Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… / ………………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №568 по описа на съда за 2016 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 409 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Производството по настоящото дело е приключило с Решение №1575/13.07.2016 г. (по адм. д. №568/2016 г. по описа на Административен съд – Варна) по силата на което е била отменена Заповед №18-11784/05.09.2014 г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна. Освен това СГКК е била осъдена да заплати на жалбоподателя Б.Н.И. *** направените от последния разноски в производството в общ размер от 510 лв. решението е влязло в законна сила на 09.08.2016 г., като същото носи печат изх. №574/18.10.2016 г., от който е видно, че на Б.Н.И. е издаден на 24.10.2016 г. изпълнителен лист за сумата от 510 лв.
По вече архивното дело е депозирана молба с вх. №6215/26.04.2021 г., подадена от жалбоподателят Б.Н.И., ЕГН **********,***, в която се сочи, че адвокатът-пълномощник по делото е загубил издаденият изпълнителен лист. Сочи, че поради тази причина е възпрепятстван да започне изпълнително дело, за да събере признатите му като дължими с решението суми за разноски.
Преди съдебно заседание от страна на ответника в производството – Началника на СГКК Варна е постъпило становище – вх. №7282/17.05.2021 г., в което се сочи, че не следва да бъде уважавана така подадената от жалбоподателят молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Намира, че твърденията на жалбоподателят не са подкрепени от доказателства, както и че от момента на издаването ан изпълнителният лист са изминали пет години.
В съдебно заседание се явява жалбоподателят И.. Последният поддържа молбата си, както е подадена. Сочи, че не му е преведена дължимата сума, а няма данни къде може да е намира изпълнителният лист.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото
доказателства по молбата с правно основание
чл. 409 ГПК, приема следното:
С молба с вх. №14900 от 06.10.2016 г. жалбоподателят И. е поискал издаването на изпълнителен лист за присъдените в полза на дружеството разноски съгласно Решение №1575/13.07.2016 г., постановено по настоящото адм. д. № 568/2016 г. по описа на Административен съд - Варна. С разпореждане №16105 от 13.10.2016 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Видно от отбелязването върху съдебното решения на Административен съд - Варна, изпълнителният лист е издаден на 18.10.2016 г. и е получен на 24.10.2016 г. в оригинал от представител на жалбоподателя.
В рамките на производството по чл.409 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК е разпитан в качеството му на свидетел процесуалният представител на жалбоподателят – адв.Г.А.А., който сочи, че лично е получил изпълнителният лист преди 4 години. Твърди, че е същият е подаден в София. Твърди, че е подаден пред Агенция по кадастъра, като счита, че техни служители са го загубили. Твърди, че сумата, за която е издаден изпълнителния лист не е била изплащана никога.
Съобразно изложеното, молбата на Б.Н.И.
се явява подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация, като титуляр на издадения изпълнителен лист,
до компетентния да я разгледа съд и в предвидената от закона писмена форма,
поради което е допустима за разглеждане по същество.
При установените по делото факти и предвид
становищата на страните, съдът намира молбата на с правно основание чл. 409 ГПК за основателна.
Съгласно
чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен
или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава
дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
В случая твърдението на молителя е, че изпълнителният лист е изгубен и предвид липсата на данни и доказателства за противното, съдът приема, че е налице първата хипотезата на чл. 409, ал. ГПК. На следващо място, не е спорно между страните, че сумата по вземането не е изплатена на молителя, т. е. ответникът не прави възражения по чл. 409, ал. 3 ГПК. Всъщност и в това производството доказателствената тежест е общата – всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. Загубването на изпълнителният лист като отрицателен факт – че същият повече не е във владение на жалбоподателя, не подлежи на доказване. В тази насока е достатъчно твърдението на последния. Ответната страна като установяваща благоприятни за нея факти е можела да установява с положителни факти – къде се намира изпълнителният лист или че сумите дължими по него са били вече изплатени. Като цяло установената във връзка с това производство практика е последователна и е в изложеният по-горе смисъл – „Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен.“ – Решение №56/04.05.2015 г. по гр. д. №6964/2014 г. на ІІ ГО на ВКС, „Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е регламентирано в чл. 409 ГПК. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. Изгубването на изпълнителния лист е отрицателен факт, т. е. той няма свое самостоятелно битие и за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. Молителят по чл. 409 ГПК черпи права от твърдението, че ИЛ е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно - то съдържа както признание, че ИЛ е получен от него, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата си по него в предвидените процесуални срокове. доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение у съда за проявлението на отрицателния.“ - Решение №14895/10.12.2014 г. по адм. д. №10590/2014 г., VІІІ отделение на ВАС и др.
С оглед на това и предвид безспорно
установения факт на издаване на изпълнителен лист в полза на молителя и
обстоятелството, че сумите по него не са изплатени, следва да се приеме, че са
изпълнени предпоставките на чл. 409 ГПК
и молбата на жалбоподателя И. за издаване на дубликат от изпълнителния лист за сумитеу присъдени с
влязлото в сила съдебно Решение № 1575/13.07.2016 г., постановено по настоящото адм. д. № 568/2016 г., е основателна и следва да бъде
уважена.
Воден от горното и на основание чл. 409, ал. 1 и ал. 4 ГПК, Административен съд
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Б.Н.И., ЕГН **********,*** дубликат на изпълнителен лист за сумата от 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото, които Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна е осъдена да заплати съгласно Решение № 1575/13.07.2016 г., постановено по настоящото адм. д. № 568/2016 г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: