Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
24.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публичното заседание на 08.07.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 1152/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Д.Г. ***, ЕГН ********** против Електронен фиш серия К, № 1262757 на ОД на МВР
- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182
ал.2, т.3 от ЗДП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 100 лв. /сто лева/.
В
подадената жалба се
твърди наличие на процесуална и
материална незаконосъобразност на ЕФ, но без да се навеждат
конкретни доводи за
това. Сочи се също, че била изтекла давността за административнонаказателно
преследване.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител, но постъпва писмено становище
от такъв, с което се поддържа въззивната жалба, правят се доказателствени
искания и се иска отмяна на ЕФ.
За
ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно
призована, не се явява представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 20.06.2016 година, в 08.08 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в
посока гр.София, е управлявала л.а. „Т.А.” с ДК № ***, като се е движил с превишена
скорост от 167 км.час, при максимално допустима за движение извън населено
място и по автомагистрала от 140 км.час. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – стационарна
радарна система тип „MULTA RADAR” № 00209D32F68B.
Системата отчела движение със скорост от 172 км.час, т.е. превишение на
скоростта от 32 км.ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5.16,
закръглено на 5.00 км.ч, каквато е била възможната технически допустима грешка
на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км.час,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 27 км.час.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 03.05.2019г.,
видно от заверено копие от разпечатка от електронната система на КАТ-ПП, но а
въззивната жалба против ЕФ била подадена първоначално в РС-Пловдив на
08.05.2019г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима, доколкото е подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така
установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
Първо следва да се
каже, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.21
ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че в обжалваният електронен фиш изрично е
цитирана дадена от законодателя възможност на санкционираното лице на основание
чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с
оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в
качеството му на управляващ МПС. В този смисъл авторството на нарушението в
лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.
Съдът констатира,
че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДП: „При нарушение, установено и
заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава
се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С
оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно
установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189
ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато
изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР
или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания
електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Всичко това по настоящото дело е сторено. Отделно от това и в самия ЕФ е било
посочено, че скоростта е била измерена с автоматизирано техническо средство – стационарна
радарна система тип „MULTA RADAR”
№ 00209D32F68B. Също така мястото на нарушението - 86-тия
километър плюс 400 метра на магистрала „Тракия”, посоката на движение – за
гр.София, също е било описано
недвусмислено в ЕФ.
Видно
е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189
ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото
средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време,
място и констатирано превишение на скоростта. Дори в ЕФ да не беше посочена
посоката на движение на л.а., то това щеше да е без всякакво значение и по
никакъв начин не би накърнило правото на защита. Разминаването между скоростта,
която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и
възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената
глоба по размер, място, начин и срок на
плащане.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия
видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут
на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с
което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в
съответствие с техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с
изискванията на производителите – виж инструкцията за експлоатация на
техническо средство MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.
Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на
автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е
насочена и е засекла автомобила, движещ се в лента №2, което също е посочено в
горната част на фотоса. Пак видно от фотоса точно там се движи автомобилът на
жалбоподателя, като на известно разстояние зад него има друг автомобил, но не
се поражда съмнение, че засечената скорост може да е на другия автомобил, т.к.
той се движи в лента № 1, автомобилът на жалбоподателят очевидно го е
изпреварил малко преди засичането на скоростта му. В случая категорично е
засечено МПС в лента № 2, т.е. автомобилът на жалбоподателя.
Процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се
установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одорбен тип
средство за измерване № 10.12.4888 издадено от БИМ и протокол от проверка за
техническа изправност № 18-ИСИ/25.03.2016г., издаден от БИМ, ГД „МИУ”.
Мястото, където е
извършен видеоконтрол на скоростта е било предварително обозначено с
поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено
доказателство двустранен констативен протокол от 25.05.2015г. и прикрепения към него фотос. С това са
изпълнени и изискванията на чл.165 ал.2, т.7 от ЗДП /в редакцията й към
инкриминираната дата/ и Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР.
С оглед на всичко
това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Несъстоятелно е
възражението във въззивната жалба в смисъл, че била изтекла давността за
административнонаказателно преследване. Във връзка с това възражение следва да
се каже, че според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за
обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата
част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния чл.80 от НК. Видно от нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК /действащ
към момента на извършване на нарушението и към настоящия момент/, извън
случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три
години. Следователно с изтичане на 3 години от извършване на административното
нарушение изтича общата давност за
адмнистративнонаказателно преследване, а с изтичането на 4 години и 6 месеца /3
год. + 1/2/ - изтича абсолютната даност. В случая в ЗАНН не е предвидено друго
нито за тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната,
предвидена в чл.81, ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно
приложими и при административнонаказателните производства. Абсолютната давност
се прилага тогава, когато общата давност е прекъсвана по реда на чл.81 ал.2 от НК, т.е. с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
осъдения /в случая спрямо нарушителя/ за изпълнение на присъдата /в случая на
ЕФ/, като след свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва
да тече нова обща давност /в случая 3-годишна/ и така до изтичането на
абсолютната такава /в случая 4 години и 6 месеца/.
В контекста на тези
разяснения следва да се каже, че датата на извършване на вмененото нарушение е 20.06.2016
година, откогато е започнала да тече общата тригодишната погасителна давност за
административнонаказателно преследване. Преди да изтече тази давност обаче,
което е щяло да стане на 20.06.2019г., тя е била прекъсната на 03.05.2019г.,
когато ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, като действието по връчването е
прекъсващо по смисъла на чл.81 ал.2 от НК, доколкото е действие на надлежен
орган /АНО/, насочено към нарушителя във връзка с изпълнение /съобщение,
евентуално доброволно плащане или обжалване/ на процесния издаден ЕФ. От
момента на прекъсването е започнала да тече нова обща 3-годишна давност, която
към този момент не е изтекла, но по-важното е, че не е изтекла и абсолютната
давност от 4 години и 6 месеца, която, считано от момента на извършване на
нарушението, изтича на 20.12.2020
година.
По изложените до
тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 1262757 на ОД на
МВР – Пазарджик,
с който на Д.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182
ал.2, т.3 от ЗДП, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100
лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: