№ 306
гр. Провадия, 29.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело
№ 20223130100977 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ Й. Г. Б., редовно призована от предходно заседание, се
явява лично, представлява се от адв. Г. Н., АК Варна и адв. Г. Г., АК Варна,
редовно упълномощени с пълномощно на л. 7 по делото и приети от съда
отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ А. Ж. Б., редовно призован от предходно заседание
чрез адв. Л. С. Д., не се явява лично, не се представлява.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“-ПРОВАДИЯ, редовно призована, не изпраща
представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. М. Ц., редовно призован, се явява лично.
Депозира заключението си в срока по чл. 199 от ГПК.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ докладва, че в деловодството на Районен съд-Провадия е
постъпила информация, че процесуалният представител на ответната страна
А. Б. пътува и ще се забави с около 10 мин.
Съдът дава почивка от 10 минути.
В 13:34 ч., в залата влиза адв. Л. Д., упълномощена и приета от съда
отпреди.
1
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че поради редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че делото е отложено за изслушване на вещото
лице, изготвило назначената СПЕ.
СЪДЪТ докладва постъпилото с вх. № 3330 / 22.05.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Страните не предявяват възражения по изслушването на вещото лице в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението по допуснатата
съдебно-психологична експертиза, с оглед на което снема самоличността на
вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. М. Ц., 45 годишен, български гражданин,
неженен, неосъждан, висше образование, без родство и съдебни спорове със
страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК. Обещава
да даде компетентно и безпристрастно заключение.
- Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Въпрос на адв. Г.: Във връзка с посочената от Вас теоретична рамка
на родителското отчуждение и в частност обстоятелството, че според тази
теоретична рамка детето се идентифицира с потребностите на този, с когото
живее, възможно ли е изразеното от Г. напрежение при разговорите в дома на
майка му, да е резултат от желанието да бъде лоялен към неговия баща, с
когото живее?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: По принцип детето иска да е лоялно, когато имаме
2
конфликт на лоялност. Детето иска да е лоялно към двамата си родители, но
преимуществено, когато имаме съжителство на детето с единия родител, а за
другия е определен някакъв режим или контактите с него са по-минимални,
съвсем логично и нормално е с течение на времето детето да започне да
възприема личните чувства на родителя, с когото съжителства. Тук искам да
направя едно уточнение. Въпреки, че Г. е дете, той е с едно изключително,
бих могъл да кажа приятно съм изненадан, зряло поведение за възрастта си, и
от разговорите с него. И в тази възраст по-трудно би могло да се манипулира
дете като него, ако говорим за родителски вменявания на някакви усещания
спрямо майка му. Трудно детето би се поддало на манипулация, но разбира се
не казвам в случая, че има някакво целенасочено въздействие върху детето,
като разбира се в теоретичната рамка на родителското отчуждение може да
бъде пасивно. Всъщност родителят, с когото съжителства детето и другият
родител по някакъв начин, поради някакви незрели механизми, също биха
могли да повлияят върху поведението на детето, без това да бъде
целенасочено. В случая, доколкото имам информация - да, Г. ми сподели, че
когато отиде в дома на майка си, понякога се стига до конфликти понеже той
казва нещо, тя иска да го опровергае, за да каже нейната гледна точка и така
се стига до някакъв конфликт. Но това, което детето ми сподели, респективно
беше потвърдено и от баща му е, че в тяхната къща те не разговарят за майка
му. Това според мен по принцип е проблем. Би следвало това нещо да се
обсъжда, защото майката също е родител. Всъщност, когато една тема не се
коментира и когато се избягва, тя става „забранена“, става „табу“. В същото
време има някаква начална форма на отчуждение при детето, но не е във
втората или крайната степен. Така, с препоръчителен характер, мисля че
родителите имат достатъчно капацитет, за да успеят и двамата да направят
необходимото, за да не се стига до по-следващ етап.
Въпрос на адв. Н.: Вие сте се запознали с материалите по делото.
Запознали ли сте се с показанията на свидетелите от гледна точка на това, че
част от тях сочат, че детето отказва да контактува с майка си и да се среща с
нея?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Запознал съм се с материалите по делото, но по-
подробно на свидетелски показания се спирам, когато трябва да правя
експертиза по документи. В случая, може да съм ги прочел, най-вероятно, но
3
точно ако ме питате за точни свидетелски показания, не мога да се сетя.
Въпрос на адв. Н.: В експертизата е посочено, че е ползвано делото.
Според Вас на какво се дължи това, детето да не иска да общува с майка си
продължително време? В самата експертиза се цитира, че е ползвано делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Изготвил съм експертизата въз основа на
психологическите въпросници и данните от въпросниците. Знам, че детето
избягва да ходи при майка си. Всъщност „избягва“ е силна дума. Детето
казва, че е намалил посещенията при майка си. Когато съм провеждал
срещата през м. май, Г. каза, че около повече от месец не е ходил при майка
си.
Въпрос на съда: Вие как си обяснявате, че детето „избягва“ да ходи
при майка си?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Детето ми сподели, че конфликти, които възникват
по повод като отиде при майка си, примерно той е чул или разбрал нещо,
доколко е правилно или не е правилно, това се обсъжда по някакъв начин с
майка му, тя също поема ангажимент да обясни ситуацията, но разбира се
стига до някакъв конфликт и той казва, че винаги майка му напада баба му и
дядо му по бащина линия. А детето споделя, че те доста са участвали в
неговото развитие като дете и има по-специално отношение към тях. Това е,
което той ми споделя. Всичко останало, което съм установил е на база
психологически въпросници и интервютата и получените резултати.
Въпрос на адв. Д.: От къде съдите, че в дома на бащата не се говори за
майката? Кой Ви го сподели това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това ми го споделиха детето и бащата. Мисля, че и
в интервютата и на двамата го има като реплика.
Въпрос на адв. Д.: Възможно ли е и бащата, и детето да са имали
предвид, че в техния дом не се говори лошо за майката, т.к. Вие коментирате
от една страна какво се случва в дома на майката и детето казва, че в техния
дом една лоша дума за майката не е казана?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: „От друга страна, към момента не съм чул баща
ми да каже една лоша дума за майка ми и за нейните родители. Брат ми се
вижда също с майка ми, но не си говорим на тази тема с него, нито с баща
ми говорим за това“. Това е в интервюто на детето. В интервюто на бащата
4
малко по-надолу: „Аз постоянно му казвам да се вижда по-често с майка си.
Той не иска. Тя после казва, че съм настройвал детето против нея. По
принцип не говорим на тази тема за майка му“.
Въпрос на адв. Д.: Как го тълкувате това? Че не се говори лошо за
майката или че изобщо не се коментира?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не разговарят за майката като тема в тях. Не се
коментира майката.
Въпрос на адв. Д.: Вие наблюдавахте ли среща между майката и
детето във Вашия кабинет?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да.
Въпрос на адв. Д.: Имаше ли някакви външни белези в техните
отношения, които да сочат на какъвто и да е стадий на родителско
отчуждение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Детето беше малко по-обрано в комуникацията си с
майка си. Нямаше особено желание да комуникира с нея, но в същото време
не се притесняваше. Тя го прегърна и целуна когато си тръгваше и той по
никакъв начин не се отдръпна от нея, да не желае физически контакт с нея, но
разговорът беше така труден между двамата. Вървеше в някаква посока, но не
беше силно комуникативен като диалог.
Въпрос на съда: А това може ли да се дължи на ситуацията, в която са
– пред Вас?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Възможно е. Понякога и в мое присъствие, по
някакъв начин и аз да окажа влияние, но пак казвам, т.к. когато изготвям
експертиза е имало обсервация в наблюденията в основен метод, който
използвам. Това е, което съм установил. Но детето не се притесни да
осъществи физически контакт с майка си. Това е, което наблюдавах. Детето е
наблюдавано както самостоятелно при мен, така и с единия родител, така и с
другия родител, респ. с майката аз и детето, бащата аз и детето.
Въпрос на адв. Д.: Майката заявявала ли е пред Вас, че желае да се
съобрази с желанието на Г. при кого желае да живее? Това по-скоро го няма в
интервюто.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако го няма в интервюто, значи тази тема не е
5
обсъждана.
Въпрос на адв. Д.: Със социалния доклад по делото запознавали ли
сте се?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Предполагам, че съм чел социалния доклад. Може
и да съм го прочел, но може и да не го чета. Уважение към колегите от
Дирекция „Социално подпомагане“, но понякога целенасочено не чета техни
доклади.
Въпрос на адв. Д.: Майката заявява, че ще се съобрази с желанието на
своето дете. Детето заявява неговото желание пред съда. Майката е
информирана за това. Същевременно пред вас детето споделя, че влизат в
конфликти, т.к. тя не желае да се съобрази с това, което има като мнение
детето. От това, което сте наблюдавали като среща между тях и предвид,че
сте изследвали майката, която дава едни заявления, а действията й показват
нещо съвсем различно, майката показва ли нужното уважение и съобразяване
към личността на детето, предвид неговия вече изграден характер и неговата
възраст?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако презумпцията на възникването на подобен
конфликт, въпреки че търсенето на вина не е най-подходящото в една такава
ситуация, но ако конфликтът възниква на основа това майката да даде
обратна гледна точка на детето за определена ситуация, аз не го считам за
неспазване на нейно обещание към когото и да е. Просто говорим за родител,
който се опитва по някакъв да даде другата гледна точка на детето.
Въпрос на адв. Н.: Говорите за конфликт между детето и майката.
Според Вас, това нормално поведение ли е на детето да бъде отчуждено към
майка си при положение, че до преди една година то е било отглеждано
преимуществено от нея?
АДВ. Д.: Възразявам. Първо не са събрани такива доказателства, че то
е било отглеждано преимуществено от майката.
СЪДЪТ преформулира въпроса на адв. Н., както следва:
Отдалечаването на майката и живеенето на детето предимно с бащата ли е
довело евентуално до охлаждане на отношенията между майката и детето?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: От психологична гледна точка бих казал, че
причината не е едностранна. Не мога да посоча точна причина, поради която
6
това се е случило. Така или иначе имаме двама родители, двама партньори,
които са прекратили техните партньорски отношения, но те остават родители
на това дете. Поради раздялата между двамата, резултатът е налице –
установил съм го. Точната причина, поради която това се е случило понякога
е комплексна, не бих могъл да посоча причина за това отчуждаване, но то е
факт. Имаме начална степен. Не мога да кажа дали има целенасочено влияние
към детето или е пасивно влиянието от страна на единия или другия, или е на
двамата родители.
Въпрос на адв. Г.: Във връзка с отговора Ви, че детето се чувства по-
спокойно в присъствието на баща си, имам следния въпрос: Комуникацията
им ли е по-добра или физически имат по-добър контакт?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Комуникацията беше на по-добро ниво с бащата.
Разговаряха по-спокойно, по-непринудено. Обсъждаха общи техни интереси.
Разбира се, не омаловажавам фигурата на майката, но в случая имаме бащина
фигура, имаме проективна идентификация, имаме момче, баща.
Въпрос на адв. Г.: С оглед идентичността на пола, т.е. факта че става
дума за син и за баща, възможно ли е освен това влияние върху тази по-
спокойна комуникация между двамата да е оказало обстоятелството, че на
практика детето няма конфликт с бащата в рамките на процеса? Т.е. то се
чувства спокойно, защото не е необходимо да заема нечия позиция – това е
позицията на баща му.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Може ли да повторите въпроса.
Въпрос на адв. Г.: Възможно ли е факта, че в настоящото дело
неговото желание да живее при баща му съвпада с желанието на баща му,
това да е причината между тях да не съществува напрежение, когато общуват
пред Вас? Докато при майката той трябва да застане срещу баща си, за да не
иска да отиде при майка си. Позициите се разминават и затова детето би
следвало да се чувства по-спокойно когато общува с баща си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако искате от мен да кажа, че това е единствената
причина, поради която детето се чувства по-комфортно с баща си, не мога да
го кажа. Възможно е и това да окаже влияние, но не само.
Въпрос на адв. Д.: При вече установения начин на живот, който има
Г. и тази емоционална връзка, която има с баща си, съобщихте тук и за
7
емоционална дистанцираност от страна на майката, как би се отразило на
дете на неговата възраст евентуално присъждане на родителски права на
майката? Извеждане от дома на бащата и присъждане на родителските права
на майката.
СЪДЪТ преформулира въпроса: При промяна на сегашното му
фактическо положение и налагането му да се премести при друг родител,
независимо дали от бащата при майката или обратно?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тук влизаме в сферата на хипотезите. Но всъщност
доколкото имам информация дома, в който живее детето към настоящия
момент, това е домът, в който е израснало и отгледано, като изключим
моментите, в които са били на квартира. Рязката промяна на средата и
условията на живот, биха могли да повлияят негативно, но всичко зависи от
начина, по който това се случи. Ако кажем, че днес вземаме детето и след два
дена го местим в тотално друга среда, не казвам че му е непозната другата
среда, но рязката смяна на средата би могла да повлияе, но как и по какъв
начин, не мога да се ангажирам да коментирам. Децата в по-ниска възраст
имат по големи възможности за адаптация към средата в такава ситуация.
Колкото по-голям става човек, толкова по-трудно става и адаптирането към
нови условия. Г. спада към по-големите деца.
Въпрос на съда: Казвате, че Г. е започнал да формира свой вътрешен
локус на контрола. Какво имате предвид?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Вътрешния локус на контрола е когато човек
започне да се развива чисто личностово и вътрешния локус контрол е добра
характеристика дотолкова, доколкото говори за вече емоционално узряване и
започваме да търсим причина за нещата, които ни се случват първо вътре в
нас и след това да обвиняваме другите. Външният локус контрол е по-детски,
той е обратния. Търсим първо причината навън и после в себе си.
Въпрос на адв. Н.: Какво имате предвид като казвате „рязка промяна
на средата“ при положение, че не се сменя населеното място, приятелите,
роднините?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Под „рязка промяна“ имах предвид „днес детето е
тук, утре е на друго място“. Имах предвид да е „от днес“, „за утре“.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
8
АДВ. Н.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице
изчерпва задачата на допуснатата съдебно-психологична експертиза и е от
значение за изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
заключението на вещото лице по съдебно-психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. М. Ц. в
размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), като сумата от 600,00 лв.
(шестстотин лева) да се изплатят от внесения депозит (издаден касов ордер).
СЪДЪТ освобождава в.л. и същото напуска съдебната зала.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба.
АДВ. Г.: Моля, да ни дадете възможност с колегата да проведем
кратък разговор и да постигнем някаква спогодба.
СЪДЪТ дава възможност на страните да постигнат евентуално
споразумение и дава 10 мин. почивка.
Страните излизат от залата.
Страните влизат в залата в 14:10 ч.
АДВ. Н.: Моля да отложите делото за друга дата. Мисля, че ще
постигнем спогодба дотогава. Нямам други доказателствени искания към
момента.
АДВ. Д.: Моля да отложите делото за друга дата за постигане на
спогодба и да ни дадете възможност да уредим отношенията си
извънсъдебно. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взема предвид изявленията на страните, счита че следва
да даде възможност на страните да уредят по доброволен път, извънсъдебно
своите отношенията, поради което
9
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото в съдебно
заседание за 07.09.2023 г. от 13:30 ч., за които дата и час страните да се
считат за редовно уведомени.
НАПЪТВА страните към доброволно уреждане на спора между тях
чрез постигане на съдебна спогодба.
Съдебното заседание приключи в 14:17 ч.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
Секретар: _______________________
10