РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16501
по описа за 2011 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от А.Д.М. против „ДЗИ – О.З.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата твърди, че на 03.12.2006 г.
около 19.40 часа е настъпило ПТП в гр. София, на кръстовището между ул. „Ангел
Кънчев“ и бул. Патриарх Евтимий“, където при пресичане на зелен светофар била
ударена от лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ******, управляван от Т.К.Д..
Твърди, че в резултат на ПТП получила контузия, охлузване и оток в дясната челна
област на главата, контузия, кръвоизлив в мозъка, фрактура на дясната ключица,
като имало опасност за живота й и възстановяването продължило няколко месеца. Твърди, че отговорността на виновния водач
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на ПТП до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ АД оспорва иска
като поддържа, че ищцата не фигурира като пострадала в протокола за ПТП.
Поддържа, че застраховката не покрива отговорността на Т.К.Д.. Оспорва вината
на водача, а при условията на евентуалност оспорва размера на претендираното
обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда от
03.07.2017 г. по нохд № 20644/2011 г. по описа на СРС1 94 състав Т.К.Д. е
призната за виновна в това, че на 03.12.2006 г. около 19.40 часа в гр. София,
по бул. „Патриарх Евтимий“ с посока на движение ул. „Г.С. Раковски“ към бул. „Витоша“ в района на кръстовището на
бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Ангел Кънчев“ при управление на МПС Ситроен Ц3 с
рег. № ******, нарушила правилата за движение, като се движела с 57 км.ч. и по
непредпазливост причинила телесна повреда на повече от едно лице, а именно В.Г.П.и
на А.Д.М. – средна телесна повреда, изразяваща се в епидурален хематом в ляво
челно с компресия на мозъка, реализирал медико-биологичен признак „разстройство
на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на дясната ключица, което реализира медико-биологичния признак
трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на движенията на десния горен
крайник. Присъдата е влязла в сила на 12.02.2019 г.
От приетото по
делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че при
настъпване на ПТП пострадалата А.Д.М. *** в с намерение да пресече бул. Патриарх
Евтимий в посока към градинката на НДК. Предприела е пресичане на зелен сигнал
на светофарната уредба. Лекият автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ******, управляван
от Т.К.Д. е навлязъл в кръстовището на червен светофар като е ударил пострадалата
с предната дясна част. Двете пострадали са качени на предния капак, с главите
си са счупили предното стръкло и после са паднали на терена. Вещото лице
посочва, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на
лек автомобил Ситроен, който е навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал,
без да намали скоростта или да спре.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 13.12.2006
г. А.Д.М. е получила контузия на мозъка, кръвоизлив на меките мозъчни обвивки,
контузии и охлузвания и подкожен хематом на дясната челна и дясната теменна
обрасти на главата и фрактура на дясната ключица. Вещото лице установява, че по
своята медико-биологична характеристика получената черепно мозъчна травма
(контузия на мозъка и кръвоизлив на меките мозъчни обвивки) е довела на
пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота, полученото
счупване на дясната ключица е причинило на ищцата трайни затруднения на
движенията на горния крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 3 месеца), а
останалите мекотъканни увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установява се, че спешна медицинска помощ и
лечение пострадалата е получила в клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ
„Пирогов“, като е постъпила с данни за временна загуба на съзнание, главоболие,
с болки в дясното рамо. След извършени изследвания дясната ключица е била
наместена и обездвижена с мека превръзка осморка за срок от 21 дни, като
пострадалата е поставена на строг постелен режим с включена инфузионна,
невротропна, седативна и обезболяваща терапия. Била е изписана на 08.12.2006 г.
Вещото лице дава заключение, че получените мекотъканни увреждания в областта на
главата са преминали за срок от 2-3 седмици, считано от датата на злополуката,
постравматичните прояви на мозъчната контузия за срок от 2-3 месеца, а
счупената ключица е зараснала за срок от 25 дни, а след проведена рехабилитация
оздравителния период е приключил за срок от 3 месеца. Посочва, че през
посочения 3-месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, които са били
най-интензивни под формата на главоболие и световъртеж, както и болки в дясната
раменна става в първите два месеца несопсредствено след ПТП, като в продължение
на 30 дни ищцата не е можела да си служи пълноценно с дясната си ръка. Вещото
лице посочва, че към настоящия момент – 13 години по-късно, ищцата е напълно
възстановена, като липсват данни за претърпени остатъчни негативни последици.
Не е спорно между
страните, че между ЗК Л.И.АД и собственика лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
065060366311, по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие
в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата
на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти
и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения
иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на
непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което А.Д.М. е получила увреждания – контузия
на мозъка, кръвоизлив на меките мозъчни обвивки, контузии и охлузвания и
подкожен хематом на дясната челна и дясната теменна обрасти на главата и
фрактура на дясната ключица. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите
медицинска и автотехническа експертизи. Съдът намира, че Присъда от 03.07.2017
г. , с което подсъдимата Т.К.Д. е призната за виновна е задължителна за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината
на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413,
ал. 2 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на решението по чл.
78 а от НК относно това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно и
извършено виновно от Т.К.Д. при управление на застрахования при ответника лек
автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ******. Съдът е обвързан и от констатациите за
настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй
като те са елемент от състава на престъплението, за което е осъдено
застрахованото лице.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ****** е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 3 месеца, като първите два месеца ищцата е била
затруднена в ежедневното си обслужване. Едно от уврежданията е било свързано с
временна опасност за живота, като тя е преодоляна с проведеното лечение. Съдът
взема предвид и че към настоящия момент ищцата е възстановена напълно. Следва
да се вземе предвид и икономическите условия към момента на настъпване на ПТП –
2006 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените
вреди е в размер на 15 000 лева.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 лева, представляващи
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. К.С.Л.сумата от 980 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл.
226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на А.Д.М., ЕГН-**********,*** сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – контузия на мозъка,
кръвоизлив на меките мозъчни обвивки, контузии и охлузвания и подкожен хематом
на дясната челна и дясната теменна обрасти на главата и фрактура на дясната
ключица, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 03.12.2006 г. от Т.К.Д., водач на лек автомобил Ситроен Ц3 с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № 065060366311, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.12.2006 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата
от 15000 лева до предявения размер от 50000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Д.М., ЕГН-**********,*** сумата от
120 (сто и двадесет) лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК А.Д.М., ЕГН-**********,*** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 100 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща дължима
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. К.С.Л., със съдебен адрес *** сумата от 980
(деветстотин и осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: