РЕШЕНИЕ
№…………./……..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 2963 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК
във връзка с чл. 63 ал. 1 изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Я.С. срещу решение
№ 1769/04.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 3297/2019 г. на ВРС, с което е
потвърдено наказателно постановление № 23-0001166/17.12.2018 г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.
43, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а,
ал. 10 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева. По подробно изложени съображения за неправилно
приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила - касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, се
иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната
инстанция по съществото на спора, с което оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН
наказателно постановление да се отмени.
Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация“, гр. Варна, в предявен чрез процесуален представител отговор на
касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на ВРС
да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба като счита, че решението на
ВРС е постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН; от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от пълномощника на
касатора на датата 07.10.2019 г. /л. 20 от н.а.х.д. № 3297/2019 г. на ВРС/, а
касационната жалба според поставения печат на ВРС е предявена чрез въззивния
съд на датата 18.10.2019 г. Кумулативното наличие на обсъдените положителни
процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният
състав намира жалбата за неоснователна.
С
обжалваното наказателно
постановление, на основание чл. 178а, ал.10 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 43,
ал.1, т.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, затова, че на 30.10.2018 г. в гр. Варна, „Западна
промишлена зона“, в пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС „Димов инвест“ ЕООД, в качеството си на
председател на комисията при извършване на периодичен
технически преглед на МПС марка
„Ауди 80“ с рег.№В9349РК, е отбелязал
заключението „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване“, подписал се е, подпечатал го е и е залепил холограма №16805647 в
Протокол №17711854, преди извършване на проверките съгласно част II, раздел I от
методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/2011 г., а именно преди на
автомобила да е извършено замерване на изгорелите газове с газоанализатор и
преди извършването на проверка на допълнителното оборудване на моторното
превозно средство, като в протокола е отбелязано, че то е оборудвано с годно
такова, въпреки че липсва аптечка и годен за ползване пожарогасител. След
извършено повторно замерване на спирачните усилия е установено, че спирачката
за паркиране не покрива минималните изисквания и е неефективна.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е извършил
цялостна и задълбочена преценка на всички относими обстоятелства и при
съотнасянето им към приложимите правни норми правилно е приел, че то е издадено
от материално компетентен орган в резултат на проведено без допуснати
съществени процесуални нарушения административнонаказателно производство, в
което при точно издирване на относимите материално-правни разпоредби законосъобразно
е ангажирана отговорността на водача по чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП.
Още в хода на проверката е безспорно установено, че касаторът
е подписал заключението преди тестването с газоанализатор като същевременно пожарогасителят
е бил с изтекъл срок на годност, аптечка е липсвала и паркинг спирачката не е покривала
нормите. Касаторът потвърждава горните факти в даденото при проверката писмено
обяснение като в подкрепа на това признание е подписал и връчения му АУАН,
изрично посочвайки, че няма възражения. Тези
обстоятелства са
потвърдени и от извършилия фактическата проверка на автомобила технически специалист
Антон Антонов, който в
писмените си обяснения също потвърждава, че ръчната спирачка не е била в норма.
Несъмнено нарушението е резултат на пряк умисъл, доколкото
касаторът е знаел, че прегледът не е
приключил с извършването на необходимите проверки и въпреки това още в началото
му е отбелязал в протокола за извършен технически преглед заключение „Допуска
се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“, подписал е и е
подпечатал документа, за което в писмените си обяснения от 30.10.2018 г. е
заявил, че разбира вината си.
В този смисъл възражението на касатора, че въззивният
съд не е установил изцяло и по обективен начин фактическата обстановка относно
извършването на административното нарушение е неоснователно. Нарушението е установено
категорично, доколкото проверяващите инспектори са пристигнали в пункта при
вече приключил преглед на автомобила и издадено удостоверение за техническа
изправност към протокол № 17711854 в 15:15 часа, като по тяхно разпореждане са
извършени нови 5 проверки на спирачната ефективност на автомобила, 4 проверки
на количествата вредни емисии в отработените газове, както и е извършена
проверка на допълнителното оборудване на автомобила.
Не се споделя от касационната
инстанция и наведеният касационен довод относно съществено нарушение на
процесуалните правила, предвид наличието на няколко отделни нарушения, за които
касаторът следвало поотделно да понесе санкция за всяко. Посоченото нарушение се
изразява само във въвеждането на положително заключение, подписването и
подпечатването на протокола от периодичния преглед за техническа изправност на
ППС без да са налице предпоставките за това, а същевременно от представената по
делото справка от ОО „АА“ - Варна се установява, че е издадено още едно
наказателно постановление, но за друго нарушение – по чл. 43, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от Наредбата, следователно касаторът е санкциониран за две отделни
нарушения, съставът на които е осъществил в рамките на един периодичен
технически преглед. АНО не е допуснал и твърдяната колизия в изпълнителните
деяния, тъй като изобщо не е повдигано обвинение за допустителство, а за това,
че са извършени определени действия преди задължителните проверки за
установяване на техническата изправност на автомобила и на допълнителното му
оборудване. От
изложеното следва изводът, че АНО е посочил ясно и точно в какво се изразява
нарушението като е налице пълно съответствие между индивидуализацията му и
посочената правна квалификация. И в АУАН, и в НП се съдържа подробно изложение на обстоятелствата, при които нарушението е
извършено, с което правото на защита на наказаното лице е осигурено.
Във връзка
с гореизложеното настоящата инстанция намира, че въззивният съд е изложил всички обстоятелства,
относими към фактите и обосноваващи извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Възраженията на касатора са подробно
обсъдени от ВРС като изводите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящата
инстанция.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че
обжалваното въззивно решение е правилно и не страда от посочените в
касационната жалба пороци като е постановено при спазване на изискванията на
процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1769/04.10.2019
г. по н.а.х.д. № 3297/2019 г. на ВРС, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0001166/17.12.2018 г. на началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Варна, с което на П.Я.С., на основание чл. 178а,
ал. 10 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г.
на МТИТС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/