Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и осми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия
Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 903 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. От ГПК .
С
решение № 70 от 5.07.2019 г по описа на РС – Никопол по гр. дело № 675/2018 г състав на същия съд
е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ЗП
Л.Н.Д., ЕГН********** *** – кредитополучател и Л.Н.Д., ЕГН********** *** –
съдлъжник дължат
на „***” ООД с адрес гр.С. ***,
район „***”, ЕИК***, представляван от законният си представител И. Л. Й., чрез
пълномощниците адв.И.Ч. от ЯАК и адв.И.Т. от ЯАК със съдебен адрес ***, офис ***, офис сграда *** сумите 1000лв. – главница
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
18.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 479.16лв. – такса
ангажимент за ползване на кредита, начислена за периода от 29.08.2016г. до
15.12.2016г. и 358.32лв. – неустойка за период от 02.09.2016г. до 09.10.2016г.Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от Л.Н.Д. като се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че сумите
не се дължат в размера по решението на съда, половината от крадита е била
заплатена, което не е съобразено. Възразява се ,че страната не е знаела за
назначаването на служебен адвокат, никой не се е свързал с нея и делото трябва
да се разгледа отново при равно участие на страните. Възразява се, че въззивникът е земеделски производител, но не е
ЮЛ. Претендира се отмяна на постановеното решение
в атакуваната му част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Възразява се ,че при самото подписване на кредита е
направено разграничение между ЗП Л.Н.Д. , а съдът е взел предвид всички
доказателства по делото. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договор за кредит, между кои
страни и налице ли са валидни и
изискуеми задължения по процесния кредит
ЖАЛБАТА е
ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
Районен
съд - Никопол е приел в решението си , че първоначално между „***“АД,
ЕИК***, земеделски производител (ЗП) Л.Н.Д.
в качеството му на кредитополучател и физическото лице Л.Н.Д., като солидарен
длъжник бил сключен договор за *** №***. В последствие между „***“АД, ЕИК*** в
качеството му на цедент и „***” ООД, ЕИК*** в
качеството му на цесионер бил сключен договор за продажба на вземания (цесия)
на 01.11.2017г., към който договор неразделна част били Приложение №1 – списък
на договорите за потребителски кредити, вземанията по които се прехвърлят;
Приложение №2 – потвърждение за прехвърляне на вземания и Приложение №3 –
уведомление до длъжниците за прехвърлено вземане в случая до ЗП Л.Н.Д. в качеството му на кредитополучател и
физическото лице Л.Н.Д., като солидарен длъжник. С подписването на договор
страните се съгласили, че той представлява двустранна търговска сделка,
условията по който били съобразени с ТЗ, а не със закон за потребителския
кредит (ЗПК), като „***“ АД към този момент било вписано като небанкова
финансова институция в регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.2 от ЗКИ
и Наредба №26/23.04.2009г. за финансовите институции на БНБ с рег.№***.
От приложеното ч.гр.д.№466/‘18г.
по описа на НРС се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение с вх.№***/***.,
НРС е издал заповед за изпълнение №303/18.07.2018г., с която е разпоредил длъжникът Л.Н.Д., ЕГН********** ***
да заплати на кредитора „КОЛЕТИК” ООД с адрес
гр.София 1618, район „Овча купел”, с ЕИК203896875, представляван от законният
си представител И. Л. Й., чрез пълномощника си А. Г. - ЮК, сумата 1000.00лв,
ведно с договорна лихва в размер на 479.16лв. начислена за периода от
29.08.2016г. до 19.06.2017г., сумата 358.32лв. неустойка начислена за периода
от 02.09.2016г. до 09.10.2016г. както и законната лихва от подаване на
заявлението - 18.07.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
държавна такса в размер на 36.75лв. и юрисконсулско възнаграждение в
размер на 50.00лв. Посочено е, че вземането произтича от договор за ***“ №***
от ***.
В срок е било подадено възражение от
длъжника в качеството му на физическо лице само по чл.414 ГПК, което е довело
до предявяване на иска от ищеца на основание чл.422 от ГПК. За възражението „***”
ООД, ЕИК*** е било уведомено на 19.09.2018г., като с вх.№***/***. в срок е
подадена исковата молба пред НРС.
Между
страните, според РС, не е налице спор,
че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави
заемната сума. По делото не се е спорило, че ответниците, в качеството на ЗП
заемател и солидарен длъжник не са изпълнили изцяло задължението си по чл.3,
т.3 от договора в едногодишния срок от подписването му на 20.06.2016г., като
уговорената сума по договора е била предадена на ЗП заемател и солидарния
длъжник, а падежът е настъпил на 19.06.2017г. За предаването на сумата в размер
на 1000лв. от „***“АД, ЕИК*** е бил съставен РКО№***., който не е представен по делото от
ищеца, но е представен на ВЛ изготвило ССЕ по делото.
Установява се, според РС, от приложения препис на договор за цесия от 01.11.2017г. и заверено
копие от Приложение №1 към него от 01.11.2017г., че
заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията,
произтичащи от процесния договор. От
приложените по делото известия за доставяне се установява, че ЗП и физическото
лице Л.Н.Д. са уведомени за цесията от „***“АД, ЕИК***
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като дружеството е предало на новия кредитор „***” ООД, ЕИК***
намиращите се у него документи, които установяват вземането, като му е потвърди
писмено станалото прехвърляне. От страна на ЗП и физическото лице Л.Н.Д.
не са предприемани действия за защита срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице, нито са искани доказателства за представителната власт на новия кредитор.
В тази връзка съдът е приел, че ЗП
и физическото лице Л.Н.Д. са уведомени за цесията от 06.12.2017г.
От събраните по делото доказателства се установява, според
РС, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответниците ЗП
и физическото лице Л.Н.Д. от една страна и „***“АД, ЕИК*** в качеството на заемодател по сключен
между тях договор от 20.06.2016г.
За установяване размера на дължимите суми, съдът е
допуснал и е била извършена ССЕ. Видно от заключението на ВЛ е било , че
съгласно чл.3, т.1 от договора на всеки четиринадесети ден кредитополучателя е
следвало да заплаща възнаграждение за ползвания финансов ресурс под формата на
такса ангажимент(договорна лихва), като размера на дължимата и
договорена между страните такса ангажимент е била в размер на 6% от усвоената
главница за всеки четиринадесет дневен период от ползването на кредита но не
по-малко от 30лв. В случая за усвоените 1000лв., таксата ангажимент е била в
размер на 60лв. В заключението се сочи още, че за периода от сключването на
договора – 20.06.2016г. до неговия падеж на 19.06.2017г. ищеца по настоящото
дело е начислил и изискал от кредитополучателя 12бр. такси ангажимент на обща
стойност 720лв. След 05.12.2016г. кредитодателят е спрял да начислява такса
ангажимент. Вещото лице е установило, че кредитополучателя е погасил общо
240.84лв. или 4бр. такси ангажимент, като
размера на дължимата и непогасена такса ангажимент за перидоа 29.08.2016
до 05.12.2016г. от вещото лице е посочено че е в размер на 479.16лв.
Освен това, според РС, съгласно чл.7, ал.1 от договора сключен между
страните била уговорена неустойка за забава за плащане, а именно: на четвъртия,
осмия и дванадесетия ден забава се начислявала еднократна неустойка в размер на
0.6% от общото задължени на договора, което било равно на сбора от усвоената и
непогасена главница плюс дължимата и непогасена такса ангажимент. Освен това на
шестнадесетия, деветнадесетия, двадесет и втория и двадесет и петия ден забава
се начислявала еднократна неустойка в размер на 1% от общото задължени по
договора, което било равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължимата
и непогасена такса ангажимент.
На тридесетия ден забава се начислявала еднократна
неустойка в размер на 2% от общото задължение по договора, което било равно на
сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължимата и непогасена такса
ангажимент, а на четиридесет и първия ден се начислявала неустойка в размер на
20% върху всичко дължимо по настоящия договор, представляващиразходите за
прехвърляне на вземането на колекторска фирма.
Установено е било,според РС, че поради изпадане в забава при погасяване на
дължима такса ангажимент към дата 29.08.2016г. по договора били начислени
неустойки за забава съгласно чл.7, ал.1, т.1, 2, 3 и 4.
От заключението на вещото лице е видно, че към датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно – 18.07.2018г. дължимата и
непогасена главница била в размер на 1000лв., като задължението било с настъпил
падеж на 19.06.2017г., а дължимите суми освен главницата, били 479.16лв. –
такса ангажимент за ползване на кредита, начислена за периода от 29.08.2016г.
до 15.12.2016г. и 358.32лв. – неустойка за период от 02.09.2016г. до
09.10.2016г.
Предвид изложеното съдът
е приел, че предявеният иск за вземането е основателен и следва да се признае за установено по отношение на
ответниците ЗП Л.Н.Д., ЕГН********** *** и Л.Н.Д., ЕГН********** *** –
съдлъжник, че дължат на „***” ООД, ЕИК***, представлявано от управителя И. Л. Й.,
чрез пълномощниците адв.И.Ч. от ЯАК и адв.И.Т. от ЯАК със съдебен адрес ***, офис ***, офис сграда *** сумите 1000лв. - главница
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
18.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 479.16лв. – такса
ангажимент за ползване на кредита, начислена за периода от 29.08.2016г. до
15.12.2016г. и 358.32лв. – неустойка за период от 02.09.2016г. до 09.10.2016г.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78 ал.1 ГПК съдът се е произнесъл по направените
разноски в заповедното и исковото производство. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 36.75лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение са определени от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 86.75лв., която сума не
следва да се променя, тъй като иска се уважава изцяло.
Решението на РС е частично незаконосъобразно
РС е изложил мотиви за решението си, които не се споделят
изцяло от въззивната инстанция.
Видно е от представения по делото
договор за кредит, че страните по същия са съобразно приетото от РС и
въззивникът се е подписал на процесния договор в този му вид при наличието като страни по него както на ЗП Л.Н.Д., така
и на физическото лице Л.Н.Д..
По делото не са направени от особения
представител на ответника пред първата инстанция възражения относно наличието
на нищожни клаузи в процесния догово. Съдът не е проявил правомощията, които има и служебно не е
обсъдил и направил извод за наличието на такива
клаузи в процесния договор. Това обаче следва да бъде направено от
въззивния съд в рамките на неговите правомощия и при наличието на основания за
това.
Видно от процесния договор и
заключението на ВЛ по делото пред първата инстанция при предоставяне на процесния кредит е
уговорена една възнаградителна лихва във формата на такса ангажимент, както и
неустойка при неизпълнение. Таксата ангажимент предвижда начисляване на по 6%
на всеки 14 дни, а размерът на неустойката предвижда начисляване на същата при
забава на четвъртия, осмия и дванадесетия ден забава от 0,6% върху сбора от усвоена
и непогасена главница и дължимата, но непогасена такса ангажимент. При този
начин на определяне на таксата ангажимент и неустойката се стига до
липса на еквивалентност при престациите. Възнаградителната лихва има характер на цена на
предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря
връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Възнаградителна
лихва или / в случая/ такса ангажимент може да се определя без да се надхвърля
допустимия размер с оглед добрите нрави и съгласно чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Добрите нрави са правила за
справедливост и добросъвестност, на които следва да отговарят сключените договори
и сделки. Задължението за
добросъвестност при сключването им означава честно отношение при договарянето
на гражданско – правните сделки и съразмерност и еквивалентност в поемането на
задължения и за двете страни по сделката. Въззивният съд съобразява и
съществуващата необезпеченост на кредита
и наложителността от договарянето на по – висока лихва. В този смисъл съдебната
практика е възприела възможността за уговарянето на такава по - висока лихва,
но не и в размер, по голям от трикратния размер на законната лихва, а уговарянето на
такса ангажимент в този й вид води до надвишаване на този размер при този
размер и кратките периоди на начисляване. Нищожната клауза не може да се замести от и такава за
лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а и такова
правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а договорът за
кредит в конкретния случай по отношение на потребителя не е търговска сделка.
Следва да се отбележи, че по отношение на процесния кредит не е приложим Закона
за потребителския кредит с оглед разпоредбите на чл. 1, 3 и 4 от същия закон. Следва
да се отбележи, че по отношение на неустойката по договора следва да се приложи
и разпоредбата на т.3 от ТР 1/2009г на ОСТК на ВКС на РБ , съгласно която Нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.В конкретния случай при посочените начини
на формиране на неустойката и нейния размер, въззивният съд приема ,че се касае за постигането на друга цел, а именно получаването на възнаграждение
с цел печалба.
При тези изводи на въззивния съд следва
да се приеме, че заплатените суми в размер на 261 лв, видно от заключението на
ВЛ пред първата инстанция, са платени за главницата, от която остава дължима
сума в размер на 739 лв.
Предвид гореизложеното следва да се
отмени атакуваното решение в частта, в която е признато за установено, че Л.Н.Д.
дължи 479,16 лв такса ангажимент и 358,32 лв неустойка, както и в частта за
главницата за разликата над 739 лв. Разноски за въззивното производство не са
претендирани от въззивника. Претендирани са такива от въззиваемата страна в
размер на 360 лв при наличието на
възражение за прекомерност.Съгласно чл. 7 ал.2 т. 2 от наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от
1000 до 5000 лв, какъвто е процесния случай, адвокатското възнаграждение е в
размер на 300 лв плюс 7% за разликата над 1000 лв. Материалният интерес е в
размер на 1837,48 лв, а възнаграждението е в размер на 360 лв и не следва да се
редуцира, но следва да се присъди 40% от същото с оглед уважената част на
исковете. Следва да се отмени и
атакуваното решение в частта за
разноските в исковото производство за разликата над 158,14 лв и за разноските в
заповедното производство за разликата над 64,78 лв. Следва да се отбележи, че
пред първата инстанция с представен списък за разноските са претендирани и направени разноски от *** ООД за ВЛ и особен
представител, но съдът не се е произнесъл по тях, а е присъдил само разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Жалба от *** ООД обаче няма, а няма и постъпило искане до РС –
Никопол на осн. Чл. 248 от ГПК. В настоящето производство по жалба на другата
страна не може да бъде влошено нейното положение и въззивният съд да се
произнесе и по останалите разноски. Следва да се осъди въззивника само да
заплати на *** ООД разноски само за въззивната инстанция в размер на 40% от
адвокатското възнаграждение или в размер на 144 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 70 от 5.07.2019 г по описа на РС – Никопол по гр. дело № 675/2018 г В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – НИКОПОЛ Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ЗП
Л.Н.Д., ЕГН********** *** – кредитополучател и Л.Н.Д., ЕГН********** *** –
съдлъжник дължат
на „***” ООД с адрес гр.С. ***,
район „***”, ЕИК***, представляван от законният си представител И.Л. Й., чрез
пълномощниците адв.И.Ч. от ЯАК и адв.И.Т. от ЯАК със съдебен адрес ***, офис ***, офис сграда *** сумите 1000лв. – главница
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
18.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението ЗА РАЗЛИКАТА НАД 739
ЛВ, КАКТО И ЧЕ ИЗЦЯЛО ДЪЛЖАТ 479.16лв. –
такса ангажимент за ползване на кредита, начислена за периода от 29.08.2016г.
до 15.12.2016г и 358.32лв. – неустойка
за период от 02.09.2016г. до 09.10.2016г КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” ООД с адрес гр.С. ***, район „***”, ЕИК***, представляван от
законният си представител И. Л. Й., чрез пълномощниците адв.И.Ч. от ЯАК и адв.И.Т.
от ЯАК със съдебен адрес ***, офис ***,
офис сграда *** СРЕЩУ ЗП Л.Н.Д., ЕГН********** *** – кредитополучател и Л.Н.Д.,
ЕГН********** *** – съдлъжник за дължимост на главница по договор за бизнес
линия „***“ № *** от *** г за разликата от 739 лв до 1000 лв или в
размер на 261 лв, КАКТО И ЗА сумата от 479.16лв. – такса ангажимент за ползване на
кредита, начислена за периода от 29.08.2016г. до 15.12.2016г и сумата в размер на 358.32лв. – неустойка за
период от 02.09.2016г. до 09.10.2016г КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 70 от 5.07.2019 г по описа на РС – Никопол по гр. дело № 675/2018 г В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН
СЪД – НИКОПОЛ Е ОСЪДИЛ ЗП Л.Н.Д., ЕГН********** *** – кредитополучател и Л.Н.Д.,
ЕГН********** *** – съдлъжник ДА ЗАПЛАТЯТ на „***” ООД с адрес гр.С. ***, район „***”, ЕИК***,
представляван от законният си представител И. Л. Й., чрез пълномощниците адв.И.Ч.
от ЯАК и адв.И.Т. от ЯАК със съдебен
адрес ***, офис ***, офис сграда *** деловодни разноски за заповедното
производство в размер на 86,75 лв ЗА РАЗЛИКАТА НАД 64,78 лв и да исковото
производство в размер на 395,37 лв ЗА РАЗЛИКАТА НАД 158,14 лв
ОСЪЖДА ЗП Л.Н.Д., ЕГН********** *** – кредитополучател и Л.Н.Д., ЕГН**********
*** – съдлъжник ДА
ЗАПЛАТЯТ на „***” ООД с адрес гр.С. ***, район „***”, ЕИК***,
представляван от законният си представител И. Л. Й., чрез пълномощниците адв.И.Ч.
от ЯАК и адв.И.Т. от ЯАК със съдебен
адрес ***, офис ***, офис сграда *** деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 144 лв.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана
част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :