Р Е Ш Е Н И Е
№ 261615 10.12.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3726 по описа на ПРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Г.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез адв. М.Г., съдебен адрес: ***, оф. 2 срещу
„ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 11.
Предявени са обективно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 460 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2017г.,
100.00 лева, представляваща лихва за забава от 01.01.2018г. до депозиране на
исковата молба, 621 лева, представляваща обезщетение за недопускане на работа
за периода 29.11.2017г. - 09.01.2018г.,
460 лева, представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие, 800 лв., представляваща дневни пари при командироване за месеците октомври и
ноември 2017г., 400 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2017г. Претендира законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че сключил трудов
договор с ответното дружество „Протектор БГ” ЕИК ********* на 09.05.2016г.,
като бил назначен на длъжност „***” с трудово възнаграждение в размер на 420 лв.
и място на работа гр. Д. С Допълнително споразумение от 03.01.2017г. било
увеличено трудовото му възнаграждение на 460 лв. и изменено мястото на работа
гр. П. За месеците октомври и ноември 2017г. не му е било изплатено трудово
възнаграждение. Впоследствие след сигнал до „Инспекция по труда” му е било
изплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2017г. За м. октомври 2017г. работодателят бил представил
разчетно-платежна ведомост, която обаче не била подписана от ищеца. При явяване
на работното му място на 29.11.2017г., ищецът не бил допуснат на работа. През
м. декември 2017 г. направил още два опита да се яви на работа, но отново не бил допуснат. На
09.01.2018г. уведомил работодателя, че поради неплащане на трудово
възнаграждение упражнява правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ да прекрати
договора. При оформяне на трудовата му книжка било записано, че времето от
29.11.2017г. до 10.01.2018г. не се зачита за трудов стаж. Ищецът не бил ползвал
платен годишен отпуск през 2017г. Сочи, че през 2017г. изпълнявал трудовите си
задължения в гр. Д., но не била издадена заповед за командироване от страна на
работодателя. Последният плащал квартирни разходи за него и останалите трима
работници, които работят заедно. На ищеца не били заплащани никакви
командировъчни средства. По отношение на трудовото възнаграждение за м.
октомври 2017г. работодателят бил забава, считано от 1-во число на втория
месец, следващ отработения, доколкото в договора било уговорен падеж за
заплащане на трудовото възнаграждение до 30-то число на месеца. Освен това
работодателят дължал обезщетение за неспазено предизвестие-при прекратяване на
трудовото отношение на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ в размер на брутно трудово
възнаграждение за срока на уговореното предизвестие, обезщетение за недопускане
на работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на
незаконното недопускане, Обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2017г., Обезщетение за дневни пари при
командироване. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответното
дружество, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Признават се обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор от 05.05.2016г., по силата
на който ищецът е бил назначен на длъжност „****“ при ответното дружество.
Твърди се, че мястото на работа на ищеца било в гр. Д. Ответникът бил работил
на обект в гр. Д. в периода от 05.05.2016г. до края на 2016г. В периода от м.
януари 2017г. до м. октомври 2017г. ищецът не бил работил. Ищецът имал
изработени 18 работни дни в периода от 03.11.2017г. до 28.11.2017г. при
ответното дружество. Съгласно договореностите между страните ответникът следвало
да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа. Твърди се, че Д. Х.
предал на А.Г. сумата от 5125 лева на 10.11.2017г. и сумата от 3000 лева на
19.11.2017г., която следвало да бъде за заплащане на извършената работа от лицата
И., Г., Т. и Щ. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства, че последният не бил
допускан на работа. На 29.11.2017г. ищецът, Т. и Щ. поискали от Д. Х. да им плати още пари за извършената
от тях строителна работа, след което последният заявил, че работата им е
некачествена, а работниците напуснали самоволно обекта. Ответникът изпратил
писмо до ищеца, с което го поканил да се яви в офиса на дружеството, да се
прекрати трудовия договор и да му се заплати дължимото възнаграждение, но
ищецът не се явил. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Страните не спорят относно обстоятелствата, че
между тях е съществувало ТПО, което е било прекратено от работника на осн. член
327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 10.01.2018г., за което по делото е
представена заповед от работодателя за прекратяване на ТПО на това основание,
както и е представена трудовата книжка на работника, в която също е вписано
това обстоятелство.
По предявения иск
за заплащане на уговореното трудово възнаграждение и законната лихва.
По делото е
представена ведомост за октомври 2017 година, от която е видно, че на ищеца е
била начислена заплата, като срещу името на ищеца е положен подпис, който е бил
оспорен надлежно и в предвидения от ГПК срок от ищеца. Налице е изрично
изявление на работодателя в първото по делото о.с.з., че няма да се ползва от
оспорения документ, с оглед на което съдът не е извършил проверка на
истинността му. Съгласно член 270, ал. 3 КТ ТВ се изплаща лично на работника по
ведомост, и след като работодателят е волеизявил, че няма да се ползва от
ведомостта, с който писмен акт се доказва плащането на ТВ, следва да счете, че искът
за заплащане на ТВ се явява основателен и доказан. Изслушано е заключение на
вещото лице В., от което се установява, че размера на БТВ е 460 лева, а лихвата
за забава за процесния период 01.12.2017г. – 05.03.2020г. е в размер на 195,54
лева. От съда е било допуснато изменение на исковете в посочените от вещото
лице размери, с оглед на което исковете ще се уважат в изменните им размери
като основателни и доказани.
По предявения иск за заплащане на обезщетение
за командировка.
Съгласно подписания между страните трудов
договор е било уговорено място на работа – град Д. От ищеца е било представено
ДС към трудов договор от 03.01.2017г., с което е изменено мястото на работа в
гр. П. Това ДС не е било подписано от
работника, а само от работодателя, като освен това за ДС не е било подадено
съгласно член 62, ал. 3 от КТ уведомление до ТД на НАП Пловдив. От ответника е
представено писмо от ТД на НАП Пловдив, от съдържанието на което, е видно, че
за периода 01.01.2017г. – 30.11.2017г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5
от КТ за сключено ДС между ищеца и ответника с деклариран код по ЕКАТТЕ 20465 –
населено място на работно място на лицето – гр. Д.
След като
представеното от работника ДС за изменение на мястото на работа не е било
подписано от работника, следва да се приеме, че няма ДС за изменение на мястото
на работа от Д. в П., тъй като не е постигнато взаимно съгласие за промяна в
мястото на работа. Командировката представлява временно изпълнение на трудовите
функции на друго място на работа. Съгласно член 121 от КТ „когато нуждите на
предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за
изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но
не за повече от 30 календарни дни без прекъсване.“ С оглед на това, че мястото
на постоянната работа на ищеца е уговорено да е в гр. Д., а не в град П.,
следва да се приеме, че ищецът не е бил
командирован извън мястото на постоянната му работа с оглед на искът му за
заплащане на командировъчни пари се явява неоснователен.
По
предявения иск за заплащане на обезщетение при прекратяване на ТПО без
предизвестие.
Безспорно е, че ТПО между страните е
прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ, което поражда задължение за
работодателя да заплати обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието-
при безсрочно ТПО. Уговореното в ТД срок на предизвестие е 30 дни. Изслушано е
заключение на вещото лице В., от което се установява, че размерът на БТВ е 460
лева, с оглед на което работодателят дължи на работника обезщетение в размер на
460 лева.
По предявения иск за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Съгласно член 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на ТПО работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, се установява,
че размерът му за 2017 година за 20 работни дни е 418,18 лева брутна сума. В
доказ. тежест на работодателя е да докаже плащането на това обезщетение, което
не е установено, с оглед на което искът като основателен и доказан следва да се
уважи.
По предявения иск за заплащане на
обезщетение за недопускане до работа /член 213 от КТ/.
