Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../10.12.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Павлинка Славова, разгледа т. д.
№ 1324 по описа за 2018г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове на „Б.Б.“ ЕООД, срещу „Б.“ АД /в несъстоятелност/ и Я.Д.А.,
както следва:
-
да се обяви за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ сключената между ответниците сделка
обективирана в нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот
в изпълнение на насрещно задължение – даване вместо изпълнение № 194, том I, рег. № 1443,
нот.дело №171/2017г, по описа на нотариус С.К., с който „Б.“ АД /в
несъстоятелност/ прехвърля в изпълнение
на насрещното си задължение на Я.Д.А. собствеността върху, следния недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № В6, на
ет.1, секция „В“, на кота +2,80м, със застроена площ от 53,86 кв.м., състоящ се
от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер, тераса, при съседи описани
в исковата молба, заедно с 0,539% ид.части от общите части на сградата,
равняващи се на 8,47 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж,
подробно описани в нот.акт №16, дело 976/07г на нотариус С.В., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.15.32.1.16, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Банско, тъй като даденото значително
надхвърля по стойност полученото.
-
при условията на евентуалност да се обяви за относително недействителна по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 135 ЗЗД вр. 649, ал.1 ТЗ
сключената между ответниците сделка обективирана в нотариален акт за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот в изпълнение на насрещно
задължение – даване вместо изпълнение № 194, том I, рег. № 1443, нот.дело
№171/2017г, по описа на нотариус С.К., с който „Б.“ АД /в несъстоятелност/ прехвърля
в изпълнение на насрещното си задължение на Я.Д.А. собствеността върху, следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № В6,
на ет.1, секция „В“, на кота +2,80м, със застроена площ от 53,86 кв.м., състоящ
се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер, тераса, при
съседи описани в исковата молба, заедно с 0,539% ид.части от общите части на
сградата, равняващи се на 8,47 кв.м. и съответните идеални части от правото на
строеж, подробно описани в нот.акт №16, дело 976/07г на нотариус С.В.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.15.32.1.16, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Банско.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е кредитор на ответника „Б.“ АД
/в несъстоятелност/ с прието вземане в производството по несъстоятелност.
Извършената на 14.07.2017г. сделка обективирана в посочения по-горе нотариален
акт, има възмезден, транслативен характер, извършена е в подозрителния период,
предвиден в чл. 647, ал. 2 ТЗ и даденото значително надхвърля получено, тъй като
пазарната оценка на имота към сключване на сделката е по-висока от тази по
оспорената сделка. При условията на евентуалност се твърди, че сделката е
относително недействителна, тъй като: 1/уврежда кредиторите на несъстоятелност,
защото намалява/затруднява удовлетворяването на кредиторите; 2/ налице е знание
у длъжника, че с извършената сделка уврежда кредиторите, тъй като към този
момент той вече е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, отделно от това
са образувани и висящи редица изпълнителни производства, по които не е имало
изпълнение; 3/третото лице е знаело, че със сключения договор се увреждат
останалите кредитори на длъжника, тъй като: Я.А. е съпруга на С.А., който е
действал като пълномощник на „Б.“ АД /в несъстоятелност/, при извършване на
процесната сделка, отделно от това той е в трайни търговски отношения с
ответното дружество и е участвал в няколко прехвърлителни сделки в рамките на
подозрителния период, налице са също така и наложени запори върху дружествените
дялове на „Б.“ АД /в несъстоятелност/ в търговския регистър, които вписвания се
смятат за известни на всички трети добросъвестни лица от момента на вписването.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
Я.А. оспорва исковете. Не оспорва сключването на процесния договор. Твърди, че
с втория ответник има сключен предварителен договор за строеж от 08.06.2006г,
по който е заплатила сумата от 40 000,00 лева. Срещу това задължение
втория ответник й е прехвърли имота с договора от 14.07.2017г. Към сключване на
сделката даденото е с пазарна стойност, която не надхвърля 25 000.00 лева,
с оглед на което платената от нея цена е над пазарната. Искът по чл. 135 ЗЗД
оспорва при твърдения, че към тя също е кредитор на ответното дружество и то
преди такъв да стане ищецът. Твърди, че не е знаела, че със сделката уврежда
интересите на другите кредитори. Евентуално не е налице увреждане на
кредиторите, тъй като такъв кредитор е и тя. В последствие в откритото съдебно
заседание поддържа, че е кредитор на „Б.“АД /в несъстоятелност/ по силата на
договор за замяна, сключен с нот.акт № 97, том 2, рег.№ 5513, дело
№255/23.11.2012г, с който В.М.Я. й е прехвърлил правото на собственост върху
ап. 6, находящ се в град София, ул. „*******, заедно с всичките си права спрямо
ответника „Б.“АД /в несъстоятелност/, произтичащи от нот.акт за учредяване на
право на строеж № 127, том I, рег. № 2506,
дело №123/2009г и предварителен договор за отстъпване право на строеж от
08.06.2006г. С предварителния договор от 08.06.2006г „Б.“АД /в несъстоятелност/
поема задължение към В..Я.срещу отстъпеното право на строеж да изгради обектите
за своя сметка, в уговорената в предварителния договор степен на завършеност.
Това задължение не е изпълнено от „Б.“АД /в несъстоятелност/. А със
споразумението от 01.03.2015г, „Б.“АД /в несъстоятелност/ се съгласява вместо
изпълнение на довършителните работи по предварителния договор от 08.06.2006г,
да заплати на ответницата Я.А. сумата от 53 000,00 лева. В изпълнение на
това задължени ответниците сключват договора от 14.07.2017г.
Ответникът
„Б.“ АД /в несъстоятелност/ не депозира отговор и не взема отношение по
предявените искове.
Конституирания съищец П.К. - синдик на „Б.“ АД /в
несъстоятелност/, не взема отношение по
предявените искове.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По исковете по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ
В
тежест на ищеца е да докаже, че: спрямо ответното дружеството е открито
производство по несъстоятелност, че вземането му е включено в списъка с
приетите вземания, че е сключена възмездната сделка между ответниците; че
сделката в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност; че пазарната
оценка на имота към сключване на сделката е по-висока от тази по оспорената
сделка.
По
делото не е спорно, че с решение № 1948/11.08.2017г постановено по т.д. №
5837/16г на АС – град София е открито производство по несъстоятелност спрямо „Б.“
АД /в несъстоятелност/.
С
Определение №2179/23.04.2018г постановено по т.д. № 4509/13г по описа на СГС,
ТО, VI-2 състав
вземането на „Б.Б.“ ЕООД по двата предварителни договора от 09.10.2007г и
21.11.2007г е включено в одобрения списък на предявените приети вземания на
кредиторите на „Б.“ АД /в несъстоятелност/.
Следователно
исковете са предявения от кредитор с прието в производството по несъстоятелност
вземане, в преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ТЗ.
С
предварителен договор от 08.06.2006г. „Б.“АД /в несъстоятелност/ поема
задължение към В..Я.срещу отстъпеното право на строеж да изгради обектите
описани в договора, сред които и ап. 6, находящ се в град София, ул. ********,
в уговорената в предварителния договор степен на завършеност.
Със
споразумение от 01.03.2015г. сключено между ответниците Я.А., като цесионер на
вземането на В..Я.съгласно нот.акт за замяна № 97, том II, рег.№ 5513, дело № 255/2012г. на
нотариус З.Т.с рег.№438 (описан в споразумението) и „Б.“ АД /в несъстоятелност/,
последният се задължава да прехвърли собствеността върху процесния апартамент
вместо да заплати обезщетение за неизпълненото си задължение по предварителния
договор от 08.06.2006г да построи и предаде ап.6, находящ се в град София, ул.„*******,
в уговорената степен на завършеност.
Със
спорното разпореждане обективирано в нотариален акт за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот в изпълнение на насрещно задължение – даване
вместо изпълнение № 194, том I, рег. № 1443,
нот.дело №171/2017г, по описа на нотариус С.К., „Б.“ АД /в несъстоятелност/ прехвърля
в изпълнение на насрещното си задължение с източник предварителния договор от
08.06.2006г., споразумението от 01.03.2015г.
и нот.акт за замяна № 97, том II, рег.№ 5513, дело № 255/2012г. на нотариус З.Т.с
рег.№438, на Я.Д.А. собствеността върху, следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № В6, на ет.1, секция „В“,
на кота +2,80м, със застроена площ от 53,86 кв.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер, тераса, при съседи описани в
исковата молба, заедно с 0,539% ид.части от общите части на сградата, равняващи
се на 8,47 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж.
Следователно
въз основа на представените доказателства безспорно се установява, сключването
и изпълнението на процесната сделка, при която чрез даване вместо изпълнение е
прехвърлена собствеността върху процесния имот, с което е погасено насрещното
задължение на „Б.“ АД /в несъстоятелност/ към Я.А., която е кредитор по него по
силата на договор за цесия съгласно нот.акт за замяна № 97, том II, рег.№ 5513,
дело № 255/2012г. на нотариус З.Т.с рег.№438 (описан в споразумението от
01.03.2015г). Даването вместо изпълнение е способ за погасяване на задължения,
като вместо първоначално дължимото кредиторът се съгласява да получи нещо
различно. В случая вместо плащане на сумата от 40 000,00 лева, кредиторът се
съгласява да получи собствеността върху процесния апартамент. С постигането на
съгласието по реда на чл. 65, ал.2 ЗЗД кредиторът приема вместо първоначално
уговорената престация да получи нещо различно, като с преминаване на правото на
собственост, вземането на кредитора по предходното задължение е погасено. Предвид
обстоятелството, че договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт (така чл.18 ЗЗД), в каквато
форма споразумението от 01.03.2015г не е сключено, последното има характер на
предварителен договор. Собствеността върху процесния недвижим имот се транслира
към ответника Я.А. със сключването на оспорената с исковете сделка,
обективирана в нотариалния акт за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот в изпълнение на насрещно задължение – даване вместо изпълнение № 194, том I, рег. № 1443,
нот.дело №171/2017г, по описа на нотариус С.К.. Договорът има характера на
окончателен договор.
Възражението
на ищцовото дружество, че към сключване на сделката от 14.07.2017г, ответницата
Я.А. не е кредитор на „Б.“АД /в несъстоятелност/ за сумата от 40 000,00
лева, тъй като споразумението от 01.03.2015г. е с недостоверна дата, е неоснователно.
Споразумението от 01.03.2015г. е посочено в нотариалния акт от 14.07.2017г. и
от този момент има достоверна дата съгласно чл. 181 ГПК спрямо всички. Следва
да се посочи и че сам ищецът с исковата молба твърди, че между ответниците има
сключена възмездната сделка, чиято относителна недействителност иска да бъде
обявена. Да се твърди обратното би означавало да се твърди фактическия състав
на друг иск, какъвто не е предявен.
Възражението на ответницата А., че договорът, сключен с нотариалния акт № 194, том I, рег. № 1443,
нот.дело №171/2017г, по описа на нотариус С.К. в частта относно стойността
на неизпълнените СМР по предварителния договор от 08.06.2006г. е симулативен,
също е неоснователно. За разкриване на симулацията следва да бъдат представени
или преки доказателства (напр. обратно писмо) или верига от косвени такива,
които по несъмнен начин водят до извод, че страните не са целели правните
последици на сключената сделка, а настъпването на други. Вярно е, че в споразумението
от 01.03.2015г. стойността на неизпълнените довършителни работи е посочена в
размер на сумата от 53 000,00 лева, а в нотариалния акт тя е
40 000,00 лева. Споразумението, както се посочи, има характеристиките на
предварителен договор, по отношение на сделката обективирана в оспорения
нотариален акт, имаща характера на окончателен договор. С окончателния договор
страните могат да изменят всяка уговорка на предварителния договор включително
цената, без това да доказва пряко симулация в отношенията. Следователно
разликата в стойността на неизпълнените довършителни работи посочена в споразумението
от 01.03.2015г. и окончателния договор от 14.07.2017г е само едно косвено
доказателство, което не може да обоснове един единствен възможен извод за
симулиране на стойността, още повече, че с оглед дистанцията на времето между
сключването на споразумението и нотариалния акт, разликата в цената между двете
сделки може да се дължи и на преоценката му от страните.
Както
се посочи оспорената сделка от 14.07.2017 е възмездна. Сключена е на 14.07.2017г,
и попада в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (15.07.2013г) и
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
(11.08.17г), както и преди изтичане на двугодишния срок по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ, което налага да се изследва дали даденото значително надхвърля по стойност
полученото.
Равностойността на
престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият
„равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет
между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са
съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през
релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на
платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените
на разменените престации не съставлява самостоятелно основание за прогласяване
на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва
да бъде значително.
Практиката приема, че не
може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е „значително” – нито като абсолютна стойност (напр.: разлика в
определен размер), нито като процент или обикновена дроб. Дали
неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя
недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като
съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен
контрол./ Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ТК, I т. о.
на ВКС; Решение № 106 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 388/2012 г., II т. о.,
ТК и др./.
При разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите
се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента
на сключване на договора със стойността на насрещната престация на
приобретателя, уговорена при сключване на сделката /решение № 1/22.04.2016 г.
по т. д. № 2750/2014 г., ІІ т. о. и др./. Данъчната оценка на имота е
ирелевантна.
Съгласно заключението на съдебно оценителната експертиза средната пазарна
стойност за квадратен метър към 14.07.2017г, за имот с характеристиките на
процесния възлиза на 660 лева или за 53,86 кв.м. – 41120,00 лева. Видно от нотариален акт
за прехвърляне на собственост върху недвижим имот в изпълнение на насрещно
задължение – даване вместо изпълнение № 194, том I, рег. № 1443, нот.дело
№171/2017г, по описа на нотариус С.К., уговорената между ответниците стойност на
насрещната престация е в размер на 40 000,00 лева. При съпоставяне на стойността
на насрещната престация на приобретателя и пазарната оценка се получава разлика
от приблизително 3% или сумата от 1 120,00 лева. Тази разлика според
настоящия състав не може да бъде възприета като значителна по смисъла на чл.
647, ал.1, т. 3 ТЗ. Дори да
се сподели изцяло и без резерви изложеното от ищцовото дружество в писмените
бележки, че следва да се кредитират единствено пазарните цени на имотите в
Комплекс „Перун Лодж“ и „Аспен хаус“, град Банско, то средната пазарна цена за
квадратен метър би била 861 лева ((1003+719)/2=861) или за целия имот 46373,46
лева, т.е. около 14% разлика, което също не може да се приеме като значително. Това
е така, защото видно от заключението на оценителната експертиза по същото
време, в същия район, в който се намира процесния имот има сключени сделки и на
значително по-ниска от възприетата от вещото лице средна пазарна стойност. При
това положение съдът отдава разликата в цената на спецификите на пазара и
особеностите на конкретното жилище.
С оглед изложеното
исковете по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете по чл. 135 ЗЗД.
С
отхвърляне на исковете по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, се сбъдва процесуалното
условие, под което са предявени за разглеждане исковете по чл. 135 ЗЗД. По тези
искове в тежест на ищеца е да докаже, че е кредитор на ответното дружество,
което е обявено в несъстоятелност, че е сключена оспорената сделка между
ответниците, че е налице знание у длъжника „Б.“ АД /в несъстоятелност/, че
сделката уврежда кредиторите му, че е налице знание у ответника Я.А., че
сделката уврежда кредитора.
Кредиторовото
качество на ищцовото дружество не е спорно обстоятелство и е установено с
приемане на вземанията му в производството по несъстоятелност.
Не
е спорно и че към сключване на сделката ответникът „Б.“ АД/в несъстоятелност/
знае, че последната уврежда кредиторите му, тъй като намалява имуществото, въз
основа на което те могат да бъдат удовлетворени. Допълнителен аргумент за
последното може да се изведе, от обстоятелството, че сделката е извършена по
време, когато спрямо този ответник е образувано производство по несъстоятелност
и са налице редица изпълнителни производства - виж справката за образувани
изпълнителни дела на Камарата на ЧСИ изх.№ 18356/18.11.2015г. (л.55-56 от
делото). След като длъжникът има изискуеми задължения, които не изпълнява, а
вместо това се разпорежда с имуществото си към трети лица, той съзнава че с
това намалява обезпеченията към тях и създава предпоставки за тяхното
увреждане, поради липса на имущество, от което да се удовлетворят.
Спорът
се концентрира относно обстоятелството дали ответникът Я.А. знае, че сделката
уврежда ответното дружество.
Практиката
приема, че за формирането на извод за наличие на знание по смисъла на чл. 135,
ал. 1 изр. 2 ЗЗД е необходимо да се установи, че приобретателят съзнава, че в
резултат на транслативните последици от сделката съществува възможност да бъде
препятстван кредиторът да се удовлетвори от вещта. Преценката за
доказателствената стойност на косвените доказателства, ангажирани в тази
връзка, съдът извършва по свое вътрешно убеждение и с оглед конкретиката за
всеки отделен случай./в този смисъл: решения № 841/19.01.2010 г. по гр. д. №
3530/08 г. на ВКС ІV г. о., № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/11 г. на ВКС ІV
г. о. ІІІ г. о., № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г. на ВКС ІV г. о., №
218/11.10.2013 г. по гр. д. № 1778/13 г. на ВКС ІІІ г. о., № 61/01.03.2016 г.
по гр. д. № 4578/15 г. на ВКС ІV г. о., № 189/17.01.2018 г. по т. д. № 2646/16
г. на ВКС ІІ т. о. и др./
От
удостоверението за семейно положение на лист 106 от делото се установява, че С.А.
и Я.А. са съпрузи. От справката в Търговския регистър се установява и че към
14.07.2017г дружествените дялове на „Б.“АД в „Б. А.“ ООД и „Г.Е.Л.“ ООД са
запорирани. От представените с исковата молба и с молба от 03.07.2019г
доказателства (извадки от АВ – ТР л.42-47 и АВ-Служба вписвания Разлог и
СВ-София листове 48-54; нотариални актове листове 247-268,) се установяват:
редица сделки, в които С.А. като пълномощник на ответното дружество се
разпорежда с негови недвижими имоти, и то в периода след подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност и непосредствено преди постановяване
на решението на съда, за откриване на производството по несъстоятелност; налице
са и сделки сключени между „Б.“АД /в несъстоятелност/ и Я.А., в лично качество
и като управител и едноличен собственик на „С.***“ЕООД, както и такива сключени
между „Б.“АД /в несъстоятелност/ и „К.ЗА Р.К.– Х.“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитал и управител е С.А., включително и сключени при договаряне
„сам със себе си“, отново в посочения по-горе съмнителен период. Налага се следователно
извода, че между Я.А., С.А. и законните представители на „Б.“АД /в
несъстоятелност/ съществуват прикрити вътрешни отношения (изводът следва от
доверителните и разпоредителните сделки сключени между тези лица именно в
съмнителния период, включително при условия на договаряне сам със себе си, без
да са обосновани икономически и при угрозата от тяхното последващо оспорване от
кредиторите на несъстоятелността), което е достатъчно според настоящия състав
за извод за наличие на знание у последната, че със сделката се цели увреждането
на всички кредитори на несъстоятелния ответник, включително и на ищеца, тъй
като се намалява имуществото, въз основа на което те могат да бъдат
удовлетворени (така чл. 649, ал.4 ТЗ).
С
оглед изложеното исковете по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени
и сделката от 14.07.2017 да се обяви за относително недействителна спрямо
кредиторите на несъстоятелността.
По разноските.
С
оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото
дружество доказва разноски в общ размер на сумата от 2900,00 лева, от които
2400,00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.06.2018г и платежно нареждане от
03.07.2018г. и 500,00 лева депозит за СОЕ. С цитирания договор за правна защита
и съдействие от 21.06.2018г, ищецът и процесуалния му представител не са
посочили каква част от възнаграждението е дължимо за защита по всеки един от
кумулативно предявените искове. При това положение съдът приема, че за защита
по всеки един от обективно и субективно съединените искове е уговорено
възнаграждение в равен размер или по 800,00 лева. Предвид, че само исковете по
чл. 135, ал.1 ЗЗД се явяват основателни, само за тях ответникът Я.А. дължи
разноски на ищеца. Останалото адвокатско възнаграждение по исковете с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, както и депозита за СОЕ следва
да останат в тежест на ищеца по аргумент за обратното от чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът
Я.А. също има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Последната
доказва разноски за процесуално представителство в размер на 1700,00 лева по
договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019г (л.132 от делото) и
депозит за СОЕ в размер на 200,00 лева. С цитирания договор за правна защита и
съдействие ответникът и процесуалния му представител не са посочили каква част
от възнаграждението е дължимо за защита по всеки един от кумулативно
предявените искове. При това положение съдът приема, че за защита по всеки един
от обективно и субективно съединените искове е уговорено възнаграждение в равен
размер или по 566,67 лева. Предвид, че производството по исковете по чл. 108 ЗС
е прекратено, а исковете по 647, ал.1, т. 3 ТЗ се отхвърлят ответникът има
право на разноски по тях в пълен размер или сумата от 1133,34 лева – адвокатско
възнаграждение и депозит за СОЕ в размер на 200,00 лева.
След
съдебна компенсация на разноските „Б.Б.“ ЕООД дължи на Я.А. разноски в размер
на 533,34 лева ((1133,34+200)-800=533,34)
Държавната
такса по исковете по чл. 135, ал.1 ЗЗД определена съгласно чл.69 ал.1 т.4 във
вр. с чл.69 ал.1 т.2 ГПК в размер на сумата от 636,75 лева се дължи от третото лице -
ответник по иска Я.А..
Държавната
такса по исковете по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ и по чл. 108, ал.1 ЗС определена
съгласно чл.69 ал.1 т.4 във вр. с чл.69 ал.1 т.2 ГПК, съответно само по чл. 69,
ал.1, т. 2 ГПК в размер на сумите от 1273.51 лева (2 иска по 636.75 лева = общо 1273.51 лева) следва
да се поставят в тежест на ответника „Б.Б.“ЕООД по аргумент от чл. 649, ал. 6 ТЗ
и чл. 620, ал.7 ТЗ.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.Б.“ ЕООД, ***, при участието като съищец на синдика на „Б.“ АД /в
несъстоятелност/ П.К., предявени срещу „Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***2 и Я.Д.А., ЕГН ********** и съдебен
адрес: *** да се обяви за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал.1,
т.3 ТЗ сключената между ответниците сделка обективирана в нотариален акт за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот в изпълнение на насрещно
задължение – даване вместо изпълнение № 194, том I, рег. № 1443, нот.дело
№171/2017г, по описа на нотариус С.К., с който „Б.“ АД /в несъстоятелност/ прехвърля в изпълнение на насрещното си задължение на Я.Д.А.
собствеността върху, следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № В6, на ет.1, секция „В“, на кота +2,80м, със застроена
площ от 53,86 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, килер, тераса, при съседи описани в исковата молба, заедно с 0,539%
ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 8,47 кв.м. и съответните идеални
части от правото на строеж, подробно описани в нот.акт №16, дело 976/07г на
нотариус С.В., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02676.15.32.1.16, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Банско, тъй като даденото значително надхвърля по стойност полученото.
ОБЯВЯВА по искове на
„Б.Б.“ ЕООД, ***, при участието като съищец на синдика на „Б.“ АД /в несъстоятелност/ П.К., предявени срещу „Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***2 и Я.Д.А.,
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание
чл. 135, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. 649, ал.1 ТЗ, сключената между ответниците сделка обективирана в нотариален акт за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот в изпълнение на насрещно задължение – даване вместо изпълнение №
194, том I, рег. № 1443,
нот.дело №171/2017г, по описа на нотариус С.К., с който „Б.“ АД /в
несъстоятелност/ прехвърля в изпълнение на насрещното си задължение на Я.Д.А.
собствеността върху, следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № В6, на ет.1, секция „В“, на кота +2,80м, със застроена
площ от 53,86 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, килер, тераса, при съседи описани в исковата молба, заедно с 0,539%
ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 8,47 кв.м. и съответните
идеални части от правото на строеж, подробно описани в нот.акт №16, дело 976/07г
на нотариус С.В., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.15.32.1.16, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Банско, одобрени със
Заповед № РД-18-81/10.12.2009г на изпълнителния директор на АГКК – гр.Благоевград,
адрес на имота: град Банско, п.к.2770, м. „********, находящ се в сграда с
идентификатор 02676.15.32, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 53,86 кв.м.,
прилежащи части 8,47 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти на сградата, както следва: на същия етаж - 02676.15.32.1.17, под обекта
- 02676.15.32.1.55 и над обекта - 02676.15.32.1.25.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати Я.Д.А., ЕГН ********** и съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 533,34
лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ сумата от 1273.51 лева - държавна такса за исковете по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ и
по чл. 108, ал.1 ЗС определена съгласно чл.69 ал.1 т.4 във вр. с чл.69 ал.1 т.2 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.А., ЕГН ********** и съдебен адрес: *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ сумата от 636.75 лева – държавна такса по исковете по чл. 135, ал.1 ЗЗД определена
съгласно чл.69 ал.1 т.4 във вр. с чл.69 ал.1 т.2 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: