РЕШЕНИЕ
№ ...103
гр. Самоков, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 121 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С.В.З. *** обжалва Наказателно постановление № 19-0338-001154,
издадено на 20.11.2019 г. от Е.П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР –
София, РУ - Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност в
частите му, с които за административно нарушение по чл. 181, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер 50 лв. и за
административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер 10 лв.
В писмени молби, постъпили в съда
на 07.05.2021 г. и на 10.06.2021 г., т. е. преди откриване на съдебните прения,
адв. Т. Ц. – пълномощник на жалбоподателя, заявява, че поддържа жалбата и
излага съображения в подкрепа на нейната основателност. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП) в обжалваните му части, поради което е допустима.
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
Административно-наказателното
производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН
със съставяне на 16.08.2019 г. на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от св. Й.А., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков
за това, че на 16.08.2019 г. около 16,55 ч. в гр. Самоков по ул. „Проф. В. З.“
с посока на движение към ул. „И. ш.“ управлява лек автомобил „Ауди ..“ с рег. №
.., собственост на „И. г. “ ЕООД, ЕИК .., със седалище в гр. С., като
автомобилът е със служебно прекратена регистрация и не е минал годишен
технически преглед в определения срок, а водачът не представя свидетелство за
управление на МПС и контролен талон. Посочено е в АУАН, че с така описаните си
деяния жалбоподателят е нарушил съответно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал.
1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което като цяло е
възприел фактическите констатации на актосъставителя, но за разлика от
посоченото в АУАН е приел, че жалбоподателят е собственик (с пояснение в скоби
„предстоящ собственик“) на управлявания от него лек автомобил „Ауди ..“ с рег.
№ ... Така с оглед възприетите от административно-наказващия орган факти в НП
същият е квалифицирал деянието на жалбоподателя, изразяващо се в управление на
МПС, което не е преминало през годишен технически преглед в определения срок,
като административно нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за което му е наложил
глоба в размер 50 лв.; квалифицирал е деянието на жалбоподателя, изразяващо се
в управление на МПС без да представи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер 10 лв., а за
деянието, изразяващо се в управление на МПС със служебно прекратена регистрация
не се е произнесъл с налагане на административно наказание поради изпращане на
материалите по този случай в Районна прокуратура – Самоков.
Така с оглед положителното
съдържание на НП в частите му, представляващи публично-правно волеизявление за
административно наказване на жалбоподателя за административни нарушения по чл.
181, т. 1 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а и предвид волята на
жалбоподателя в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство е
законосъобразността на НП само в тези негови части.
В частта му, с която на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв. за административно
нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, обжалваното НП е незаконосъобразно поради
допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Относно това нарушение в АУАН е
посочено, че управляваният от жалбоподателя при проверката лек автомобил „Ауди ..“
с рег. № .. е собственост на „И. г.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище в гр. С.. От
служебно извършена справка в Търговския регистър по ЕИК на това дружество се
установява, че към датата на твърдяното нарушение (16.08.2019 г.)
жалбоподателят не е бил нито едноличен собственик на капитала му, нито негов
управител. Така описаната в АУАН принадлежност на правото на собственост върху
автомобила не може да обоснове административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, защото съгласно тази разпоредба се
наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Едва за пръв път в НП е посочено, че жалбоподателят е собственик на
автомобила с пояснението в скоби, че е „предстоящ собственик“. Първо, това
обстоятелство не е вменено на жалбоподателя с АУАН, който очертава фактическите
и юридическите рамки на административно-наказателното обвинение и второ,
визираното като пояснение в НП, че жалбоподателят е „предстоящ собственик“, не
е подкрепено с никакви фактически обстоятелства в тази насока. Ето защо това
„пояснение“ по същество не представлява такова, а внася допълнителна неяснота в
НП за фактите относно поведението на жалбоподателя, съставомерни за
административното нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан. Същественото несъответствие между АУАН и НП
относно съставомерен признак на административното нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, относим към качеството на жалбоподателя като собственик на превозното
средство, както и липсата на яснота в НП относно собствеността върху
автомобила, представляват допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуални правила досежно
административното нарушение по чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като са довели
до нарушаване на правото му на защита, в частност на правото му да научи в
какво административно нарушение е обвинен и да представи възражения срещу АУАН.
Ето защо в частта му, с която жалбоподателят е наказан с административно
наказание „глоба“ в размер 50 лв. за това административно нарушение, НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Наказателното постановление е
законосъобразно в частта му, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 10 лв. за административно нарушение
по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
За това административно нарушение
АУАН е редовно съставен и в административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В АУАН е посочено, че
при извършената проверка жалбоподателят не е представил свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) и контролен талон към него. Тези факти са обективно
възприети от актосъставителя и така са отразени от него в АУАН. Те могат да
бъдат външни признаци на неизпълнение на различни задължения на водача – било
на задължението му да управлява МПС като правоспособен водач от съответната
категория, било на задължението му да носи тези документи при управление на
МПС. Точната правна квалификация на тези факти е обусловена от надлежна
проверка относно правоспособността на водача, която очевидно не е могла да бъде
извършена при спирането на автомобила в гр. Самоков на ул. „Проф. Васил
Захариев“ на 16.08.2019 г. около 16,55 ч., а е извършена допълнително
впоследствие, видно от отбелязването в полето на акта, че водачът притежава
СУМПС, валидно до 2028 г. Правоспособен водач, който управлява МПС и при
проверка не представя своето СУМПС и контролния талон към него, нарушава чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и деянието му е съставомерно като административно
нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В този смисъл, без да въвежда нови
факти в административно-наказателното обвинение, административно-наказващият
орган е извършил с НП допустима преквалификация на деянието на жалбоподателя
относно нарушената с това деяние разпоредба, като е приел, че вместо посочената
в АУАН разпоредба на чл. 150 от ЗДвП, жалбоподателят е нарушил задължението си
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при управление на МПС да носи СУМПС от
съответната категория и контролния талон към него. Такава преквалификация е
допустима по аргумент от противното от чл. 287, ал. 1, вр. ал. 3 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН, защото без съществено изменение на
административно-наказателното обвинение, очертано от обстоятелствената част на
АУАН, спрямо жалбоподателя е приложен закон за по-леко наказуемо
административно нарушение (нарушението на чл. 150 от ЗДвП е съставомерно като
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказуемо с глоба от
100 лв. до 300 лв., докато нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
съставомерно като административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
наказуемо с глоба 10 лв.).
Поради обстоятелството, което се
посочи по-горе, а именно, че за деянието, описано в АУАН и НП като
непредставяне на СУМПС и контролен талон, АУАН е редовно съставен, на основание
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно фактическите констатации на актосъставителя. Описаните в АУАН
обстоятелства, че при проверката на 16.08.2019 г. около 16,55 ч. в гр. Самоков
на ул. „Проф. В. З.“ е установено, че жалбоподателят управлява лек автомобил
„Ауди ..“ с рег. № .. и не представя СУМПС и контролен талон към него, не се
опровергават от никакви доказателства. Съдът не приема, че констатациите за
тези обстоятелства в АУАН се опровергават от показанията на актосъставителя -
св. Й.А. пред съда. В частност, съдържанието на тази част от показанията му, в
която свидетелят заявява, че непредставеният от жалбоподателя документ при
проверката е свидетелство за регистрация на МПС, а не СУМПС, съдът отдава на
естеството на служебните функции на свидетеля, изразяващи се в рутинна и
непрекъснато повтаряща се дейност по съставяне на актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, както и на изминалото време от извършването
на проверката до разпита му (около 1 г. и 10 месеца), при което е разбираемо
показанията на свидетеля да са неточни именно за естеството на непредставения
от жалбоподателя документ. Съществено е, че при предявяване на АУАН на св. А.
след същинския му разпит, същият категорично заявява, че той е съставил и
подписал акта, без тогава да опровергае никоя част от съдържанието на така
съставения от него акт.
По тези съображения, с оглед
съдържанието на редовно съставения АУАН срещу жалбоподателя за непредставяне на
СУМПС и контролен талон към него, който за фактите, относими към това деяние, е
редовно съставен и се ползва с неопровергана презумптивна доказателствена сила
на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът приема за установено по несъмнен
начин, че жалбоподателят не е представил тези документи при проверката. Това е
външен признак на неизпълнение на задължението му по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи тези документи при управление на МПС. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролният талон към СУМПС се издава за потвърждаване на валидността на
СУМПС, поради което е своего рода принадлежност към СУМПС. Наред с това,
граматическото и правно-техническо оформяне на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
сочи, че задължението на водача да носи СУМПС и контролния талон към него е
единно. Така при липсата на данни контролният талон към СУМПС на жалбоподателя
да е бил иззет от него по реда на ЗДвП, следва да се приеме, че неизпълнението
на задължението от страна на жалбоподателя да носи СУМПС и контролния талон към
него съставлява едно деяние, съставомерно като административно нарушение по чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За това административно нарушение административно-наказващият
орган законосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, като му е наложил предвидената в твърд размер глоба в размер 10
лв., която не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Нарушението е формално, поради което не подлежи на изследване въпроса за
настъпване на вредни последици от него. Ниската степен на обществена опасност
на нарушението е отчетена от законодателя чрез определяне на един минимален
размер на глобата за него и не следва повторно да се обсъжда от съда при
преценка дали случаят е маловажен. И на последно място, с оглед събраните доказателства
нарушението е типично за този вид административни нарушения и не е със
съществено по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на такива административни нарушения. Затова основания за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН за това нарушение не са налице.
По изложените съображения, при
липсата на основания за изменение или отмяна на НП, в частта му, с която на
жалбоподателя е наложена глоба в размер 10 лв. за административно нарушение по
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, същото е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съгласно представения договор за
правна защита и съдействие възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя е
уговорено и платено в общ размер 600 лв. за процесуално представителство по
делото. Следователно е невъзможно да се приеме, че определени части от
възнаграждението са уговорени и платени за правна защита и съдействие по
отделните административно-наказателни обвинения. Затова изходът на делото,
изразяващ се в отмяна и потвърждаване на НП в различни негови части, не може да
бъде критерий за определяне на размера на дължими на жалбоподателя разноски
съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, нито съобразно чл.
189, ал. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН – не може да се определи за защита срещу
коя част от НП е уговорено и платено конкретно възнаграждение, а оттам и да се
прецени на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН дали то е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. От друга страна, аналогията с чл. 78,
ал. 1 от ГПК, макар и привидно допустима с оглед чл. 144, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, би била напълно произволна – тя не би взела
предвид, че отделните административни нарушения не са предмет на искови
претенции в настоящото производство, а и би била безсилна да определи в какво
съотношение би имал право на разноски жалбоподателят – съобразно броя на
административните нарушения, за които НП е частично отменено, респ. потвърдено
или съобразно размерите на наложените в отделните му части административни
наказания, които само в конкретния случай са само парични, но принципно могат и
да не бъдат такива. Затова съдът намира, че в случая единственият разумен начин
да се разреши въпросът за отговорността на ответника по жалбата за разноски стои
в светлината на субективното виждане на жалбоподателя за изход на делото при
уговаряне и плащане на общ размер на адвокатско възнаграждение по делото. Щом
жалбоподателят така е уговорил и платил възнаграждението, без в договора за
правна защита и съдействие да е определено конкретно възнаграждение, относимо
към отделните нарушения, санкционирани с обжалваното НП, следователно от негова
гледна точка евентуалната отмяна и потвърждаване на НП от съда в различни
негови части е равнозначно на изменение на НП. При изменение на НП обаче
жалбоподателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение и аргумент в
тази насока е неизгубилото сила Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.
д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на НРБ. Затова разноски на жалбоподателя не се
присъждат, но този резултат не следва да бъде обективиран в диспозитива на
решението, тъй като отговорността за разноски е вторична правна последица от
уважаване на жалбата изцяло, което в случая не е налице.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0338-001154, издадено на
20.11.2019 г. от Е. П. Ф.в, на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ –
Самоков, В ЧАСТТА МУ, с която на С.В.З., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв. за административно
нарушение по чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0338-001154,
издадено на 20.11.2019 г. от Е. П. Ф.в, на длъжност Началник група към ОДМВР –
София, РУ – Самоков, В ЧАСТТА МУ, с която на С.В.З., ЕГН **********, с адрес ***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 10 лв. за административно
нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: