Решение по дело №2673/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба от „Пазари“ ЕАД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № 3871/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) в Община Варна, с която на дружеството е разпоредено да демонтира павилион № 11, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 10 и павилион № 12 съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД схема № 1553/06.10.2005 г.

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна поради липса на компетентност на издателя, а в условията на евентуалност – неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискванията за форма и неправилно приложение на материалния закон.

По-конкретно жалбоподателят твърди, че кметът на общината няма право да делегира правомощията си по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ; че служителите, издали констативния акт преди обжалваната заповед, не са такива по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ; че не са изпълнени изискванията за форма, а именно липсва фактическо основание за издаването и поземленият имот, за който се отнася заповедта, не съществува. Изтъква, че в административното производство са извършени съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в невръчване на констативния протокол и неспазване на срока по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. Отбелязва несъответствие при описанието на местонахождението на подлежащия на премахване павилион и липса на доказателства за точното място, на което се е намирал. Твърди, че павилионът е поставен в терен, предоставен на оперативно управление на „Пазари“ ЕАД със Заповед № 1405/23.09.1999 г. на председателя на временния ИК на ОбНС въз основа на Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос при Община Варна, което е без срок. Самият терен бил отреден за пазарна площадка с действащата и до момента Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна и не попадал в обхвата на Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти. Не били налице посочените в заповедта правни основания, тъй като павилионът не бил препятствие за реализиране на инвестиционното намерение на общината, а инвестиционни проекти, обхващащи площта на павилиона, към датата на издаване на заповедта нямало, имало единствено задание за проектиране. Изтъква и противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като обектът не попада в границите на улица, а премахването му е разпоредено за реализиране на инвестиционно намерение за ремонт на улицата. Посочва при условията на евентуалност, че павилионът е в обща метална конструкция с останалите павилиони от № 1 до № 43 и не може да се демонтира на отделни обекти, поради което за него не е приложим редът на чл. 57а и следващите от ЗУТ. Моли обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна или отменена и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е издадена при надлежно делегирани правомощия, при спазване на процесуалните и материалноправните норми. Излага подробни аргументи във връзка с компетентността на издателя на заповедта и длъжностните лица, съставили констативния протокол. Счита твърденията за противоречие и неизясненост на местоположението на павилиона за недоказани. Позовава се на заключението на вещото лице, според което павилионът се засяга от реализацията на инвестиционния проект, инвестиционното намерение било установено от възложеното проектиране и предхождащите заповедта действия за реализацията му. Изтъква, че преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията и че за него няма валидно разрешение за поставяне, следователно се държи и управлява от жалбоподателя без правно основание, освен това не е съобразен с одобрената от главния архитект схема още към момента на поставянето му и е разположен на терен, който не е регулационно отреден за пазарна площадка. Оспорва довода на жалбоподателя, че обектът не е преместваем, като намира това твърдение за недоказано в настоящото производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Заповед № 3871/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ в Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за устройство на територията и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, на „Пазари“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си павилион № 11, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 10 и павилион № 12 съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД схема № 1553/06.10.2005 г. За доброволното изпълнение на заповедта е даден 14-дневен срок, като в случай на неизпълнение е разпоредено принудителното демонтиране.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, проверка от длъжностни лица в общината е установила преместваем обект, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен върху терен общинска собственост, представляващ павилион № 11, изграден от алуминиева дограма с остъклена лицева страна, с обща търговска площ 4,60 м2, електрозахранен, не водоснабден, граничещ с павилиони № 10 и № 12. Според съставения при проверката констативен акт обектът е разположен без разрешение за поставяне съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗУТ, и поради възникнало инвестиционно намерение подлежи на премахване съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

От събраните в административната преписка и в съдебното производство доказателства се установява, че обжалваната заповед е издадена в производство, образувано със съставянето на Констативен акт № 87/25.10.2024 г. от главен инспектор „СК“ в Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, с участието на още двама служители на дирекция „УСКОР“. При проверката на павилион № 11, разположен на терен пазарна площадка – платен паркинг и павилиони на ул. „Д-р Пискюлиев“ съгласно схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД, е констатирано, че обектът се стопанисва от „Пазари“ ЕАД, разположен е върху терен общинска собственост, с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно. Описанието на обекта е идентично с това в обжалваната заповед, за местоположението му е приложена снимка. Установено е, че за обекта няма разрешение за поставяне за 2024 г. съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти.

