и за таксите, които е заплащал по пътя.
По делото, от съда е
изискано и съответно е представено от ответника и заверено копие от отнетото с
оспорената заповед СРМПС №*** – част ІІ,
за регистрацията на лек автомобил „Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ”, с peг.№***/л.17/, от което е видно, че
същото действително е собственост на жалбодателя Г.Р.О.
от ***, с ЕГН **********.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената, срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка, жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл.106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” или упълномощени от него длъжностни лица. Следва да
се посочи, че съгласно нормата на чл.106а, ал.1,
т.1 от ЗАвтП, ПАМ се налагат за преустановяване на административните
нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата
на чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП се налага ПАМ „спиране от движение за срок 6 месеца и
определяне мястото за домуване на моторно превозно
средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за
него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.”.
Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана
заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица. При всички случаи, обаче, длъжностното лице, което издава заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от
ЗАвтП, ако това не е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, следва да е оправомощено
за това, съгласно изричното изискване на нормата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП и съответно, когато компетентността на издателя
на акта не произтича пряко от закона, а почива на друго обстоятелство, то
следва да бъде установено в производството пред съда по надлежния процесуален
ред, чрез представяне на доказателства за валидно оправомощаване,
като настоящият състав намира, че това в случая е сторено от страна на административния
орган, издал акта.
Оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1380 от 27.06.2020 год., с
която по отношение на жалбодателя е приложена такава
мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е издадена от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – град Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, който в заповедта е посочил, че е определен от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, за длъжностно лице по
реда на чл.172, ал.1 от ЗДвП и от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация” по реда на чл.107, ал.1 от ЗАвтП.
Началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация” – град Видин към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” безспорно е длъжностно лице и е упълномощен с
правото да прилага с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по
чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, с представената и приета като доказателство по
делото Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020 год., издадена от изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”/л.8/ и то конкретно - съгл. Раздел
І, т.7 от същата, съгласно която, длъжностни лица, които са упълномощени да
прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, са
и началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” в регионалните
дирекции „Автомобилна администрация”. Във връзка с това следва да се посочи, че
съгласно чл.12 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”/Приет с ПМС №272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр.105 от 6.12.2013 г./, Агенцията е
организирана в дирекции от общата и специализираната администрация, които
подпомагат изпълнителния директор при осъществяване на правомощията му,
осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното
обслужване на физическите и юридическите лица, а съгласно чл.17, ал.1/Изм.,
ДВ, бр.7 от 2020 г., в сила от 01.02.2020
г./, специализираната
администрация на Агенцията е организирана в дирекция „Автомобилни превози и
международна дейност”, дирекция „Пътни превозни средства”, дирекция „Водачи на
моторни превозни средства”, дирекция „Автомобилна инспекция” и осем регионални
дирекции „Автомобилна администрация”, като съгласно т.3 от ал.2 на същия чл.17
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, една от
тези осем регионални дирекции е регионална дирекция „Автомобилна администрация
– Враца” с териториална компетентност областите Враца, Видин и Монтана и със
седалище в град Враца, като е пределно ясно, че тези областни отдели се
ръководят от началник на областния отдел, един от които е и началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация”
– Видин, който, по силата на посочената по-горе, приложена и приета като
доказателство по делото, Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020 год., издадена от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, е оправомощен да прилага с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП.
Всичко това, според
настоящия съдебен състав, безспорно обуславя материалната и териториалната компетентност
на административния орган - началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Видин, по смисъла на
чл.107, ал.1 от ЗАвтП, от което
следва, че се явяват неоснователни доводите, инвокирани
в жалбата в тази насока, а само по себе си обстоятелството, че посочената Заповед
№РД-01-43 от 23.01.2020 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, не е изрично цитирана в мотивите към
оспорената в настоящото производство заповед, само по себе си, не може да
обуслови незаконосъобразност на последната, тъй като дори и това да съставлява
някакво нарушение на административнопроизводствените
правила, то категорично не е такова от категорията на съществените.
На следващо място,
следва да се посочи, че е спазена и формата за издаване на акта – писмена,
както и че същата е връчена по надлежния ред на лицето – неин адресат, в случая
лично и срещу подпис.
При издаването на
обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на
процесуалноправни разпоредби на закона, т.е. нарушения на административнопроизводствени
правила, каквото оплакване е направено в жалбата, като следва да се отбележи,
че това оплакване се поддържа с доводи за липса на мотиви в оспорената заповед.
В тази връзка следва да
се отбележи, че с оглед спецификата на мерките по чл.106а от ЗАвтП,
единственото задължение за органа, издал заповедта, е да мотивира същата,
съгласно изискването на чл.107, ал.1 от
ЗАвтП, което задължение в настоящия случай е изпълнено в достатъчна степен. В
заповедта достатъчно ясно и конкретно е описана фактическата обстановка, като е
посочено кога и каква нерегламентирана дейност е извършвал жалбодателят
Г.Р., с какво МПС и чия собственост е същото, т.е. описано е административното
нарушение, което следва да се преустанови с прилагането на ПАМ, като са
посочени и относимите правни основания, въз основа на
които се прилага тази ПАМ. По отношение твърденията в жалбата, че в заповедта
не било посочено, къде е извършено нарушението, както и поддържаната в съдебно
заседание теза, че не било посочено, къде е извършена проверката, какво
нарушение е било извършено, че не била посочена нарушената правна норма, както
и че било посочено, че е извършен превоз на пътници, но не било посочено колко
на брой и кои са пътниците, съдът намира следното:
Съгласно
Тълкувателно
решение №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, „Мотивите към административния акт
или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта
на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл.28, ал.1 от
ЗАП (отм.), в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената
преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.”. Съдебната
практика приема, че мотивите на административния акт могат да се попълнят и
посредством документите, към които актът изрично препраща и в случая, подобно
препращане спрямо документ от преписката съществува, а именно, в заповедта изрично
е посочено, че административният орган е взел предвид констатациите, съдържащи се
в Акт Серия *** №*** от *** год., съставен от *** в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Враца,
като е възпроизвел по-голяма част от тях и в мотивите към заповедта, като
същевременно, в този АУАН Серия *** №*** от *** год., се съдържат всички обстоятелства,
които могат да попълнят фактическите основания на оспорената заповед. В този
АУАН са посочени: датата – 27.06.2020 год., времето – около 08:00 часа, точното
място на извършване на проверката и констатиране на нарушението – ***, на ***
път ***, км.***, в района на ***, посоката на движение – посока към ***, описани
са с трите им имена и ЕГН и шестимата пътници, установени в описаното МПС,
управлявано от жалбодателя, описаното е словесно
констатираното нарушение, както и е посочено, че с него е нарушена разпоредбата
на чл.6, ал.1, изр.І/първо/ от ЗАвтП. Тук задължително следва да се посочи, че
този АУАН е съставен на същата дата, на която е издадена и процесната
заповед – 27.06.2020 год., но той предхожда нейното издаване, като със
съдържанието му и направените в него констатации, както и с дадената квалификация
на нарушението, жалбодателят Г.О. се е запознал на място,
при съставянето, като дори е вписал възражения в него, както и е получил препис
от акта, срещу подпис, видно от оформената към АУАН разписка.
По изложените по-горе
съображения съдът намира за неоснователни оплакванията, направено в жалбата и
поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбодателя, за липса на мотиви в оспорената заповед за прилагане
на ПАМ.
По отношение твърденията
в жалбата, че бил неправилен извода на АНО, че превозът се е извършвал срещу
заплащане и че като такъв, той не бил обществен по смисъла на закона, тъй като
АНО не установил, че се касае за превоз срещу заплащане и поддържаната теза в
съдебно заседание, че в заповедта се сочело, че водачът не притежава лиценз за
извършване на превози на пътници, международен превоз и таксиметров превоз, без
да се посочва, какви доказателства са налице, за да можело да се разбере и да
станело ясно, за какъв превоз става въпрос, тъй като това били три различни
понятия - „обществен превоз”, „превоз на пътници” и „таксиметров превоз”, които
имали своето законодателно уреждане в Закона за автомобилните превози, с
легални дефиниции, дадени в §1, т.1, т.3 и т.26 от ДР на този закон, съдът в
настоящия състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози,
в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр.9 от 26.01.2017 г.), обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон, като Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните превозни
средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение
по образец, определен с наредбата по чл.7, ал.3, за всяко превозно средство. В
мотивите към заповедта ясно е посочено, че по отношение на жалбодателя
Г.Р.О. от ***, е направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация” – град София и от тази справка е установено, че същият не
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република
България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници
или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
т.е. установено е, че същият не притежава лиценз или удостоверение за
регистрация на извършване на обществен превоз на пътници и в трите хипотези - на
територията на Република България, международен превоз на пътници или
таксиметров превоз на пътници. При това положение, не е ясно, какви други
доказателства следва да са налице, според доводите на процесуалния представител
на жалбодателя и то при положение, че самият жалбодател не твърди да притежава или някога въобще да е
притежавал какъвто и да е лиценз – било то за извършване на превоз на пътници
на територията на Република България, било то лиценз на Общността за извършване
на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на
ЗАвтП, в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от
28.06.2019 г.),
по смисъла на Закона за автомобилните превози, „обществен превоз” е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно §1,
т.3 от ДР на ЗАвтП, също в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018
г., в сила от 28.06.2019 г.), „превоз
на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално
конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са
натоварени или не.
От анализа на посочените
легални дефиниции на понятията „обществен превоз” и „превоз на пътници” следва
извода, че „обществен превоз” е общото, съвкупно понятие, което може да се отнася
до всички видове превози – и за „превоз на пътници”, и за „превоз на товари”, чиято
основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане и то
независимо от кого - от пътника, от възложителя или от организатора на
конкретния превоз, като никъде в посочените разпоредби не е въведено изискване,
това заплащане да се извършва винаги предварително, каквото твърдение се
въвежда в съдебно заседание. В конкретния случай, никой от шестимата пътници не
отрича, че превозът, извършен от жалбодателя, до
Белгия, ще му бъде заплатен, като всички шестима са описали ясно това
обстоятелство в дадените от тях на 27.06.2020 год. писмени сведения, па макар и
това заплащане да е само за гориво и пътни такси, като същото възражение е
вписал в съставения му АУАН и самият жалбодател, а
после е вписал и в писменото сведение, каквото също е снето от него. В тази
връзка следва да се посочи, че е неоснователен доводът в жалбата, че бил
неправилен изводът на АНО, че превозът се е извършвал срещу заплащане и че като
такъв, той не бил обществен по смисъла на закона, тъй като АНО не е установил,
че се касае за превоз срещу заплащане, като неправилно отчел, че от превозвача
се извлича печалба. В посочените две разпоредби - §1, т.1 и т.3 от ДР на ЗАвтП,
представляващи легални дефиниции на понятията „обществен превоз” и „превоз на
пътници”, никъде не е въведено като изискване или условие, от заплащането да се
извлича и печалба от превозвача. За да стане по-ясно, следва да се упомене, че
едва след изменението на едната от тези две разпоредби - §1, т.1 от ДР на ЗАвтП
(Изм.
– ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), вече е въведено, но не
кумулативно, а алтернативно, изискването, превозът да е извършен срещу
икономическа облага, като в сега действащата й редакция разпоредбата на §1, т.1
от ДР на ЗАвтП регламентира, че „Обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.”, а
съответно, легална дефиниция на въведеното понятие „икономическа облага” пък е
дадено в разпоредбата на §1, т.56 (Нова – ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г.) от ДР на ЗАвтП, съгласно
която, „Икономическа облага” е
всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни
условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от
собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците
от безпрепятственото действие на пазарните механизми.”.
На следващо място, съдът
намира за нужно да посочи, че в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, в
приложимата й редакция/Обн., ДВ,
бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ е регламентирано, че за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се
извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, която мярка, съгласно чл.106а,
ал.2, т.1, предл.І/първо/ от ЗАвтП, в приложимата й
редакция/Обн., ДВ, бр.105 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г./ се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на
предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство. Следва да се отбележи, че в
оспорената заповед като правно основание е посочена и нормата на чл.106, ал.2, т.4 от ЗАвтП, която т.4 е отменена доста отдавна – ДВ,
бр.105 от 18.12.2018 год., като отмяната й е в сила от 01.01.2019 год., но това
явно по никакъв начин не е направило впечатление на издалия заповедта
административен орган – началник Областен отдел „Автомобилна администрация” –
Видин или на служителя, изготвил проекта на заповедта/а и защо ли да му
направи/, който си е вписал и тази отменена разпоредба като основание за издаване
на оспорената заповед. Според тази отменена норма, налагането на принудителната
административна мярка по ал.1 се е осъществяло и чрез определяне на най-близкия
платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, а разходите
във връзка с домуването на превозното средство на
определения платен охраняем паркинг са били сметка на
водача, извършил превоза, като превозното средство се е задържало до
заплащането на тези разходи. Независимо, че тази отменена норма също е вписана
като основание за издаване на заповедта, в разпоредителната част на последната
не е определен най-близък охраняем паркинг като място
за домуване спряното от движение превозно средство,
нито е разпоредено разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг да са за сметка на водача, който в случая
е и собственик на спряното от движение МПС. Предвид това, вписването като
основание за издаване на заповедта и на тази отменена разпоредба от ЗАвтП, не
може да обуслови незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
При тази нормативна регламентация,
посочена по-горе, следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при
кумулативното наличие на две материалноправни
предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари
и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари
или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. В конкретния случай, както бе обосновано и
по-горе, и двете, кумулативно предвидени материалноправни
предпоставки, са били налице, поради което, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, административният орган е приел, че са налице
нормативно регламентираните материалноправни
предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1
от ЗАвтП и съответно е издал оспорената в настоящото производство заповед, с
която е наложил предвидената в закона ПАМ.
Най-сетне, следва да се
посочи, че принудителните административни мерки/каквато по дефиниция и по
съдържание е приложената мярка по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП/, са инструмент
на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, като тяхната цел е да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него/ съгл. чл.22 от ЗАНН/.
Следователно, принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат, а правният
резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, от
ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и съответно, недопускане
на осъществяване на обществен превоз на пътници с МПС, без същото да е било
включено в лиценза на Общността, притежаван от превозвача. В случая, освен че
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна
точка наличието на материалноправните предпоставки по
чл.106а, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗАвтП, същата се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
Така, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните
му правомощия със Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020 год., издадена от овластения по чл.107, ал.1 от ЗАвтП изпълнителен директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, при спазване на
изискуемата се от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания
и при спазване на административнопроизводствените
правила в производството по издаването й, като същата е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби и с
целта на закона, т.е. настоящият състав счита, че по отношение на същата не са
налице отменителни основания по чл.146 от АПК.
По така изложените
съображения, Административен съд - Кърджали в настоящия състав намира, че
оспорената Заповед прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1380
от 27.06.2020 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Видин, е законосъобразна, а жалбата на Г.Р.О. от ***, се явява
неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението
по настоящото дело.
При този изход на делото
не се дължат съдебни разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално не са сторени от него, поради което и съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV, във
вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.О., с посочен постоянен и настоящ адрес ***,
с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-1380 от 27.06.2020 год., издадена от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - град Видин, с която, на основание чл.106а, ал.1,
т.1 и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е спряно от
движение за срок от 6/шест/ месеца, чрез отнемане на СРМПС №*** и сваляне на
регистрационна табела с №***, на МПС - автомобил „Мерцедес Спринтер
318 ЦДИ”, собственост на Г.Р.О. от ***.
Препис от настоящото решение,
на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И
Я :