Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5370 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20036586
от 09.02.2021 г. по гр.д. № 21197/2020 г. по описа на СРС, 77 с-в, е признато
за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ,
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.Х.Т. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД ***,
с ЕИК ********, сумата 604.01 лв. - главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.********, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.04.2017г. - датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за главница
над уважения размер до предявения от 987.17 лв., както и исковете за сумата от
170.79 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2014г-07.042017г., за сумата от
56.48 лв. - такса за услугата дялово разпределение за периода
м.05.2014г.-м.04.2016г. и за сумата от 11.84 лв. - лихва за забава плащането й
за периода 15.09.2014г.-07.042017г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 24410/2017г. на СРС.
Решението е
постановено в производство, проведено с участието на „Т.С.“ ЕООД като
подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на
уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове е обжалвано от ответника С.Х.Т.. Изложени са доводи за неправилност на постановеното
решение в указаната част, поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят
сочи, че в проведеното производство не са представени доказателства за
установяване на поддържаните от ищеца твърдения, че дължи сумите като
собственик или ползвател на имота, за който са били доставяни количества ТЕ
възлизащи на исковата стойност. Освен това, чрез представените се установява,
че е собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което дължи и ½ от
сумите за доставена в имота ТЕ.
Жалбоподателят
отправя искане за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока
по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба от 17.02.2022 г. е изразено
становище за нейната неоснователност. Отправено е искане за потвърждаване на
решението като правилно в посочената обжалвана част. Претендира разноски.
Подпомагащата
страна на ищеца - Т.С.“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и допустимо -
съдът е разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване
и упражняване на правото на иск. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми.
Обжалваното
решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предявени са
за разглеждане главни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За
уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Ответникът
има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия - за битова гореща вода, отопление и
отдадена от сградна инсталация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот – в случая ответника. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
Чрез
представения пред СРС договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 от ЗТСУ № 95, т. № V/1984r., се установява, че топлоснабдения имот,
представляващ апартаментът № 27, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.** е
закупен от С.Х.Т. и Д.Д.Т.на 13.07.1984г., по време на брака им, поради което е
с режим на семейна имуществена общност. Доколкото към настоящия момент не са
ангажирани доказателства от ответницата за прекратяване на СИО, то, доводите на
ответника за притежание на ½ ид.ч. от имота са недоказани и съответно –
неоснователни. С оглед указанията на чл.28 от СК, при прекратяване на
имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, а данни за прекратяването
й в производството не са представени, съответно подобни доводи и възражения не
са направени пред първата и пред настоящата инстанция. Съобразно указанията на
разпоредбата на чл.36, ал.2 СК за задължения, поети за текущите нужди на
семейството, съпрузите отговарят солидарно. Доколкото снабдяването на имота с
ТЕ е свързано с осигуряване на текущи нужди на семейството, то, отговорността
на съпрузите за доставените услуги е солидарна.
Освен това
чрез представените в производството заявления на ответницата до ищцовото
дружество за прекратяване доставката на услугите за процесиите отоплителни
сезони се установява, че същата е титуляр на партидата като собственик на
топлоснабдения имот, т.е. установява се, че същата е в договорни отношения с
ищцовото дружество.
Поради изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Закона за енергетиката. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съдържанието
на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР,
които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не
се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Чрез представените
в първата инстанция документи за извършено дялово разпределение за аб.№ 265586 и
констатациите на приетите СТЕ и ССчЕ, които настоящата инстанция кредитира по
реда на чл.202 ГПК се установява, че дължимите от абоната суми за периода
м.05.2014г.-м.04.2016г. /за този период е предявен искът по чл. 422 ГПК/, след
отчитане на изравнителните сметки, са в размер на 604.01 лв. главница, до който
размер правилно са били уважени исковете.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора
в полза на въззивника- ответник не следва да бъдат присъждани разноски.
Въззиваемият - ищец е
отправил своевременно искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция,
поради което съдът намира че следва да присъди на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.
С
оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20036586 от 09.02.2021 г. по гр.д. № 21197/2020 г. по описа на СРС, 77 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на
основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, че С.Х.Т. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК ********,
сумата 604.01 лв. - главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх.********, ведно със законната
лихва върху главницата от 20.04.2017г. - датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 24410/2017г. на СРС.
ОСЪЖДА С.Х.Т.
с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв. за възнаграждение
за юрисконсулт за настоящата инстанция.
Решението е постановено
с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Настоящото решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.