Р Е Ш Е Н И Е
№ 1865
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г.С., като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 1653/2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане
/ЗСП/.
Образувано е по жалба
от И.Д.Д., с адрес: *** против Заповед № ЗСП/Д-А-П/1363/07.05.2021г., издадена
от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Б., потвърдена с Решение №
91/изх.№ 02-РД06-0091/10.06.2021г. на Директор на Регионална дирекция “Социално
подпомагане“ - Б., с която на жалбоподателя е отказано отпускане на месечна целева
помощ по реда на чл.16б от ППЗСП, във връзка с подадено от нея
заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-А/1363 от 29.04.2021г. Иска се отмяната на оспорената заповед и преписката да бъде върната на
административния орган за постановяване на нова заповед. Претендира се и
присъждане разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят И.Д.Д., редовно и своевременно призована, се явява лично и се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли заповедта на
директора Дирекция „Социално подпомагане“ Б. да бъде отменена като
незаконосъобразна и несправедлива. Излага становище, че целевата помощ защитава
преди всичко интереса на децата и тя се полага на децата, като в крайна сметка
се дискриминират децата с родители, работещи свободни професии. Депозира се и
писмена защита. Моли се за присъждане на разноски.
Ответната страна - Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Б., редовно и своевременно призован, се представлява
от юрисконсулт, който оспорва жалбата и сочи, че помощта по чл.16б е нова
целева помощ, въведена като извънредна компенсаторна мярка по време на една
извънредна ситуация, има определено времево действие и не е насочена към всички
родители на учащи деца до 14 години, които са останали без доходи или имат
намалени доходи, а само към тези родители, които като последица от въведените
ограничения трябва да останат вкъщи, за да могат да изпълнят своите нормативни
задължения да осигурят родителски грижи на децата си. Затова оставането без
работа и намаленият доход е от значение да бъде в рамките на действащата
извънредна ситуация, била тя положение или обстановка. Ето защо, според
процесуалния представител на ответника процесната помощ изключва жалбоподателката
от кръга на правоимащите лица, още повече, че представеният договор с общината
касае само кратък период от лятото, който не е учебен, а през неучебно време
помощ по чл.16б не се отпуска, защото децата не са заети в училище. Моли се
съда да потвърди процесната заповед и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Б.кият административен съд,
осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
Производството пред административния
орган е образувано по заявление-декларация от И.Д.Д.
за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка, подадено до Директора на ДСП гр.Б. с
вх. № ЗСП/Д-А/1363 от 07.05.2021г.
Въз основа на подаденото от
оспорващата заявление-декларация е изготвен социален доклад, от който е видно, че жалбоподателят Д. е на **
г; омъжена, работила по трудов договор до
29.08.2017 г.; с регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/ Б. от
30.09.2020 г. Съпругът на Д. е с последен трудов договор от 01.06.2017 г.; без
регистрация в ДБТ. Двамата имат едно дете на 9 години; учащо от разстояние в
електронна среда във връзка със Заповед на министъра на здравеопазването за периода
от 22.03.2021 год. до 31.03.2021 год. и от 01.04 до 02.04.2021 год. Доходът на
семейството е формиран от месечни помощи по чл.7, ал.1 от Закона за семейни
помощи за деца/ ЗСПД/ в размер на 40.00 лева. Получената през годината помощ е
в размер на 120.00 лева.
В социалния
доклад е направено предложение за отказ да се отпусне месечна целева помощ на
семейството по чл.16б, ал.1, т.2 ППЗСП, тъй като И.Д. е с прекратен трудов
договор от 29.08.2017 г., а нейният съпруг - от
01.06.2017 г. и не са останали без работа, поради обявено извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка.
В резултат на проведеното
административно производство и на основание изготвения социален доклад Директорът
на Дирекция "Социално подпомагане" – Б. издал оспорената в настоящото
производство Заповед
№ ЗСП/Д-А-П/1363/07.05.2021г., с която на жалбоподателя е отказано
отпускане на месечна целева помощ по реда на чл.16б от ППЗСП, във връзка с
подадено от нея заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-А/1363 от 29.04.2021г.
Заповедта е обжалвана по
административен ред и с Решение № 91/изх.№
02-РД06-0091/10.06.2021г. на Директор на Регионална дирекция “Социално
подпомагане“ - Б., жалбата е отхвърлена.
Решението е получено от И.Д. на 15.06.2021 год., като Д. е подала жалба в
Административен съд – Б. на 29.06.2021 год.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Заповед на Директора на ДСП – Б., с която на
оспорващата е отказана социална помощ - месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, предвид
разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП във връзка с чл.98, ал.2, изр.2 от АПК. Заповедта
е обжалвана по административен ред пред Директора на РДСП – Б.. С решение на
Директора на РДСП – Б., жалбата е отхвърлена. Жалбоподателят Д. е получила Решението на Директора на
РДСП – Б. на 15.06.2021 год., като е подала жалба
в Административен съд – Б. на 29.06.2021 год., от което следва, че жалбата е
подадена и в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира жалбата
за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно изискването на чл.168,
ал.1 от АПК, съдът извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП. С нормата на чл.13, ал.2 от ЗСП
Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е овластен да издава
заповед, с която да се произнася по искане за отпускане на социална помощ. В
разглеждания случай оспореният акт е издаден от Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Б., в рамките на неговата материална и
териториална компетентност.
При издаване на оспорения акт е
спазена установената форма – заповедта е писмена и е мотивирана – в
съответствие със специалната разпоредба на чл.13, ал.3 от ЗСП. Посочени са
фактическите и правните основания за издаването й, част от които се съдържат в
изготвения социален доклад. Административният акт съдържа изискуемите от
нормата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително е посочен и адресатът на
акта.
В административното производство
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорената заповед е издадена, след като са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, въз основа на подадено от оспорващата
заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка и след
извършена социална анкета и изготвен социален доклад от социален работник,
съдържащ мотивирано предложение за отказ на помощта, с оглед на което е спазена
процедурата, предвидена в чл.13, ал. 2 от ЗСП във връзка с чл.27 от ППЗСП.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед
административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са
месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните
помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които
се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика (чл. 12, ал. 4 от ЗСП).
В случая жалбоподателката Д. е подала заявление-декларация за
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до
14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за
социално подпомагане (обн. ДВ бр. 77/01.09.2020 г.).
В новосъздадената разпоредба на чл. 16б от ППЗСП е предвидено, че право на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т. 1
двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не
може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; т.2 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ
сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица
или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по
ал.4; т.3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете,
са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са регламентирани
и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП - децата да не са настанени
извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; да не посещават училище или
детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените
ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка и средномесечния доход на член
от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.
Съгласно § 2 ПЗР на ПМС № 322 от 23.11.2020 г. за изменение и допълнение на
ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл. 16б
се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна
епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с
разпространение на COVID-19.
От посочената регламентация следва изводът, че месечната
целева помощ по чл.16б от ППЗСП има специфичен характер и е
свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато
децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и когато по отношение на родителите (респ. на единия родител или на
родителя, отглеждащ сам дете), е налице някоя от хипотезите по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл.16б, ал.4 от ППЗСП за размера на средномесечния
доход на член от семейството. А по аргумент от § 2 ПЗР на ПМС № 322 от
23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП, свързан с прилагането на чл.16б от ППЗСП с обявено извънредно
положение, съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на Р
България, свързана с разпространение на COVID-19.
От горното следва изводът, че за наличието на обуславящите
правото на месечна целева социална помощ материалноправни предпоставки по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП, преценката следва да се
извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на тези
предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната,
свързана с разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява
от доказателствата по делото, че Д.
и съпруга й са останали без работа през 2017 г., т.е. няколко години преди да
бъде обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България във връзка с разпространение на COVID-19.
В контекста на регламентацията на месечната целева помощ по чл.16б от ППЗСП, следва изводът, че за да
възникне правото на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, не е достатъчно родителят
да е безработен без право на обезщетение за безработица, а е необходимо да е
останал без работа по причини, явяващи се резултат от въведените ограничения
във връзка с обявеното извънредно положение или извънредната епидемична
обстановка на територията на Р. България, свързана с разпространение на
COVID-19.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи, че
оставането без работа следва да е по причина на обявеното извънредно положение
или извънредна епидемична обстановка, е и липсата на основание за различно третиране
на лицата, които получават доходи по трудов договор (чл. 16б, ал. 1, т. 2 от
ППЗСПЗ) спрямо тези, които са самоосигуряващи се (чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП), като за самоосигуряващите
се лица изрично е вписано, че невъзможността за упражняване на дейността следва
да е поради обявеното извънредно положение или въведената извънредна
епидемиологична обстановка.
Следователно, право на социална помощ по чл.16б от ППЗСП имат не всички безработни
родители, чиито деца не посещават училище, поради въведените ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
В случая от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателката е безработна, без регистрация на трудов договор от 2017 год.,
како изложените от нея твърдения и доказателства за получено разрешение от зам.
кмета на община Пловдив, което й дава право да свири на китара по централните
улиците на града и представеният Договор с Община - Б., не променя този извод,
още повече, че представеният
договор с община Б. от 2019 год. касае само кратък период от лятото – 4-6 юли
2019 год., който не е учебен, а през неучебно време помощ по чл.16б не се
отпуска, защото децата не са заети в училище. Съобразно наличните по делото
данни, които не са оборени чрез насрещно доказване, жалбоподателката е била без
работа много преди обявяване на извънредното положение на 13.03.2020 г. и
следователно оставянето без работа не е по причини, явяващи се резултат от
въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка на територията на Република България,
свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл Д. не попада в кръга на
лицата по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП, имащи право да получат
целева социална помощ, поради което съдът намира, че оспорената заповед е
постановена и при правилно приложение на материалния закон.
Аналогично тълкование е дадено и в допълнителните указания на
изпълнителния директор на АСП по приложението на чл.16б от ППЗСП. Посочените правила
съставляват вътрешноведомствен акт, целящ да подпомогне служителите в
дирекциите към агенцията при прилагане правилата на чл.16б от ППЗСП в условията на обявеното на
13.03.2020 г. извънредно положение и извънредна епидемична обстановка. Същите
целят да се укаже начина на прилагането му. Действително, те нямат обвързващ
съда характер, но от съдържанието им също би могъл да бъде изведен извод за
това каква е била волята на законодателя при приемане на процесната правна
норма.
Възражения на жалбоподателя за дискриминация при условията на
неравно третиране, не подлежат на инцидентно установяване в настоящото
производство, а по регламентиран в закона специален ред, поради което и не
следва да се обсъждат по същество.
В
заключение следва да се посочи, че цитираното в жалбата решение в обратен на
горния смисъл на АС-Б. няма задължителен и обвързващ за настоящия съд характер.
Тълкуването и прилагането на закона е дейност на конкретния съдия при
разрешаването на повдигнатия пред него съдебен спор.
По изложените съображения,
оспорената заповед е законосъобразна – на оспорващата Д. правилно и мотивирано
е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, а подадената срещу
заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изложеното, съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
С оглед изхода
на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.1** от АПК, настоящият съдебен състав намира
претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за
основателна. Такова следва да се присъди в размер от 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Б.кият административен съд, осемнадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Д., с адрес: ***
против Заповед № ЗСП/Д-А-П/1363/07.05.2021г., издадена от Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Б., потвърдена с Решение № 91/изх.№
02-РД06-0091/10.06.2021г. на Директор на Регионална дирекция “Социално подпомагане“
- Б., с която на жалбоподателя е отказано отпускане на месечна целева
помощ по реда на чл.16б от ППЗСП, във връзка с подадено от нея
заявление-декларация с вх.№ ЗСП/Д-А/1363 от 29.04.2021г.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Агенция за социално подпомагане, гр.
София сумата 100 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: