Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
31.05.2022 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети март през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 4560 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка
с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20031076 от 02.02.2021 г., постановено по
гражданско дело № 70535 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 158
състав, била отхвърлена молба с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена
от К.Й.Р.-С. срещу П.Й.С. по повод твърдени актове на домашно насилие от
02.12.2019 г. и от 04.12.2019 г., като отказал да издаде заповед за защита;
осъдил К.Р.-С. да заплати на П.С. деловодни разноски в размер на 1547,10 лева,
а на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Недоволна от така постановеното решение останала К.Й.Р.-С.,
молител в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която
обжалва същото с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, тъй като не
е съобразено с фактите и обстоятелствата по делото. Счита, че неправилно съдът не
съобразил показанията на свидетелят Й.С., син на страните, единствен очевидец
на твърдените актове на домашно насилие. Счита, че не е налице констатираното
от първоинстанционния съд противоречие между показанията на този свидетел и
представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като наличните
разминавания между тях и твърденията в декларацията и сезиращата съда молба
обяснява с факта, че разпитът на свидетелят е проведен почти една година след
инцидента, както с обстоятелството, че при първия инцидент самия свидетел също
бил в стрес и заплашен от поведението на баща си. Показанията му не се оборвали
от показанията на другите разпитани свидетели, доколкото последните не били
очевидци на този инцидент, а възприели случващото се в един по-късен момент.
Счита, че неправилно първоинстанционния съд не обсъждал показанията на същия
свидетел относно случилото се на втората посочена дата-04.12.2019 г. Аналогични
възражения прави по отношение на преценката на първоинстанционния съд, според
която показанията на свидетелят К. са недостоверни. Също така счита, че
преценката на първоинстанционния съд,
касаеща липсата на агресивно поведение на въззиваемия, установено с показанията
на свидетелите Й., С., Г. и П. за неправилна. Поддържа, че въззиваемият не е
оборил при условията на непълно доказване наведените твърдения в сезиращата
съда молба и в приложената към нея декларация, като последната неправилно не
била кредитирана от съда. По отношение на допуснатата съдебно техническа експертиза,
счита, че същата не допринася за изясняване на релевантни факти по делото, тъй
като изследваните изображения не позволяват идентификация на заснетите лица,
като за част от заснетите събития датите на записващите устройства, не
отговарят на действителната дата, като не може да се посочи в действителност
датата на която са заснети същите. Отделно от това не станало ясно как и от
къде ответникът се е снабдил с тези записи и дали същите съответстват на
оригиналните такива, ако съществуват. Поради това счита, че заключението на
същата експертиза не следва да бъде обсъждано от съда при произнасянето му по
съществото на спора. Излага собствен анализ на доказателствата по делото. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт изцяло,
като уважи молбата му и задължи извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо него, както и да му забрани да се приближава на не
по-малко от 200 метра от молителката, жилището й, местата, които обитава,
местата за социален и културен отдих, които посещава, за срок от 18 месеца,
като задължи ответника да посещава специализирани програми и му наложи глоба в
размер на 1000 лева. Претендира сторените деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира
сторените по водене на делото разноски, като прави възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските за адвокатско възнаграждение,
направени от въззиваемия.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН насрещната страна по
въззивната жалба П.Й.С., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в
настоящето производство, в писмения си отговор оспорва жалбата като изцяло
неоснователна, като счита обжалвания съдебен акт за правилен, законосъобразен и
обоснован. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище и
оспорва доводите в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания съдебен акт, като остави жалбата на молителя без уважение като
неоснователна. Претендира сторените по водене на делото разноски.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
остави същата без уважение, като бъде потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира
сторените по водене на делото разноски по представен списък, като оспорва като
прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от въззивницата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим
съдебен акт.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба,
подадена от К.Й.Р.-С., с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по ЗЗДН срещу П.Й.С. за извършени от него актове на насилие на
02.12.2019 г. и на 04.12.2019 г.. Молителката
твърдяла, че ответникът е негов зет, съпруг на дъщеря му С.. Твърдяла, че молителката
и ответникът са съпрузи и родители на едно пълнолетно дете-Й.П. С., като заедно
обитавали жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Изток“, ул. „********вх. ********Твърдяла,
че на посочените дати ответникът осъществил спрямо нея поредица от насилнически
актове, с което я подложил на психическо и емоционално насилие и ограничил
личната й свобода и права. Сочела, че на 02.12.2019 г., около 17.50 часа, при
прибирането си от работа, от страх да не бъде причакана от ответника, помолила
служител на етажната собственост да я съпровожда до жилището й. Ненадейно, на
улицата пред сградата, изникнал ответникът, който започнал да я заплашва и
обижда, наричайки я с нецензурни и обидни думи. Тя се прибрала в жилището по
стълбите, тъй като се страхувала, че ответникът ще й нанесе побой, както се
било случвало преди. В апартамента се намират и синът на страните –Й.С.. След
като заключила входната врата на жилището, ответникът се опитал да влезе в
жилището, но молителката и синът им отказали да му отворят. Тогава ответникът
се разкрещял, обиждал и заплашвал молителката, който изпитала страх за живота и
здравето си и тези на сина си. Ответникът заплашил, че ще запали апартамента.
Молителката се обадила по телефон на съседка с молба, при необходимост да
потърси помощ на телефон 112, и след като се консултирала и с адвоката си,
подала сигнал на телефон 112. На адреса пристигнал екип от І РУ-СДВР, като дори
в присъствието на полицаите ответникът продължил да я заплашва. На страните
били съставени предупредителни протоколи, които те подписали. Твърдяла също, че
на 04.12.2019 г., около 7.50 часа, тръгвайки за работа с автомобила си, докато
напускала подземния паркинг, ответникът отново осъществил акт на насилие спрямо
нея. Той, управлявайки своя автомобил, се появил на изхода на паркинга и
запушил изхода пред автомобила й, след това се обърнал към нея и я гледал
заплашително за около две минути. След това преместил автомобила си, но когато
тя се опитала да премине, той отново препречил пътя й със своя автомобил, като
я гледал заплашително и правел заплашителни жестове. Образувала се колона от
автомобили на ул. „Атанас Далчев“ и това принудило ответника да потегли. Твърдяла,
че тя изпитвала страх, че ответникът ще я блъсне с неговия автомобил.
Ответникът оспорвал молбата като неоснователна.
Твърдял, че изложените от молителката фактически твърдения за упражнено над нея
на процесните дати домашно насилие не отговарят на действителното положение. На
свой ред твърдял, че на първата посочена от молителката дата-02.12.2019 г.,
около обяд се прибрал в жилището, придобито от сина им Й.С. през 2002 г., в което
живеел и върху което имал учредено пожизнено право на ползване и установил, че
ползваната от него гаражна клетка № 7 е заета от друг автомобил, като бил
информиран от служител на етажната собственост, че гаражната клетка се ползва
от сина му. Същият служител го придружил до апартамента и ответникът позвънил,
но никой не му отворил. Позвънил и на съседите, от ап. 4 излязъл С.К., който
обаче отказал да му позволи да остави багажа си в жилището му, и след това
ответникът си тръгнал. Около 18.00 часа, връщайки се от посещение при
родителите си, ответникът решил да отиде до жилището, за да разговаря със
съпругата си и да вземе свои лични вещи от там. Той не „изникнал“, нито
„застигнал“ молителката, а вървял пред нея и придружителя й-служителя на етажната
собственост Иван, като не я обиждал, заплашвал и по никакъв начин не
взаимодействал с нея. Последните спокойно и необезпокоявани от него го
задминали на улицата. Твърди, че се качил до жилището, позвънил и след като не
му отворили, без да вика, блъска, обижда и заплашва слязъл пред входа и
потърсил съдействие от полицията на телефон 112. При пристигането на
служителите на реда, молителката, която също се била обадила на телефон 112,
отворила вратата, което било видяно от съседката Е.Н.С., която видяла вещите
му, изхвърлени на площадката и укорила молителката. Твърди, че не обиждал, нито
заплашвал молителката пред полицаите. Крещяла именно молителката, като
твърдяла, че се страхува от него, че иска ограничителна заповед, че била бита и
насилвана, а на въпроса може ли да покаже следи от побой или насилие, заявила,
че това било преди. По отношение на втория твърдян акт на домашно насилие,
заявил, че на 04.12.2019 г., около 7.50 часа, шофирал автомобила си по ул.
„Атанас Далчев“, преди пресечката му с ул. „Райко Алексиев“, когато от изхода
на подземния паркинг се появил автомобилът на молителката. Едновременно с нея
се появил насрещно движещ се автомобил, което го принудило да се отбие встрани,
към гаража, за да се размине с него. Молителката обаче се държала агресивно,
като се опитвала да се включи в движението, отнемайки предимството на МПС,
движещи се по „Атанас Далчев“, като в следствие това, той не могъл да се
размине с насрещно движещия се автомобил, за около две минути се създало задръстване,
а след като той успял да се включи в движението, молителката потеглила
непосредствено след него. Отричал да я е гледал заплашително или да е извършвал
заплашителни жестове, още повече, че последните не били описани.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Между страните не било спорно, че същите са съпрузи от
22.10.1999 г. и родители на Й.П. С., пълнолетен, като семейното им жилище се
намира на адрес в гр. София, ж. к. „Изток“, ул. „********вх. „********
Представена била декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
подписана от молителката, която съдържала описание на твърдените актове на
домашно насилие.
По делото била представена справка, звукозаписи и
електронни картони, от МВР, Дирекция „Национална система 112, според които от
телефон *******постъпили три обаждания на телефон 112, от които едно на
02.12.2019 г. в 18.12 часа, от лице, представило се като г-жа Р.-С., а от
телефон ******** – две обаждания, от които едно на 02.12.2019 г., в 18.17 часа
от лице, представило се като П.С.. Представени били и предупредителните
протоколи съставени на страните на 02.12.2019 г.
По делото били събрани гласни доказателства с разпита
на свидетелите Й.П. С., И.Б.К., Е.Н.С., Й.Й.Й.,Т.Г. и В.П..
По делото била изготвена съдебно - техническа
експертиза на представени видеозаписи, като според даденото заключение не може
с категоричност да се установи кои са лицата от мъжки и женски пол на
видеозаписите, както и третото лице с шапка на главата, но не се забелязва
никакъв контакт между лицето от мъжки
пол и лицето от женски пол, в това число и третото лице, движещо се на 3-4
метра пред тях. По отношение на видеозаписа от 04.12.2019 г. вещото лице
заключило, че МПС с марка „Мерцедес“, извършвало десен завой на ул. „Атанас
Далчев“, с включен мигач. Посочило, че верният час е 08:00:18 часа и се касаело
за събитие от около минута и половина. Записите не били манипулирани и въпреки
потвърждението на адреса, на който се намирали камерите, поради неподходящото
им настройване и ниското качество на записите, не можело да се каже дали това
са страните, както и да се посочи действителната дата на заснетите събития.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
Въззивният съд споделя установената от
първоинстанционният съд фактическа обстановка, като намира, че същата следва да
се допълни с анализ на показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели, както и с анализ на заключението на допусната съдебно
техническа експертиза.
С показанията си свидетелят С. установява, че отношенията
между родителите му били конфликтни. На 02.12.2019 г. свидетелят си бил в къщи,
а когато майка му се прибрала от работа около 18.00 часа, била емоционална и му
казала „Баща ти е долу, тропа на вратата и се обадих на адвоката да попитам
какво да правя. Извикала съм полиция“. Когато полицията дошла, майка му
отворила вратата, полицаите били мъж и жена и в тяхно присъствие баща му
започнал да ги обижда, нарекъл майка му „курва, проститутка, селянка“, а него
„наркоман“, а когато свидетелят му казал, че е пиян, започнал да крещи „Дайте
дрегер“. Майката му молела полицаите да направят нещо, тъй като баща му бил
агресивен, а баща му заявил, че не го допускат до апартамента и искал вещите
си. Част от вещите на баща му били свалени в мазето, и тъй като майка му се
страхувала да излезе, той отишъл да ги вземе. Чул Е.С. да казва на майка му
„Защо така бе К.“, но не я видял. Не видял и свидетелят Й., който придружавал
баща му при по-ранното му идване до жилището. С. познавал свидетелят К., който
работел в комплекса като охрана, градинар и техническа поддръжка. След като на
02.12.2019 г. майка му се прибрала, му казала, че била помолила този свидетел
да я изпрати от гаража до входа, тъй като баща му бил казал, че ще запали
апартамента. Свидетелят разказва, че след това, по молба на майка си я изпращал
сутрин до колата й. На 04.12.2019 г., около 08.00 часа, излезли от главния вход
на ул. „Райко Алексиев“ и се отправили към гаража, който се намирал на ул.
„Атанас Делчев“. Забелязал колата на баща си и баща си в нея и казал на майка
си да се качва в колата си, тъй като баща му е тук. Казал й, че ще я изчака,
докато излезе. Майка му се качила в колата си и потеглила, но баща му рязко
потеглил от мястото, на което бил паркирал и я блокирал. Заявява, че попитал
майка си какво ще правят, а тя му отговорила, че ще изчакат да се махне. Баща
му се обърнал и погледнал майка му. Впоследствие, се открил лек проход и майка
му се опитала да премине, но баща му отново я блокирал. Започнала да се
образува колона от автомобили и започнали да „бибиткат“. Тогава баща му отново
се обърнал, показал среден пръст и „отпрашил нанякъде“. След това той се
прибрал вкъщи, а майка му отишла на работа.
На свой ред свидетелят К. установява познанството си
със страните, тъй като работел като портиер във входа, в който те живеели. На
02.12.2019 г. той бил на работа и около 17.30-18.30 часа му се обадила
въззивницата, помолила го да отиде при нея и да я придружи до входа, като
обяснила, че се страхувала от съпруга си. К. отишъл на посоченото място, където
въззивницата паркирала колата си и двамата се отправили към входа на жилищната
сграда. След известно време, К. забелязал въззиваемия, който вървял с тях,
ръкомахал и бил агресивен, а впоследствие заявява, че въззиваемият вървял
един-два метра пред тях и гледал въззивницата. Въпреки това, на около 5-6 метра
преди входа, свидетелят оставил въззивницата да продължи сама, а въззиваемият
продължил по същата улица, като свидетелят не го видял да се насочва към входа,
който бил разположен по-навътре и към него нямало пряка видимост от улицата.
Свидетелят Й., на 02.12.2019 г., около 18 часа, се
намирал в асансьора, след като паркирал колата си в подземния гараж, като на
партера при него се качил и въззиваемия. Споделил му, че има семейни проблеми и
няма достъп до жилището си. Качили се заедно до третия етаж. Въззиваемият
позвънил на вратата на жилището три пъти, но никой не отворил. Свидетелят стоял
с него докато звънял. Казал му „Ето – звъня“. Докато били заедно, Двамата
видели куфар на площадката, който въззиваемия разпознал като своя куфар. Казал
му „Това е моят куфар. Явно вече не мога да живея тук“. След това свидетелят се
прибрал. Докато бил с въззиваемия последният не правел нищо. След 15-на минути Й.
тръгнал да излиза и видял на площадката двама полицаи и въззиваемия, който бил
клекнал и попълвал някакъв лист. Въззиваемия и единия полицай били близо до
асансьора, а въззивницата и втория полицай се намирали в близост до отворената
врата на жилището на страните. И двамата полицаи били от мъжки пол. При тази
среща със страните, свидетелят не чул разменени между тях реплики, а след това
се качил в асансьора и напуснал мястото.