Констативният акт е изпратен с писмо изх. № ИИБ24000232_013ВН/25.10.2024 г. от заместник-кмета на община Варна до „Пазари“ ЕАД, ведно с останалите констативни актове от № 78 до 130. Писмото е получено от „Пазари“ ЕАД – Варна, както се установява от поставения вх. № ДР 230/25.10.2024 г. (л. 238 от делото).

Констативният акт е съобщен и чрез залепване на съответния павилион съобразно Констативен протокол № 611/31.10.2024 г., съставен от служители в отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ в общината.

Впоследствие е издадена обжалваната Заповед № 3871/31.10.2024 г.

В преписката е представена и предхождащата обжалваната заповед кореспонденция между дирекции в Община Варна и „Пазари“ ЕАД, както следва:

Писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024 г. от дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ до директора на „Пазари“ ЕАД за отпуснати средства за основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ и необходимост от премахване на преместваемите обекти в [ПИ]. На това писмо с писмо изх. № 491/25.01.2024 г. дружеството отговаря с данни относно наемите, получавани от обектите, и други данни, като твърди загуба на приходи.

Писмо рег. № ИИБ24000323ВН_003ВН/07.03.2024 г., изпратено до директора на „Пазари“ ЕАД, с което директорът на дирекция „ИИБ“ го уведомява, че Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти и е необходимо дружеството да предприеме действия за премахване на преместваемите обекти в [ПИ].

Писмо рег. № ИИБ24000323ВН_005ВН/24.04.2024 г., с което Директорът на Дирекция „УСКОР“ уведомява кмета на район „Одесос“ за започване на процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваемите обекти в [ПИ].

С писмо от „Пазари“ ЕАД идх. № 575/22.08.2024 г. Директорът на Дирекция „УСКОР“ и други органи в общината са уведомени за напрежение сред наемателите на обекти поради връчване на предупредителни протоколи за напускане на обектите във връзка с инвестиционните намерения на общината.

На 27.08.2024 г. „Пазари“ ЕАД изпраща на Директора на Дирекция „УСКОР“ наличната в дружеството документация относно обектите в [ПИ] и други – а именно справка за ДМА – инвентарна книга и договори за наем. Твърди, че не разполага с други документи, че площите са предоставени за ползване като пазарни площадки от общината. Представена е и схема № 1553/06.10.2005 г.

С писмо рег. № ИИБ24000323ВН_011ВН/10.10.2024 г. изпълнителният директор на „Пазари“ ЕАД е уведомен, че във връзка с възникнала инвестиционна инициатива на основание Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г., касаещо основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ и изграждане на тротоарна настилка на мястото на преместваеми обекти от № 1 до № 53 по схема на дружеството, дружеството следва да уведоми общината за готовността си да предприеме доброволен демонтаж на обектите, в противен случай ще бъде стартирана процедура по чл. 57а от ЗУТ. Това писмо е получено от „Пазари“ ЕАД на 11.10.2024 г.

С писмо рег. № ИИБ24000323ВН_012ВН/25.10.2024 г. изпълнителният директор на „Пазари“ ЕАД е уведомен, че във връзка със стартиране на процедурата по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на павилионите следва дружеството в 7-дневен срок да уведоми търговците за освобождаване на обектите и да предприеме действия за доброволен демонтаж, като е предупредено, че в случай на отказ за доброволно демонтиране, те ще бъдат демонтирани принудително за сметка на „Пазари“ ЕАД. Писмото е получено от „Пазари“ ЕАД на 29.10.2024 г.

С писмо рег. № УСКОР 24002324ВН/31.10.2024 г., получено на същата дата в „Пазари“ ЕАД и заведено с вх. № ДР234/31.10.2024 г. изпълнителният директор на дружеството е уведомен, че в общината е започнала процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваеми обекти от № 1 до № 52 в [ПИ] и са изискани документи за собствеността на обектите и начина на придобиване (изграждане).

Във връзка със статута и естеството на обектите в преписката и по делото са представени следните документи:

За [ПИ] е представен акт за частна общинска собственост № 7546/22.10.2013 г., според който имотът е с площ 1353 кв.м, предоставен е със Заповед № 3626/10.10.2013 г. на Кмета на Община Варна за ползване на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – за срок до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години.

Според справка по кадастралната карта към 10.11.2024 г. [ПИ] с площ 1353 кв.м е с начин на трайно ползване „за друг обществен обект, комплекс“. Във връзка със статута на ПИ са представени писмо от Дирекция „АГУП“ при Община Варна рег. № РД24030328ВН_007ВН/20.01.2025 г., според което [ПИ] е идентичен със сграда 10135.1503.140.1, представляваща в кадастъра съвкупността от процесните преместваеми обекти) попада в кв. 363 за „жилищен комплекс“ според действащия ПУП на 10-ти подрайон.

