№ 981
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330202089 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. АТ. Ч. от гр.Пловдив, ЕГН ********** против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4696847 издаден от ОДМВР
Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
(сто) лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ. Представят се доводи
по същество на искането за допуснати нарушения при издаването на ЕФ,
довели до невъзможност да бъдат установени по безспорен начин
извършването на нарушението и виновността на санкционираното лице, както
и до правото за защита на лицето. Прави се искане за присъждане на
разноски.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв.А.А. който поддържа жалбата и искането за отмяна на
1
ЕФ. Не ангажира събирането на нови доказателства. Прави искане за
присъждане на разноски и представя доказателство за направени такива.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпраща представител. Преди
даване ход на делото представя писмено становище с което счита жалбата за
неоснователна. Представя доводи за правилно и законосъобразно издаден ЕФ.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Т. АТ. Ч. от гр.Пловдив,
ЕГН ********** за това, че на 31.03.2021г. в 20:33 часа, по път ІІ-64, в зоната
на км.49+800, в посока с.Труд при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч, като водач на МПС лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 180“, с
регистрационен номер ****, е извършил нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „CORDON-M“2 MD
1196 с установена скорост от 75 км/ч или превишаване на разрешената
скорост с 15 км/ч./. Като собственик, на когото е бил регистриран
автомобила, жалбоподателят е бил установен и на същия е била наложена
глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа
на събраните в хода на производството доказателства, писмените и
веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
Удостоверение за вписване одобрен тип техническо средство за измерване,
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г., Протокол за използване на
АТСС, снимков материал.
На основание така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА. Неправомерното управление на
МПС в нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП е констатирано от компе-
тентните органи на ОДМВР – Пловдив, в района на който попада град Плов-
2
див, където административното нарушение е довършено.Констатациите в ЕФ,
не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да
бъ-дат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е
спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, докол-
кото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както
и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, ви-
зиран в ЕФ е осъществен.
Преценена по същество, Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, за което Съдът излага
следващите правни съображения:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.182, ал.4, вр. чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, установено с мобилно „CORDON-M“2 MD 1196 на основание
издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съ-
държащо се в разпоредбата на § 6, т.63 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС
или системи. Минимално изискуемото съдържание и задължителните
реквизити на ЕФ са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението;
мястото; датата; точният час на извършване на нарушението;
регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано
ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на
„Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй
като разпоредбата е специална по отноше-ние на разпоредбите на общия
административнонаказателен процес – конк-ретно чл.57 от ЗАНН, при
преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка за
спазването на намиращата приложение специ-ална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт –
аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и
констативния такъв АУАН. Преценен съобразно изисква-нето на чл.189, ал. 4
от ЗДвП, обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички риквизити.
3
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189, ал. 4
от ЗДвП - Закон за движението по пътищата („При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение... „“) във връзка с чл.182, ал. 4
от ЗДвП („Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, нака-занието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“) за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП изразяващо се в това, че на
31.03.2021г. в 20:33 часа, по път ІІ-64, в зоната на км.49+800, в посока с.Труд
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26” и
отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, като
водач на МПС лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 180“, с регистрационен номер
****, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС „CORDON-M“2 MD 1196 с
установена скорост от 75 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 15
км/ч./.
Видно от изложеното, ЕФ не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4,
изречение второ от ЗДвП, според които той следва да съдържа данни за „...
описание на нарушението, нарушените разпоредби... “, като под „описание на
нарушението“ несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставо-
мерни факти, а под „нарушените разпоредби“ не само конкретната норма,
чието предписание е било нарушено, но и нормата, обуславяща наказуемост
на деянието и визиращо за него конкретно по вид и размер наказание, т. е.
санкционната разпоредба, в противен случай административно-
наказателното обвинение не би могло да изиграе вменената му от закона
функция, предопре-деляща предмета на доказване чрез лимитиране на
пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното под
отговорност лице да разбере в какво е обвинен и да се осъществи съдебният
контрол по ЗАНН.
4
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182,
ал.4 от ЗДвП, съставляваща квалифициран състав на визирани в пред-ходните
алинеи нарушения, както въвежда допълнителен съставомерен приз-нак за тях
- повторното им извършване, т. е. по отношение на останалите признаци от
състава на конкретното административно нарушение разпоред-бата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП е бланкетна, като препраща към изрично изброе-ните в нея
хипотези на предходните алинеи (ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 6). Тя е
такава и по отношение на предвидените в нея наказания - в двоен размер на
наказанието глоба, предвидено за съответното нарушение в ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2
и ал. 3, т. 1 - 6, за нарушенията по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, за да е налице пълнота във фактическото и юридическото
формулиране на разглежданото административнонаказателно обвинение,
позволяваща му да изиграе процесуалната си роля, в ЕФ с оглед на спомена-
тите по-горе изискуеми от закона реквизити е следвало да бъде посочено: от
една страна - конкретната разпоредба измежду изброените в чл.182, ал.4
предходни такива, изпълващия я с приложимото към случая съдържание -
както по отношение на състава на административното нарушение, така и по
отношение на наказанието глоба, което следва да бъде удвоено, а от друга
страна - за обстоятелството, обуславящо квалифициращия признак (повтор-
ност) не са представени каквито и да е било доказателства, че нарушението,
за което е санкциониран водачът на МПС с издадения електронен фиш, е из-
вършено при условията на „повторност“, като основание за налагане на адми-
нистративно наказание по квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП в 7-дневен срок от получа-
ване на жалбата срещу електронния фиш директорът на съответната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, или
оправомощено от него лице, я изпраща заедно с цялата преписка на
съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и
доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и
информация за участъка от пътя с опи-сание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство и др. В случая в съпроводителното писмо, с което жалбата на Т.Ч.
5
срещу електронен фиш, е изпратена в съда, не са посочени доказателства в
подкрепа на обжалвания електронен фиш и в частност не са посочени доказа-
телства за наличието на основание за налагане на административна санкция
по квалифицирания състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП, т.е за извършено
нарушение по чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП в условията на повторност.
Такива доказателства не са представени и във въззивното съдебно
производство от наказващия орган, в чиято тежест е да установи и докаже
при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В тази връзка в
електронния фиш е следвало да се впише наказателното постановление или
електронния фиш, с които вече е наложено административно наказание за
нарушение на някоя от хипотезите но чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП с
оглед възможността за проверка на законосъобразността на определеното по-
тежко наказание за деяние, в условията на повторност.
По смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно“ е нарушението, извър-
шено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е ли-
шаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва
да тече от неговото изтърпяване.
Безспорно е, че за да е налице посоченият състав на това нарушение, следва
да има влязло в сила наказателно постановление на съответния админист-
ративен орган и да не е изминал срок по дълъг от посочения в § 6, т.33 от ДР
на ЗДвП.
В административната преписка липсват такива данни и по делото не са
представени доказателства за предходно наказване на водача за същото по
вид нарушение.
Грубо е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере точно за
какво е наказано, за да организира правилно своята защита.
В предвид всичко гореизложено съдът счита, че обжалвания ЕФ К № 4696847
издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено администартивно
наказание глоба в размер на 100 лева следва да бъде отменен.
6
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на раз-
носки по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят. В настоящето производство е налично направено искане от
страна на жалбоподателят за присъждане на разноски, с представяне на
доказателства за размера на напра-вените разноски от 100 лева, поради което
и следва съдът да се произнася в тази насока с настоящето решение. С оглед
изхода на делото направеното ис-кане от страна на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4696847 на ОДМВР – Пловдив, с
който на Т. АТ. Ч. от гр.Пловдив, ЕГН ********** за извършено нарушение
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН .
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Т.А. Ч. от гр.Пловдив, ЕГН
********** сумата от 100 лева правени разноски по делото за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8