М О Т И В И
към
Присъда от 28.11.2018
г. по НОХД № 2351/2018 г., ПРС, XXII н.с.
Районна прокуратура Пловдив
е внесла обвинителен акт срещу М.В.М., ЕГН **********, за
това, че на 20.10.2017 год. в гр.
Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжко кожено
портмоне на стойност 10.00 лева и пари в размер на 182.00 лева, всичко на обща
стойност 192.00 лева, от владението на Т.Г.Г. ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага
съображения, че по категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил
вмененото му деяние. С оглед диференцираната процедура по гл. 27 НПК посочва,
че фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепят от доказателствената
съвкупност.
Досежно наказанието пледира на основание чл. 54 НК да бъде определено около
законоустановения минимум, което впоследствие да бъде редуцирано съгласно чл.
58а НК. Според представителя на държавното обвинение наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, веществените доказателства – да бъдат
унищожени като вещ без стойност, а разноските по делото – възложени в тежест на
подсъдимия.
Адв. Л.,
защитник на подсъдимия М.М., моли при постановяване на присъдата да се вземе предвид
направеното признание на всички факти и обстоятелства, залегнали в обвинителния
акт. По отношение на наказанието пледира същото да бъде определено в минимален
размер, след което редуцирано с 1/3 по чл. 58а НК.
Подсъдимият
М.М. поддържа казаното от своя защитник и изразява
съжаление за извършеното от него деяние. В предоставената му последна дума моли
за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.В.М., ЕГН **********, е
роден на *** ***, б, български гражданин. Има основно образование, не е женен, не
е осъждан и към настоящия момент е безработен. Живее **.
Подсъдимият М. има множество осъждания, между които са и
следните:
По НОХД № 8187/2015 год. по описа на Районен съд гр.
Пловдив с определение № 67/01.02.2016 год. подсъдимият М.М. е бил признат за
виновен за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 196 ал. 1 т. 1
вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца.
Определението е влязло в законна сила на 01.02.2016 год. С протоколно
определение от 17.03.2016 год., постановено по ЧНД № 800/2016 год. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, на основание чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са
били кумулирани наложените на подсъдимия М.М. наказания по НОХД № 2712/2015
год. по описа на Районен съд гр. Пловдив и по НОХД № 8187/2015 год. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, като му е било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 8 месеца. Определението е влязло в законна сила на 02.04.2016 год.
Наложеното наказание е било изтърпяно на 19.08.2016 год.
По НОХД № 1072/2017 год. по описа на Районен съд гр.
Пловдив с определение № 118/17.02.2017 год. подсъдимият М.М. е бил признат за
виновен за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 196 ал. 1 т. 1
вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца. Определението е влязло в законна сила на 17.02.2017 год. Наложеното
наказание е било изтърпяно на 05.09.2017 г.
През месец октомври 2017 год. свидетеля Т.Г. работел като
** в заведението „** в близост до бл. 236. На 20.10.2017 год. свидетеля Г. бил
на работа за времето от 10 до 19 часа. Същият ден основно задълженията му се
свеждали до транжиране на месо и приготвяне на барбекю. Когато отишъл на работа
свидетелят Г. си оставил личните вещи – раница, зарядно за мобилен телефон,
както и портмоне, в което съхранявал лична карта, кредитна и дебитна карта към
„Пощенска банка“ и пари в общ размер на 182 лв. на вакуум машината в
помещението за транжиране.
Същият ден след 17.30 ч. подсъдимият М.М. влязъл в
заведението „Даяна 4“ и след като се огледал, се отправил към вратата на
транжорното помещение, която била обозначена като служебен вход. Той отворил
вратата на транжорното помещение и се огледал. Видял оставените лични вещи на
свидетеля Г.. Пресегнал се и взел портмонето му, ведно с намиращите се в него
пари в размер на 182 лв. и лични документи, след което веднага напуснал
помещението и излязъл от заведението.
В края на работния ден свидетеля Г. влязъл в транжорното
помещение, за да си вземе личните вещи. Тогава установил, че портмонето с
намиращите се в него пари и лични документи го няма. Тъй като знаел, че в
обекта има видеонаблюдение, веднага отишъл при ** М.П.и обяснил какво му се е
случило. Помолил я да прегледат записите от охранителните камери. Когато
двамата изгледали записите, те видели влизането през служебния вход на
подсъдимия М. в транжорното помещение и това как взема портмонето на свидетеля Г..
Във връзка с установеното свидетеля Г. веднага се обърнал за съдействие към
органите на V РУ на МВР гр. Пловдив.
С протокол за доброволно предаване от 21.10.2017 год.
свидетеля Т.Г. предал компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителни камери на
ресторант „Даяна 4“ в гр. Пловдив за извършена кражба на портфейл с пари и
лични документи на 20.10.2017 год. От водещият разследването е било възложено
на ** при V РУ на МВР гр. Пловдив, определени от началника, извършване на
съответните оперативно издирвателни мероприятия за установяване самоличността
на подсъдимия М.. Провеждането на същите било възложено на ** при V РУ на МВР
гр. Пловдив – свидетелите С.Б.и Б.П.М.. След като двамата прегледали предадения
по-рано от свидетеля Г. компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителните
камери на ресторант „Даяна 4“ в гр. Пловдив от 20.10.2017 год., те установили,
че лицето от мъжки пол, което влиза в складовото помещение – транжорна е
подсъдимия М.В.М.. Същият им бил известен като лице от криминалния контингент,
с което са работили преди във връзка с други случаи.
По делото е изготвена съдебнотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че Компактдиск DVD-R, марка „PRINCO“, 4-7 GB, 120 min., с фабр. № В4524600406-10035 съдържа папка с
обозначение „кражба портмоне 476 17 г“, в която са налични 2 бр. видеофайла със
следните наименования: „1.mp4“ и „2.mp4“. Общият размер на видеофайловете е 7.91 МВ, в „mp4“ формат, цветни без звук и резолюция 352х288 пиксела. Същите
са цифров презапис от оригинален файл, на записан върху твърдия диск на
видеоохранителна система видеозапис. В рамките на записания интервал от време
има вкопирани данни – за дата, ден, време и номер на камера. Върху същите не се
установиха следи от манипулация/намеса, при записаната информация. След
извършен преглед в изследователската част на протокола са експортирани снимкови
кадри, които са от значение за провежданото изследване и е описано подробно
заснетото лице от видим мъжки пол. Резултатът от сравнителния анализ позволил
да се направи извод, че лицето от видим мъжки пол, заснето на видеозаписите, е
вероятно лицето М.В.М. ЕГН **********.
В хода на досъдебното производство била изготвена и стоковооценъчна
експертиза, от която се установява, че стойността на отнетите вещи е както
следва: за мъжко кожено портмоне /квадратна форма – разм. 15/15 см./ - 10 лв.;
български лева – 182 лв.; лична карта – без стойност; дебитна карта „Пощенска
банка“ – без стойност и кредитна карта „Пощенска банка“ – без стойност, или
всичко на обща стойност възлиза в размер на 192 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством
направените от подсъдимия М.
самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и чрез подкрепящите го
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство чрез показания на
свидетелите - Т.Г. /л.3 от ДП/, С.Б./л.26 от ДП/и Б.М./л.27 от ДП/, и приобщените по надлежния
ред писмени доказателства – протокол за доброволно предаване /л.4 от ДП/ и
протокол за оглед на веществени доказателства /л.43 от ДП/.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимия М., съдът направи въз
основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка
съдимост /л.24-30/.
По делото е изготвена съдебнотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че Компактдиск DVD-R, марка „PRINCO“, 4-7 GB, 120 min., с фабр. № В4524600406-10035 съдържа папка с
обозначение „кражба портмоне 476 17 г“, в която са налични 2 бр. видеофайла със
следните наименования: „1.mp4“ и „2.mp4“. Общият размер на видеофайловете е 7.91 МВ, в „mp4“ формат, цветни без звук и резолюция 352х288 пиксела.
Същите са цифров презапис от оригинален файл, на записан върху твърдия диск на
видеоохранителна система видеозапис. В рамките на записания интервал от време
има вкопирани данни – за дата, ден, време и номер на камера. Върху същите не се
установиха следи от манипулация/намеса, при записаната информация. След
извършен преглед в изследователската част на протокола са експортирани снимкови
кадри, които са от значение за провежданото изследване и е описано подробно
заснетото лице от видим мъжки пол. Резултатът от сравнителния анализ позволил
да се направи извод, че лицето от видим мъжки пол, заснето на видеозаписите, е
вероятно лицето М.В.М. ЕГН **********.
В хода на досъдебното производство е изготвена и
стоковооценъчна експертиза, от която се установява, че стойността на отнетите
вещи е както следва: за мъжко кожено портмоне /квадратна форма – разм. 15/15
см./ - 10 лв.; български лева – 182 лв.; лична карта – без стойност; дебитна
карта „Пощенска банка“ – без стойност и кредитна карта „Пощенска банка“ – без
стойност, или всичко на обща стойност възлиза в размер на 192 лв.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
по делото, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото
и взаимно се допълват. Дава вяра и на
обясненията на обвиняемия, които макар и лаконични установяват авторството на
вмененото на подсъдимия деяния. Приобщените експертизи – техническа и
стоковооценъчна, са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения,
поради което също следва да бъдат кредитирани. Доказателствената съвкупност се
подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в
цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка.
На
основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
С
оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му
обсъждане се явява ненужно
– арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК ,
в която връзка е и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на наказателното производство се установи по безсъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият М.В.М. е осъществил
от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б.
„а“ и б. „б“ от НК.
Налице са обективните признаци на състава на посоченото
престъпление – на 20.10.2017 год. в гр. Пловдив при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. мъжко кожено портмоне на стойност 10.00 лева и пари
в размер на 182.00 лева, всичко на обща стойност 192.00 лева, от владението на Т.Г.Г.
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Отнемането
на посочените вещи от владението на пострадалото лице, е било осъществено напълно с прекъсването
на фактическата власт върху тази вещ на досегашния техен владелец
и установяването на такава на подсъдимия деец, с намерението същите да
бъдат присвоени.
С реализирането на инкриминираното деяние е
засегнат и непосредственият обект на престъплението "кражба”, а
именно: обществените отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото
на собственост. Предмет на престъплението е чужда движима вещ с
определена стойност към момента, в който деецът е осъществил своето
посегателство върху нея и която се
отнема от владението на другиго. В случая е установено, че вещите - 1
бр. мъжко кожено портмоне на стойност 10.00 лева и пари в размер на 182.00 лева,
собственост на Т.Г.,
са на обща стойност 192
лева.
Изпълнителното деяние на описаното
престъпление се е изразило в отнемането на процесната вещ от владението на свидетеля Т.Г.. Подсъдимият е успял да прекъсне
фактическата власт върху инкриминираните
вещи на свидетеля Г., като е
установил своя. Установената от подсъдимя М.М. фактическа власт върху отнетите вещи е била трайна, тъй като същият е разполагал с пълната възможност за
разпореждане с тях, доколкото обективно си е осигурил
възможност необезпокоявано да осъществява правнозначими действия със същите. Той е манифестирал присвоителното си намерение, след като е напуснал трайно
мястото, от което е взел портмонето, ведно със съдържащите се в него вещи, след
което веднага е напуснал помещението и се е отдалечил от заведението. Именно така
описаното му поведение обективира противозаконното разполагане с отнетия
предмет на престъплението по начин, изключващ упражняването на права и
въздействието от собственика върху тази
вещ.
Отнемането
на вещта е довършено, доколкото са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление - произведена е промяна на фактическата власт върху предмета на
посегателство с намерение същият да бъде своен.
Доказателствено обезпечено е твърдението на Районна прокуратура Пловдив за авторството на престъпното деяние в
лицето на подсъдимия, подкрепящо се еднозначно не само от показанията на
свидетелите и протокола за
оглед на веществено доказателство, но и от релевираното от подсъдимия цялостно
признание на етапа на съдебното следствие на описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактология.
Видно
материалите по делото, подсъдимият М. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ал.1 НК, и след като е
бил осъждан два или повече пъти на наказание „лишаване от свобода” за умишлени
престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както следва:
-
По НОХД № 8187/2015
год. по описа на Районен съд гр. Пловдив с определение № 67/01.02.2016 год.
подсъдимият М.М. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление от
общ характер по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б.
„а“ и б. „б“ от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 8 месеца. Определението е влязло в законна сила на
01.02.2016 год. С протоколно определение от 17.03.2016 год., постановено по ЧНД
№ 800/2016 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, на основание чл. 25 ал. 1
вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са били кумулирани наложените на подсъдимия М.М.
наказания по НОХД № 2712/2015 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив и по
НОХД № 8187/2015 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, като му е било
определено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца. Определението е влязло в
законна сила на 02.04.2016 год. Наложеното наказание е било изтърпяно на
19.08.2016 год.
-
По НОХД № 1072/2017
год. по описа на Районен съд гр. Пловдив с определение № 118/17.02.2017 год.
подсъдимият М.М. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление от
общ характер по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б.
„а“ и б. „б“ вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Определението е влязло в законна
сила на 17.02.2017 год. Наложеното наказание е било изтърпяно на 05.09.2017 г.
Престъплението
е осъществено преди изтичане на срока по чл.30, ал.1 от НК, което обосновава
правилната му правна квалификация по чл.29, ал.1, б. „а“ и .б”б” от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване
/чл. 11 ал.2, предл.първо НК/. Същият е съзнавал, че без съгласието на
собственика на инкриминираните вещи – пострадалия Г., е отнел същите с цел да
придобие владение върху тях, като е прекъснал владението на собственика и е
осъществил свое.
По
изложените съображения подсъдимият М.В.М.
съгласно чл.303, ал.2 от НПК беше
признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1
б. „а“ и б. „б“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно
нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството
пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият М. призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като доколкото същите се подкрепят
еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение
постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в
рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. На
следващо място обаче нормата на чл.58а ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да
прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Решаващият съд, намира в настоящия случай, че не са налични
многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия М., поради което
определи наказанието му при условията на чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК.
Нормата
на чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1
б. „а“ и б. „б“ от НК предвижда наказание
“Лишаване от свобода” от две до десет години. При определяне на справедливо
наказание досежно извършеното от подсъдимия М., съдът прие като смекчаващи
отговорността обстоятелства сравнително младата му възраст, ниската стойност на
отнетите вещи, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство,
изразеното искрено съжаление и критичност към постъпката, изразеното
самопризнание, което не е еднократен акт, а е елемент на цялостно, обективно
проявено в хода на досъдебното разследване, процесуално поведение /т.7 от Тълкувателно
решение № 1/06.04.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. При
определяне на наказанието, съдът прие като отегчаващо отговорността
обстоятелството съдебното минало на подсъдимия М., като взе предвид единствено
осъжданията, извън тези, попадащи в утежнената правната квалификация на
вмененото му деяние и обуславящи квалифицираното обстоятелство – опасен
рецидив.
Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че
наказанието на този подсъдим следва да бъде определено съобразно
законоустановения минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Намаляването
на това наказание с изискуемата 1/3,
съобразно ал.1 на чл.58а от НК,
дава като краен резултат налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На
основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС, доколкото не са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“, което не е
било отложено по чл. 66 ал.1 НК, така определеното наказание съдът постанови да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Така
определеното на подсъдимия М. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.
25 НК:
От
приобщената по делото справка съдимост се установи, че деянието, предмет на
настоящото производство, е извършено в реална съвкупност с деяние по НОХД
1602/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което с влязъл в сила съдебен
акт – определение за одобряване на споразумение от 17.05.2018 г., подсъдимият М.
е признат за виновен за това, че в периода 26.11.2017 г. – 03.12.2017 г., в гр.
Пловдив, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ал.1 НК, и след
като е бил осъждан два или повече пъти на наказание „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не
е отложено по чл. 66 ал.1 НК, на четири пъти е отнел чужди движими вещи от
владението на собствениците им – престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 и т.2, вр.
чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и б.“ б, вр. чл. 26
ал.1 НК. По посоченото НОХД 1602/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, на подсъдимия М. му е
определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Доколкото
деянията са осъществени в условията на реална съвкупност, на основание
чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК съдът групира наказанията, наложени по НОХД
1602/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив и по настоящото дело – НОХД №
2351/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като ОПРЕДЕЛИ едно общо,
най-тежко наказание
– лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намери, че в настоящия случай
не са налице предпоставките по чл. 24 НК, като така определено общо, най-тежко наказание не следва да
бъде увеличавано. Този извод се извежда от обстоятелствата, че се касае
единствено за две деяния в кумулативната верига, предмет и на двете деяния са
вещи със сравнително ниска стойност, като дори по НОХД
1602/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив същата е възстановена, както и че
в двете производства подсъдимият е имал добросъвестно
поведение, оказвайки пълно съдействие за
разкриване на обективната истина.
Така
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година и шест месеца, на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
ПО РАЗНОСКИТЕ И
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият М. следва да
заплати направените в хода на досъдебното разноски в размер на 183.65 лева в
полза на Държавата по сметка на ОДМВР Пловдив.
Вещественото
доказателство - Компактдиск DVD-R, марка „PRINCO“, 4-7 GB, 120 min., с фабр. №
В4524600406-10035, следва да се унищожи като вещ без стойност.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.