Р Е Ш Е Н И Е №84
гр.
Бургас, 24.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1042
по описа на БОС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове от М.Р.Х., ЕГН********** от гр.
Айтос, чрез адв. Панайот Велков-АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил
Априлов №18, ет.3, офис 6, срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със
седалище гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000 лева, предявена като частично
вземане от сумата в общ размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни
увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 09.11.2019г., на пешеходна пътека,
тип „зебра“, на кръстовище между ул. Генерал Гурко и ул. Шипка, в гр.
Айтос, поради нарушаване на правилата на
движение от Г.Д.Г., при управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“ /4Х4/, ДК №*******, както и сумата от 797,83лева-обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от датата на деликта – 09.11.2019г. до
окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 15.05.2020г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди,
че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача Г.Д.Г. на застрахованото към датата на
непозволеното увреждане при ответника-застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5,
ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП и при приближаване на пешеходна пътека, тип
„зебра“ е извършил маневра – ляв завой, при което не е пропуснал ищцата да
пресече пешеходната пътека, вследствие на което я е блъснал. Ищцата посочва, че при удара е получила
следните телесни увреждания: закрито счупване на свода на черепа, пълен
утеро-вагинален пролапс. Излага, че съприкосновението е в областта на коремната
област с предната част на автомобила и при удара е била отхвърлена върху
пътното платно, където ударила главата си отзад и изгубила съзнание. Заявява,
че на място е пристигнал екип на ЦСМП, който я е откарал в УМБАЛ-Бургас.
Посочва, че е хоспитализирана в
Отделението по неврохирургия и след рентгенография е установена фрактура
окципитално в ляво. Допълва, че при последващ преглед с гинеколог е констатирано
изпадане на матката и поставен маточен песар /вагинален пръстен/, налагащи
оперативно лечение. Ищцата твърди, че е изписана на 15.11.2019г. от Отделението
по неврохирургия и на 17.11.2019г. повторно е постъпила там на лечение за
поради главоболие, световъртеж, неразположение и физическа слабост. Изнася
данни за поставена окончателна диагноза „мозъчно сътресение“. Според ищцата вследствие на процесното ПТП е
претърпяла физически неудобства, изразяващи се в силни болки и страдания,
първоначално при удара в главата загубила съзнание, изпитвала силни болки в
областта на главата и световъртеж, неориентирана по време и място, получила е
фрактура на задната част на черепа, наранена е била и коремната й кухина, като
това е довело до изпускане на урина и екскременти, изпитване на силни болки в
областта на слабините и кръвоизливи при ходене по нужда в продължение на
няколко седмици. Поддържа, че в продължение на три месеца се е наложило да
остане на постелен режим, като главоболието и световъртежът продължили и трябвало
да взема обезболяващи и други медикаменти. Освен това се позовава на негативни изживявания в
психологически и емоционален план, преживяла силен стрес, прераснал в чувство
за самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото я нещастие, като жена на
активна социална възраст се чувствала засрамена и унизена, изпитвала страх от
движение по улицата, получила безсъние, станала
сприхава и раздразнителна, уплашена и асоциална. Твърди, че физическите и психическите болки и
страдания не са отшумели и към настоящия момент, продължава да изпуска урина.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва факта на сключена валидна
застраховка гражданска отговорност и наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“ /4Х4/, ДК №*******. Оспорва изложения в исковата
молба механизъм на ПТП, както и всички елементи от сложния фактически състав на
деликта. Твърди, че непозволеното увреждане не е причинено от Г.Д.Г., който не е
извършил посоченото деяние, оспорва и неговата противоправност, вината на
водача, наличието на причинна връзка. Посочва, че застрахованият автомобил не е
имал техническа възможност да избегне удара, алтернативно, че ищцата е
представлявала непредвидимо препятствие за водача, тъй като била с тъмни дрехи
в тъмната част на денонощието. Алтернативно твърди, че водачът получил внезапно
неразположение от медицински характер, довело до невъзможност да контролира
управлявания от него автомобил, като вредите са настъпили в резултат на
случайно деяние. Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка и настъпилия
