Решение по дело №945/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 205
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Даниел Псалтиров
Дело: 20241630200945
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Монтана, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200945 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 47 от 09.07.2024 г., издадено от
Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) на „В.С.“ АД ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ,,Ч.В.” № 47, за нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НБЕТНА/ и на
основание член 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към
продуктите /ЗТИП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200.00 лева.
Недоволно от така издаденото НП „В.С.“ АД ЕИК ХХХХХ чрез адв. С.
Д. от САК, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, явява се уполномощен представител –
адв. Д.. Предоставят и писмено становище.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява, чрез изпратени
писмени бележки взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
НП законосъобразно, претендира разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
1
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 09.01.2024 г. директора на Главна дирекция „Инспекция за държавен
технически надзор“ издава Заповед № 2/09.01.2024 година, с която нарежда да
се извърши проверка на асансьори монтирани в жилищни сгради на
територията на цялата страна. Съгласно т. 6 на цитираната заповед служители
на РО ИДТН СЗБ следвало да извършат проверка на асансьори, монтирани в
жилищни сгради в град Монтана, ж.к. „Плиска“. В изпълнение на
разпореденото на 16.01.2024 година С. Т. и П. П. – инспектори в РО ИДТН
СЗБ град Враца, извършили внезапен преглед на пътнически асансьор в град
Монтана, ж.к. „Плиска“, бл. 9, вх. В. На място извикали и свидетелят П. Л. –
служител на обслужващата асансьора фирма „В.С.“ АД ЕИК ХХХХХ –
вписано в регистъра на ДАМНТ, съгласно член 36,ал.1 от ЗТИП, притежаващо
удостоверение № С952/22.12.2020 г. по силата на сключен договор № 66 от
01.02.2021 година с етажната собственост.
При проверката е установено, че асансьорът е в експлоатация по това, че
е бил с включено ел. захранване, движел се е и е приемал заявки от кабинната
и етажните бутониери.
Описаният пътнически асансьор представлява съоръжение с повишена
опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП и попада в обхвата на НБЕТНА, приета
на основание чл.31, ал.1 от ЗТИП.
При проверката било установено, че е напукан флексира – гъвкавия
кабел, свързващ кабината на асансьора с таблото за управление, намиращо се
в машинното помещение. Напукването било по почти цялата дължина на
външната обвивка на кабела. За констатираното напукване на флексира бил
съставен Ревизионен акт № 31/16.01.2024 година. Бил съставен и Протокол от
същата дата, в който напукания флексир бил посочен като неизправност по
член 10,ал.1, т. 16 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия
надзор на асансьори /НБЕТНА/.
За констатираното нарушение на 23.02.2024 година бил съставен АУАН
№ 29 на „В.С.“ АД от свидетеля Т. в присъствието на свидетелите Г. и П. от
РО ИДТН СЗБ град Враца, както и представителя на фирмата, който отразил в
него, че не е съгласен с отразеното. В законоустановеният срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН срещу отбелязаното в АУАН не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на отразеното в АУАН АНО счел нарушението за безспорно
доказано и издал атакуваното НП.
В жалбата и в становището си по случая пълномощника на
административнонаказаното дружество излага доводи за отмяна на
атакуваното НП, които основно се свеждат до следното:
Твърди се, че в НП не се съдържа съставомерни елементи от
2
обективната и субективната страна на твърдяното нарушение, както и липса
на конкретизация на извършеното нарушение, тъй като не е посочена степента
на напукване, нито къде е открито това напукване. Оспорва се
компетентността на свидетелката П. П., служител на ДАМТН.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Установено е надлежно
оправомощаване на АНО съгласно представената Заповед № 2010-
349/17.05.2024г. на Председател на ДАМТН, при спазване изискванията на
чл.58, ал.2 от ЗТИП.
Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Поради гореизложеното съдът намира, че АУАН, както и обжалваното
НП са издадено изцяло в съответствие на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
от ЗАНН.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът, след като анализира всички събрани доказателства намира,
че нарушението е доказано за извършено и правилно е бил съставен
АУАН и издадено НП за нарушение на чл.7а, т.1 вр. чл.10, ал. 1, т.16
от НБЕТНА.
Съдът изцяло кредитира обективните показания на свидетелите С.
И. Т. П. М. П. – участници в проверката и на практика очевидци на
установеното нарушение, като водещ проверката е бил свидетелят Т..
Показанията на св.П. Л. М., като представител на санкционираното дружество
на практика са в подкрепа на установено нарушение.
В хода на настоящето производство по безспорен начин се установи, че е
установен фактът на напукването на изолацията на гъвкав кабел.
Технически подробности в тази насока не са необходими, тъй като
напукването на изолацията на този кабел само по себе си представлява
3
неизправност на асансьора, представляваща основание за незабавното му
спиране от експлоатация и уведомяване на ползвателите, съгласно чл.10,
ал.1, т.16 и чл.7а, т.1 от НБЕТНА.
Съобразно разпоредбата на чл.7а, ал.1 от НБЕТНА жалбоподателят е
бил длъжен да извършва всички действия, необходими за правилната и
безопасна експлоатация на асансьора. Съгласно приложимата разпоредба на
чл.7а от НБЕТНА при наличието на неизправност от категорията на
процесната, за лицата, които поддържат асансьори, възникват две
задължения - да уведомят писмено ползвателите и да не допускат
експлоатацията на асансьора. Доказателства в тази връзка не се ангажираха от
жалбоподателя. Представените писмени доказателства относно извършен
периодичен технически преглед, не променят горните правни изводи, тъй
като на 16.01.2024г. е установено процесното нарушение, като същото е
доказано от представените доказателства.
Констатациите на АНО се състоят именно в това, че тези две задължения
не са били изпълнени от привлеченото към отговорност лице.
Нарушението е извършено и от субективна страна, като следва в тази
насока да се има предвид, че възприето е в съдебната практика, че
отговорността на ЮЛ е безвиновна.
В обжалваното НП е посочено също така че, срещу „В.С.“ АД е
издадено наказателно постановление № НП-271/30.09.2022г. за извършено
нарушение на чл.10, ал. 1, т.16 от НБЕТНА, влязло в сила на
14.12.2023г. Съгласно § 1, ал.1, т.32 от Допълнителните разпоредби на
ЗТИП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. В настоящия случай
нарушението е установено на 09.01.2024г., тоест не е изминала една
година, считано от датата на влизането в сила на горепосоченото
наказателно постановление, което е отчетено от АНО като отегчаващо
отговорността обстоятелство. В чл.55 от ЗТИП липсва предвидена
имуществена санкция за повторно нарушение, затова и правилно е приложена
разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗТИП. Като отегчаващи обстоятелства са
и установените при извършената проверка 8 (осем) нарушения,
допуснати от „В.С.“ АД, за които са съставени 8 бр. отделни АУАН, съответно
издадени НП, предмет на обжалване на отделни образувани АНД в Районен
съд град Монтана.
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
административнонаказващия орган правилно не е приложил чл.28 от
ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му. За
извършеното нарушение, като деяние, разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
намира приложение, тъй като се отнася до експлоатация на съоръжение с
повишена опасност, в нарушение на нормите и изискванията за безопасна
4
експлоатация на такова съоръжение.
Съдът установява, че не са налице условия и за изменение размера на
наложената имуществена санкция. Според настоящия съд е извършена
правилна преценка на обстоятелствата по чл.27 вр. с чл.83 от ЗАНН за
тежестта на извършеното нарушение. В случая имуществената санкция е
наложена малко над предвидения минимум и доста под предвидения
максимум от 2000 лева, като са взети предвид тежестта на нарушението и др.
обстоятелства по чл.27 от ЗАНН.
В хода на производството, разноски са претендирани и от двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само от жалбоподателя.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 47 от 09.07.2024 г.,
издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) на „В.С.“ АД ЕИК ХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ,,Ч.В.” № 47, за нарушение на чл. 7а, т. 1 от
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори
/НБЕТНА/ и на основание член 55, ал. 2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите /ЗТИП/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 лева.

ОСЪЖДА „В.С.“ АД, ЕИК ХХХХХ, да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), сумата от 100,00 /сто/ лева, за
юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5