РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Кюстендил, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520101064 по описа за 2022 година
А. Б. Б., ЕГН: **********, гр. ***** ул. „*****“ № **е предявил против Б. Б. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****, ул. „****“ № 2А, Н. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****, кв. „****“, бл. *, вх. *, ет.*, ап. ** и Д. П. С., ЕГН: *****, с адрес: гр. ****, ул.
„*****“ № *** иск да бъдат осъдени ответниците да му заплатят всеки сумата от по
412,89 лв. (спр. протоколно определение от 23.03.2023г., с което е допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за
извършени от ищеца подобрения в съсобствен на страните недвижим имот с
идентификатор 41112.504.1418.1.2, находящ се в гр. ****, ул. „*****“ № ****, както
следва: извършен демонтаж на стара и монтаж на нова врата – метална, за сума в
размер на 710,00 лв.; полагане на гипсокартон за сума в размер на 421,57 лв.; смяна на
дограма и монтиране на нова ПВЦ дограма и 2 бр. комарници за сума в размер на
520,00 лв., ведно със законната лихва върху вземането към всеки ответник, считано
от депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2022г., до окончателното й изплащане.
Претендират се сторените съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор като
навеждат подробни съображения досежно недопустимостта и неоснователността на
заявената претенция.
В съдебно заседание молбата се поддържа от ищеца и оспорва от ответниците по
съображенията в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 07.04.2012г. решение № 133/02.03.2012г., постановено по
гр.д. № 1155/2008г. от описа на КРС е изнесен на публична продан недвижим имот,
1
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.504.1418.1.2,
представляващ жилище, с административен адрес: гр.*****, ул. „*****“ №****, ет.
**** със застроена площ от 103,55 кв.м., като изрично в постановения съдебен акт е
упоменато плучената при продажбата сума да бъде разпределена между страните в
настоящото производство, а именно – по ¼ ид.ч. за всеки от тях.
С Разпределение на постъпила сума от публична продан по изп.д. № 51/21г. от
описа на СИС при КРС от 10.12.2021г., на осн. извършена на процесния недвижим
имот публична продан и определен с протокол от 05.11.2021г. за купувач на същия –
ответника Б. С., постъпилата по проданта сума от 81988.28 лв. е разпределна спрямо
всеки от останалите съделители, получили по 20497,07 лв.
За установяване сторените в процесния недвижим имот СМР от ищеца са
представени, както следва: Договор за поръчка № 1213/26.10.2019г. с предмет доставка
и монатж на 1 бр. врата общо за сума от 710,00 лв. (630,00 лв. врата, както и 80,00 лв.
монтаж на същата), ведно с протокол за монтаж, свидетелстващ за извършен такъв на
22.11.2019г.; 2 бр. фискални бонове за сума от 300,00 лв. и такава от 410,00 лв.
(плащания съобразно приетото в чл. 2, ал. 1 от договора за поръчка), наредени към
фирмата изпълнител – „*****“ *****; фактура, ведно с касов бон за сума от 520 лв.,
наредена към „*****“ **** от 09.03.2021г. за изработка и монтаж на ПВЦ дограма и 2
бр. комарници; фактура и касов бон за сума от 421,57 лв., наредени към изпълнителя
„******“ ***** от 24.09.2020г. по повод полагане на гипсокартон.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-
техническа и оценителна експертиза, изготвена от в.л. Н. Г., заключените по която
установява крайна стойност на извършените подобрения в процесния имот, находящ се
на втория етаж в гр. ******, ул. „******“ № ****, както следва: 710,00 лв. – демонтаж
на стара врата и доставка с монтаж на нова такава; 261,09 лв. – полагане на
гипсокартон по тавани; 135,97 лв. - подмяна на дървен прозорец в кух. бокс, демонтаж
и доставка с монтаж на нов ПВЦ процорец. Или общ размер на сторените СМР –
1107,06 лв. В устно изложената пред съда част експертът е посочил, че ищецът не е
присъствал на огледа, поради това, че не бил допуснат от някои от ответниците.
Експертът е установил че понастоящем цените за монтаж на варта са се запазили (80,00
лв.), че лепилото, понастоящем е в разфасовки от по 5 кг.; няма монтирани на място
лунички и диодни лампи, налице са само гнезда, направени в гипсокартона и
подготвени за монтаж; комарници на място също няма. Вещото лице е приело още, че
общата цена на сторените СМР от 1107,06 лв., следва да се счита и такава, с която се е
увеличила стойността на имота. Счита, че извършените СМР не са били наложителни,
като преместяеми са само вратата и прозореца, но не и положения гипсокартон.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Р. К..
Същият твърди да е помагал при извършване на ремонтните дейности и полагане на
гипсокартона в процесния имот преди 2-3 години. Прокарал и инсталация за
луничките, които били сложени и провиснали надолу, за да се шпаклова още една ръка.
Имало комарници на кухненския бокс на прозореца и на малкото прозорче на банята.
Имало и алуминиева врата с огледало в банята. Заедно с ищеца закупили материалите
за ремонта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
2
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените осъдителни искове настоящият състав намира да са допустими,
доколкото са налице всички положителни процеслуални предпоставки и отсъстват
каквито и да е процесуални пречки досежно съществуването и надлежното им
упражняване. Съдът не споделя изложеното от процесуалния представител възражение
за недопустимост поради преклудиране на претенцията, в т.ч. с твърдение, че
извършването на подобрения в съсобствен недвижим имот след изнасянето на
последния на публична продан, е недопустимо. Липсва каквото и да е законово
основание за подобрен извод. Претенцията за заплащане на стойността на извършени
подобрения в недвижим имот е частен случай на основния принцип в гражданското
право за недопустимост на неоснователното обогатяване. Съсобственик, който
подобрява имот, при делбата му обеднява за сметка на останалите съсобственици, тъй
като подобренията, като принадлежност към главната вещ, остават притежание на
всички собственици на вещта (земята). От друга страна останалите съсобственици се
обогатяват, защото поделят помежду си по-скъп имот.
В случая, липсва спор, а и бе установено по делото, че СМР по процесния имот
са извършени преди продажбата на последния, в т.ч. преди образуването на
изпълнителното производство, в рамките на което е станала проданта (ИД е от 2021г., а
сторените СМР предшестват образуването му). Ето защо, при извършване на
публичната продан, сторените в имота СМР са взети предвид при определяне на
продажната цена за същия. Изложеното изрично се признава от ответната страна в
депозираните по делото „писмени бележки“. Така, съсобствениците на имота
безспорно са се обогатили като се делили помежду си по-скъп имот. Следователно,
разместването на имуществени блага настъпва между съсобственика, извършил
подобренията и останалите съсобственици, при което, с оглед забраната за
неоснователно обогатяване, активно легитимиран да търси заплащане на обезщетение
от неоснователно обогатилите се, е лицето, което е извършило подобренията.
Настоящият състав не споделя възраженията на ответниците, че претенцията е
следвала да бъде заявена в делбеното или в изпълнителното производство. Установено
безспорно бе, че решението по извършването на делбата чрез изнасяне на процесния
имот на публична продан е влязло в сила през 2012г., докато сторените подобрения са
извършени години след това. От друга страна, съдебният изпълнител, в рамките на
изпълнителното производство, не разполага с компетентност да разрешава
възникналия спор за материалното право на ищеца да претендира обезщетение поради
сторните с лични негови средства подобрения в имота.
Поради изложените мотиви претенцията се възприема за допустима.
По основателността:
Направените от страните фактически твърдения, в т.ч. изложеното от ответника Б.
С. по реда на чл. 176 от ГПК, определят правната квалификация на заявеното спорно
право като такава по чл. 61, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 59 от с.з. Същата се извежда от
твърденията на ищеца в исковата молба, че е извършил претендираните подобрения в
съсобствения с ответниците имот изцяло със свои средства със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици. От събраните по делото
доказателства не се установява наличието на съгласие на ответниците за извършването
3
им, поради което отношенията им не попадат в приложното поле на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Не се установява и това последните да са се противопоставили на извършването на
подобренията. А при подобрения, направени от един съсобственик без съгласието на
останалите, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията им се уреждат по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие /чл. 61, ал. 2 от ЗЗД/.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше да
установи при усл. на пълно и главно доказване, че в съсобствения имот са извършени
описаните в исковата молба подобрения, тяхната стойност, както и увеличената
стойност на имота.
С оглед приетата от съда правна квалификация на спора, то ангажираната
отговорност на ответниците е до размера на обедняването, т. е., дължи се по-малката
стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота – останалите
съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на
дела им от съсобстената вещ (срещу която увеличена стойност на дела си ще получат и
по-голама сума от реализираната от публичната продан на недвижимия имот продажна
цена), а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до
размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота. Следва да се
има предвид и това, че по арг. от нормата на чл. 61, ал.1 от ЗЗД, елемент от
правопораждащия отговорността фактически състав е установяване на
обстоятелството, че сторените от съсобственика разходи представляват необходими
или полезни (подобрения) разноски.
В случая, събраните по делото доказателства, в т.ч. представените фактури и
касови бонове, договор за поръчка и протокол за монтаж на входна врака, допуснатата
и приета експертиза, както и гласните доказателствени средства, установяват в
процесния имот да са извършени СМР от ищеца. Насрещната страна е навела
възражение досежно обстоятелството, че СМР-тата са извършени в друг, а не в
процесния имот, което твърдение обаче не бе подкрепено с каквито и да е
доказателства от една страна, а от друга – бе опровергано от събраните такива в
настоящото производство.
Все пак следва да се посочи, че не всички твърдения за извършени от ищеца
подобрения се установиха да се реално осъществени. В последния смисъл, експертът в
устно изложената пред съда част, е посочил, че няма монтирани на място в процесния
имот лунички и диодни лампи, налице са само гнезда, направени в гипсокартона и
подготвени за монтаж; комарници на място също няма. В действителност, ищецът не
бил допуснат в имота, за да посочи сторените от него подобрения, но никъде не е
упоменато, че вещото лице е било ограничено в придвижването си в процесния имот,
като е могло да установи наличието на такива във всяко едно помещение. Вярно е и, че
показанията на свидетеля сочат на това лунички да са били монтирани, както и 2 бр.
комарници, но тези показания, съотнесени към заключението на вещото лице, не могат
да формират сигурно убеждение в съзнанието на съда досежно верността на
твърдението на ищеца, което същият следваше да установи в процеса в условията на
пълно и главно доказване.
Поради това и настоящият състав приема, че сторените в имота строително-
монтажни работи са извършени в обема, посочен от експерта в приетата по делото
експертиза, чийто общ размер е определен на сума от 1107,06 лв., включващ демонтаж
на стара врата и доставка с монтаж на нова врата; полагане на гипсокартон по тавани
на три помещения, подмяна на дървен прозорец в кухненски бокс; демонтаж и
доставка с монтаж на нов ПВЦ прозорец.
4
В действителност, вещото лице уточнява, че сторените в процесния имот СМР не
са били необходими за запазването и поддържането му, т.е. същите не представляват
необходими разноски. От друга страна се сочи, че вратата, както и прозорецът, са
преместяеми. В последния смисъл съдът намира за нужно да посочи следното:
подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са
довели до увеличаване на стойността му. За да е налице подобрение, следва обективно
да е настъпило увеличаване на стойността на имота.
Твърдението, че някои от сторените СМР са преместяеми, т.е., че представляват
движимости, които могат да бъдат отделени без съществено повреждане на имота или
пък че са такива, свързани с по-удобното ползване на имота от самия ищец не
променят крайните изводи на съда досежно характера на извършените ремонтни
работи, като такива представляващи подобрения – или полезни разноски по смисъла на
закона, съотв. че подлежат на обезщетяване. Това е така, доколкото вземайки предвид
тяхното естество и предназначение с оглед начина на ползване на имота, не може да
направи извод, че което и да е от тях (монтирането на входна врата, поставянето на нов
ПВЦ прозорец) съставлява движимост, и съответно да се изключи от предмета на
подлежащите на обезщетяване разходи. Наличието на теоретична и техническа
възможност за демонтиране и съответно отделяне от имота на някои от извършените
подобрения, изразяващи се в монтиране на вещи /врата, прозорец/ не е достатъчно, за
да се приемат същите за движимости, които да се изключат от подлежащите на
обезщетяване СМР. Всички те са трайно прикрепени към жилищния имот и служат за
осигуряване на ползването му съгласно неговото предназначение, което ги
квалифицира като подобрения, щом като извършването им обективно е довело до
увеличаване на стойността на имота, като за последното обстоятелство експертът по
делото свидетелства, уточнявайки, че стойността на сторните разходи (1107,06 лв.)
съответства и на увеличената стойност на имота.
Отделно, следва да се има предвид и това, че ремонтирането на един имот се
извършва с оглед нормалното му и пълноценно ползване съобразно неговото
предназначение и това обстоятелство не изключва естеството на строителните
дейности на подобрения, след като тяхното извършване обективно е довело до
увеличаване на стойността на имота. Единствено луксозните разноски не съставляват
подобрения и не подлежат на заплащане, но в случая сторените такива нямат луксозен
характер, доколкото всички процесни СМР са извършени съобразно установените
стандарти за съвременен жилищен имот и нито едно от тях не може да се приеме за
излишно от гледна точка на предназначението му или имащо единствено естетически
характер.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът доказа претенцията си в обем,
съответстващ на установения от експерта по делото общ размер на сторените в
процесния имот подобрения от 1107,06 лв., поради което и всеки от ответниците е
задължен да обезщети ищеца за реализираните от последния ползени разноски
съобразно дела си в съсобствеността от ¼ ид.ч. (срещу който дял са придобили
съответната част от сумата, реализирана като продажна цена при осъществената в
изпълнителното производство от описа на СИС при КРС продажна цена). Така, искът
спрямо всеки един от ответниците следва да бъде уважен за сума от 276,77 лв., а за
горницата до пълно претендирания такъв към всяко лице, участващо като насрещна
страна по процесуалното провооотношение от 412,89 лв. – да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като последица от горното следва са се присъди и законна лихва върху всяка сума
5
от по 276,77 лв., считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2022г., до
окончателното й изплащане.
По разноските: С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е ангажирал доказателства за сторени такива, както следва: 66,06 лв. –
платена държавна такса; общо 1200,00 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение; 300,00 лв. депозит за вещо лице. Или общо сторени разноски в размер
на 1566,06 лв. От тях съразмерно с уважената част от иска на ищеца следва да се
присъди сума от 1049,73 лв.
Ответниците са ангажирали доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от всеки от тях за сума от 650,00 лв. или общо – 1950,00 лв. за
тримата. От тях съобразно отхвърлената част от претенцията, следва да им се възложи
сума от 642,92 лв.
Направените и от двете страни възражения за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5
от ГПК, съдът намира за неоснователни, поради обстоятелството, че производството
по делото е такова по обективно и субективно съединени срещу трима ответници
осъдителни искове, за произнасянето по които е било необходимо съдействието на
специалист в съответната област, събиране на писмени, гласни доказателствени
средства и т.н.
Поради липса на изрично искане за копмпенсиране на разноските до размера на
по-малката сума, съдът не може да стори това служебно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. „***** № ****, Н.
П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, кв. „****“, бл. ****, вх. *, ет.* ап. *** и Д.
П. С., ЕГН: *****, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № **** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Б. Б.,
ЕГН: **********, гр. *****, ул. „******“ № 6 всеки сумата от по 276,77 лв. (двеста
седемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение
за извършени от ищеца подобрения в съсобствен (към момента на извършване на
подобренията) на страните недвижим имот с идентификатор 41112.504.1418.1.2,
находящ се в гр. *****, ул. „*****“ № ****, както следва: демонтаж на стара врата и
доставка с монтаж на нова врата; полагане на гипсокартон по тавани на три
помещения, подмяна на дървен прозорец в кухненски бокс; демонтаж и доставка с
монтаж на нов ПВЦ прозорец, ведно със законната лихва върху дължимата от всеки
от ответниците сума от 276,77 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 10.06.2022г., до окончателното й изплащане, КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от А. Б. Б., ЕГН: **********, гр.
****, ул. „*****“ № *** против Б. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, ул. „****“
№ ****, Н. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, кв. „*****“, бл. ***, вх. ***,
ет.***, ап. *** и Д. П. С., ЕГН: *******, с адрес: гр. ****, ул. „****в“ №**** иск за
горницата над уважения такъв от 276,77 лв., до пълно претендирания от по 412,89 лв.
от всеки от ответниците, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № ***, Н.
П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, кв. „****“, бл. ***, вх.***, ет.***, ап. *** и
Д. П. С., ЕГН: ********, с адрес: гр. ****, ул. „*******“ № **** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.
6
Б. Б., ЕГН: **********, гр. ******, ул. „*********“ № *** сумата в размер на 1049,73
лв. (хиляда и четиридесет и девет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН: **********, гр. ******, ул. „*********“ № ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. „******“ № *****, Н.
П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, кв. „*****“, бл. ***, вх. ***, ет.***, ап.
**** и Д. П. С., ЕГН: *******, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ №**** сумата в размер
на 642,92 лв. (шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7