По делото са изслушани две групи
свидетели – на ищеца – А. Г. и Г.Т. и на ответника в лицето на Д. Х. и С.Т.
Според показанията на Г. и Т. ищецът не
е бил допускан до работа за процесния период, тъй като вече не го водили на
работа. Според показанията на Т. работодателят им предложил прекратяване на ТПО
по взаимно съгласие, което обаче не било прието от тях, освен това и двамата
свидетели споменават, че от тях е имало подадена жалба до ИТ за неплатени
заплати за м. октомври и ноември 2017г.
Според показанията на св. Х. ищецът сам
напуснал работа след пререкания за некачествено извършена работа по козирката
на сграда, вследствие на което били наводнени апартаментите на последния етаж,
като свидетелят, който е технически ръководител на обекта, му обяснил, че темпът
на работа следва да бъде увеличен. Свидетелят отбелязва, че ищецът е идвал на
обекта, не за да работи, а за да си търси парите.
Представено е писмо с изх. № ****.,
адресирано до ищеца, изпратено по пощата и връчено му на 02.01.2018 г. от което
е видно, че на 29.11.2017г. ищецът е получил от техническия ръководител на
дружеството документи за прекратяване на ТПО, считано от същата дата, като
ищецът е бил поканен да върне подписания екзмпляр. Видно от писмено
доказателство /л. 21/, озаглавено искане от 05.01.2018г. от ищеца са поискани
писмени обяснения за безпричинното му неявяване на работа за периода
29.11.2018г. – 04.01.2020г., с оглед налагането на дисц. наказание. Представено
е заявление с дата от 09.01.2018г. от ищеца до управителя на „Протектор БГ“
ЕООД /л. 7/, от което е видно, че
предвид обстоятелството, че от страна на строителния техник не е бил допускан
до строителния обект ищецът не може да изпълнява възложената му задача, като
със заявлението е поискано прекратяване на ТПО поради неплащане на трудови
възнаграждения.
Със заповед
№ ****. на **** трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. член 327,
ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед на така разменената писмена
кореспонденция между страните, съпоставена с дадените по делото свидетелски
показания, съдът намира за доказани твърденията на ищеца за недопускането му до
работа за процесния период. Размерът на обезщетението е установен от
заключението на вещото лице, според което същото възлиза на 606,37 лева. Ето
защо искът като основателен и доказан следва да се уважи за сумата от 606,37
лева.
На осн. член 78, ал. 1 от ГПК на ищеца ще се
присъдят разноските по съразмерност съобразно уважената част от исковете в
размер 396 лева, а на ответника съразмерно отхвърлената част от исковете
разноски за адв. възнаграждение в размер на 272 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 300 лева.
В негова тежест следва да се
възложат и разноските за съдебно-счетоводни експертизи, направени от бюджета на
съда, които са в размер на 100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПРОТЕКТОР
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Хан Аспарух“ № 11 да заплати на Н.Г.И.,
ЕГН ********** ***, следните суми: сумата от 460 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец
октомври 2017г.; сумата от 105,54 лева, представляваща лихва за забава изплащането
на трудовото възнаграждение за м. октомври 2017 г. за периода 01.12.2017г. –
05.03.2020г.; сумата от 606,37 лева, представляваща обезщетение за недопускане до
работа за периода 29.11.2017г. - 09.01.2018г.; сумата от 460 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотншение; сумата от 418,18 лева брутна сума, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2017г., ведно със законната
лихва върху сумата от 1526,37 лева, считано от подаване на исковата молба –
05.03.2020г. до окончателното й плащане,
както и да му заплати сумата от 396 лева разноски съразмерно с уважената част
от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 215 от КТ за заплащане на сумата от 1220
лева, представляваща обезщетение за командировъчни за 61 календарни дни за
периода октомври и ноември 2017 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.И.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 11 разноски по
съразмерност от 272 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА
„ПРОТЕКТОР БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 11 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 300 лева държавна такса върху уважените искове и сумата от 100 лева
разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А. ТРАЙКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.