Съгласно Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. между Община Варна и „Пазари“ ЕООД „Пазари“ ЕООД безвъзмездно ще ползва имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, ъгъла с ул.“Георги Бенковски“, представляващ паркинг с площ 1330 кв.м със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ.

С Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 г. на „Пазари“ ЕООД се разрешава поставянето на 108 преместваеми павилиони по 4 кв.м всеки на терена около паркинга на ул. „Д-р Пискюлиев“ в отсечката от ул. „Г. Бенковски“ до ул. „Дрин“ на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ съгласно Протоколно решение № 30/11.10.2002 г. на РЕСУТ и в съответствие с одобрената схема. Според разрешението обектите имат временен характер, не подлежат на приемане и следва да се спазват изискванията на устава на „Пазари“ ЕООД. Цитираният в разрешението протокол на РЕСУТ съдържа решение за приемане на представената схема за разполагане на преместваеми обекти-павилиони с размери 2/2 м за търговия и други обслужващи дейности. Към него е приложена въпросната схема с дата 15.10.2002 г.

Със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна се прекратява от 27.02.2003 г. действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. и Споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002 г., терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 ЗУТ, се определят за „пазарни площадки“, като се посочва, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти трябва да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

Според Препис-извлечение от инвентарна книга на „Пазари“ ЕАД, на 01.09.2003 г. в дружеството са въведени в експлоатация 122 бр. преместваеми обекти – Павилиони с номера от № 1 до № 122 включително, разположени в [ПИ] и в част от междублоковото пространство между бл. 66 на ул. „Проф. Фр. Ж. Кюри“ и бл. 53 на ул. „Дрин“, с обща площ 488 кв.м.

С решение на Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022 г. е утвърдено разполагането на 115 бр. преместваеми обекти павилиони с размери 2/2,30 м в [ПИ], от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43 вкл. и от № 53 до № 122 вкл. собственост на „Пазари“ ЕАД, разположени в съответствие със схемата, одобрена на 15.10.2002 г. от главния архитект на Община Варна и с номерация съгласно Схема, утвърдена от Изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД, приложена към протокола.

Според писмо рег. № ПНО25000037ВН_004ОД/28.01.2025 г. за периода 2022-2028 г. на територията на [ПИ] няма нанесени позиции за преместваеми обекти.

Във връзка с твърденията на общината за инвестиционни намерения за имота са представени следните документи:

Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г., с което на Община Варна се разрешава да извърши СМР на обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ според съгласуван и одобрен от Главния архитект на Община Варна на 07.11.2022 г. технически инвестиционен проект.

Писмо рег. № Д24001733ВН_002ВН/30.10.2024 г. от Директора на Дирекция „ИИБ“ в общината, с което е поискано изготвяне на проектна документация за промяна на инвестиционните намерения към проекта за основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, която да включва премахване на преместваеми обекти на първи ред и проектиране на тяхно място на велоалея.

Задание за проектиране на обект основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ (без дата).

За изясняване на обстоятелства от значение за правния спор в съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза със задача към вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и след като извърши съответните справки с кадастралната карта и кадастралните регистри да отговори на въпросите:

1. Налице ли е идентичност между терена по Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г., сключен между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, Заповед № 0456/13.03.2003 г. на Кмета на Община Варна и [ПИ]?

2. Попада ли преместваемият обект – Павилион № 11, посочен в Заповед № 3871/31.10.2024 г. в [ПИ]?

3. Отговаря ли теренът [ПИ] на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 от ЗУТ, действала към 12.03.2003 г. – датата на издаване на Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна, а именно: застроен ли е теренът, представляващ [ПИ], осъществено ли е предвиденото съгласно действащия за имота ПУП мероприятие и възможно ли е поставянето на преместваеми обекти за търговия на този терен? Отреден ли е бил теренът за озеленяване? Разполагането на преместваеми обекти върху терена съгласно представената схема застрашило ли е здравето, живота и безопасността на гражданите?

4. Преместваемият обект разположен ли е бил в съответствие със схемата за разполагане на преместваеми обекти, приета от РЕСУТ при район „Одесос“ по Протокол № 30/11.10.2002 г. и утвърдена на 15.10.2002 г. от гл. архитект на Община Варна?

5. Какви са били предвижданията на действащите и предходни устройствени и кадастрални планове за [ПИ] по КККР на гр. Варна?

6. Имало ли е съгласно действащите и предходни устройствени и кадастрални планове регулационно отреждане за [ПИ] за „пазарна площадка“?

7. Местоположението на разпоредения за премахване с обжалваната заповед Павилион № 11 засяга ли се от реализирането на инвестиционното намерение за обект „Основен ремонт на ул.“Д-р Пискюлиев“ от ул.“Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“, по плана на 10-ти м.р. район „Одесос“, гр. Варна“, както и засяга ли се съобразно инвестиционните проекти, които са били одобрени и съществували към датата на издаване на обжалваната заповед - 31.10.2024 г.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, имотът, описан в Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г., съвпада с имота по Заповед № 0456/13.03.2003 г. на Кмета на Община Варна, както и с [ПИ]. Преместваем обект (павилион) № 11 по схема № 1553/06.10.2005 г. е отразен като местоположение на изготвени от вещото лице схеми. Съгласно чертеж „Типови профили от инвестиционен проект по част Пътна към Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г. за основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ павилион № 11 е маркиран на разстояние 3,65 м от уличното платно на ул. „Д-р Пискюлиев“, при изграден на място тротоар с ширина 4 м, следователно в частта на тротоара по проект попадат 0,65 м, а съгласно положението на място – 1 м от павилиона, тоест павилион № 11 попада частично в [ПИ] и частично в уличната регулация (тротоар) на ул. „Д-р Пискюлиев“. Павилионът се засяга от обхвата на инвестиционните проекти и по-специално този за изграждане на велоалея, като 1 м от него попада в уличната регулация. Освен това павилионът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, тъй като разрешението за поставяне от 2002 г. е с изтекъл срок, част от павилиона попада в уличната регулация, а останалата част в [ПИ], и са изпълнени дейностите по инвестиционния проект – изграждане на велоалея с ширина 2,50 м, разположена до тротоара с ширина 4,00 м.

Според вещото лице към датата на издаване на Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна [ПИ] отговаря на изискванията на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия, приета с Решение № 2231-10(40)/06.11.2002 г. на Общински съвет – Варна, с последващите изменения, и е представлявал пазарна площадка – не е бил застроен, ползвал се е като паркинг и не е бил отреден за озеленяване, а за жилищен комплекс. Разполагането на павилионите не е застрашило здравето, живота и безопасността на гражданите. Размерите на павилион № 11 - 2,00/2,30 м съответстват на утвърдената от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 г., а съгласно схемата за разполагане на преместваеми обекти, одобрена на 15.10.2002 г. от Главния архитект на Община Варна и разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г. размерът на обектите е следвало да бъде 2/2 м. За [ПИ] няма регулационно отреждане за пазарна площадка, за което е необходимо одобряване на ПУП по реда на ЗУТ.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, предвид установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваната заповед е връчена на дружеството жалбоподател на 01.11.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 12.11.2024 г. от адресата на заповедта, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от материално и местно компетентен орган – Директора на Дирекция „УСКОР“ в Община Варна, на когото със Заповед № 4153/28.11.2023 г., Кметът на Община Варна на основание § 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ предоставя свои функции и правомощия по чл. 223, ал. 1, т. 1-10 от ЗУТ, сред които да издава мотивирани заповеди по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ при констатирани нарушения по чл. 57а, ал. 1, т. 1-7 от ЗУТ. Твърдението, че кметът на общината няма право да делегира правомощия по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ почива на неправилен прочит на разпоредбата, която посочва в алтернатива („съответно“) административния орган, който е компетентен за издаване на заповед за премахване и който има право да делегира правомощията си, а не изключва първия предвиден орган от тази възможност.

Началото на административното производство е поставено с констативен акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, съставен от главен инспектор „Строителен контрол“ в дирекция „УСКОР“, който по длъжностна характеристика извършва проверки, свързани със строителството на територията на общината, и има за преки задължения да констатира незаконни строежи и строежи с нарушения и нарушения при ползването на строежи или части от тях, както и да установява други нарушения на ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му, НОР на Община Варна и ЗУЧК. Конкретното лице заема длъжността главен инспектор „Строителен контрол“ по действащ в момента на съставяне на акта трудов договор. Оправомощаването си да съставя констативни актове в предвидените в чл. 57а от ЗУТ случаи актосъставителката черпи и от т. ІІ.3 от изрична Заповед № 0694/11.03.2022 г., издадена от Заместник-кмета при условията на надлежно заместване на Кмета на Община Варна. Ето защо съдът приема, че заповедта е издадена в надлежно образувано административно производство по чл. 57а от ЗУТ.

Заповедта отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен контрол. Не се констатират неясноти при описание на установените факти и обстоятелства от значение за упражняване на правото на защита на адресатите, нито в правните квалификации и основанието за издаденото разпореждане за демонтиране. Описанието на обекта е достатъчно ясно и позволява идентифициране на подлежащия на демонтиране павилион, включително чрез препращане към схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД, поради което не би могло да има неяснота за обекта на демонтаж. Конкретно са изложени двете фактически основания за издаване на заповедта, а именно, липсата на разрешение за поставяне на павилиона и наличието на инвестиционно намерение. Съответни на фактическите са и правните основания - чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗУТ, вр. чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство са неоснователни. Връчването на констативния протокол по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ се установява безспорно от поставения от дружеството входящ номер на придружителното писмо. Не се констатира нарушение на правото на защита на адресата, който е бил надлежно уведомен за предстоящото и за образуваното производство и за констатациите на актосъставителя и е имал възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства. Обжалваната заповед е издадена след изтичане на срока за възражения по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и в срока по чл. 57а, ал. 3, изр. първо от ЗУТ, както се установява от доказателствата във връзка с връчването на констативния акт.

Във връзка с твърденията, относими към материалната законосъобразност на заповедта, от събраните доказателства, и по-специално съдебно-техническата експертиза, се установява, че подлежащият на демонтаж павилион № 11 е разположен частично в [ПИ] – частна общинска собственост - и частично в обхвата на уличната регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“ – публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, вр § 7, т. 4, пр. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Възражението, че местонахождението на павилиона не е надлежно доказано поради оспорването на констативния протокол, не може да се уважи. Точното местонахождение на павилиона е отразено от вещото лице в скиците, приложени към СТЕ, въз основа на очертанията на основите, които са били на място при огледа за целите на експертизата. Няма данни и доказателства, от които да се установява различно от посоченото местоположение на обекта за демонтаж. Не може да се сподели и твърдението, че не става въпрос за отделни павилиони, а за обща метална конструкция, поради което павилионът не може да се отдели от земната повърхност в непроменен вид и следователно няма характеристиките на преместваем обект. Това твърдение е в противоречие с изходящи от самия жалбоподател доказателства, а именно инвентарна книга от 01.09.2003 г. и актуалното решение на СД на „Пазари“ ЕАД от 2022 г., според което става въпрос за 115 броя преместваеми павилиони с размери 2/2,3 м, тоест за отделни обекти, отговарящи на критериите за преместваеми. Ето защо съдът приема за безспорно установено както местонахождението, така и естеството на обекта, чието демонтиране е разпоредено с обжалваната заповед. Обектът е поставен въз основа на Разрешение за поставяне на ВПО № О-6/17.10.2002 г., според което той има временен характер, и е въведен в експлоатация на 01.09.2003 г.

В обжалваната заповед са изложени две правни основания за премахването: чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, вр. чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ и чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Първото фактическо основание, изложено в заповедта, е за липса на действащо разрешение за поставяне. По отношение на това основание съдът установява, че първоначално павилионът – обект на обжалваната заповед, е поставен въз основа на Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос при Община Варна и в съответствие с одобрена от главния архитект схема. Това разрешение обаче не е без срок, както твърди жалбоподателят.

Разрешението е издадено при действието на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ, в първоначалната й редакция, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 г. Съгласно наредбата, поставянето на павилиони се извършва въз основа на разрешение по образец – приложение № 2, и в него задължително се посочва срокът за ползване, който не може да е по-дълъг от три години.

Тази наредба е приложима за конкретния павилион, тъй като той не попада в изключенията по чл. 1, ал. 5, т. 5.1, а именно, да е разположен в терен, регулационно определен за пазари и базари, доколкото от заключението на СТЕ се установява, че имотът, в който преобладаващо е разположен павилионът, никога не е бил регулационно отреждан за пазар. Че [ПИ] не е бил отреден за пазар/базар е видно и от Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002 г. между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, в което изрично е посочено, че имотът представлява паркинг. Отреждането на имота за пазарна площадка със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна е извършено след изменението на чл. 1, ал. 5 от наредбата, и въз основа на него би следвало решението за поставяне да се издаде от управителя на „Пазари“ ЕООД на основание чл. 2в от наредбата, приет с протокол № 44/05,06.03.2003 г.. Правомощието на управителя на „Пазари“ ЕООД да издава решения за поставяне на преместваеми обекти върху пазарни площадки е отнето с изменението на наредбата, прието с Решение № 2645-7 по протокол № 46/21.05.2003 г. на ОбС – Варна, и след този момент управителят на дружеството повече не е можел да издава такива решения. Такова решение на управителя за конкретния павилион, или изобщо за някой от обектите в [ПИ] в периода 06.03.2003 – 21.05.2003 г. няма издавано.

В действащата след отмяната на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 ЗУТ нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, приета с Решение на ОбС - Варна № 500-10(9)/04, 05.07.2012 г. правомощието за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти е предоставено на кмета на района, те се издават по образец и в тях се включва срокът на разрешението. Това е валидно и при последващата и действаща към момента на издаване на обжалваната заповед и понастоящем Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, приета с Решение 1270-10(26)/13,14.12.2013 г. на ОбС – Варна. В последвалите изменения на наредбата не се установява въвеждане на нови изключения за срока или обхвата на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти. Не се установява и изключение от разрешителния режим за обекти, собственост на „Пазари“ ЕООД/ЕАД, разположени върху терени общинска собственост. Съгласно действалите в останалото време правила – от момента на издаване на Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос до издаване на обжалваната заповед - поставянето на павилиони като разглеждания се извършва единствено от кмета на района и е ограничено със срок, посочен в разрешението. От страна на жалбоподателя не беше представено разрешение за поставяне на разглеждания павилион, действащо към датата на обжалваната заповед.

Предвид гореизложеното, твърдението, че липсата на срок в Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос прави това разрешение безсрочно, е незащитимо и не почива на действалите към момента на издаването му разпоредби. Посоченото разрешение следва да се счита за действало в периода 17.10.2002 – 17.10.2005 г., след която дата дружеството не може да твърди, че собственият му павилион правомерно е поставен върху терена общинска собственост на основание посоченото Разрешение № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район Одесос към датата на обжалваната заповед.

Второто основание за издаване на обжалваната заповед е свързано с възникнало инвестиционно намерение за терена, на който е разположен павилионът. Правното основание, изложено в заповедта, е чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (действащата към датата на обжалваната заповед, приета с решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013 г. на ОбС – Варна, с последващите изменения). Съгласно този текст, преместваемите обекти се премахват по заповед на Кмета на Община Варна в случай на „реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда“. Както се установява в случая, по силата на Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 г. Община Варна извършва основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“, в обхвата на който е бил поставен павилионът. Според заключението на вещото лице местоположението на павилиона се засяга от реализирането на инвестиционните проекти, които са били одобрени и съществували към датата на издаване на обжалваната заповед, доколкото 1 м от павилиона е разположен в уличната регулация (тротоар) на ул. „Д-р Пискюлиев“, от които 0,65 м съгласно инвестиционния проект на основния ремонт. При това положение обстоятелството, че измененията на проекта за включване в него на велоалея са направени след издаване на обжалваната заповед, и засягащ останалата площ на павилиона извън попадащата в тротоара площ, не променя извода за налични, одобрени инвестиционни проекти (за основен ремонт на улицата и прилежащия й тротоар), обхващащи част от терена под павилиона, които отговарят на критерия по чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Що се отнася до третото основание за издаване на обжалваната заповед, което е посочено само с препращане към чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, а именно, че павилионът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, към същото не са наведени фактически твърдения за конкретни отклонения от правилата и нормативите, които да бъдат обсъждани от съда. Независимо от това, наличието на едно основание за премахване по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

Не се констатира и твърдяното несъответствие на заповедта с целта на закона, доколкото припокриването на 0,65 м (според инвестиционния проект) от ширината на тротоара от павилиона прави невъзможно реализирането на инвестиционния проект основен ремонт без премахването на преместваемия обект, обратно на твърдението на жалбоподателя.

По всички изложени съображения съдът приема, че обжалваната заповед не страда от твърдяните в жалбата пороци, поради което жалбата следва да се отхвърли. При този изход от производството, с оглед направеното искане от ответника, в полза на общината следва да се присъди 100 лева възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пазари“ ЕАД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Заповед № 3871/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ в Община Варна, с която на дружеството е разпоредено да демонтира павилион № 11, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 10 и павилион № 12 съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД схема № 1553/06.10.2005 г.

ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Община Варна сумата 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от Закона за устройство на територията решението е окончателно.