Р Е Ш Е Н И Е № 862/20.09.2023
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесет и девети
състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при секретаря Виктория Ташкова като разгледа
докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 337 по описа
за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл.128а от Административнопроцесуалния кодекс АПК) по
искане на И.Н.Р.,***, за частично прогласяване нищожност на Определение №1936/01.10.2021г.
по адм.д.№2110/2021г. на Административен съд Бургас.
Исковата
молба е конкретизирана по отношение на обжалваните части на Определение
№1936/01.10.2021г. по адм.д№2110/2021г. на Административен съд Бургас, иска се
прогласяване на съдебния акт за нищожен в частта, с която е оставен без
разглеждане иска срещу Началник на затвор Бургас относно ограничаване времето
за престой на открито на ищеца поради взетото и дадено становище от началника
на затвора със изявление “че нямало административен акт, с който е ограничено
времето за престой на открито“, както и че считал, че след като е осигурен
минимума от 1 час време за престой на открито е спазена императивната норма на
чл.86, ал.1 от ЗИНЗС.
В съдебно
заседание ищецът И.Н.Р. се явява лично и се представлява от адв.М.Г. ***,
вписана под №8189 в Националния регистър
за правна помощ, назначена от съда за процесуален представител на Р..
Р. поддържа
искането за обявяване нищожност на преграждащия хода на производството съдебен
акт като счита, че производствата при тричленни състави са изброени в Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС) и не са в хипотезата
към онзи момент за тричленен състав, но това е преценка на състава. Основната му
теза е, че е налице негативен акт за него, срещу който съдът е оставил искането
му без разглеждане. В становището си по същество посочва, че е искал да му бъде
предоставен акта, по силата на който е ограничено негово право. В случая счита,
че при неговите условия на изтърпяване на присъдата това е изключително важно,
като е от значение за двигателната му и физическа активност. Спрямо него
времето за престой на открито е ограничено по неизвестни причини, макар че има
известни съмнения за причините, поради които се извършва. В тази връзка е
направил искане да бъде предоставена информация защо спрямо него това време е
намалено и ограничено. В жалбата, която е подал до съда, е изложил подробности,
че това е нарушение на закона и е посочил преписката на КЗД, където са се
произнесли относно дискриминацията във времевия период за престой на открито.
Тук в случая, ответникът е предоставил информация, която е въвела в заблуда
съда.
Адв.Г.
поддържа направеното искане за прогласяване на нищожност на оспореното
определение, което следва да бъде преценено с оглед на компентентност по степен
на произнеслият се тричленен състав на Административен съд-Бургас освен
наведените от Р. възражения и твърдения. Позовава се на измененията на ЗИНЗС от
11.12.2020г. и ПЗР на закона, конкретно на
§13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 105 от 2020 г.) - Образуваните до влизането в сила на този
закон производства се довършват по досегашния ред, като счита, че компетентен
да се произнесе по тях е Върховният административен съд на Република България.В
случая не намират приложение общите разпоредби на §4б от допълнителните
разпоредби на ЗИНЗС и в същото време пътят за защита по чл.276 и следващите от
закона не е изчерпан и за ищеца в настоящото производство съществува
възможността да търси правата си по този ред във връзка с нарушения, които са в
приложното поле на забраната в чл.3 от закона. Поради това твърдяното и
поддържано в настоящото производство основание е такова до степен, че обосновава
нищожността на съдебния акт на тричленния състав на Административен съд
Бургас.При изрично предвидената компетентност на настоящия съд по чл.173 от
Административно процесуалния кодекс, моли съдът да уважи искането.
Ответната
страна, Началникът на Затвор Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
По предмета
на спора съдът взе предвид следното:
С
Определение №1446/06.07.2021г. по адм.д.№55/2020г. Административен съд Бургас е
оставил без разглеждане жалбата на И.Н.Р. против отказ на началника на Затвора
Бургас изх.№2602/06.12.2019г. и да бъде задължен да му предостави документи,
представляващи подадени от жалбоподателя заявления, жалби, сигнали, както и да
му бъде предоставен издаден административен акт – заповед, с която се
ограничава допускането до каре 2 през почивни и празнични дни и се намалява
времето на открито до 1 час, със същото определение съдът е прекратил
производството по адм.д.№55/2020г. на Административен съд Бургас. По реда на
инстанционния контрол с Определение №1936/01.10.2021г. по адм.д.№2110/2021г.
тричленен състав на Административен съд Бургас се е произнесъл по жалба срещу
Определение №1446/06.07.2021г. и по жалба срещу Определение №1632/05.08.2021г.,
двете постановени по адм.д.№55/2020г. на Административен съд Бургас.
Определение №1446/06.07.2021г. е отменено в частта относно оставянето без
разглеждане на жалбата на И.Р. против изричен отказ изх.№2602/06.12.2019г. на
началника на затвора за предоставяне на конкретно описани документи по заявлението
на пълномощника Валерия Рибова и е оставено в сила в останалата му част.С оглед
на това и предвид уточнението на И.Н.Р. със заявление вх.№6448/21.06.2023г.
съдът е приел, че предмет на спора по настоящото дело е Определение №1936/01.10.2021г.
по адм.д.№2110/2021г. на тричленен състав на Административен съд Бургас, в
частта, в която е оставено в сила Определение №1446/06.07.2021г. по
адм.д.№55/2020г. Административен съд Бургас като е оставена без разглеждане
жалбата на И.Н.Р. с искане да бъде задължен началника на затвора в Бургас да му
предостави издаден административен акт – заповед, с която се ограничава
допускането до каре 2 през почивни и празнични дни и се намалява времето на
открито до 1 час. Определение №1936/01.10.2021г. по адм.д.№2110/2021г. на
Административен съд Бургас е окончателно и преграждащо хода на производството
по адм.д.№55/2020г. на Административен съд Бургас в тази част, поради което
искът за обявяване на нищожността му е допустим за разглеждане по реда на
чл.128а от АПК.
По същество
искът е неоснователен поради липса на порок на съдебния акт, който да го засяга
до степен на нищожност.
С
разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 от АПК е предвидена възможност за
предявяване на искове за обявяване на нищожност на решения и определения, които
преграждат по нататъшното развитие на производството. Нищожни са тези актове на
съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на
правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и
формата на постановения съдебен акт, че те се отразяват на неговата валидност.
Такива са актовете, постановени от съд в ненадлежен състав, или от лице, което
не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън
правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива,
които не са в писмена форма, или пък не са подписани. Нито един от сочените
възможни пороци в случая не е налице.
С
Определение №1446/06.07.2021г. по адмд.№55/2020г. съдебният състав е оставил
без разглеждане в нейната цялост жалбата
на И.Н.Р. против отказ на началника на Затвора Бургас изх. № 2602/06.12.2019г.
и да бъде задължен да му предостави документи, представляващи подадени от
жалбоподателя заявления, жалби, сигнали, както и да му бъде предоставен издаден
административен акт – заповед, с която се ограничава допускането до каре 2 през
почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час.
По реда на
инстанционния контрол Определение №1446/06.07.2021г. по адмд.№55/2020г. е било
частично оставено в сила – в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата
на И.Н.Р. с искане бъде задължен началника на затвор Бургас да му предостави
издаден административен акт – заповед, с която се ограничава допускането до
каре 2 през почивни и празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час. В
тази връзка първоинстанционният съд е изложил мотиви, че жалбата е без предмет,
като е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят се позовава на Решение №
382/25.09.2018г. на КЗД Трети специализиран състав, с което са били дадени
предписания на ГДИН да осигури за всички лишени от свобода еднакъв престой на
открито от 1час и 30минути без оглед на режима на изтърпяване на присъдата;
Началникът на затвора е изпратил справка, в която посочва, че не съществува
заповед, която да ограничава престоя на открито под законовия минимум от 1час,
като той е не по-малък от 1 час и не превишава 1час и 30минути; По делото са изпратени два графика - според
първия график времето за престой на открито за осъдени на доживотен затвор е от
14,00ч до 14,45ч и от 09,30ч до 10,30ч., според втория график часовете са променени и те са
вече от 13,10ч до 13,40ч и от 08,35ч до 09,35ч.; В титулната част и на двата
графика, в полето „утвърждавам“ е положен подписа на началника на затвора, т.е.
престоят на открито се определя не чрез издаването на заповед, а чрез
утвърждаването на график.
В
потвърждаващото Определение №1936/01.10.2021г. по адм.д.№2110/2021г. на
Административен съд Бургас, тричленен състав на съда е приел извода на първоинстанционния съдебен
състав за законосъобразен. Изложил е конкретни мотиви, че в производството по
адм. д. № 55/2020 година е установено, че заповед за ограничаване времето за
престой на открито не е издавана, съответно на Р. не е отказвано предоставянето
й. Не е налице непосредствено неблагоприятно засягане на правата и законните
интереси на жалбоподателя от административен акт, поради което жалбата – в тази
си част – се явява без предмет и основателно е била оставена без разглеждане.
Нищожността
на съдебните актове е резултат от тежки пороци при формиране на волята на
съдебния орган. Такива, свързани с функционирането на съда, с надлежното
сформиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни
спорове, с формата на съдебния акт или с абсолютната невъзможност да бъде
разбрана изразената воля.
Мотивите на
съдебните състави, постановили Определение №1446/06.07.2021г. по адм.д.№55/2020г.
и Определение №1936/01.10.2021г. по
адм.д.№2110/2021г. и крайните изводи за недопустимост на производството не
подлежат на преразглеждане в настоящото производство, то не е способ за
проверка на правилността по същество на съдебния акт, а единствено за
отстраняване на тежък негов порок, породен от липса на валидна воля. В случая
въпросът за допустимост на жалбата е решен от съдии в Административен съд
Бургас, не се констатира неподписан съдебен акт, или такъв с неясно изразена воля, така че
жалбоподателят да не е разбрал каква част от искането му Административен съд
Бургас е оставил без разглеждане.Съобразно предмета на спора, с който съдът е
бил сезиран, на преценка в настоящото
производство подлежи и дали спорът е разгледан, съответно дали съдебният акт е постановен
от родово и местно компетентен съдебен състав или това е сторено в нарушение на
предвидения в закона ред.В тази връзка съдът взе предвид, че искането на И.Н.Р.
е да бъде задължен началника на затвора в Бургас да му предостави издаден от
него акт– заповед, с която се ограничава допускането до каре 2 през почивни и
празнични дни и се намалява времето на открито до 1 час, т.е. касае
индивидуален административен акт на орган по изпълнение на наказанието и попада
в обхвата на чл.76, ал.1, т.1 от ЗИНЗС - като искане за предоставяне на
информация по въпрос, свързан с изпълнението на присъдата.
С § 1 - § 12 от Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. ДВ,
бр. 105 от 11.12.2020 г. са създадени нови и са изменени или допълнени
разпоредби на ЗИНЗС, с които се
изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен
съд, като същият е предоставен на тричленни съдебни състави на съответните
административни съдилища.
Разпоредбата
на чл. 4б, ал.2 във връзка с ал.1 от ДР на ЗИНЗС не предвижда
разграничение в компетентността на съда в зависимост от вида обжалван
индивидуален административен акт на органите по изпълнение на наказанията - Производствата
се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието,
решението на първоинстанционния административен съд е окончателно, а постановените
от него определения и разпореждания в същото производство подлежат на обжалване
по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
тричленен съдебен състав на същия съд.
Разпоредбата
на § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС / обн. ДВ, бр. 105 от 2020г./, на
която се позовава процесуалния представител на Р. – „Образуваните до влизането
в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред“, е приложима
само за случаи, при които към датата на влизането й в сила е налице висящо
съдебно производство пред Върховния административен съд, какъвто не е настоящият
случай – спорът по адм.д.№55/2020г. е бил висящ на първа инстанция пред
Административен съд Бургас(съдът по местоизпълнение на наказанието – в затвор
Бургас), поради което и правилно жалбата против прекратителното определение на
съда е била разгледана като касационна инстанция от тричленен състав на същия
съд. Поради това и Определение №1936/01.10.2021г. по адм.д.№2110/2021г. на
Административен съд Бургас е постановено от компетентен съд и не е налице
основание за обявяване на същото за нищожно.
Водим от
горното и на осн. чл.128а от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И.Н.Р.,***,
за прогласяване нищожност на Определение №1936/01.10.2021г. по адм.д.№2110/2021г.
на Административен съд Бургас, в частта в която е оставено в сила Определение
№1446/06.07.2021г. по адм.д.№55/2020г. на Административен съд Бургас като е
оставена без разглеждане жалбата на И.Н.Р. с искане да бъде задължен началника
на затвор Бургас да му предостави издаден административен акт – заповед, с
която се ограничава допускането до каре 2 през почивни и празнични дни и се
намалява времето на открито до 1 час.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: