ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 30.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10231 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът М.Г. е предявил срещу П.НА Р.Б.иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ исковете за
обезщетение по този закон се предявяват пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес на увреденото лице. Според изложеното в исковата молба
ищецът е бил обвиняем по досъдебно производство на Окръжна следствена служба
при Окръжна прокуратура – гр. Силистра, а впоследствие и подсъдим по
наказателно дело на Районен съд – гр. Тутракан. Следователно мястото на
извършваните спрямо ищеца действия, които според твърденията му са довели и до
настъпване на сочените от него неимуществени вреди, е в района на Окръжен съд –
гр. Силистра. Същевременно адресът на ищеца, според посоченото в исковата
молба, е в гр. Русе, което обстоятелство се установява и от служебно извършена
от съда справка за настоящия адрес на ищеца.
Следователно от една страна мястото на
извършването на действията спрямо ищеца в наказателното производство, от които
са произтекли вреди за него, т.е. мястото на увреждането е в района на Окръжен
съд – гр. Силистра, а от друга – настоящият адрес на ищеца е в района на Окръжен
съд – гр. Русе. Нито едно от тези обстоятелства обаче не свърза настоящия иск с
района на Софийски градски съд, където е предявен. От разпоредбата на чл. 119 ГПК не става категорично ясно дали съдът следва да следи служебно за посочената
местна подсъдност, макар това да може да се изведе като аргумент от чл. 119,
ал. 3 вр. с чл. 108, ал. 2 ГПК, тъй като исковете по ЗОДОВ представляват искове
срещу държавата, макар и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ да урежда отклонение от нормата на
чл. 108, ал. 2 ГПК. В случая обаче в отговора на исковата молба ответникът е
направил изрично възражение за неподсъдност на делото на Софийски градски съд,
поради което дори и да се приеме, че съдът не следва да следи служебно за местната
подсъдност при искове по ЗОДОВ, в случая това е необходимо поради направеното
възражение от ответника.
Според правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ настоящото
дело не е подсъдно на Софийски градски съд. Съдът намира, че спорът следва да е
подсъден на Окръжен съд – гр. Русе. Както се посочи, в района на този съд е
настоящият адрес на ищеца. Смисълът на въведената от чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ изборна
местна подсъдност е да бъде улеснен ищецът при предявяване на иска. Именно
поради това тя се различава от общата подсъдност по искове срещу държавата,
която според чл. 108, ал. 2 ГПК не е свързана с адреса на ищеца, а с това къде
е възникнало правоотношението, от което произтича спорът (което в известна
степен съвпада с едната хипотеза на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ – мястото на
увреждането). След като целта на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е да въведе по-удобна за
ищеца местна подсъдност, то при липса на избор от страна на ищеца, следва да се
предпочете съдът, който е по-близък до него, т.е. съдът по настоящия адрес на
ищеца.
Следователно предявеният иск следва да се разгледа
от Окръжен съд – гр. Русе. Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10231/2018
г. на СГС, І-25 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен
съд – гр. Русе.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: