Присъда по дело №672/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 48 |
| Дата: | 17 юни 2024 г. (в сила от 2 юли 2024 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20245220200672 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 май 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. М. С. М. от гр. П., за престъпление по
чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че В с.М., обл.П.,
след като е осъден с влязло в сила на 28.08.2020г. съдебно решение №
260015/28.08.2020г. по гр.д.№ 1902/2020г. по описа на PC- П. да издържа свои
низходящи - децата М. М. М., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в
размер на 155,00 лева и С. М. М., ЕГН: ********** с ежемесечна издръжка в
размер на 155,00 лева, чрез тяхната майка и законен представител Ю. М. М.
от с.М., съзнателно не е изпълнил това си задължение си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски за период от месец
август 2023г. до месец януари 2024г. включително по 155,00 лева за всяко от
децата или общо дължима сума в размер на 1 860,00 лева, като деянието е
извършено повторно, след като е осъден с присъда №73/13.12.2021г. по
НОХД №1066/2021г. на PC- П., влязла в сила на 30.12.2021 г.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен
защитник, като се признава за виновен, признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на доказателства за
тях. Защитникът му пледира за прилагане на разпоредбата на чл.183 ал.3 от
НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа обвинението.
Излага съображения подсъдимият да бъде признат за виновен като не му се
налага наказание съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, тъй като е
заплатил дължимата издръжка.
С протоколно определение на съда законният представител Ю. М. М. на
пострадалите малолетни по делото М. М. М. и С. М. М., бе конституирана
като частен обвинител в процеса против подсъдимия. Частният обвинител М.
се явява лично и с упълномощен повереник в съдебно заседание, който
поддържа обвинението против подсъдимия и пледират за осъждането му,
както и за присъждане на сторените от частния обвинител разноски в негова
тежест.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св. Ю. М. и подс. М. М. били съпрузи. От брака си имат родени две
деца- М., родена на 02.11.2012 г. и С.- родена на 05.04.2017 г.
С Решение №260015/28.08.2020 г. по гражданско дело №1902/2020г. по
1
описа на Районен съд- П., влязло в сила на 28.08.2020 г., съдът допуснал
развод по взаимно съгласие между св. М. и подс. М.. Със същото решение
било утвърдено постигнато споразумение между двамата относно
родителските права върху децата, режима на лични контакти с тях и
плащането на издръжка. Съгласно същото подсъдимият следвало да заплаща
на децата си месечна издръжка в размер на по 155 лева за всяко от тях чрез
тяхната майка и законен представител- св. М.. Децата останали да живеят при
своята майка на адрес в с.М., обл. П., на ул. „*****
Тъй като не заплащал редовно дължимата по отношение на децата си
издръжка, той бил осъден с Присъда №73/13.12.2021г., постановена по НОХД
№1066/2021г. по описа на ПзРС за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от
НК на наказание „пробация“, тъй като не бил плащал месечната издръжка на
децата си за периода от месец октомври 2020 г. до месец февруари 2021 г.
Присъдата влязла в сила на 30.12.2021г.
От влизането в сила на цитираната присъда до месец юли 2023г.
включително, подс. М. изпълнявал редовно задължението си за плащане на
дължимата издръжка на двете си малолетни деца, като превеждал дължимите
месечни суми по образуваното въз основа на издаден изпълнителен лист в
полза на св. М., изпълнително дело №20208850400566 по опис на ЧСИ-
Георги Самарджиев с район на действие Окръжен съд- П..
От месец август 2023 г. подс. М. преустановил заплащането на
месечната издръжка на децата си, като не изпълнил това свое задължение до
месец януари 2024 г. включително, Така със своето бездействие той не
изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка в общ размер
на 1 860,00 лева, представляваща 6 месечни вноски от по 155,00 лева за всяко
едно от децата.
Горните обстоятелства били установени в хода на разследването по
образуваното ДП за извършено престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от
НК, ъв връзка с подаден сигнал от св. М. за това, че е получила закани с
убийство на 01.04.2022 г. в гр. П., които са възбуди основателен страх у нея за
осъществяването им. Производството във връзка с това престъпление е било
частично прекратено от прокурора с постановление от 26.04.2024 г., връчено
на постр. М. и на подс. М., необжалвано и влязло в сила, като същото е
продължило срещу М. за извършеното от него престъпление по чл.183 ал.4
във вр. с ал.1 и чл.28 ал.1 от НК, за което деяние е предаден на съд.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
подсъдимият представи разписка от 09.06.2024 г., издадена от Изи пей за
преведена по сметка на Ю. М. в Банка ДСК сума в размер на 1 860,00 лева за
издръжка на пострадалите малолетни деца, като по този начин практически бе
изплатен целият размер на дължимата издръжка за инкриминирания период
(1 860,00 лева).
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
2
част на обвинителния акт и събраните по делото доказателства, които
подкрепят самопризнанията, а именно показанията на свидетеля Ю. М. и
писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. От същите става ясно, че
подс. М. не е полагала грижи за децата си и не е плащала дължимата им
месечна издръжка. Установи се безспорно също, че подсъдимият е бил осъден
с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като
след влизане на присъдата в сила е заплащал редовно месечната издръжка за
децата си, но в периода от месец август 2023 г. до м. януари 2024 г. не е
плащал издръжката на децата си.
По делото се установи безспорно, че целият дължим размер на
издръжката за инкриминирания период е бил заплатен от подсъдимия. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, основното от които
справката за съдимост на подс. М., е видно, че от страна на съда спрямо него
до момента не е била прилагана привилегията, обективирана в разпоредбата
на чл.183 ал.3 от НК. При това положение привилегированият състав на
посочената правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка до
постановяването на присъдата в първата инстанция, е приложим в
настоящото производство, още повече, че не са настъпили никакви други
вредни последици за децата, чиято издръжка се дължи.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че
подс. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй
като след като е бил осъден с влязло в сила на 28.08.2020г. съдебно решение
№ 260015/28.08.2020г. по гр.д. № 1902/2020г. по описа на PC- П. да издържа
свои низходящи - децата М. М. М., родена на 02.11.2012г. и С. М. М., родена
на 05.05.2017г. чрез тяхната майка и законен представител Ю. М. М. от с.М.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски от по 155 лева за всяко от децата,
за период от месец август 2023г. до месец януари 2024г. включително или
сума в общ размер на 1 860,00 лева, като деянието е извършено повторно, но с
оглед на това, че е изпълнил задължението си преди постановяване на
присъдата и не са настъпили други вредни последици за пострадалите
низходящи, съдът призна подсъдимия за виновен по горепосоченото
обвинение, но не му наложи наказание.
Тъй като по делото са приложено веществено доказателство- 1бр.
компактдиск, находящо се на л.35 от ДП, касаещо проведеното производство
във връзка с престъплението по чл.144 ал.3 от НК, по което обаче прокурорът
е пропуснал да се произнесе с постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство по отношение на това престъпление, съдът
постанови ВД да се отнеме в полза на държавата и тъй като съдържа лични
данни и се отнася до прекратено производство поради липса на състав на
3
престъпление, постанови същото да се унищожи след влизане на присъдата в
сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, предвид
това че подсъдимият бе признат за виновен по повдигнато му обвинение,
съдът го осъди да заплати сторените от частния обвинител М. разноски в
размер на 500 лева за заплатен адвокатски хонорар, за което бяха ангажирани
доказателства, а именно договор за правна защита и съдействие, от който
видно, че М. е заплатила в брой на адв. Т. за представителство в
производството по делото пред първата инстанция хонорар в размер на 500
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4