вредоносен резултат, както и
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Счита, че претенцията
за неимуществени вреди е прекомерно
завишена по размер, както и недоказана. Оспорва, че ищцата е претърпяла
описаните в исковата молба увреждания в причинна връзка с ПТП, както и
описаните в епикризите увреждания. Твърди, че ищцата не е спазвала постелен
режим. не е спазила и предписаното й лечение, страдала е от съпътстващи
заболявания. Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че ищцата е
нарушила разпоредбата на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП-не е съобразила поведението
си с приближаващото пътно превозно средство, удължила ненужно дълго
времето за пресичане, алтернативно
спряла без необходимост на пътното
платно, навлязла внезапно на пътното платно и предприела пресичане на
ограничена видимост, предприела
пресичане при светещ червен светофар за пешеходци, била под алкохолно опиянение
и сама се поставила в риск да не може да ръководи адекватно действията и
постъпките си. Оспорва началния момент, от който се дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на иска за имуществени вреди
намира, че представените фактури и платежни документи не доказват основанието
за плащане, нито че въпросните разходи са извършени от ищцата. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Предявените
искове са с правно основание чл. 432 от КЗ, като същите са допустими. Видно от
представените доказателства с исковата молба, съобразно изискванията по чл. 380
вр. чл. 106 от КЗ ищцата е предявила пред застрахователя претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени и за имуществени вреди,
която не е удовлетворена в срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 23.09.2020г. по НОХД№362 по описа на РС-Айтос
за 2020г., на основание чл.382 от НПК е одобрено постигнато споразумение за
прекратяване на наказателното производство, с което подсъдимият Г.Д.Г. е
признат за виновен в това, че на 09.11.2019г., около 18,35часа в гр. Айтос, на
кръстовището на ул. Генерал Гурко и ул. Шипка, при управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“ /4Х4/, ДК №*******, нарушил правилата на движение- чл.5, ал.1,
т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП, вследствие на което допуснал ПТП на пешеходна
пътека, като блъснал пресичащата на пешеходната пътека М.Р.Х., на която причинил
средна телесна повреда по непредпазливост, изразяваща се в счупване на свода на
черепа и контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.3, б“а“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1
от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП.
На основание чл.300 от ГПК
гражданският съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, е
обвързан от одобреното споразумение на наказателния съд, приравнено по правни
последици на влязла в сила присъда по силата на чл. 383 от НПК относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число по
отношение на всички съставомерни признаци и елементи от състава на
престъплението, описани в споразумението по НОХД№362 по описа
на РС-Айтос за 2020г. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление,
като по задължителен начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо е са решени въпросите в споразумението относно нарушаване на разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП от
водача Г.Д.Г., относно мястото на настъпване на произшествието – на пешеходна
пътека, както и причинената на ищцата средна телесна повреда, представляваща
счупване на свода на черепа и контузия на мозъка, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл.116 ЗДвП водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като следва при наличието на пешеходна пътека да подходи към нея с
намалена скорост и повишено внимание съобразно зоната си на видимост, като
правилото важи в още по-голяма степен при наличието хора с трайни увреждания, слепи, които
се движат с бял бастун, към слепо-глухи, които се движат с червен бастун и към
престарели хора на пътя.
Съгласно чл.119 ЗДвП при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Силата
на присъдено нещо на споразумението се разпростира както относно всички признаци на деянието,
обхванати от престъпния
състав, както и по отношение на правната
квалификация на деянието и поради това може да се противопостави на всички по
отношение на визираните в чл. 413 от НПК обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство
като страни. Според
решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на
ВС гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила
присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации,
без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги
пререшават, поради силата на пресъдено нещо.
Не е спорно по делото, че пострадалата
М.Х. непосредствено след процесното ПТП е била откарана в Невро-хирургично
отделение към УМБАЛ-Бургас.
Видно от представените експертизи
по делото същата е постъпила на 09.11.2019г. и изписана на 15.11.2019г. При
първоначалното постъпване в болницата се е намирала в задоволително общо
състояние, контактна и объркана, изпитвала е палпаторна и спонтанна болка в
главата и шията, нямала е минали заболявания. По данни на медицинския екип е
блъсната с травма в главата и се оплаква от главоболие. Поставена й е диагноза „закрито
счупване на свода на черепа, дифузна травма на главния мозък, без открита
вътрешночерепна травма, пълен утеровагинален пролапс“. Проведено е
медикаментозно лечение и преглед от гинеколог, който е предложил оперативно лечение
след 5 месеца.
На 17.12.2019г. ищцата относно е
постъпила на лечение в УМБАЛ Бургас, с поставена диагноза „мозъчно сътресение,
14 точки по Глазгоу“ и изписана в добро общо състояние на 19.12.2019г. Видно от
епикризата е имала оплаквания от несистемно главоболие и след проведено
медикаментозно лечение са й дадени препоръки да избягва физическо напрежение и
възбуждащи и стимулиращи храни и напитки.
Приобщените като писмени доказателства по делото медицински епикризи представляват официални писмени документи, изготвени от
длъжностни лица, в кръга на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и
пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250
от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./
От ищцата с исковата молба са
ангажирани доказателства за извършени разходи за медикаменти и консумативи в
размер на 462 лева, както и заплатена такса болничен престой в размер на 46,40
лева. Приложени са фактура №5 от 20.11.2019г. и касови бонове на стойност
60,16лв. за закупени нощни пелени, маточен песар, лекарства аналгин и сомазина, фактура №6 от 06.12.2019г.
с касов бон за пелени, марли, лента и
вагинален пръстен на обща стойност 54,38лв., фактура №9 от 29.12.2019г. с касов
бон за покупка на памперси и лекарства на стойност 347лв. , фактура №10 от
26.01.2020г. с касов бон за лекарства на стойност 174,35лв., фактура №12 от
01.03.2020г. с касов бон за памперси и лекарства на стойност 115,08лв., 2 броя
направления за заплащане на потребителска такса от 09.11.2019г. и 19.12.2019г.,
2 броя
фискални бонове за заплащане на
потребителска такса в размер на 11,60лв. и 34,80лв., както и рецепта на името
на ищцата от доктор Тодоров.
Няма спор по делото, като това се
установява и от приложената справка на стр. 22 по делото, че е налице
застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП водач при
ответника – застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие.
В депозираните пред настоящата съдебна
инстанция показания свидетелят Г.Г., допуснал процесното ПТП, посочва, че на
въпросната дата, около 18,20 часа, се е движил в лявото платно, с бавна
скорост, в посока от ул. Гурко към кръстовището с ул. Шипка в гр. Айтос. Спомня
си, че нямало никакво видимост и след като се огледал, че няма никой на
пешеходната пътека, предприел маневра почти обратен завой. Твърди, че е нямало
пътни знаци и осветление и пешеходната пътека изтрита и покрита с листа. Според
свидетеля в края на маневрата пред него е изскочил силует и той веднага набил
спирачки. Твърди, че побутнал силуета с предната част на автомобила между двата
фара и това се случило на 4 метра след пешеходната пътека. Когато ударил
пешеходката тя паднала и останала на земята до пристигането на бърза помощ, но
била в кондиция и разговаряли.
Доведената от ищцата свидетелка Нюрджан
Ю. – нейна внучка в дадените показания
пред БОС обяснява, че след като съседът я уведомил за инцидента отишла веднага
на мястото на ПТП. Според показанията й баба й лежала на земята в безсъзнание,
със синя забрадка и от главата й течала кръв. Свидетелката посещавала всеки ден
ищцата след настаняването в болницата. Изнася данни, че при престоя й в
Невро-хирургичното отделение М.Х. постоянно спяла, не се хранила, била много
отслабнала, повръщала, изпускала се и се наложило да носи памперси. При
изписването ищцата била в количка и не можела да се движи, повърнала в колата и
имала проблеми със задържането на урината. Свидетелства, че ищцата получила
черепно-мозъчна травма, изсипване на матката, ръцете и ребрата й били
насинени. В продължение на два месеца
пострадалата от ПТП била на постелен режим. Постоянно се оплаквала от болки и
пиела болко-успокояващи, продължавала да носи памперси и към момента, като
преди ПТП нямала такъв проблем, включително сега се предвижва с бастун. От
показанията на свид. Ю. се установява, че преди катастрофата ищцата имала
приятелки и постоянно общувала с тях, сега миришела на урина и се срамувала да
се среща с други хора, контактувала само с близките си.
Свидетелката Фейме Ахмедова-снаха на ищцата се е грижила
за нея докато е била в болницата. Допълва, че първо ищцата е била настанена в
Спешното отделение, където й бил направен рентген поради оплаквания от
увреждания в главата и виене на свят. При рентгена било констатирано, че има
пукнат череп и след изследвания с ЯМР била насочена към Невро-хирургично
отделение. Посочва, че около седмица ищцата лежала на системи в болницата и
през цялото време спяла, не можела да си изправи главата и да става и се
оплаквали от болки в главата и корема. Освен това получила изсипване на
влагалището и й поставили пръстен. Заявява, че в момента Х. се движи бавно до
кварталния магазин с помощта на бастун, не иска да общува с приятелките си и с
други хора заради проблемите с уринирането.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели следва да бъдат кредитирани, като не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
От приетото заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза на вещото лице П., неоспорено от
страните, което съдът цени като обстойно обосновано, се установява, че вследствие
на процесното ПТП ищцата е получила счупване на свода на черепа с контузия на
мозъка, както и пълен утеро-вагинален пролапс. Посочените телесни увреждания според вещото лице са в резултат
от съприкосновението на автомобила, с последващо падане върху терена. При
прегледа на 12.01.2021г. от вещото лице пострадалата е съобщила за главоболие в
тилната част на главата със замайване /световъртеж/, поради което за по-сигурно
ползва бастун. След поставянето на пръстен на пролапса се изпуска по малка
нужда и ползва памперси. Пред вещото лице ищцата е посочила, че и предстои
операция, както и, че след травмата има намален слух на двете уши и започнала
да забравя. Към момента на прегледа Х. е възстановена с изключение на утеро-вагиналния
пролапс, който се лекува само оперативно. Според заключението обичайният оздравителен
процес при черепно-мозъчна травма е около 6 месеца. Вещото лице поддържа при
изслушване на заключението, че едва след операция може да се даде прогноза за
пролапса. Няма данни преди това ищцата да е имала гинекологични проблеми.
Претендираните имуществени вреди за извършени медицински разходи са съвместими
с проведеното лечение.
Видно от заключението на вещото
лице Г. по назначената съдебна авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира, ищцата се е намирала извън пешеходната пътека в момента на удара, на
отстояние около 2,20 метра северно от нея. При липса на осветление на
пешеходната пътека и на достатъчна видимост водачът Г. при приближаването на
пешеходната пътека е следвало да очаква появата на пешеходец, съответно да
управлява автомобила по начин, който да му позволи да го спре незабавно щом
възникне опасност. Процесното ПТП е могло със сигурност да се избегне в случай,
че се е движил с минимална скорост от 6 км./ч., защото в такъв случай опасната
зона би била по-малко от три метра, съответно предната част от автомобила би
спряла в рамките на пътеката. Според вещото лице произшествието би било
предотвратимо ако ищцата е пресичала по средата на пешеходната пътека и е била
осветена от фаровете на автомобила преди последният да започне да завива.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше безспорно
установено, че нарушавайки правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1, чл.116
и чл.119 от ЗДвП водачът на застрахованото при ответника МПС, за което е сключена застраховка
„гражданска отговорност“ е допуснал ПТП на пешеходна пътека, като е блъснал
пресичащата на пешеходната пътека М.Х., вследствие
на което са причинени твърдяните в исковата молба телесни увреждания на ищеца. Предвид
събраните в настоящето производство писмени
и гласни доказателства – споразумение по НОХД№362/2020г. на РС-Айтос, както и
изслушаните по делото заключения по авто-техническата и съдебно-медицинска експертиза
БОС приема за доказан по категоричен и несъмнен начин
фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
В тази връзка и предвид разпоредбата на
чл.300 от ГПК неоснователни са възраженията на ответника в отговора, с които
оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, както и деликта на водача Г.,
възприети в одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на
наказателното производство. Установи се от заключението на вещото лице Г., че
водачът на процесния автомобил е имал възможност да избегне удара в случай, че се е движил с
минимална скорост от 6 км./ч. Недоказани останаха в процеса възраженията на
ответника в отговора на исковата молба, че водачът е нямал техническа
възможност да избегне удара, че ищцата е представлява непредвидимо препятствие
на пътя, както и, че водачът е получил внезапно неразположение от медицински
характер на пътя, довело до невъзможност да контролира управлявания автомобил.
По същество тези възражения покриват осъществяването на състава на случайни
деяния по смисъла на НК, които изключват непредпазливата форма на вина, приета
от наказателния съд и необходима за да бъде извършено престъплението от
субективната страна. За това, че престъплението е извършено виновно при непредпазлива
форма на вина е формирана сила на присъдено нещо със споразумението на
наказателния съд, като този въпрос е разрешен по задължителен начин за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК и не може да бъде преразглеждан.
По отношение на
възражението за липсата на причинна връзка между описаните в исковата молба
телесни увреждания и деликта, съдът намира, че претърпяната черепно-мозъчна
травма, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота,
представляваща средна телесна повреда по смисъла на НК, е квалифициращ
съставомерен елемент от престъпния състав по чл. 343, ал.3,б“а“, пр.2 от НК и за нея също е
формирана сила на присъдено нещо на осн. чл. 300 от ГПК. От заключението на
вещото лице П., при липса на данни по делото за предходни гинекологични
заболявания на ищцата, съдът приема за безспорно доказано, че утеро-вагиналният
пролапс е също в пряка причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане.
Съдът приема, че
са доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата
на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние,
вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието,
както и сключването на договор за застраховка гражданска отговорност.
Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено
лице. В тази връзка следва да се отбележи, че искането на застрахователя за представяне на
изготвени в наказателното производство експертизи и на акта за приключването му
не представляват искане по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ,
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в претендирания размер от 35 000 лева в полза на
ищцата би репарирало причинените й неимуществени вреди вследствие на деликта. В
тази връзка БОС съобрази възрастта на ищцата – 75 години, на която са причинени закрито счупване на свода на черепа, временно опасно за
живота, при нормално протекъл оздравителен процес в рамките на 6 месеца, както
и пълен утеро-вагинален пролапс, за който вещото лице не може да даде прогноза
за възстановяване дори след операция. Второто телесно увреждане води до значителни неудобства и притеснения, трябва постоянно да носи
памперси, да изпитва неудобство и срам, ограничени са социалните й контакти и е
нарушен нормалният й ритъм на живот. Вследствие на инцидента е била намалена и
физическата активност на ищцата, за което свидетелстват свид. А.и свид. Ю..
Продължава да пие болко-успокояващи, световъртежът и главоболието не са
отшумели напълно, предвижва се бавно с бастун до кварталния магазин.
Съдът приема за неоснователно
възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
по следните съображения:
Недоказани
са по делото въведените с отговора на исковата молба възражения, че ищцата не е
спазвала постелен режим, не е спазила предписаното й лечение, страдала от
съпътстващи заболявания. Не са ангажирани от ответната страна, чиято е тежестта
на доказване, доказателства за принос на пострадалата, който да е в причинна връзка с настъпване на
вредите. Изцяло неоснователни и недоказани са и останалите възражения за
съпричиняване в отговора, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 113 и чл.114
от ЗДвП-не е съобразила поведението си с приближаващото пътно превозно
средство, удължила ненужно дълго времето
за пресичане, алтернативно спряла без необходимост на пътното платно, навлязла внезапно на пътното
платно и предприела пресичане на ограничена видимост, предприела пресичане при светещ червен
светофар за пешеходци, била под алкохолно опиянение и сама се поставила в риск
да не може да ръководи адекватно действията и постъпките си. По твърденията, на
които почиват посочените възражения, от ответника не са ангажирани никакви
доказателства. След изслушване на авто-техническата експертиза ответникът е
направил възражение за съпричиняване, че ищцата не е пресичала на пешеходната
пътека. Действително, така както се приема в решение №98 от 29.06.2016г. на ВКС
по т.д.№1499/2015г. надлежно възражение за съпричиняване по члр.51, ал.2 от ЗЗД
в пърпвоинстанционното производство може да бъде направено и след срока за
отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 от ГПК по
отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Посоченото
възражение обаче не е своевременно направено, тъй като застрахователят е могъл да узнае за изложеното обстоятелство
по-рано, още при изслушване на показанията на свид. Г. в първото съдебно
заседание. Освен това, дори и да бъде разгледано по същество възражението е
неоснователно. Както беше посочено по-горе относно мястото на настъпване на
произшествието - на пешеходна пътека,
както и, че водачът е блъснал ищцата
докато същата е пресичала пешеходната пътека, е налице сила на присъдено нещо,
формирана със споразумението по НОХД 362 / 2020г. на РС- Айтос и този въпрос не може да бъде пререшаван в
настоящото производство.
При горните мотиви БОС приема, че предявеният иск за неимуществени вреди
е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения му частичен размер.
Предвид събраните по делото
писмени доказателства и изслушаното заключение на вещото лице П. основателен и
доказан е и предявеният иск за имуществени вреди, който следва да бъде уважен.
Съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент. В случая уведомяването до ответника е със заявление, от
03.01.2020г. от пострадалата, находящо
се на стр.18 по делото. Следователно лихвата за забава е дължима не от датата
на деликта, а от 03.01.2020г., когато е
уведомен застрахователят. Акцесорната претенция за лихви е неоснователна за
периода от датата на деликта до 02.01.2020г. и следва да се отхвърли.
При
този изход от спора, на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на адв. П.В. сумата от 1580
лева адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004г.,
като искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователно.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със
седалище гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, да заплати на М.Р.Х.,
ЕГН********** от гр. Айтос, чрез адв. Панайот Велков-АК-Бургас, съдебен адрес
гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6 , сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/, предявена като частично вземане от сумата в
общ размер на 60 000л лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 09.11.2019г., на пешеходна пътека, тип
„зебра“, на кръстовище между ул. Генерал Гурко и ул. Шипка, в гр. Айтос, поради нарушаване на правилата на движение от
Г.Д.Г., при управлението на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“
/4Х4/, ДК №*******, както и сумата от 797,83
лева /седемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/-обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от 03.01.2020г. до окончателното
плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 15.05.2020г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената акцесорна претенция
за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от датата на деликта до 02.01.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД,
ЕИК121265177, със седалище гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5,
да заплати на адв. П.В. от БАК
сумата от 1580 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД,
ЕИК121265177, със седалище гр. София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5,
да заплати по сметка на БОС, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1450 лева държавна такса за
разглеждане на исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: