О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..09.2019г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание,
проведено на ………………септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 455 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба на К.Й.М. с ЕГН **********
и Д.Т.М. с ЕГН **********, и двамата
от гр.Варна, чрез пълномощник адв.М.К.,***, офис 1, с която и след уточнителна
молба с вх. № 12556 от 22.04.2019г. в условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени следните искове :
1.
Установителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за обявяване нищожност поради противоречието им със
закона на клаузи по чл.1, чл.2, чл.3, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г.
2.
Осъдителен иск срещу „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 25 953.08
лева, получена от ответника без правно основание, изчислена като разлика
между стойността на действително заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за
швейцарски франк в деня на плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 20.03.2014г.
до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата
3.
Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 10 741.21 лева,
получена от ответника без правно основание, изчислена като разлика между
стойността на действително заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за
швейцарски франк в деня на плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 20.01.2018г.
до 02.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата
4.
Осъдителен иск срещу „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 250 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличание на приложимия лихвен процент за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на
сумата
5.
Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 200 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличание на приложимия лихвен процент за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на
сумата
Настоява се за присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответната страна „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ ЕАД ЕИК ********* и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* са депозирали писмен отговор, с който
оспорват иска по основание и размер.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл.373 ГПК ответниците са депозирали отговор на ДИМ, с който репликират твърденията, съдържащите се в ДИМ, и поддържат
възраженията, въведени с ОИМ, с което размяната на книжа е приключила.
По предварителните въпроси:
Доколкото
предявеният иск е с предмет действителност и задължения
по презумптивна търговска сделка,
претенцията следва да се разгледа
по особения ред за търговски
спорове.
По
доказателствените искания на страните
В исковата молба са формулирани доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства. Представените документи
представляват относими и допустими доказателства, и
следва да бъдат допуснати.
Направеното от ищеца и от ответниците искане
за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза се преценява като допустимо доказателствено средство и относимо
към предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.
Съдът преценява като основателно искането и на двете страни да събиране
на гласни доказателства посредством изслушване на двама свидетели на ищеца и
един свидетел на ответниците за установяване
обстоятелствата относно преговорите и сключването на процесния
договор за кредит.
Съдът намира, че не е необходимо да бъдат представени по делото извлечения
от банковите сметки на ищците, както и цялото досие на кредита, но следва да
уважи искането за представяне на погасителните планове.
Като относимо
към предмета на спора се преценява искането за представяне на заверен препис от
договор за цесия, с което дълга на ищците е продаден на ответника „БРС“
АД.
Допусимо и относимо към
предмета на доказване е искането на ответниците за
изслушване на ищците по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание,
които да дадат отговор на поставените с ОИМ въпроси.
Съдът намира, че на страните
следва да се укаже възможността в едноседмичен срок от съобщаване на
настоящия съдебен акт да изложат становище във връзка с проекто
доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината
от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл.78, ал.9 ГПК.
На страните
следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За
събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от К.Й.М.
с ЕГН ********** и Д.Т.М. с ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, чрез
пълномощник адв.М.К.,***, офис 1, в условията на
обективно кумулативно съединяване искове, както следва :
1. Установителен
иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Околовръстен път 260 за обявяване нищожност поради
противоречието им със закона на клаузи по чл.1, чл.2, чл.3, чл.12 и чл.22 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г.
2. Осъдителен иск срещу „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 25 953.08 лева, получена от
ответника без правно основание, изчислена като разлика между стойността на
действително заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за швейцарски франк в
деня на плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ за швейцарски
франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 20.03.2014г. до
21.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране
на исковата молба в съда да окончателното изплащане на сумата
3. Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен
път 260 за присъждане на сумата от 10 741.21 лева, получена от ответника без
правно основание, изчислена като разлика между стойността на действително
заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за швейцарски франк в деня на
плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ за швейцарски франк в деня
на усвояване на кредита, за периода от 20.01.2018г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда
да окончателното изплащане на сумата
4. Осъдителен иск срещу „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 250 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличeние
на приложимия лихвен процент за периода от 20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно
със законната лихва върху всяка тази сума, считано от депозиране на исковата
молба в съда да окончателното изплащане на сумата
5. Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен
път 260 за присъждане на сумата от 200 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в резултат на едностранно увеличeние
на приложимия лихвен процент за периода от 20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно
със законната лихва върху всяка тази сума, считано от депозиране на исковата
молба в съда да окончателното изплащане на сумата
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета,
гл.32 „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Ищците
твърдят, че на 19.11.2007г. сключват
с ответната банка Договор за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в
размер на 46325 евро. При погасяването на кредита, обаче, кредиторът
преизчислява размера на отпуснатият кредит и месечните вноски в швейцарски
франкове, като прилага определен от него курс на шв.франк,
който от сключването на договора до настоящият момент се е увеличил значително.
В резултат на едностранното преизчисляване, банката събира под формата на
месечни вноски сума многократно по- голяма от дължимата- договорена и усвоена в
евро. Освен това, кредитора многократно, едностранно увеличава договореният
лихвен процент по договора, което още един път увеличава размера на месечните
погасителни вноски по кредита. Твърди се, че в резултат на гореописаните
действия банката е събрала суми, в размери значително над договореното и
дължимото. Твърди се, че надвзетите суми, предмет на заявените искови претенции
за периода от 20.03.2014г. до м.11. 2018г., когато ищците са погасили
предсрочно кредита, в резултат на увеличените месечни вноски, са недължимо
платени, въз основа на нищожни клаузи.
Твърди
се, че както обвързването на дължимите погасителни вноски с курса на валута
различна от тази в договора за кредит, ипотечният акт и усвоената в евро-
швейцарски франкове, така и едностранното изменение на приложимият по кредита
лихвен процент, са в противоречие с приложимото национално и европейско
законодателство, поради което ответника се е обогатил неоснователно с така
получените разлики и дължи връщането им. Противно на принципите за защита на
потребителя, кредитора е влошавал неговото положение, като се е възползвал от
обстоятелството, че е икономически по- силната страна и е злоупотребил с това
си качество- налагал е подписване на споразумения, чиито клаузи са
предварително изготвени от него, с които е калкулирал лихва в главница и е
променял вида на вноските.
Настоява
се, че по отношение на тези клаузи следва да намерят приложение разпоредбите на
Закона за защита на потребителите, както и Директива 93/13/ЕИО от 05/04/1993г.,
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, чиито разпоредби за
транспонирани в българското законодатество. Сочи се,
че клаузите за нищожни, като противоречащи със закона, т.к. чл. 2, ал.1 от
Закона за кредитните институции еднозначно определя, че банката предоставя
кредити или друго финансиране за свой риск. Прехвърлането
на валутният риск е в противоречие с изричните законови разпоредби и като
такова нищожно. На следващо място отказа на банката да приеме плащане във
валутата, която е реално предоставена, е в противоречие и с чл. 240 от ЗЗД,
указващ, че заемателят се задължава да върне сума от
същият вид като получената, като заемодателя дължи обезщетение за вредите, ако
умишлено не е съобщил на заемателя недостатъците- в
настоящия случай, като го е подвел, че валутният риск е минимален.
На следващо място, се настоява,
че клаузите са нищожни по чл.146, ал.1 във вр.чл.143
от ЗЗП, като се цитират разпоредбите на чл.143, т.2, т.6, т.11 и т.13 от закона.
Сочи се, че ищците имат
качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1
от ЗЗП- физическо лице, което ползва услуги за задоволяване на лични нужди, а ответникът
е търговец по смисъла на пар.13, т. 2 от ЗЗП - юридическо
лице, което предоставя банкови кредити като част от своята търговска дейност
като в отношенията между страните следва да намерят приложение текстовете на
ЗЗП.
Твърди се, на първо място, че
клаузите, които дават право на банката едностранно да определя и прилага преизчисляване на
дължимите суми по кредита, във валута, която не е предоставена; да увеличава
цената на предоставения кредит, като увеличава приложимият лихвен процент,
което съществено увеличава стойността на предоставената сума; под вида на т.
нар."облекчено погасяване" са клаузи, които не отговарят на
изискването за добросъвестност, т.к. в резултат на които след извършване на
плащанията главницата не само, че не намалява, а на практика размерът й се
увеличава. Изтъква се, че преди сключване на договора за кредит не е разяснил
и/или предоставил на потребителя достатъчно информация, от която той при
положение на средно изнформиран потребител, да
заключи какви икономически последици биха произтекли за него, като има
възможност да изчисли сам общата цена на кредита; банката не го е информирала ясно
и еднозначно, че носи риск, свързан с обменният курс, като включително не му е
предоставила информация за възможните промени в обменният курс; и при положение
че му е предоставена цялата така описана по- горе информация добросъвестно,
потребителят да се е съгласил с клаузите на договора.
Твърди се, че е нищожно съгласието за
поемане на валутният риск, за което сочи, че е получено в следствие въвеждане
на потребителя в заблуда. Сочи се, че тази
уговорка е нищожна и поради противоречие със закона, предвид изричното
определяне на носителя на риска в ЗКИ. Конкретно се изтъква, че поемането едностранно на всички рискове
и вреди поставя потребителя в изключително неравностойно положение. Видно от
текста на Договора, банката е предоставила на потребителя 46325 евро.
Независимо от стойността на шв.франк, първоначалната
стойност на имуществото не се е изменила, като е изключително увреждащо за
потребителя да поеме изцяло разликата в стойността на шв.франкове,
които би могло да се закупят за сумата в евро към последващи
моменти от действието на Договора, доколкото нестабилността на валутните пазари
не може да бъде предвидена или повлияна от поведението на потребителя- той е
икономически по- слабата страна, която очевидно не разполага с познания и
възможност за анализ на очакванията на валутните пазари, следователно не може и
той да понася тази нестабилност или риска от възникването й. Дори и да е
намаляла потребителската стойност на шв.франкове,
търговеца се е лишил, като е предоставил ресурс в друга валута и е изключително
неравноправно прехвърлянето на риска върху потребителя, при липса на договорена
реципрочност между страните.
Изтъква се, че при липса
на предварително оповестяване на валутния риск, породен от възможността за
значително повишаване на разходите по обслужване на кредита поради курсови
разлики, договарянето на валутно обвързано кредитиране не може да бъде
прието, че е индивидуално. Мотивира се, че едва в подготвения от кредитора текст,
представен за подпис на клиента е вписаната клауза на чл. 22 от договора като
декларация за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от банката
курс, но не е ясно обозначено, че този риск е обусловен не от поведение на
самата банка, а от принципно спекулативния характер на обвързване на
задълженията с валута, чийто курс спрямо местната валута не е контролиран в
страната (по начина уреден за еврото в чл. 29 ЗБНБ).
На следващо място се твърди, че
уговорката, с която банката си е запазила правото едностранно, без договаряне с
потребителя, да увеличава цената на предоставеният кредит- лихвата, на
непредвидено в
договора основание, като тази промяна става задължителна за кредитополучателя и
без да
му е съобщена предварително, е неравноправна, доколкото изпълняват състава на
чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
В допълнителната искова молба в подкрепа на твърденията, въведени с исковата молба, се цитира заключение по преюдициално дело С-186/16 на СЕС, с което е извършено тълкуване на нормите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Ищците се позовават и на практика на ВКС на РБ.
Ответниците са депозирали писмен отговор, в който
оспорват исковете по основание и размер. Считат петитума
на исковата молба за неясен.
Ответниците оспорват твърдението, че договора за
кредит съдържа нищожни клаузи. Твърди се, че същият е валутен кредит, уговорен
и усвоен в швейцарски франкове, съгл. чл. 1, ал. 1 от него и Приложение № 1 към
Договора за кредит, в който е посочено, че ищците усвояват кредит в размер на
77 578 швейцарски франка. Сочи се, че приложението е подписано по писмено
искане на ищците от 15.11.2007 г., в което те са заявили, че искат да усвоят съответната
сума в швейцарски франка, като това е направено по сметката, посочена в чл. 2,
ал. 1 от Договора за кредит. Съгласно погасителния план от към допълнително
споразумение от 08.02.2010 г. и допълнително споразумение от 02.09.2010 г. към
Договора за кредит, подписани от ищците по тяхна молба, те са се съгласили да
заплащат месечна вноска във валута швейцарски франкове. Твърди се, че сметката
е открита на името на ищците, като с постъпването в нея на отпусната сума
кредитът се счита усвоен (арг. чл. 305 ТЗ и чл. 75,
ал. 3 ЗЗД). След това ищците са продали на банката по своя молба швейцарските франкове срещу евро, като сумата
в евро е преведена със съгласие на ищците по еврова
сметка, посочена в чл. 2, ал. 3 от договора за кредит. Посочва се, че причина
за превалутирането на усвоения кредит от швейцарски
франкове в евро е, че ищците са купили имота, за чието придобиване се отпуска процесният кредит, в евро.
Твърди се, че преди сключване на договора
за кредит банката е предоставила на ищците достатъчно информация относно
валутата на кредита, като й е предоставила проект на договора за кредит в
достатъчно време преди подписването му.
За да опровергаят твърденията на
ищците, ответните дружества сочат, че съображения, че чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал.
2 и чл. 22 от Договора за кредит не са нито неравноправни, нито нищожни се
намират в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 20.09.2017 г. по дело
С-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и
др. V. Вапса Romaneasca
SA), образувано по преюдицално запитване на Апелативен съд Орадя, Румъния (Curtea de Apel Oradea) и в Определението на СЕС от 22
февруари 2018г. по дело С-119/17 (Liviu Petru Lupean и Оапа
Andreea Lupean V.
SC OTP BAAKNyrt., чрез OTP BANKSA, чрез Sucursala
SIBIU, и SC
OTP BAAK Nyrt., чрез OTP BANK SA), касаещи тълкуването на разпоредби от Директива 93/13 на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори .
Счита се за
некоректно е
позоваването на Ищците на преюдициалното заключение
на Съда на Европейския съюз по дело С-26/13, по което е постановено Решение от
30 април 2014 година (Arpad Kasler, Hajnalka Kaslerne Rabai V. OTP Jelzalogbank
Zrt),
доколкото предмет на това заключение е случай, при който кредитът е отпуснат в националната
валута на финансиращата банка и на кредитополучателя - унгарски форинти, но при
погасяването му вноските се изчисляват спрямо размер в чуждестранна валута -
швейцарски франкове.
Твърди се, че договорът за кредит не е като този, който е бил предмет на преюдициалното заключение на Съда на Европейския съюз по
дело С-26/13.
Настоява се, че действителният
характер на отношенията между страните по Договора за кредит е като тези,
предмет на главното производство по Решение на СЕС от 20 септември 2017 г. по
дело С-186/16 {Ruxandra Paula Andriciuc и
др. V. Вапса Romdneasca
SA), към което
препраща и Определението на СЕС от 22 февруари 2018 г. по дело С-119/17 (Liviu Petru Lupean
и Оапа
Andreea Lupean V.
SC OTP BAAKNyrt., чрез OTP BANKSA, чрез Sucursala SIBIU,
и SC
OTP BAAKNyrt, чрез OTP BANK SA), образувани по спорове за валидността на уговорки по
договори за валутни кредити в швейцарски франкове, които уговорки са аналогични
на клаузите в договора за кредит. Случаите, които са били предмет на главните
производства по тези дела, касаят валутни кредити, т.е. кредити, които са отпуснати в чуждестранна валута (швейцарски
франк), а не са кредити, които боравят с „виртуална" валута, служеща само
за индексация на погасителните вноски. В Решение по дело С-186/16 на
СЕС, към което препраща определението по дело С-119/17 на СЕС се приема, че
клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е
бил отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора, отнася
се до самото естество на задължението на длъжника и представлява съществен
елемент от договора за кредит, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Тоест такава
клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен
и разбираем език (т. 38 - т. 41 от Решение по дело С-186/16, т.20 от
Определението дело С-119/17). Клаузите на чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 22
от Договора за кредит са формулирани на общоупотребимия
български език, не съдържат сложна терминология и са ясни и разбираеми за
Ищците.(
Изразява се становище, че за вида на
валутата, в който е усвоен кредитът, е ирелевантно
обстоятелството, че след усвояването на кредитния лимит същият е бил превалутиран в друга валута и кредитополучателят е
използвал кредита във валута, различна от валутата на кредита.
Оспорва се обстоятелството, че банката
като търговец е разполагала с нужните професионални знания и информация и е
могла да прогнозира как ще се променя курса на швейцарския франк след сключване
на договора за кредит.
Оспорва се твърдението, че банката е
прехвърлила валутния риск върху ищците като се твърдиу
че при валутните кредити рискът се носи и от двете страни поради самото
обстоятелство, че кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута. Сочи се, че ако
швейцарският франк поевтинее рискът ще бъде за банката, респ. БРС, а ако
поскъпне - за ищците.
Настоява се, че доколкото установителните искове за признаване на нищожността на чл.
1, чл. 2 и чл. 22 от договора за кредит са неоснователни, неоснователни
са и обективно и кумулативно съединението с тях осъдителни искове за 25 953,08
лева срещу БРС и за 10 741,21 лева срещу банката.
Не са основателни и доказани исковете
на ищците, че чл. 3 и чл. 12 от Договора за кредит са нищожни като
неравноправни и неиндивидуално уговорени. Доказателство за реалната възможност
да се уговарят индивидуално клаузите, касаещи начина на определяне на възнаградителната лихва е и обстоятелството, че лихвеният
процент по договора за кредит е бил предоговорен два
пъти чрез допълнителните споразумения от 08.02.2010 г. и 02.09.2010 г.
Твърди се, че предварително
разработеният от банката проект на Договор за кредит е предоставен на ищците и
те са имали възможност да влияят на неговото съдържание. Ищците са имали
възможност и достатъчно време да се запознаят с проекта на Договор за кредит,
включително и да предоставят на Банката своите предложения по текстовете, които
не приемат, да възразят срещу извършеното превалутиране
от швейцарски франкове в евро, а дори и да откажат сключването на Договора за
кредит или след сключването му - да откажат да усвоят кредита без никакви
санкции за тях. Преговорите по сключване на договора за кредит са протекли
почти 1 месец - от подаване на искането за отпускане на жилищно-ипотечен кредит
на 26.10.2007 г. до сключването на Договора за кредит на 19.11.2007 г.
Възразява се по отношение твърдението
на Ищците, че Договорът за кредит позволявал на Банката, а след цесията - на
БРС, да променят едностранно на непредвидено в договора основание размера на възнаградителната лихва по Договора за кредит. Видно от чл.
3, ал. 1 от Договора за кредит възнаградителната
лихва по процесния кредит се определя като сбор от
базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(БЛП) и фиксирана надбавка от 1,15 %. От своя страна размерът на БЛП се
определя според одобрена от Банката методология, която е публикувана на нейната
интернет-страница. Методологията включва само обективни фактори, които не
зависят от волята на Банката. Възнаградителна лихва
по Договора за кредит е била променяна от Банката според методологията за
определяне на БЛП. Тази методология е била правилно прилагана от Банката,
съответно от БРС.
По отношение на осъдителните искове за
250 шв. фр. срещу БРС и за
200 шв. фр. срещу Банката също
се настоява, че са неоснователни, защото установителните
искове срещу чл. 3 и чл. 12 от Договора за кредит са неоснователни, както и тъй
като в претендирания период, от 20.05.2017 г. до
20.12.2017 г. ищците за заплащали месечните си вноски по договора за кредит
според подписаните и приети от тях погасителни планове, включително според
погасителния план към допълнителното споразумение от 02.09.2010 г. към договора
за кредит. В процесния период от 20.05.2017 г. до
20.12.2017 г. оспорените клаузи на чл. 3 и чл. 12 от Договора за кредит не са
се прилагали, тъй като в този период възнаградителната
лихва по договора за кредит се е определяла съгласно клаузите на допълнителното
споразумение от 02.09.2010 г. към договора за кредит. Доколкото главните
осъдителни искове, предявени от ищците, са неоснователни, неоснователен са и
съединените с тях акцесорни осъдителни искове за
лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД.
С допълнителната искова молба ищците се противопоставя на изложените в отговора възражения.
В отговора на
ДИМ ответниците считат позоваването на Ищците на Решение №
2040/14.05.2018 г. по гр. д. № 5535/2017 по описа на
Варненския районен съд е некоректно, т.к. страна по това дело е било само „БРС“
АД, но не и банката. Във въпросното решение съдът в мотивите е приел за нищожни
клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит,
както и клаузите на чл. 5 от допълнителните споразумения към него от дати
08.02.2010 г. и 02.09.2010 г. Тези клаузи обаче нямат отношение към валутата на
кредита. Тъа като съдът е приел, че „договорът за кредит и подписаните
допълнителни споразумения са нищожни само в посочените по-горе части (клаузи),
но са приложими в останалата им действителна част.", то следователно, с влязло в сила решение
между БРС и ищците е прието, че клаузите на Договора за кредит, уреждащи вида
на валутата по кредита - швейцарски франк, са действителни. Включително,
действителни са оспорените в настоящото производство клаузи на чл. 1, чл. 2,
чл. 22 и чл. 24 от Договора за кредит.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
При отрицателния установителен
иск тежестта на доказване на положителния факт на действителност на клаузите от
процесния договор се възлага на ответника. Ответникът
следва да установи, че е налице специфично, индивидуално договаряне на процесните клаузи, което е извършено в интерес на
потребителя.
В тежест на ищците по осъдителните искове е
да докажат твърденията си, че платените от тях суми по процесния
договор за кредит надвишават размера на дължимите суми, при съобразяване само
на действителните клаузи от договора.
Ответниците следва да установят, че е налице годно
основание за получаване и задължане на заплатените от
ищците суми през процесните периоди.
УКАЗВА на страните
възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор -
чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА
ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно
заседание на представените от страните с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на сЪдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице след
като се запознае с представените по делото писмени доказателства и
счетоводството на ищеца да даде заключение, като отговори на въпросите,
поставени от ищеца в ИМ и ответника в ОИМ, поставени в подточките на т.4.1,
4.2, 4.3
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 400
лв., от които 150 лева от ищците и 250 лева от ответниците,
в едноседмичен срок от получаване на препис от определението по сметка на ВОС.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Г. П., което да се
уведоми, след представяне на доказателства за внесения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението
си в сроковете по чл.199 от ГПК, ЕДНА СЕДМИЦА преди съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит при условие на водене в първо
съдебно заседание двама свидетели на ищеца и един свидетел на ответниците за установяване обстоятелствата относно
преговорите и сключването на процесния договор за
кредит.
ПОСТАНОВЯВА, на осн.чл.176 от ГПК, лично явяване на ищците в първо съдебно заседание, за да отговорят на
поставените от ответниците в ОИМ въпроси.
УКАЗВА на ищците, че на осн.чл.176,
ал.3 от ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата на които страната
не се явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато
е дала уклончиви или неясни отговори.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в
едноседмичен срок от съобщаването да представят погасителните планове към
договора за кредит и споразумения, в случай, че са изготвени други, освен тези,
които вече са ангажирани с ОИМ.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в
едноседмичен срок от съобщаването да представят заверен препис от договор за
цесия, с което дълга на ищците е продаден на ответника „БРС“ АД.
НАСРОЧВА разглеждане
на делото в открито съдебно заседание на 07.11.2019г.
от 14.00 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис
от настоящото определение. На ищците да се връчи препис от отговора на ОИМ.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: