РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Русе, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело №
20224500500038 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435,ал.2 ГПК.
Н. Я. Н. от град Русе чрез пълномощника си адвокат В.Х. е обжалвала
Постановлението на ЧСИ ЦГ от 4.І.2022 год.,с което е отказано прекратяване на
производството по изп.дело № 201/2016 год.по описа на ЧСИ.Развива оплаквания за
неговата незаконосъобразност и иска отмяната му и връщане на делото на ЧСИ с указания
за неговото прекратяване по съображения,подробно изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата-взискател в изпълнителното производство „МОТО-
ПФОЕ“ЕООД счита жалбата за неоснователна и иска отхвърлянето й по
съображения,подробно развити в писмено възражение.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на
страните,обсъди събраните по делото доказателства и писмените обяснения на ЧСИ по
повод обжалваното действие ,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна-длъжник в изпълнителното
производство,против действие на ЧСИ-отказ за прекратяване на производството,от кръга на
изрично изброените в чл.435,ал.2,т.6 ГПК подлежащи на съдебен контрол,поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
По молба на „МОТО-ПФОЕ“ЕООД пред ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ ЦГ е образувано
изпълнително дело под № 201/2016 год. въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД №
1
1382/2011 год.на РС град Казанлък по заповед за изпълнение,с която Н. ЯНК. Н. е осъден да
заплати на „МОТО-ПФОЕ“ЕООД сумата 7057,93 лева,ведно със законната лихва ,считано от
16.VІ.2011 год.до окончателното й изплащане и 512,85 лева съдебни разноски.В молбата за
образуване взискателят е поискал да се проучи имотното състояние на длъжника и е
възложил на ЧСИ съгласно чл.18 ЗЧСИ да определи способ за принудително изпълнение
съобразно вида на установеното имущество.След извършено проучване ЧСИ е наложил
запор на МПС –лек автомобил марка „Ситроен“модел АХ рег.№ ***,на 26.ІІ.2016 год.На
19.ІІ.2018 год. е наложен запор върху банкова сметка в ОББ.
На 8.ХІІ.2021 год.длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,по което ЧСИ се е произнесъл с обжалваното
постановление,в което е изложил мотиви за липса на основание за прекратяване на делото.
При така установеното от фактическа страна съдът намира подадената жалба за
неоснователна,а постановлението на ЧСИ за законосъобразно.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на
ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ-след като извърши пълно проучване на имотното
състояние на длъжника да приложи способи за принудително изпълнение съответни на
установеното имущество,доходи и взимания.В изпълнение на това ЧСИ е установил
наличие на лек автомобил,по отношение на който е наложен запор,който и към настоящия
момент не е отменен.Наложен е запор върху банкова сметка с титуляр длъжника в
ОББ.Съдебната практика е дала отговор на въпроса какво е правното значение на изпращане
на запорно съобщение до банка,в случай че длъжникът няма сметка в съответната банка,и
отговорът е ,че това представлява действие по налагане на запор,за което длъжникът не носи
отговорност за разноски.Ето защо тезата на длъжника,че изпратеното от ЧСИ запорно
съобщение не е обвързано с правни последици,т.е.не представлява предприемане на
действие по принудително изпълнение ,е неоснователна и не се споделя от настоящия
състав.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, т. е. условие за
ненастъпване прекратяване на изпълнителното производство по силата закона е поискването
по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на
изпълнителното производство.
Както се посочва в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде поискано от взискателя и или да е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. При втората възможност обаче е налице едно упълномощаване
от страна на взискателя спрямо съдебния изпълнител, който да взема решенията кога и
какви изпълнителни действия следва да бъдат извършвани, т. е. отново е налице искане на
взискателя, което е бланкетно, но волята му е повече от ясна. С възлагането по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ взискателят е поискал за в бъдеще съдебният изпълнител да извършва всички
2
необходими изпълнителни действия, които да доведат до удовлетворяване на неговото
притезание. Т. е., за да е налице поискано изпълнително действие, то съдебният изпълнител
трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно
изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му, или да е
овластен (ЧСИ) от взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение дали искането от взискателя за
предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешни
изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а
не ефективността на поисканите изп. действия.
Аргумент в подкрепа на извода,че перемция не е настъпила е и обстоятелството,че
ЧСИ е наложил запор върху притежаван от длъжника лек автомобил,подробно
индивидуализиран по-горе,т.е. по искане на взискателя е започнало прилагане на способ за
принудително изпълнение,който не е завършен.В този случай не е налице необходимост
взискателят отново да иска прилагането на изпълнителните способи, каквито вече са
поискали от съдебния изпълнител,особено при възлагане на правата по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител. Ето защо изпълнителното производство не е прекратено поради
перемция на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и то продължава да е висящо.Това води до
извода,че Постановлението,с което ЧСИ е отказал прекратяване на производството е
законосъобразен акт,а жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл.437,ал.4 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Я. Н. от град Русе чрез адвокат В.Х.
против Постановлението на ЧСИ ЦГ,рег.№ *** на КЧСИ с район на действие РОС от 4.І.
2022 год.,с което е отказано прекратяване на производството по изп.дело № 201/2016 год.по
описа на ЧСИ на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4