Свидетелката С., съседка на страните от апартамент №
4, установява, че на 02.12.2019 г., когато се прибирала от работа след 18.00
часа и влязла в сградата, във фоайето видяла въззиваемия заедно с двама
полицаи. Тя се насочила към асансьора, въззиваемия и полицаите също. Тогава тя
ги поздравила и попитала какво правят тук, на което тримата заявили, че се
качват нагоре. Вече в асансьора, полицаите я попитали дали познава въззиваемия
и тя потвърдила, че той е нейн съсед. Вече на третия етаж С. видяла въззиваемия
да звъни на апартамента си и когато въззивницата отворила я попитал дали може
да влезе. В присъствие на свидетелката, въззивницата му заявила, че не е желан
вкъщи, на което С. реагирала с въпроса „Защо така бе К.?“. В присъствие на
свидетелката между страните нямало разменени обиди, заплахи, викове, бутане. С.
останала на етажната площадка не повече от пет минути и се прибрала в дома си.
През това време полицаите стояли отстрани, те били двама мъже с тъмно сини
униформи. Извън страните и полицаите, свидетелката не видяла никой друг, докато
съпругът й не й отворил вратата за да се прибере.
С показанията си свидетелят П. установява, че с
колегата си –Т.Г. посетили адрес в ж. к. „Изгрев“ по сигнал за скандал. Това
било в края на смяната им, около 18.30 часа. На адреса били страните и синът
им, като не помни в тяхно присъствие някоя от страните да е отправяла обиди към
другата. На страните били съставени предупредителни протоколи. При пристигането
им, мъжът ги изчаквал пред сградата, след това отишли на адреса, другата страна
била в жилището. Свидетелят Г. също няма съхранен цялостен спомен от случилото
се на 02.12.2019 г., но признава, че през декември 2019 г. работел в І РУ –
СДВР и посещавал по сигнал адрес ул. „Райко Алексиев“. Това било в края на
смяната им, но не помни никакви други детайли от посещението.
Въззивният съд прецени показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетелки Й.П. С., син на страните, И.Б.К., Й.Й.Й.,
Е.Н.С., В.Ж.П. иТ.Н.Г., по реда на чл. 172 от ГПК като кредитира показанията на
свидетелите Й., С., П. и Г. изцяло. Не кредитира показанията на свидетелят С.,
извън установените от него обстоятелства, че се е намирал в жилището на
02.12.2019 г. и по отношение на поведението на въззивницата при влизането й в
жилището. В останалата си част, показанията на този свидетел са неясни,
противоречиви, като съдържат взаимно изключващи се твърдения и се опровергават
от показанията на другите разпитани свидетели и от събраните по делото писмени
доказателства и са дадени в явна услуга на въззивницата. Такива са и показанията
му за случилото се на 04.12.2019 г., като в сезиращата съда молба и в
подписаната от въззивницата декларация не се сочи, че този свидетел е
присъствал или по някакъв начин е възприел случилото се на тази дата между
страните. Въззивния съд не кредитира показанията на свидетелят К. в частите им
относно поведението на въззиваемия на 02.12.2019 г.
По делото била допусната съдебно – техническа
експертиза, чието заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно, като го възприема изцяло. Същото не е оспорвано от страните,
като въззивницата не е правила възражения във връзка с видеозаписите,
представени от въззиваемия с отговора му, обект на експертизата. Съгласно заключението на същата експертиза,
представените записи не са манипулирани чрез промяна на вкопираният в записа
тайм код или чрез наслагване на кадри във видеозаписите, като вещото лице
установило отклонение от +2 часа спрямо автоматично вкопираната дата и час в
името на файла и тази във видеоизображението, като сочи, че това технологично
може да се дължи на неточни настойстки спрямо зимно и лятно часово време и
автоматичната синхронизация към часовото време спрямо записващото устройство.
Уточнява също, че вкопираният в записа тайм код показва първо месеца, после
датата, годината и часа. Според вещото лице, на изследвания запис
СН-6-2019-12-02-20-04-25“ са установени три лица, като лице от мъжки и от
женски пол, които се движат заедно, като между тях не се забелязва никакъв
контакт. Трето лице, от мъжки пол, видимо с шапка, се движи пред тях, като не
се забелязва никакъв контакт между това лице и лицето от женски пол. Поради
ниското качество на записите и неподходящото им настройване лицата от записите
не могат да бъдат идентифицирани. По отношение на запис
СН-3-2019012-04-09-29-55 от 04.12.2019
г., вещото лице сочи, че МПС (Мерцедес) извършва десен завой към ул. „Атанас
Делчев“ с включен мигач и спира. В 08:00:18 часа потегля назад и се
разминава/изчаква преминаването на други четири автомобила, идващи по улицата
по която иска да завие и в 08:01:43 часа завива по нея.
Други относими доказателства за твърденията на
страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна :
Жалбата е изцяло неоснователна.
Настоящият съдебен състав изцяло споделяте правни
изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на доказателства за осъществяването
на твърдените актове на домашно насилие
от страна на въззиваемия спрямо въззивника, изложени в мотивите към обжалвания
съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях
на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Жалбата основно е мотивирана с оплаквания, касаещи
неправилната преценка от страна на първоинстанционния съд на показанията на
свидетелите С. и К. като недостоверни, довело до неправилно установяване на
фактическата обстановка по делото и достигане до неправилни изводи. Тези
оплаквания са изцяло неоснователни, като въззивният съд изцяло споделя изводите
на първоинстанционният съд, както относно съвкупната преценка на
доказателствата по делото, така и крайните изводи за неустановяване на
твърдените актове на домашно насилие и неоснователност на молбата, като не
счита за необходимо да ги преповтаря. С оглед изчерпателност, следва да се
отбележи, че свидетелят С. се сочи в молбата като очевидец единствено на първия
твърдян акт на домашно насилие, но според показанията на същия той възприел
агресивно поведение на въззиваемия, изразило се в отправяне на обиди към
въззивницата, едва след идване на полицейския екип. Той обаче няма лични
възприятия относно причините, довели до намесата на полицията, като те му били
съобщени от майка му. Горното е достатъчно да се приеме, че въпреки изложените
в сезиращата съда молба и в представената с нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, този свидетел не е възприел поведение на въззиваемия, което според
наведените твърдения се е изразило в опит да влезе в жилището и след като му
отказали, в крясъци и заплахи. Според показанията на този свидетел, той
възприел агресивно поведение на баща си едва след идване на полицейския екип,
състоящ се според него от мъж и жена. Тези възприятия на свидетеля не
кореспондират на обективната действителност, доколкото по делото не е спорно, а
и се установява от събраните писмени доказателства – докладни записки, както и
от показанията на свидетелите С., Г., П. и Й., че пристигналите на мястото
полицаи са от мъжки пол- свидетелите П. и Г.. Отделно от това с показанията си
тези свидетели последователно установяват различна фактическа обстановка, с
която оборват показанията на свидетелят С.. Нито един от тези свидетели не
възприел (С. и Й.), респективно не е съхранил спомен (П. и Г.) за словесна
агресия от страна на въззиваемия спрямо въззивницата и/или свидетеля. На свой
ред свидетелите П. и Г. помнят посещението на адреса на страните и съставянето
на предупредителни протоколи на страните, като поради специалната си подготовка
биха запомнили отправянето на заплахи и обиди към въззивницата и най-малкото
биха отразили това обстоятелство в изготвената по случая докладна записка. На
свой ред, свидетелите С. и Й., които имат непосредствени впечатления за
събитието, не са възприели каквато и да е проява на агресивно поведение на
въззиваемия спрямо въззивницата, като наблюденията им отразяват различни
моменти от поведението на страните, след пристигане на полицията, а що се касае
до свидетелят Й. – и преди това. Този свидетел възприел поведението на
въззиваемия при първото му посещение на адреса, когато на партера на жилищната
сграда въззиваемия се качил при него в асансьора, двамата заедно се качили на
третия етаж, там въззиваемия позвънил на входната врата на жилището си и след
като прекарали няколко минути заедно, през което време въззиваемият направил
няколко изявления, свидетелят Й. се прибрал в дома си. След около 15 минути,
когато свидетелят излязъл от дома си, видял на етажната площадка страните и
свидетелите Г. и П., като единият полицай и въззиваемия се намирали близо до
асансьора, П.С. бил клекнал и попълвал някакъв документ, а въззивницата и
другия полицай се намирали в близост до отворената врата на жилището и докато
свидетелят се намирал на площадката, между страните нямало разменени реплики.
Свидетелката С. пътувала в асансьора до третия етаж на сградата заедно с
въззиваемия и полицаите, а когато пристигнали там, видяла С. да звъни на
вратата на жилището си, въззивницата отворила, но не го допуснала вътре, с
което предизвикала възмущението на самата свидетелка. След това същата се
прибрала в дома си, но дотогава не възприела разменени реплики между страните,
извън описаните. В този смисъл, показанията на свидетеля С., касаещи агресивно
поведение на въззиваемия в присъствието на полицейския екип са изцяло
опровергани от показанията на тези свидетели. Едновременно с това, твърденията
на въззивницата за агресивно поведение на въззиваемия, изразило се в опит да
влезе в жилището, крясъци и отправени обиди и заплахи, преди идване на
полицията се опровергават от показанията на всички разпитани свидетели. Що се
касае до показанията на свидетелят С. за втората посочена дата, въззивният съд
отчита, че същият изобщо не е посочен в сезиращата съда молба и в приложената
към нея декларация като очевидец на същия, като това е достатъчно основание
показанията му в тази им част да не бъдат обсъждани от съда. Първоинстанционния
съд правилно не кредитирал показанията му в тази им част, оценявайки ги като
недостоверни. В тази си част показанията на този свидетел противоречат на
елементарната житейска логика и практика, дадени са в явна услуга на
въззивницата и не кореспондират и със заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно техническа експертиза. Съгласно същото, записът, касаещ това
събитие показва МПС (Мерцедес), което извършва десен завой към ул. „Атанас
Делчев“ с включен мигач и спира. В 08:00:18 часа потегля назад и се
разминава/изчаква преминаването на други четири автомобила, идващи по улицата
по която иска да завие и в 08:01:43 часа завива по нея. По отношение на
видеозаписите, послужили за изготвяне на същата експертиза, следва да се
отбележи, че за първи път възражения във връзка със същите се правят в жалбата.
Въззивницата, лично и чрез процесуалния си представител по делото, не е
направила своевременно никакви възражения във връзка с произхода на тези
записи, тяхната автентичност и относимост към предмета на доказване по делото,
нито е възразила срещу заключението на същата експертиза. Предвид това й
процесуално бездействие, правото й да оспорва експертизата се е погасило,
поради което тези възражения в жалбата й изобщо не следва да бъдат обсъждани.
Аналогично е положението с показанията на свидетелят К.,
който след като бил помолен изрично да придружи въззивницата до входа на
сградата, поради страха й от въззиваемия, след като известно време вървял с
нея, я оставил на няколко метра преди целта, макар да видял въззиваемия, който
„изникнал от тъмното“, изглеждал агресивен, движел се с тях и едновременно с
това на 1-2 пред тях и гледал въззивницата. Дори да не се обсъжда липсата на
конкретност относно появата и поведението на въззиваемия, както и конкретното
място, което той се намирал спрямо свидетеля, описаното от този свидетел не
кореспондира с житейската логика и се опровергава от заключението на приетата и
неоспорена от страните експертиза. Според същото заключение, записът, касаещ
това събитие показва движението на три лица, от които две се движат заедно, а
третото се движи на известно разстояние пред тях и между тях няма данни за
видима комуникация. Самият свидетел сочи, че не се чувствал заплашен от
присъствието на въззиваемия и се отстранил от мястото преди достигане на входа,
тъй като не бил никакъв на въззивницата, а въззиваемият бил нейн съпруг. Това
поведение на свидетелят, макар да съответства на фактите по делото, е напълно
нелогично и житейски неоправдано. Последният поел ангажимент да съпроводи
въззивницата до входа, предвид заявения от нея страх от въззиваемия, и когато
въззиваемия все пак се появил, свидетелят неочаквано и преди изпълнение на
уговорката си с въззивницата се оттеглил, оставяйки я без закрила.
В този смисъл, изцяло неоснователни са и доводите,
касаещи представената от въззивницата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗДДН и
процесуалното поведение на въззиваемия. Последният проявил значителна
процесуална активност, като успешно провел насрещно доказване и оборил
твърденията й да е осъществил на процесните дати сочените актове на домашно
насилие. При това положение и доколкото представената от въззивницата
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се опровергава от доказателствената
съвкупност по делото, тя не може да породи ефектите, които законът свързва с
представянето й - а именно издаване на заповед за съдебната защита на
декларатора. Ето защо настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите в жалбата, касаещи игнорирането на посочената декларация. В случая, в
производствата пред двете съдебни инстанции не са установени по несъмнен начин
твърдените актове на домашно насилие от въззиваемия спрямо въззивницата, поради
което първоинстанционният съд правилно отказал да издаде заповед за защитата й.
При цялостната проверка на валидността и допустимостта
на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира решението да страда от посочените
пороци. В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани
доказателства, които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в
обжалвания съдебен акт, че липсват убедителни доказателства в подкрепа на
заявеното от въззивницата, че на процесните дати спрямо нея били осъществени
два акта на домашно насилие от въззиваемия. Правните изводи на
първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт кореспондират на
доказателствената съвкупност и на възприетата фактическа обстановка.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните
пороци и следва да бъде оставено в сила.
По разноските
:
Съдът е сезиран с искания за присъждане на деловодни
разноски от двете страни, като при този изход на спора, претенцията на въззивницата
с явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Претенцията на
въззиваемия не е лишена от основание. Съобразно представения от тази страна
списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева с ДДС. Със списъка са представени извлечение от сметка на
въззиваемия и фактура от 16.03.2022 г. за сумата от 480 лева с ДДС, а като
основание за плащането на посочената сума е посочено „адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по въззивно гр. дело № 4560/2021 г. на СГС“.
Това е основанието и за извършеното плащане и по първия посочен документ. При
това положение претенцията на въззиваемия се явява основателна и доказана до
посочения размер, като следва да се разгледа направеното от другата страна възражение
за прекомерност на тези разноски.
В случая, въззивният съд намира така направеното
възражение за неоснователно. В предмета на доказване са включени два акта на
домашно насилие. В този смисъл, не може да се приеме, че действителната
фактическа сложност на делото е ниска и не съответства на договореното и
заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение. Отделно от това, посочения
размер е минималния по смисъла на чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включено ДДС, като по
делото са представени доказателства за регистрацията на адвокатско дружество „К.И
П.“ по ЗДДС.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и във
връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивницата следва да се осъди
за дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на
въззивната жалба, вносима по сметка на Софийски градски съд. В случая се касае
за два акта на домашно насилие, които се твърди да са осъществени спрямо нея,
за всеки от които се дължи държавна такса, като въззивният съд не е обвързан от
неправилното определяне на дължимата държавна такса за образуване на делото от
първоинстанционния съд.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
17, ал. 5, предложение І от Закона за защита от домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 20031076 от 02.02.2021
г., постановено по гражданско дело № 70535 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА
въззивницата К.Й.Р.-С., с
ЕГН **********, да заплати на П.Й.С.,
с ЕГН **********, сторените по водене на делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
ОСЪЖДА
въззивницата К.Й.Р.-С., с
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, като НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията
на въззивницата К.Й.Р.-С. за
присъждане на сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ:
1. …………… 2. ……………