РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Кърджали, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100800 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че е собственик на Урегулиран поземлен имот №
****** по плана на с. *********, общ. Кърджали с площ 462 кв.м, при
граници: север УПИ I - 5,40; запад - улица; юг - УПИ XII-40-общ; изток -
УПИ II-40, който придобил с договор за покупко-продажба, описан в
нотариален акт № ****, дело № ********* г. на Кърджалийски районен
съдия, издаден на 02.06.1978 г. от своя брат, като през цялото време от
придобИ.ето на имота до настоящия момент ищецът го владеел и обработвал
спокойно и безпрепятствено, като свой собствен. Твърди, че към имота не
били предявявани каквито и да е претенции от други лица и владението и
собствеността не били смущавани, както и че същият не е бил предмет на
правни сделки и не бил отстъпван. Имотът бил записан в съответните
общински регистри, за което ищецът заплащал дължимите данъци и такси.
Сочи, че след направена справка в службата по вписвания през месец май
2022 г. установил, че като собственик на имота е записано лицето С. А. С. с
ЕГН ********** от гр. Кърджали, ул. „О********, съобразно нотариален акт
№ ******, том 2, peг. № ****, дело № ***** г. на нотариус Д. Г.. Според този
нотариален акт имотът е закупен от ответниците Е. Х. Д. и М. М. Ю. - Д..
Тези двама ответници на свой ред се легитимирали като собственици на
имота с нотариален акт № ********** г., на нотариус Д. Г., според който те са
закупили имота от „Е.У.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Кърджали, ул. „С.К.“ №1, представлявано от управителя си
Е.У. /старо наименование - фирма „Б. 1“/, а дружеството на свой ред се
легитимирало като собственик с нотариален акт № *********, том. *********
на нотариус Д. Г.. Според този нотариален акт, имотът е придобит от
1
ответниците Х. Д. Х., с ЕГН ********** и М. И. Х., с ЕГН ********** и
двамата от с. *********, общ. Кърджали, ул. **********, които се
легитимирали като собственици с нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давностно владение № ******, том ********
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците С. А. С., Х. Д. Х., М. И. Х., „Е.У.“
ЕООД, Е. Х. Д., М. М. Ю. - М., че ищецът О. Д. Д. е собственик на
Урегулиран поземлен имот № ******* по плана на с. *********, общ.
Кърджали, с площ 462 кв. м, при граници: УПИ I - 5,40; запад - улица; юг
УПИ XII-40-общ; изток УПИ II-40. Моли съда на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК да отмени нотариален акт за собственост по давностно владение №
******, том ******** на нотариус Д. Г., вписана в регистъра на нотариалната
камара под № 251 с район на действие PC - Кърджали.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват
предявения иск по изложени подробни съображения, като твърдят, че те са
собственици на процесния имот. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът О. Д. Д. не се явява, представлява се от
редовно упълномощен адвокат по делото.
Ответниците С. А. С., Е. Х. Д., „Е.У.“ ЕООД гр. Кърджали, Х. Д. Х., М.
М. Ю. не се явяват, представляват се от редовно упълномощен адвокат по
делото.
Ответникът М. И. Х. явява се лично и с редовно упълномощен адвокат
по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съобрази становищата на страните и изискванията на
закона, констатира от фактическа и правна страна следното:
Постъпила е искова молба с правно основание предявен положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС, когато
и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши
по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК като всяка страна следва да
докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание. Затова, всяка от страните следва да
установи претендираното си право на собственост на наведеното основание,
респ. ищеца следва да докаже правото си на собственост върху процесния
имот, както и че този имот е негова собственост въз основа на извършена
покупко-продажба, обективирана в договор с Нотариален акт № ******** на
Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г., а ответниците следва
да установят, че първите двама ответници са придобили собствеността въз
основа на давностно владение, периода на същото, както и извършените
2
впоследствие сделки.
Видно от приетия по делото заверен препис на нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ****, дело № ********* г. на Кърджалийски
районен съдия, издаден на 02.06.1978 г. се установява, че М. Д. Д. чрез
пълномощника си Д.Х. Д. продава на брат си О. Д. Д. следния свой собствен
недвижим имот: дворно место от 480 кв. м, съставляващ парцел ****** по
дворищно регулационният план за с. *********, Кърджалийски окръг,
незастроено, при граници: Д.Х. Д., улица и А.О.С..
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давностно владение № ********** първите двама ответници Х. Д. Х. и М. И.
Х. са признати за собственици по давностно владение на Урегулиран
поземлен имот № ****** по плана на с. *********, общ. Кърджали, целият с
площ 462 кв.м, при граници: север УПИ I - 5,40; запад - улица; юг - УПИ XII-
40-общ; изток УПИ II-40.
По делото са приети и приложени писмени доказателства от ищцовата
страна: данъчна оценка № ******* на Община Кърджали; скица на имот №
КР-СС-180 от 10.05.2022 г.; НА за продажба на недвижим имот № 6, дело №
402/2018 г.; НА за продажба на недвижим имот № *********; НА за
продажба на недвижим имот №***, дело № ***** г.; Приходна квитанция от
11.05.2022 г.; актуално състояние от ТР. Като доказателства по делото са
приети и приложени заверени преписки по Нотариални дела № ********** и
№ ***** г. на Нотариус Д. Г..
Съгласно заключението на вещото лице Д. Д. по изготвената съдебно-
техническа експертиза с вх.№ 9416/14.11.2022 г. се установява, че е налице
пълна идентичност по отношение на населеното място, местоположението по
квартал, номер, площ и граници на процесния имот с имота, описан в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, дело № ********* г.
на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г. Съдът кредитира
така приетото заключение, като изготвено от вещо лице в чиято
компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото
е неоспорено от страните.
За изясняване спора по делото са разпитани шестима свидетели – по
трима за спорещите страни.
Свидетелят И.Х. /брат на ищеца и първия ответник/ твърди, че
процесният имот е бил негова собственост, придобит чрез дарение от баща му
през 1975 г. Сочи, че положил основите на парцела с черен камък, бил готов
за строеж, но нямал пари да започне. Твърди, че през 1978 г. чул, че в
махалата се продавало къща, която купил същата година и затова продал
парцела на малкия си брат О. Д., който след като купил имота, подновил
оградата му. Сочи, че входът бил общ и води към къщата на родителите им и
в момента О. живее в същата къща, която е собственост на майка им. Твърди,
че О. не е давал имота на никой през всичките тези години, той си го работил
с жена си, с децата си и се грижел за него. Сочи, че през 1974 г. ответникът Х.
3
пребил майка му, без малко щял да я убие, комшията взел брадвата от ръцете
му и оттогава баща му го отдалечил от тази къща и до ден днешен той не е
стъпвал в тази къща и в този парцел. Твърди, че в имота има засети дръвчета,
засадени от О. - 4 смокини, 3 сливи и 1 дюля и орехови дръвчета. Сочи, че не
се работи целият имот и основите още стоят, както той ги бил положил и
даже една част открили, за да докажат, че той ги бил положил. Твърди, че Х.
никога не бил стопанисвал и не бил работил процесния имот. Сочи, че живее
в с. ********* две къщи нагоре в същия квартал, а Х. живее в другия край на
селото и след случая с майка му, останалите от семейството не говорили с
него. Твърди, че след смъртта на жена му през 2001 г., О. заминал за чужбина,
но всяка година идвал през пролетта и сеел земята, взаимно си помагали, като
част от реколтата той давал на майка им, защото тя има болен син от
шизофрения. Сочи, че О. всяка година идвал заедно с дъщеря си, със сина си,
обработвали, сеели. Свидетелят сочи, че след като се пенсионирал през 2008
г. се върнал в селото при майка му.
Свидетелят Д.Т. /сестра на ищеца и първия ответник/ твърди, че през
1974 г. майка й била пребита от Х. Д. Х., толкова тежко, че едва излязла от
къщата на улицата да иска помощ и тъкмо щял да я удари с брадва, комшията
успял да му я вземе. Сочи, че оттам нататък Х. не бил допуснат от баща им
вкъщи, като по-късно баща им му дал в другата махала имот. Твърди, че през
1975 г. баща й дарил спорния имот на големия й брат И.Д.Х., който започнал
строеж, положил основите, за да си направи къща, но се отворила възможност
да си купи готова къща наблизо и тогава през 1978 г. Иса продал имота на
малкия й брат О., който му направил ограда от мрежа. Сочи, че къщата и
самият имот са в обща градина с една единствена врата, през която се минава
за къщата и след това за самия парцел, в който има 2 ореха, засадени отпреди
от баща й, 4 сливи, смокини, една дюля и три дървета - сливи около този
парцел. Твърди, че миналата година брат й О. посадил 3 сливи, като сеели
също зеленчуци - домати, лук, чушки, картофи, фасул и тиквички всяка
година. Сочи, че земята не е била необработвана, сеят семейството, О., жена
му, когато била жива, свидетелката 15 г. зиме, лято идва да помага на майка
си, понеже вече била възрастна и имат брат с диагноза параноидна
шизофрения и се нуждаят от помощ. Твърди, че реколтата отивала за тях със
съгласието на брат й О., а Х. Д. Х. не бил обработвал земята и не е стъпвал
там от 1974 г. след случая с майка й. Сочи, че от 1978 г. до момента О. Д. Д. е
стопанисвал имота и никой не е имал достъп до имота без негово съгласие,
като всички в селото знаели, че имотът е на О., който живее в къщата на
родителите им, която с разрешението на баща й докато бил жив, е
прехвърлена на неговия син. Свидетелката твърди, че през 1960 г., в началото
всичко било една нива с 4 парцела, които са били на баща й. Единият парцел
баща й дал на вуйчо й - източната страна, другият парцел дал на комшиите и
останали двата парцела. През 1962 г. баща й построил къщата и отзад
парцелът сега е собственост на О. Д.. Сочи, че О. си е идвал в България през
цялото това време докато е бил в Англия, както и децата му.
4
От показанията на свидетеля М.Х. /брат на ищеца и първия ответник/
се установява, че спорният парцел бил на И.Д.Х., после той го продал на
малкия брат О. Д. през 1975 г. Твърди, че оттогава насам О. има имота,
ограден е с телена мрежа, влиза се от един вход с къщата на майка му, като в
имота има 4 смокини, 1 дюля, 2 ореха и 4 сливи, посяти от баща им. Сочи, че
имало стара ограда, но О. направил нова ограда, сложил цимент отдолу и
телена мрежа нагоре. Твърди, че О. живее в един двор с майка им, като ходи в
чужбина и се връща, а когато го няма, той им казвал, давал съвети или ги
молел и те обработвали имота. Сочи, че той си идвал почти всяка година и без
негово съгласие никой не можел да прави каквото и да е и площта се
обработва, освен основите, които бил направил И. Твърди, че брат му Х.
живее в другия край на селото на място, което баща им му бил дал. Сочи, че
баща му имал имота по наследство от бабата и дядото, а Х. никога не е влизал
в имота и не го е работил.
Свидетелят С.Х. /без родство/ твърди, че познава само Х., М., Е. и С.,
като Х. му бил учител в с. *********, комшии са и са семейни приятели
откакто е роден, като уточнява че е роден 1973 г. Сочи, че Х. имал нива в
центъра на с. ********* извън имота, в който живее. Твърди, че преди да се
изселят помагали, имало сушилня за тютюна, играли със сина им Е., който е
син на Х. и М, които ползвали имота, в който нямало никаква сграда. Сочи, че
сели там орехи едно време, които събирали, като Х. засял тези орехи. Не бил
чувал да е имало проблеми между Х. и братята му, или с мащехата му.
Твърди, че имотът не е ограден и често играели там, влизали от страната на
О., нямало ограда там. Сочи, че Х. имал имота от баба му Н., която била
приятелка на бабата на свидетеля. Сочи, и че никога не бил виждал О. в
*********. Твърди, че през 1992 г. Х. и М. се изселили и през 2008 г. го
помолили да ги докара с багаж от Измир, също и че през 2009 г. им носил на
нивата овощни дръвчета и те пак започнали да ползват имота, като махнали
оранжерията от тютюна и започнали да сеят зеленчуци. Твърди, че в старата
къща не знае кой живее, имало един брат, който не бил добре и той бил там,
но свидетелят от три години го няма и не знае.
От показания на свидетеля Ф.Ю. /без родство/ се установява, че е от с.
********* и познава всички. Сочи, че 1974 г. заедно с Х. строяли къщата на
една улица, децата им израснали заедно. Сочи, че Х. имал нива, която се
намирала между къщата на баща му и съседа О., на главния път. Твърди, че
едно време бил тракторист и там бил карал тютюн на Х. и на М., имали
сушилни и те ползвали това място до 1991 г., когато се изселили в Турция.
Сочи, че се върнали се през 2008 г., поради здравословни причини, като през
периода от 1991 г. до 2008 г. идвал всяка година в България, а имота никой не
го ползвал докато тях ги нямало. Като се върнали, те пак започнали да сеят
фасул, тикви, имат орехи, които Х. ги посял. Твърди, че не бил виждал О. да
ползва този имот и не бил виждал някой от братята и сестрата да ползва
имота, като караница между Х. и мащехата не бил видял, предполага, че е
имало. Сочи, че Х. останал сирак без майка като малък и баба му казвала, че
5
тази земя ще бъде на Х., тъй като носил името на дядо Х. и тя му я подарила и
затова той ползвал тази земя и никой не пречил на Х. да ползва земята.
Твърди, че историята за бабата, стара баба, най-възрастната била в *********,
чул от Х. и М. да казват, че земята е подарена от бабата. Сочи, че имотът няма
ограда между къщата на баща му - бай Д. и мястото няма ограда и там живее
на Х. мащехата, която познава много добре. Твърди, че живее с Х. Д. на една
улица, на около 400-500 метра от спорния имот. Сочи, че след 2008 г. видял
Х. и М. да ползват имота, да обикалят там, имат дръвчета, орехи събирали,
които Х. ги посял, като в момента не сеели. 2008 г. като се върнали малко пак
поработили, 5-6 години сигурно поработили до 2018 г.
Свидетелят Н.А. /дъщеря на първите двама ответници/ твърди, че
родителите й имат имот в с. ********* в центъра на селото, на централния
път. Сочи, че градината е между къщата на прабаба й и съседа О., като няма
ограда. Твърди, че е родена там и доста време живели там с родителите й и
братята й, мястото имало сушилник, гледали, сушали и нижели тютюн, а
свидетелката помагала, била около 5-6 годишна. Сочи, че мястото не било
оградено тогава, после се оградило от дядо й с телена мрежа, която все още я
има, като между къщата на О. и мястото на родителите й нямало ограда.
Сочи, че до 1991 г. родителите й ползвали имота, след това се изселили в
Турция, но родителите й често се връщали и в този период имотът не се
ползвал, никой не го ползвал. Твърди, че след 2008 г. родителите й се върнали
окончателно в България по здравословни причини, започнали да работят пак
мястото, сеели сезонни зеленчуци - марули, лук, домати, краставици, картофи
и не била виждала друг да обработва мястото. Твърди, че имотът го имат от
прабаба й Н. като дар на баща й, защото носил името на нейния мъж Х..
Свидетелката не била чувала за спорове между братята, но за мащехата има
спомени от дете, че била много лоша жена, веднъж била изхвърлена на
улицата и била блъсната от мотор заради нея, но не знаела за кавга между нея
и баща й, който бил изгонен от къщата без причина. Сочи, че като дете ясно
си спомняла, защото станало пред очите й, мащехата, майката на мащехата,
сестрата на мащехата, техният зет, дошли и започнали да бият майка й, за
друга кавга не знаела. Твърди, че живее в Турция от 1991 г., но често идва.
Сочи, че в процесното място има посадени дървета, баща й засадил орехи,
сливи, праскови. Мащехата била 95-96 годишна и живее в къщата заедно с
един от братята на баща й.
С оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът доказа
правото си на собственост върху процесния имот, поради следните
съображения: От гласните и писмени доказателства се установи, че
праводателят на ищеца е бил собственик на процесния недвижим имот и при
изповядването на сделката се е легитимирал като такъв. Разпореждането с
недвижим имот е формална сделка изискваща писмена нотариална форма,
която е спазена и то е породило присъщия му транслативен ефект и правото
6
на собственост върху процесния имот е прехвърлено в патримониума на
ищеца, тъй като е сключен в изискуемата се в чл. 18 от ЗЗД нотариална
форма, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
****, дело № ********* г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на
02.06.1978 г.
Свидетели с преки и непосредствени впечатления от статута на
процесния имот, неговата собственост и упражняването на фактическата
власт върху него са двамата братя и сестрата на ищеца и първия ответник,
като И.Х. е предишният собственик на процесния имот и живее две къщи
нагоре в същия квартал, М.Х. живее на същата улица, а Д.Т. посещава
непрекъснато майчината си къща, която се намира в непосредствено
съседство до процесния имот, помагала е на ищеца в обработването му и се е
грижела за своята майка. И тримата свидетели категорично отричат ответника
Х. Д. Х. да е влизал или стъпвал в процесния имот, поради посочения
конфликт между ответника Х. и техните майка и баща вследствие на побой
нанесен над майката от ответника и с оглед на това, че процесният имот се
намира в съседство и е с общ вход с двора на къщата, в която живее
пострадалата майка на свидетелите. Свидетелите установяват спокойно,
несмущавано, постоянно и непрекъснато владение от страна на ищеца по
отношение на процесния имот. След придобИ.ето на имота той е поставил
нова ограда, засял е дървета, обработвал е имота и е демонстрирал спрямо
всички останали правни субекти намерението да го свои. Само той е
разрешавал достъпа до този имот и е определял как и от кого да бъде ползван.
Дори в периодите на своето физическо отсъствие от с. ********* ищецът е
определял какво да се прави с имота, кой да го обработва и как да се
разпредели реколтата.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели на
ищцовата страна, тъй като те са непосредствени, последователни,
непротиворечиви и допълващи се с писмените доказателства - нотариален акт
за продажба на недвижим имот № ****, дело № ********* г. на
Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978 г.
Съдът приема, че свидетелските показания на другите трима
изслушани в процеса свидетели не доказаха по безспорен и категоричен начин
реализирано владение по смисъла на закона от страна на първите двама
7
ответници по делото. Част от показанията са противоречиви.
В показанията си свидетелят Х. твърди, че е роден 1973 г., поради което няма преки
впечатления от периода, когато имотът е бил закупен от ищеца и твърди, че не бил чул Х. да
е имал спречквания с мащехата си. Прави впечатление, че от една страна твърди, че
процесният имот не е ограден, а от друга страна за да играят там, влизали от страната на О.,
където нямало ограда. Няколко пъти заявява, че не е виждал О. и не познава братята на Х. и
сестра му, а твърди, че Х. е в добри отношения с тях и нямат проблеми. По отношение на
владението на имота от страна на ответника Х. не посочва конкретни факти на установяване
на такова, по-скоро твърди намерение за ползване, определяйки че никой не му е пречил да
ползва имота. Твърди, че от 1992 г. Х. и М. се изселили и през 2008 г. са се върнали, т.е.
установява физическото отсъствие на първите ответници. Друго противоречиво твърдение
на свидетеля Х. е, че е носил през 2009 г. на нивата овощни дървета, докато в показанията
си като свидетел по обстоятелствената проверка по нот. дело №****** сочи, че е носил
овошки за садене преди около 15 години, т.е. 2003 г. Относно ползването на имота съдът не
кредитира и показанията на втория ангажиран от ответника св. Ф.Ю., в частта в която от
една страна твърди, че Х. и М. пак започнали да сеят като се върнали, а от друга страна
сочи, че след 2008 г. бил видял Х. и М. „да ползват имота, обикаляли там, имат дръвчета,
орехи събирали“. Свидетелят не доказа и периода за установяване на давностно владение
заяви, че 5-6 години поработили. В показанията си свидетелят Юсуф заявява, че историята
за земята, че е подарена от бабата я е чувал от ответниците Х. и М..
Свидетелят Н.А. твърди, че от 1991 г. живее постоянно в Република Турция,
потвърждава факта за наличие на конфликт между баща й и мащехата му и че бил изгонен
от бащиния си дом. Относно периода за установяване на давностно владение не посочва
начална дата на установяване на фактическа власт от баща й върху имота или период на
упражняването й. Преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът намира
показанията на св.А. за заинтересовани, поради което и необективни.
Показанията на свидетелите на първите двама ответници установиха
ползване на имота от ответниците, но не и реализирани действия на своене,
окупация, заграждане на имота. Не успяха да докажат упражняване на
безспорно, несмущавано спокойно и безпрепятствено владение на процесния
имот и съответно придобИ.ето на право на собственост на това основание.
Свидетелите не успяха да изяснят периода на давностното владение, като
начална дата на установяване на фактическа власт върху имота.
При това положение съдът намира, че предявеният иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК
Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
8
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. С оглед на това, че предявеният установителен иск е уважен, то
същият ще има за последица отмяна на издадения нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № ******, том
********
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 2573 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Х. Д. Х. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали, ул. **********; М. И. Х. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали, ул.
**********; „Е.У.“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. Кърджали, ул. „С.К.“, № 1 представлявано от управителя си
Е.У. /старо наименование „Б. 1“ ЕООД/; Е. Х. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали, ул. *******; М. М. Ю. - М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, кв. *********; С. А. С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, ул. **********, че О. Д.
Д. с ЕГН **********, с адрес: с. *********, общ. Кърджали е собственик на
основание договор за покупко-продажба, описан в нотариален акт № ****,
дело № ********* г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978
г. на Урегулиран поземлен имот № ****** , кв. 8 по плана на с. *********,
общ. Кърджали, целият с площ 462 кв.м, при граници: север УПИ I - 5,40;
запад - улица; юг - УПИ XII-40-общ; изток УПИ II-40.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение № ******, том
******** на нотариус Д. Г., с № 251 по регистъра на НК, с район на действие
Кърджалийски районен съд, за признаване на Х. Д. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали, ул. ********** и М. И. Х. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали, ул.
9
********** за собственици по давностно владение на Урегулиран поземлен
имот № ****** по плана на с. *********, общ. Кърджали, целият с площ 462
кв.м, при граници: север УПИ I - 5,40; запад - улица; юг - УПИ XII-40-общ;
изток УПИ II-40.
ОСЪЖДА Х. Д. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
*********, общ. Кърджали, ул. **********; М. И. Х. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали, ул. **********; „Е.У.“ ЕООД
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „С.К.“,
№ 1 представлявано от управителя си Е.У. /старо наименование „Б. 1“ ЕООД/;
Е. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *********, общ. Кърджали,
ул. *******; М. М. Ю. - М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кърджали, кв. *********; С. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Кърджали, ул. **********, да заплатят на О. Д. Д. с ЕГН **********, с
адрес: *********, общ. Кърджали, сумата в размер на 2573 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
10