Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Балджиев | |
Производството е по реда на чл. 313 - 340 от НПК. Образувано е след решение №328 от 30.09.2009г. по наказателно дело №353/2009г., с което Върховният касационен съд е отменил присъда №92 от 30.04.2009г. по въззивно наказателно общ характер дело №164/2009г., по описа на Великотърновския окръжен съд поради съществено нарушение на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Защитникът на подсъдимия М. А. Д. от гр. Г. О. обжалва присъда №63 от 06.02.2009г. по НОХД №490/2008г., в частта с която Горнооряховският районен съд го е признал за виновен за това, че на 19.01.2008г. в местността „К.”, в землището на с. П., от сграда собственост на Г. С. Г. и Д. Г. К., чрез използване на техническо средство – ръчна количка, кози крак, кирка и брадва е направил опит да отнеме от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи – 0,5 куб. метра дървен материал – греди, с дължина около 2 метра, на обща стойност 70 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца при първоначален строг режим и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го е осъдил да заплати направените по делото разноски. Излага се становище за неправилност на присъдата, поради несъответствие със събраните по делото доказателства. Изтъкват се доводи, че обвинението не е доказано по безспорен начин, поради което обжалваната присъда следва да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде признат за невинен поради наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 2 от НК. Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Излага становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Заема становище, че в хода на наказателното производство не е изяснен предметът на престъплението поради наличието на противоречия в показанията на свидетелите очевидци и липсата на извършен оглед от страна на полицейските служители. Алтернативно счита, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 194, ал. 3 от НК и обжалваната присъда да бъде изменена, като на подсъдимия бъде определено по-леко наказание. Подсъдимият М. Д. в съдебно заседание прави изявление, че е невинен и следва да бъде оправдан. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените твърдения в жалбата‚ становищата на страните‚ и провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима. При извършената проверка се установи, че на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на постановената присъда на това основание. Това налага обсъждане на събраните доказателства с оглед проверка обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи както от фактическа, така и от правна страна, които не се променят от събраните доказателства при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция. На 19.01.2008г. около 22:00 часа свидетелите Т. Т. и А. К. били уведомени от свой роднина от с. П., че двама мъже с колички вероятно се насочват към намиращият се извън селото пилешарник. Последният бил собственост на бабата и майката на свидетеля Т. и към момента не се ползвал. След като изчакали известно време Т. и К. отишли на място като пред стопанската постройка намерили две ръчни колички, които били натоварени с 0,5 куб. м. дървени греди – каприори, с дължина от около два метра, талашити и ламарина. При влизането си в сградата свидетелите заварили вътре подсъдимия М. Д. и лицето П. Н., които разполагали с кирка, брадва, кози крак и гребло. По нареждане на свидетелите ръчните колички били разтоварени на място. К. веднага уведомил по телефона полицейския инспектор Н. Х. за случая и двамата се уговорили да се срещнат в селото. След това свидетелите и заварените в пилешарника лица се отправили към мястото на срещата, където ги чакали полицейските служители Х. и Т., които предприели действия по изясняването на случая. От заключението на съдебната оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на гредите предмет на престъплението е 70 лв. Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. Т., А. К., В. Т. и Н. Х., и от заключението на съдебната оценъчна експертиза. При извършения повторен разпит на свидетелите от настоящата инстанция не са констатирани обстоятелства, които да доведат до нейното изменение. Свидетелите Т. и Х. потвърждават дадените до момента показания, а свидетелят Т. допълва, че поради късния час на инцидента е посетил пилешарника на следващия ден и е констатирал на мястото разтоварените парчета дървени греди с дължина около два метра, представляващи част от покривна конструкция. Установено е противоречие в показанията на свидетеля К., дадени при повторните му разпити пред въззивната инстанция и при първоинстанционното разглеждане на делото, относно вида на дървения материал, който е бил натоварен на ръчните колички. Същото е наложило тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. При съвкупния анализ на показанията на свидетеля се установява пълно припокриване в съдържанието на тези дадени пред районния съд и показанията събрани при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, което потвърждава извода, че К. е възприел натоварените в ръчните колички парчета от дървени греди – каприори с дължина около два метра. Съпоставката на показанията му показва, че той е изложил твърдения относно невъзможността да бъдат натоварени каприорите като цели греди на ръчните колички с оглед тяхната дължина, но изрично е посочил, че в същите колички е имало поставени пречупени каприори. Обясненията на подсъдимия, че е ходил да събира дърва за огрев от сечище в близост до селото и че няма нищо общо със случая се явяват недостоверни. Същите противоречат на останалите гласни доказателства, които са логични, житейски правдоподобни и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност сочат на гореописаната фактическа обстановка и обосновават единствения извод за действията на подсъдимия. Районният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. От обективна страна на 19.01.2008г. в местността „К.”, в землището на с. П., от сграда собственост на Г. С. Г. и Д. Г. К., чрез използване на техническо средство – ръчна количка, кози крак, кирка и брадва, подсъдимият е направил опит да отнеме от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи – 0,5 куб. метра дървен материал – греди, с дължина около 2 метра, на обща стойност 70 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини, а именно намесата на свидетелите Т. и К.. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, тъй като имаме опит за прекъсване на фактическата власт върху вещи на собственика и установяване на такава от подсъдимия, което от своя страна би създало възможност за безпрепятствено извършване на последващи разпоредителни действия. От субективна страна се установява, че подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл и с користна цел, като е предвиждал, че отнема чужди движими вещи от владението на другиго, действал е с намерение противозаконно да ги присвои, съзнавал е, че в резултат от действията си, ще се прекъсне фактическата власт на собственика и е искал това. Обстоятелството, че сграда, от която е извършен опитът за кражба на дървените греди е била неохраняема и нестопанисвана не води до несъставомерност на деянието, тъй като същата има собственици. Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен тъй като осъществява признаците на опит за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и попада извън приложното поле на чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4 от НК. За възстановяване на причинени вреди в случая не може да се говори тъй като деянието е преустановено на фазата на опита и същото само е застрашило обществените отношения, които са непосредствен обект на престъпното посегателство, но не е довело до тяхното окончателно увреждане. Неоснователни се явяват и твърденията свързани с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. При съвкупното обсъждане на всички елементи от състава на престъплението се установява, че същото е общественоопасно тъй като е създало опасност от увреждане на обществените отношения, поради факта че е било преустановено към крайната фаза от своето развитие, когато гредите са били натоварени на количките извън стопанската постройка. Оценката на обстоятелствата свързани с използваните средства за осъществяване на престъпния замисъл, етапът до който е достигнало неговото развитие и причините, поради които то е преустановено, както и на предходните осъждания за кражби на подсъдимия са показателни, че обществената опасност на деянието не е незначителна, въпреки относително ниската стойност на предмета на престъплението. За престъплението извършено от подсъдимия Д. по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до една до десет години. При индивидуализацията на наказанието следва да се вземе предвид ниската стойност на предмета на престъплението, независимо от степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, тъй като същата има определящо значение за степента на обществена опасност на деянието при престъпленията против собствеността. Тъй като конкретната обществена опасност на опита е малка, в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 58, б. „а” от НК, защото и най-лекото предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко. На подсъдимия следва да бъде определено наказание към минимума под най-ниския предел за престъплението, което ще окаже необходимото превантивно и превъзпитаващо въздействие върху него. Срокът в размер на три месеца „лишаване от свобода” би изпълнил напълно целите на специалната и генерална превенция, предвидени в чл. 36 от НК, поради което определеното от районния съд наказание се явява законосъобразно и справедливо, и няма основание да бъде намалявано. С оглед предходните осъждания на подсъдимия не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК и същият следва да изтърпи ефективно наложеното наказание при първоначален „строг” режим. При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските по делото. Водим от горното, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: Потвърждава присъда №63 от 06.02.2009г. по НОХД №490/2008г., на Горнооряховския районен съд. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |