Решение по дело №3026/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 228
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180703026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№228

 

04.02.2021г.   

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVІ състав в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

                

    при секретаря М.Г.с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3026 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „ГЛОБОФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, бул. „6-ти септември“ №3, представлявано от управителя В.В.Й., депозирана чрез пълномощника адвокат М., против Решение №1374/01.10.2020г., постановено по АНД №5403/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 529196-F544246 от 31.07.2020 г. издадено от Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел "Оперативна дейност-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ГЛОБОФАРМ“ ЕООД, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС като е намален размерът на наказанието -имуществена санкция на 500 лв.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не се оспорва извършването на административното нарушение като единствените възражения, поддържани пред настоящата инстанция, са относно  приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП, в писмени молба от процесуалния представител юрисконсулт Кулова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

    Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 09.04.2020г. около 14.00 часа, при извършена проверка в Аптека-Авеню, находяща се в гр. Пловдив, ул.Сливница № 8, стопанисвана от „ГЛОБОФАРМ“ ЕООД, служител на Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, извършил контролна покупка на една опаковка бонбони за гърло-Кофлет на стойност 2,95лв.  и след като парите били платени в брой на лицето Р.С.Х.преди легитимация, не бил издаден касов бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки.

Обстоятелствата от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0379069/09.04.2020 г.

На 21.04.2020 г., в присъствието на упълномощено лице – Ц.И.В.(продавач консултант) е съставен АУАН сер. AN № F544246 за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е подписан без възражения. Според съдържанието на АУАН, нарушението се изразява в това, че при покупката на една опаковка бонбони за гърло-Кофлет на стойност 2,95лв., при фактическо получаване на сумата в брой от лице в обекта, не е издаден касов бон от фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, съгласно изискванията на наредбата.

Няма данни в указания в АУАН срок да е депозирано възражение.

Последвало е издаването на НП № 529196-F544246 от 31.07.2020 г. от Ж.Н.М.на длъжност Началник отдел "Оперативна дейност-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ГЛОБОФАРМ“ ЕООД, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическа последователност и е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Направил е извод, че в АУАН и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми, както и че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Приел е, че административнонаказващият орган законосъобразно е счел, че с действията си дружеството е допуснало нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като обективно не е издаден касов бон при продажба на стока, нито касова бележка от кочан, за което правилно е приложена и санкционна норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

ПРС е приел за неоснователни  доводите за маловажност на случая, като в тази връзка в мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая макар и за пръв път и за неголяма сума не е издаден фискален бон, това фактически се явява най-същественото нарушение на ДОПК, което пряко ощетява държавния бюджет.

За да измени НП в санкционната част обаче, ПРС е приел, че определеният размер на наказанието от 600 лева е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното. Отчел е обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че липсват определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната. Поради тези съображения първоинстанционният съд е намалил размерът на наказанието-имуществена санкция от 600 лв. на 500 лв.

Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни.

Действително при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. В АУАН, както и в НП нарушението е ясно и подробно описано.

Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /в редакцията, действала към момента на издаване на АУАН/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В случая безспорно е установено от доказателствата по делото, че това изискване не е изпълнено, тъй като при извършена контролна покупка не е издаден фискален бон на проверяващите.

По никакъв начин не е нарушено правото на защита на административнонаказаното лице, тъй като всички обстоятелства, извършени от проверяващите са ясно и подробно описани, посочена е и нарушената норма.

Колкото до размера на наказанието, то първоинстанционният съд правилно е установил, че в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното. Правилно в тази насока ПРС е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че липсват определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната.

Касационна инстанция намира, че процесното наказание - имуществена санкция в размер на 600 лв. се явява немотивирано относно своя размер, тъй като не са посочени никакви обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в размер над предвидения минимален такъв в закона, който в случая е 500 лв. Редуцираната имуществена санкция е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на имуществената санкция обществени отношения и засегнатите интереси на дружеството.

Касационният жалбоподател по същество не отрича извършването на административното нарушение, а именно че на 09.04.2020г., в 14:00 часа, в търговския обект на същия е извършена продажба на стока, която е заплатена на място в брой, и при която е следвало да бъде издадена касова бележка от фискално устройство. При това положение безспорно е установено по делото, че касационният жалбоподател е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с цитираната санкционна норма на ЗДДС, съгласно която на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.

Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател, не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за неизпълнение на административното задължение, насочено към спазване на данъчната дисциплина и охраняване интересите на фиска, чрез своевременното и вярно регистриране и отчитане на всички продажби, представляващи основание за възникване на публични държавни вземания. От дружеството не са представени доказателства, въз основа на които да се изведе обоснован правен извод, за наличие на обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

Фактическите и правни изводи на районния съд съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Ето защо, като е изменил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмено становище от юрисконсулт,  съдът намери, че следва да присъди в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.  

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1374/01.10.2020г на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД №5403/2020г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „ГЛОБОФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, бул. „6-ти септември“ №3, представлявано от управителя В.В.Й., да заплати на ЦУ на НАП, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.