Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19/19.2.2021 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
на единадесети
февруари 2021 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар В.Митева
Прокурор Р.Лефтерова
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №13 по
описа на 2021 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс. Образувано
е по жалба на Ч.Д.Ч., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. И.Г. ***, със съдебен адрес:***, *, против Решение №
260129/08.12.2020 г. по АНД № 551/2020 год. по описа на Pайонен
съд – Ямбол. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление №
0012430/28.05.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“
в Националното тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на касатора, на
основание чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300 лв., съобразно изхода на
спора касаторът е осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Счита се, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли съдът да отмени същото и да постанови
ново, с което да отмени решението на ЯРС и наказателното постановление, със
следните доводи:
Не се споделят мотивите на първоинстанционния
съд, в частта, в която не се възприема възражението на жалбоподателя за липса
на посоченото в АУАН и НП нарушение.
Установено е, че жалбоподателят е инвалид, освободен
от заплащане на такса за винетка, съгласно Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. за
условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни
такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто
намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства,
отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на
средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст (Наредба Н-19 от 2008
г.).Същият, към датата на извършване на проверката от съответните органите, не
е притежавал регистриран винетен стикер, подал е заявление
и такъв му е издаден преди датата на издаване на НП. Счита се, че при
реализация на административно-наказателното производство против жалбоподателя,
е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че на
същия е наложена санкция, както и е съставен АУАН за това, че не бил заплатил винетна такса, от каквато очевидно той е освободен. С оглед
на събраните по делото писмени доказателства, деянието, за което евентуално би
могло да се търси административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя, съставлява нарушение на чл.9 от цитираната
по-горе наредба-че е ползвал пътя без да е снабден с валидна винетка, а не след
като не е заплатил винетна такса. Сочи се, че и
неправилно е отказано приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и
да е било имуществени вреди за бюджета, още повече, че същият преди датата на
издаване на НП е заявил съответната социална услуга - регистриране на винетен стикер като инвалид. Решението на ЯРС в частта за
разноските също се счита за неправилно и незаконосъобразно, съобразно
материалния интерес на спора. Във връзка с изложеното се иска съдът да
постанови решение, с което да отмени решението на ЯРС, да отмени Наказателно
постановление № 0012430/28.05.2020 г., издадено от Началника на отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София и да присъди на адвоката разноски за
двете съдебни инстанции на основание чл. 38 от Задв. Алтернативно
се моли съдът да редуцира възнаграждението за юрисконсултско
представителство на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
От ответника по касацията е постъпил писмен отговор чрез
М.М. и Н.Л. - юрисконсулти в сектор КП - Бургас, в
отдел КП на НТУ към АПИ. Касационната жалба се счита за неоснователна, а
решението на съда за обосновано и изчерпателно. Административно-наказващият
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единственият
възможен извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП
(„Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице”).За
извършеното нарушение административнонаказващият
орган е определил в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. В настоящия
казус се установява, че жалбоподателят е инвалид, който се освобождава от
заплащане на такса за винетка, след спазване на нормативно предвидена
процедура, съгласно Наредба Н-19 от 2008 г.. Видно от справката от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Сливен, по заявление-декларация от дата 03.02.2020 г.
е издадена електронна винетка за процесния автомобил
с per. № ******, собственост на жалбоподателя,
валидна от 07.02.2020 г., т.е към датата на проверката - 17.12.2019 г.,
жалбоподателят не е разполагал с валидна винетка.Бездействието на жалбоподателя,
неупражняването от негова страна на правото да получи безплатна винетка
означава, че водачът се явява в неизпълнение на императивната разпоредба на
чл.139, ал.6 от ЗДвП.Изразява се несъгласие и с изложеното в жалбата твърдение,
че „АНО е отказал да приложи чл. 28 от ЗАНН, след като с поведението си
жалбоподателят не е извършил нарушение и не са настъпили имуществени вреди за
бюджета". До 07.02.2020 г. жалбоподателят е ползвал Републиканската пътна
мрежа неправомерно, без наличие на валидна е-винетка, от което неминуемо са
настъпили имуществени вреди за държавния бюджет. Предоставянето на социалната
услуга - е-винетка, е предвидено в закона субективно право в полза на лица по
чл.10в, ал. 1 от ЗП, което се упражнява по определен законов ред и по арг. от обратното означава, че водачи на МПС-та, които не
са „правоимащи лица“ или не са упражнили правото си,
трябва да си закупят е-винетка. Дори настоящият състав да изключи умисъл за
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и да приеме, че
„не е знаел“, че за управлявания от него лек автомобил няма налична електронна
винетка, деянието е наказуемо, макар и извършено по непредпазливост, по арг. от обратното на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Поради изложеното
се счита, че решението на PC-Ямбол, с което е потвърдено процесното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът Ч., редовно призован, се
представлява от адв.И.Г. ***, която поддържа
касационната жалба по изложените в нея съображения с искане да се отмени първоинстанционното решение, потвърденото с него НП, и да
се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство на Ч. пред двете съдебни инстанции на осн.чл.38
от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по касацията АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА“ - София, се представлява от
юрисконсулт М.М. и юрисконсулт Н.Л..Становище
застъпва юрисконсулт Л. като поддържа изцяло изложените аргументи в касационния
отговор, който е депозиран.
Участващият
по делото прокурор от ЯОП намира решението на районния съд за правилно и
законосъобразно, като дава заключение, че при допуснатото административно
нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият
съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно
разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1
от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване.
Разгледана
по същество е основателна, като обжалваното съдебно решение и потвърденото с
него НП са постановени в нарушение на
материалния закон. Съображенията за това са следните:
Няма спор по
делото, че на 17.12.2019 год. Ч.Д.Ч. управлявал собствения си лек автомобил с
рег. № ****** по път от републиканската пътна мрежа - ІІ-53 км.138 по пътен
участък гр.Сливен – гр.Ямбол, в посока гр.Ямбол, на територията на община Ямбол
и бил спрян за проверка, в хода н акоято се
установило, че не е заплатил винетна такса за управляваното
МПС. Независимо от това, неправилно е била ангажирана
административно-наказателна отговорност на лицето въз основа на санкционната
разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съществено в процесния
случай е, че Ч. е лице по смисъла на чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-19 от 2008
г. – лице с над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на
увреждане(за което е представено експертно решение на ТЕЛК), което се
освобождава от заплащане на една годишна винетна
такса при ползване на платената пътна мрежа за един лек автомобил – негова
собственост.Няма спор по делото и за това, че лек автомобил марка и модел „**”
с рег. № ****** е собственост на касатора Ч..Спори се
за това дали след като към датата на проверката същият не е упражнил правото си
да получи безплатна годишна електронна винетка по реда на Наредба Н-19 от 2008
г. може да бъде наказан за нарушение по чл.179, ал.3 във връзка с чл.139, ал.6
от ЗДвП. Според предписаното в двете правни норми винетната
такса следва да е дължима и незаплатена. Същественото в случая е, че такава
такса не е дължима - Ч. е лице по смисъла на чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-19
от 2008 г.. В тази връзка не се споделят доводите на ответника по касацията за
това, че след като към датата на проверката правоимащото
лице не е упражнило правото си да получи
безплатна винетка, може да бъде наказано на основание чл.179, ал.3 във връзка с
чл.139, ал.6 от ЗДвП.Санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП не може да се
тълкува разширително и процесният
случай не може да се приравни на хипотеза, при която водачът управлява на МПС
по път от републиканската мрежа, за което е дължима и не е заплатена винетна такса.Такава възможност е съществувала, до отмяната
на чл.9 от Наредба Н-19 от 2008 г. (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.).Изложеното налага отмяна на съдебното
решение и потвърденото с него НП, поради несъответствието им с материалния
закон.
Неправилна е
и преценката на съда при определянето на размера на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Приложим е редът
на чл.78, ал.8 ГПК вр. с Наредбата за заплащането на
правната помощ. Без значение е материалният интерес по делото(размера на
наложената глоба от 300лв.), следва да се има предвид, че в Глава четвърта,
Раздел IV "а" Процесуално представителство и защита по специално
уредени производства от Наредбата за заплащането на правната помощ е налице специална уредба, приложима в
настоящия случай – според чл. 27е, възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до
120 лв. Съобразно изхода на спора в настоящото производство такова възнаграждение
се следва на осн.чл.38,
ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата(ЗА) в полза на представлявалия Ч. адвокат.Според
чл.38, ал.1 от ЗА, допуска се оказване на безплатна адвокатска помощ и
съдействие на: 1.лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3.роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. За да упражни това
свое право, достатъчно е адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, както и да посочи от коя група лица е
лицето, на което се оказва безплатна адвокатска помощ, съобразно разпоредбата.По
делото е наличен договор за правна защита и съдействие серия Я №**********,
сключен между Ч.Д.Ч. и адв. И.И.Г.
*** на 08.06.2020г., с вписване, че се оказва правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, това се сочи
и пред съда, а именно, че правната помощ е оказана безплатно на материално
затруднено лице, поради което искането на адвоката за определяне на възнаграждение
и осъждане на насрещната страна да ги заплати е основателно.Досежно
размера на същото съдът счита, че следва да се приложи минималният по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като се осъди АПИ да заплати на адв.Г. възнаграждение по 80 лв. за всяка от двете съдебни
инстанции, в които е осъществила безплатно процесуално представителство на Ч.Д.Ч.,
общо в размер на 160лв..
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, вр. чл.
218 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Ямбол, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260129/08.12.2020 г. по АНД № 551/2020 год. по описа на Pайонен
съд – Ямбол.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 0012430/28.05.2020г., издадено от Началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Националното тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТУКТУРА“ – гр.София, бул.“Македония“ №3, да заплати 160 (сто и
шестдесет) лева адвокатско възнаграждение на адв. И.И.Г. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, за
осъществена безплатна правна помощ на Ч.Д.Ч. пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете