Разпореждане по адм. дело №318/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производство е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от И. Г. П., [ЕГН], адрес ОЗ Стара Загора, срещу действия и бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представляващи нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, с искане да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури достъп до компютър или да му разреши закупуването на компютър и слот-интернет; да му върне иззетите на 02.03.2025г. телевизор и котлон; да му осигури възможност да си закупи пощенски марки и да изпраща препоръчани писма.

В искането се поддържа, че ГД „ИН“ създава в ОЗ Стара Загора условие на „крайна изолация“ вследствие на непредоставяне на възможност П. да контактува със свои близки и роднини чрез изпращане и получаване на електронни съобщения. Възразява се, че ГД „ИН“ не предоставя /забранява/ достъпът до компютър и интернет в Затвора с цел изпращане или получаване на информация до компетентни органи и правозащитни организации. На следващо място се възразява, че ГД „ИН“ съботира и възпрепятства получаването и изпращането на пощенски писма в и от Затвора Стара Загора, в нарушение на свободата и тайната на кореспонденцията.

Твърди, че служители на ГД „ИН“ преглеждат текстовото съдържание на писмата, включително на писма, изпращани до П. и неговия адвокат, съдържащи документи по съдебни дела. Заедно с това се сочи, че ГД „ИН“ възпрепятства изпращането от Затвора Стара Загора на пощенски писма с пощенска марка и препоръчани, поради факта, че ГД „ИН“ е наложил пълен запор върху банковата сметка в Затвора Стара Загора без да предвиди несеквестеруем социален минимум, под който да не запорират финансовите средства, с цел закупуване на пощенски марки и изпращане на препоръчани писма.

На следващо място се сочи, че телевизионният апарат на П. е повреден поради наличието на хлебарки, поради което с разрешение на ГД „ИН“ е бил принуден да го изнесе за ремонт от Затвора Стара Загора, с изричното разрешение да го внесе обратно след ремонта. Въпреки това на 02.03.2025 г. след внасянето на телевизора ГД „ИН“ го иззел и до настоящия момент незаконосъобразно го задържал, възпрепятствайки жалбоподателя да гледа телевизионни програми с цел да се осведомява за обществено значими събития. Сочи, че поради запор на банковата сметка той не може да си купи нов телевизор от затворническата лавка и вече 4 месеца не може да гледа телевизор.

На следващо място се сочи, че на 02.03.2025г. му бил донесен /внесен/ в затвора Стара Загора с разрешение на ГД „ИН“ и електрически котлон, който също бил задържан от ГД „ИН“, които не му го предоставили вече 25 дни, което го възпрепятствало да си приготвя специални храни и ястия. Описва, че той не можел да консумира винаги хранителното меню в затвора Стара Загора, което е с много лошо качество и е негодно за консумация, с което се твърди, че се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС.

Иска се на основание чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК Съдът да осъди ГД „ИН“:

- ГД „ИН“ да осигури на И. П. достъп до компютър и интернет с посочените в жалбата цели. Ако ГД „ИН“ не е способен финансово да ги осигури, да бъде разрешено на И. П. да си закупи компютър и слот интернет със собствени средства.

- ГД „ИН“ да върне на И. П. иззетия на 02.03.2025 г. телевизор;

- ГД „ИН“ да върне на И. П. иззетия на 02.03.2025 г. котлон;

- ГД „ИН“ да осигури на И. П. възможност да си закупува пощенски марки и да изпраща препоръчани писма.

Във връзка с Определение № 3149 от 25.07.2025 г. е представено становище с вх. № 4963 от 04.08.2025г. от И. П., в което е посочено, че петитума на искането е да му се осигури достъп до компютър, принтер, ГД „ИН“ да върне иззетия на 02.03,2025 г. телевизор и котлон: ГД „ИН“ да осигури възможност на П. да си купува пощенски марки и да изпраща препоръчани писма от затвора Стара Загора, като предвиди съответните средства, които П. получава от свои роднини в Затвора Стара Загора, които се получават по банкови сметки, които ГДИН да не запорира,

В Становището е посочено, че отсъствието на достъп до компютър поставя П. в условията на крайна изолация по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като сочи, че изпращането и получаването на e-mail чрез компютър и интернет е изрично предвидено според резолюция №/1215/20262 (INI)-05.10.2017 г. на Европейския парламент.

В Становището си П. се позовава на нормите на чл. 87, чл. 256 от ЗИНЗС и чл. 83 от ППЗИНЗС, като описва, че лишените от свобода имат право да гледат телевизионни програми и да притежават свой телевизионен апарат. Твърди, че котлонът е разрешена за притежаване вещ и е бил внесен легално в затвора. Сочи, че той не консумира повечето компоненти от хранителното меню в затвора, а си приготвя храната сам, поради което отсъствието на котлон го възпрепятства да си приготвя храна.

На следващо място е посочено, че невъзможността за комуникация го поставя в условия на крайна изолация по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, особено като институции като Страсбург за комуникация с препоръчани писма.

Ответникът – Началник на Затвор – Стара Загора, в представен отговор на искането поддържа, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен.

На първо място счита процесното искане за процесуално недопустимо, тъй като така очертаният предмет на спора не е във връзка с действия, посочени като нарушение на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което твърди, че за И. Г. П. липсва и пряк и непосредствен интерес от водене на настоящото дело.

На следващо място се счита, че процесното искане е неоснователно тъй като от страна на П. не е доказано наличието на кумулативните предпоставки: 1/ допуснато бездействие, вместо дължимо фактическо действие; 2/ уронване на човешкото му достойнство или пораждане у него на чувство на страх, незащитеност или малоценност като пряк резултат от допуснатото бездействие / по арг. чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС/.Счита се, че в глава девета, раздел първи от ЗИНЗС, съответно в Глава втора, раздел първи на ППЗИНЗС, законодателят е посочил изчерпателно правата и задълженията на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“, като сред тях не е посочено разписано право на достъп до компютърна конфигурация и/или интернет, нито да получават/изпращат кореспонденция по електронен път.

Ответникът се позовава на нормите на чл.86, ал.1, т.З и т.5, 87 и 90 от ЗИНЗС, както и на чл. 75, ал. 1, чл. 77 , чл. 79 и 83 от ППЗИНЗС, като твърди, че изборът на най-подходящ начин на общуване сред законово регламентираните за лишените от свобода е изцяло основан на тяхната свободна воля и преценка. Сочи, че всички лишени от свобода имат право и им е осигурена възможност да комуникират, чрез писма, телефон, както и да провеждат свиждания с близки и срещи с адвокати, защитници и повереници, по време на които могат да се информират по всички важни за тях въпроси. Сочи, че на осъдените лица се осигурява възможност за ползване на радиоприемник, аудиоплеър, вестници, телевизор с кабелна телевизия. Същите не са възпрепятствани да получават косвен достъп до желаните от тях интернет адресати, чрез свои процесуални представители, защитници или довереници.

На следващо място се твърди, че в Затвора Стара Загора е създадена организация и съществуват правила относно изпращането и получаването на кореспонденция от лицата, настанени в пенитенциарното поделение, с които П. е запознат и следва да съобразява поведението си, и принципното несъгласие с условията, осигурени от затворническата администрация, съответстващи на допустимите норми и изисквания установени от пощенския оператор „Български пощи“ ЕАД, не обосновават неизпълнение на задълженията й. Посочено е, че пощенските марки представляват лична вещ, която лишените от свобода лица могат да получават, да ползват и да държат при себе си в спалното помещение, съгласно Раздел I, т. 6, б. "г" от Списъка на разрешените лични вещи предмети и хранителни продукти, които получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден от министъра на правосъдието със заповед № ЛС - 04- 267/17.06.2022г. на министъра на правосъдието.

На следващо място е посочено, че в Затвора Стара Загора е постъпило запорно съобщение, по силата на което е наложена обезпечителна мярка - запор по личната партида на И. Г. П.. Посочено е, че след това Затвора Стара Загора в качеството си на трето задължено лице носи отговорност за повторно плащане и преди да бъде наложен запор върху личната партида на осъденото лице, на длъжника - ищец в настоящото производство, му е връчена покана за доброволно изпълнение и от този момент нататък той е разполагал със способи за процесуална защита.

Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и съобразно последно утвърдения от министъра на правосъдието на 17.06.2022г. списък на разрешените вещи и предмети, вещта - телевизор е разрешена /с изрично посочени технически параметри/ - Раздел I, т. 5, б. "ж", но не и вещта – котлон, и даденото разрешение от началника на затвора П. да се ползва от същото, не променя статута й на забранена по смисъла на чл. 122, ал.2, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС и принципно може да бъде ревизирано с оглед възникването на различни обстоятелства.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.

Искането е подадено от лице с правен интерес по указания в закона ред пред компетентния съд, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМО.

В така подадената от П. жалба, с характер на искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, същият иска отмяна като незаконосъобразно извършен от служители на ГД"ИН" отказ да му предоставят един брой телевизор и един брой котлон, които той ползвал на законно основание, съгласно издадени му служебни бележки, както и че се съботира възможността да получава и изпраща пощенски писма и се забранява достъпът до компютър и интернет и поради това бил поставен в условията на „крайна“ изолация в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, т. е., в крайна сметка, искането до съда е: да се преустановят действията и бездействията на ГДИН, изразяващи се в отказ да се "осигури достъп до, респ. връщане на личните вещи" –телевизор и котлон, и възпрепятстване на правото на П. да ползва компютър и интернет, респ. да си закупи компютър, както и възпрепятстване на правото на жалбоподателя да изпраща и получава пощенски писма, и така бил поставян в условията на „крайна“ изолация.

На тази плоскост, Съдът приема, че е налице искане за прекратяване действието по фактическото задържане на въпросните вещи, както и преустановяване на противозаконно действие на Началника на Затвора Стара Загора, изразяващо се във възпрепятстване правото му да се ползва от компютър и интернет, както и да бъдат прекратени неправомерни действия и бездействия във вр. с кореспонденцията в и извън Затвора Стара Загора, като се твърди че същите са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

По същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

От представената по делото административна преписка се установява следната фактическа обстановка:

И. Г. П. е подал молба от 03.02.2024г. до Началника на Затвора – Стара Загора да му бъде разрешено да притежава електрически котлон и кухненски тиган, като е декларирал, че котлонът и тиганът му ще са за общо ползване.

Подадени са също молби на 03.07.2024г. и на 02.08.2024г. да бъдат донесени на П. по време на свиждане акумулаторни батерии за телевизионния му приемник. Във връзка с искането е постъпило Становище от ИСДВР да бъдат закупен батерии, описани в молбата, като е посочено, че администрацията на Затвора не може да закупи въпросните батерии на л. св. П., понеже същият има наложен запор от ДСИ.

На 03.02.2025 г. е подадена молба от П. да му бъде разрешено по време на свиждане да изнесе котлон за ремонт и евентуално на същото свиждане да внесе нов котлон. Върху молбата е поставена резолюция „Да“ и наличие на необходимите документи.

На 18.02.2025г. е депозирана молба от П. за внасяне на портативен телевизор след ремонт.

Изготвено е становище от ИСДВР, че донесения на свиждане портативен телевизор не е старият, който трябва да се отремонтира, а чисто нов, закупен заедно с дистанционно, адаптор и антена.

Приложена е също е служебна бележка от 04.03.2025г., в която е описано, че телевизорът не е старият отремонтиран, а този е чисто нов. (л.102).

От И. П. до Началника на Затвора е депозирана жалба с вх. № Ж-32 от 07.03.2025г.

На 28.03.2025 г. е изготвена докладна записка от инспектор СДВР, Г. Г. относно жалба с рег. № 94-4-109 от 14.03.2025г., в която е описано, че във връзка с жалба № 1 на 05.03.2025г., след извършена обстойна проверка от ръководството на затвора - гр. Стара Загора на техника, получена по време на свиждане на л. св. П., съгласно служебна бележка № 0001 от 02.03.2025, е установено следното:

„- съгласно молба вх. № М-232/20.02.2025 г. през м. февруари 2025 г, на свиждането трябваше да бъде донесен старият портативен телевизионен апарат, чийто батерии са били амортизирани, видно от молби вх. №М-833/04.07.2024г.; М-988/02.08.2024г..; М-1075/29.08.2024г. Донесен е портативен телевизор, който е чисто нов и се захранва от електрическата инсталация на спалното помещение, а не с батерии. Предвид това същият не е допуснат за ползване от л. св. П. заедно със стайна антена — 1бр. адаптер - 16р.; дистанционно - 1 бр.

-съгласно молба вх. №М - 164/05.02.2025 г., резолирана положително от Началника на Затвора би трябвало да бъде изнесен стар и внесен нов Котлон - 1 бр., но време на провеждане на свиждане през м.февруари 2025 г. Такъв е донесен на 02.03.2025 г., т.е. не е спазен хронологически срока в молбата. Ползването на котлони и фурни става по ред и,начин определен от Началника на Затвора като на основание списък на Наличните котлони и фурни в корпус на затвора - Стара Загора към 06.02.2025 г. на лишените от свобода от 5 гр. са определени котлони - 2 бр. и фурна — 1бр. Към настоящия момент в групата има два пълноценно функциониращи котлони, съответно във второ и девето спално помещение.

Във връзка с жалба №2 на лишения от свобода И. Г. П. до Министъра на Правосъдието е извършена проверка, която установи следното:

- Лишения от свобода П. желае промяна в „списъка на разрешените лични вещи от задържани яйца м лишени от свобода“ като по- конкретно иска да му бъдат внесени за: ползване „механична пишеща машина и персонален компютър - лаптоп“ . Съгласно чл. 82 ал. 7 от ЗИНЗС разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, се определят със заповед на Министъра на Правосъдието. В последния „списък с разрешени вещи“ от 17.06.2022 г. не фигурират исканите от лишения от свобода, вещи. Администрацията на Затвора - гр. Стара Загора няма правомощия да променя този списък или да допуска вещи, които не са в него…. Предвид гореизложеното, администрацията на затвора-гр. Стара Загора не е компетентна да изпълни исканията поставени в жалбата понеже са незаконосъобразни...“

До Началника на Затвора Стара Загора е изпратено писмо от Началника на отдел СДВРП, в което е посочено, че ползването на котлони в институцията става по ред и начин, определен от началника на затвора. Съгласно молба с peг. № 164/05.02.2025г. резолирана положително от началника на затвора, през м. февруари 2025 г. осъденият П. е следвало да изнесе стар и да получи нов електрически котлон, което не е осъществено, а донесеният през м. март котлон е върнат.

Относно искането да получи механична пишеща машина и персонален компютър (лаптоп) многократно му е разяснявано, че посочените вещи не фигурират в списъка на разрешените вещи и предмети, които може да притежава и ползва. На лишените от свобода е разрешено да комуникират чрез писма, телефонни разговори и свиждания със своите близки и представители на външни организации.

По отношение на удръжките по изпълнителни дела е посочено, че проверката е констатирала, че администрацията на затвора в Стара Загора спазва стриктно законовите норми и указанията по получените запорни съобщения. В тази връзка са извършени две проверки от инспектората на Министерството на правосъдието, които не са констатирали нарушения. Предвид гореизложеното, жалбата на лишеният от свобода И. Г. П. е приета за неоснователна.

Приложени по преписката са също молба с вх. № М-204 от 02.02.2023г. ; молба с вх. № М-426 от 25.04.2023 г., Експертно решение № 90278 от зас. 018 от 26.01.2024 г.; Запитване от И. П. с вх. № 482 от 17.01.2025г.; Молба с вх. № М -673 от 23.04.2025г.; Становище с вх. № 6365 от 20.10.2025г.; справка за парични трансфери на И. П. за периода 08.01.2024г.-08.07.2024г. Приложена по делото е също служебна бележка от 09.06.2021 г., в която е описано, че на И. П. е разрешено да внесе за ползване следните лични вещи-телевизор Portable Digital, радио Sencor.

В хода на съдебното производство са приети заверени копия на документи, в това число заповед № 04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места на задържаните под стража по реда на НПК, отговор № 30-12-1991 от 15.04.2025 г. по описа на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, докладна записка от инспектор Г. 5 група при Затвора Стара Загора от 28.03.2025 г., ведно с посочените в същата документи. Приложени са също постъпилите с молба становище с вх. № 6017/06.10.2025г. от И. П. писмени доказателства, както и писмо вх. № 6612/29.10.2025 г. от Началника на Затвора Стара Загора с приложени доказателства.

В последнопосоченото писмо от Началника на Затвора Пловдив е описано, че лишеният от свобода И. Г. П. не разполага с личен телевизор към настоящия момент. Посочено е, че ползването на котлони и фурни става по ред и начин, определен от Началника на. В V група, където пребивавал П., са налични котлони - 2 бр. и фурна - 1 бр. В посочената група има два пълноценно функциониращи котлона, съответно във второ и девето спално помещение. Ползват се от всички лишени от свобода настанени в нея.

В склада на Затвора, по партидата на И. Г. П. са налични: 1 (един) брой телевизор, ведно с прилежащите вещи: стайна антена — 1бр.; адапптер - 1бр. и дистанционно - 1 бр. Също така се съхранява и 1 (един) брой котлон.

Посочено е, че причините, поради които гореописаните вещи са налични за съхранение в склада на затвора са, че бройката на котлоните в V група, е вече максимално допустимата, съгласно електрическата инсталация на Затвора Стара Загора. Относно телевизора е описано, че през месец февруари 2025 г. притежаваният тогава от П. видеоприемник е бил развален и същият е депозирал молба да бъде предаден на близки, с цел ремонт. Съгласно молба вх. № М-232/20.02.2025 г. през м. февруари 2025 г. на свиждането е следвало да бъде донесен старият и вече ремонтиран портативен телевизионен апарат, чийто батерии са били амортизирани, видно от молби вх. № М-833/04.07.2024 г.; М- 988/02.08.2024 г.; М-1075/29.08.2024 г. Близките от своя страна са депозирали портативен телевизор, който е чисто нов и се захранва от електрическата инсталация на спалното помещение, а не с батерии или съвсем друг телевизор. Ето защо същият не е допуснат за ползване от л. св. П. заедно със стайна антена - 1бр.; адапптер - 1бр.; дистанционно - 1 бр.

Като свидетел по делото е разпитан В. Д. Д., който е посочил, че обитава същата килия, която обитава П.. Д. е показание, че в пета група в коридора няма телевизор за обществено ползване. Има информация, че му се е повредил телевизора и е бил изнесен за ремонт и при повторно внасяне на телевизора му е било отказано. Сочи, че всички телевизори в пета група са с контакт. Дава показания, че П. има за ползване малък котлон електрически, оплаквал се е, че ГД Изпълнение на наказанията не дава да си внесе новозакупения котлон. Описва, че наличните котлони в пета група са два, като единият е бавен, а другия е силен. Спомня си, че се е случвало П. да иска да ползва котлона, но той е бил зает от другите лишени от свобода.

Свидетелят е заявил, че не знае П. да е провеждал адвокатски срещи, свиждания. Дава показания, че има радио в спалното на П., както и книги. Сочи също, че другите лишени от свобода си имат телевизори. Не знае защо не е допуснат телевизора и е взет котлона на П., нито защо не са дали на П. да си внесе телевизора отново. Дава показания, че е имало котлон на П. в килията, която съвместно обитават, който е работил, но е имало някакъв проблем и сега този котлон не е при тях в килията.

При тази фактическа обстановка от фактическа страна съдът съобрази следното от правна страна:

Правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда правомощие за Министъра на правосъдието да утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.

В т. 3 от раздел III от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на Министъра на правосъдието, е предвидено, че котлони, малки фурни, тенджери и тигани могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, при условие, че се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора.

Видно от цитираните правила, Министърът на правосъдието в условията на оперативна самостоятелност има правомощието да определя лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража.

В конкретния случай, желаната от ищеца вещ - котлон е посочена в отделна група, за чието притежаване се изисква разрешение от началника на затвора. Това правомощие е делегирано от Министъра на правосъдието и също се изпълнява в условията на оперативна самостоятелност като овластените органи има задължението и възможността да преценят по целесъобразност във всеки конкретен случай дали да разрешат притежаването на вещи от тази група.

В случая, видно от представените писмени становища, както и служебна бележка от 04.03.2025г. в склада на Затвора, по партидата на И. Г. П. са налични: 1 (един) брой телевизор, ведно с прилежащите вещи: стайна антена — 1бр.; адапптер - 1бр. и дистанционно - 1 бр. Също така се съхранява и 1 (един) брой котлон. Посочено е, че ползването на котлони и фурни става по ред и начин определен от Началника на. В V група, където пребивава П. са налични котлони - 2 бр. и фурна - 1 бр. В посочената група има два пълноценно функциониращи котлона, съответно във второ и девето спално помещение. Ползват се от всички лишени от свобода настанени в нея. Причините, поради които гореописаните вещи са налични за съхранение в склада на затвора са, че бройката на котлоните в V група е вече максимално допустимата съгласно електрическата инсталация на Затвора Стара Загора.

Ищецът не доказва да страда от заболявания, които да налагат индивидуална хранителна диета. Не се твърди същият да е бил лишен от полагаемата му се безплатна храна в затвора, нито да е бил възпрепятстван да закупува допълнителна храна от предвидените за това места.

Не се установява соченото от ищеца поведение от страна на администрацията на затвора, с което да са засегнати правата му и да е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Относно искането за връщане на телевизора е констатирано при проверката, че не е върнат телевизора, който е занесен на ремонт, а е върнат чисто нов и се захранва от електрическата инсталация на спалното помещение, а не с батерии или съвсем друг телевизор.

Както е посочено и от процесуалния представител на ответника в т.5 от утвърдения списък за разрешени лични битови вещи изрично е посочено, че считано от 2022 г. и 2021 г. телевизорът се закупува от лавката на Затвора Стара Загора, има определени изисквания за телевизорите, които трябва да се спазват от затворническата администрация. Съобразно списъка за разрешени вещи от 2018, който е е действал към датата, когато П. е получил телевизора си от Затвора Бургас, това изискване не е било налично, поради което към онзи момент внасянето на телевизора е допуснато с параметри, съобразявайки заповедта на министъра от 2018г. Към днешната дата П. следва да съобрази с списъка за разрешените вещи, утвърден със Заповед №ЛС-04-267/17.06.2022г.

При наличието на обективна невъзможността за ползване на електрически котлон, тъй като бройката на котлоните в V група е вече максимално допустимата съгласно електрическата инсталация на Затвора Стара Загора, както и при искане за внасяне на телевизор, който е съвсем нов, вместо отремонтирания телевизор, за който е получено разрешение да бъде внесен, както и с оглед на обстоятелството, че извършването на преценка от Началника на затвора Стара Загора, дали са налице условията за притежаване и ползване на предвидените в т. 3 от раздел III на Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022г. на Министъра на правосъдието вещи, е задължение, поставено със самата заповед и изхожда от прилагането на конкретна правна норма, поради което в случая не са налице действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

При горната фактическа и правна обстановка съдът намира, че искането на П., да бъде задължена ГД „ИН“ да преустанови неправомерно действие по лишаването му от възможността да притежава готварски котлон и телевизор за лично ползване, се явява неоснователно.

По отношение на искането на П. да се преустановят действията, с които се възпрепятства на правото му да изпраща и получава пощенски писма, следва да се посочи следното.

С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция. Съгласно чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Съгласно чл. 78 ППЗИНЗС отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. В чл. 90 ЗИНЗС е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да подават молби и жалби, а в чл. 77 ППЗИНЗС е посочен реда, по който се завеждат тези молби и жалби.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че по отношение на л/св. И. П. от администрацията на затвора Стара Загора са извършени незаконосъобразни действия и бездействия, свързани с правото на кореспонденция. Разпитаният по делото свидетел също не дава никакви показания във връзка с твърденията на ищеца, че му е ограничено правото на кореспонденция.

По отношение на възраженията за наложени запори на банкови сметки, с оглед становището на ответника, че в Затвора Стара Загора е постъпило запорно съобщение, по силата на което е наложена обезпечителна мярка - запор по личната партида на И. Г. П. и от този момент нататък Затвора Стара Загора, в качеството си на трето задължено лице, носи отговорност за повторно плащане. Няма данни, нито твърдения, че П. се е възползвал от процесуалната възможност по чл.443 от ГПК да предложи изпълнение да бъде насочено към друга вещ или вземане. Наложените обезпечителни мерки не са изменени и не са отменени по съответния процесуален ред, поради което са и задължителни за изпълнение за Затвора Стара Загора.

Поради това, действията по изпълнение на конкретното запорно съобщение чрез наложения запор на средствата по личната партида в затвора на лицето, като действия на органа по изпълнение на наказанието, в случая са съобразени със задълженията на затворническата администрация, посочени в чл. 508 от ГПК и с предоставените й правомощия да извършва удръжки от сумите на лишените от свобода, съгласно действащите закони.

С оглед изложеното по отношение на искането на П. да се преустановят действията, с които се възпрепятства на правото му да изпраща и получава пощенски писма, не се установиха и действия и бездействия, които да са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, които да бъдат прекратени на основание чл. 276 ЗИНЗС.

По отношение на искането да се преустановят действията, свързани с ограничаване на правото на жалбоподателя, да му се осигури достъп до компютър или да му разреши закупуването на компютър и слот-интернет, следва да се посочи следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Съгласно чл. 82 ал. 7 от ЗИНЗС разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, се определят със заповед на Министъра на Правосъдието.

В съответствие с тази законова регламентация, Министърът на правосъдието е утвърдил приложената Заповед № ЛС-094-268 от 17.06.2022 г. относно разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Видно е от тази заповед, че л. св., в т. ч. настанени в ЗПС, нямат право да получават, ползват и държат при себе си компютърна конфигурация, дори само компютър, съответно да им бъде разрешено да закупят компютър. На това основание е недопустимо да бъде давана възможност за ползване по този ред от л. св. П. на компютърната конфигурация, като непопадаща сред разрешените за държане и използване при л. св. вещи, въз основа на заповедта на министъра на правосъдието.

На второ място, правното положение на лишените от свобода и по- конкретно техните права и задължения са регламентирани в глава девета от ЗИНЗС, раздел първи. Изрично е разписано в разпоредбата на чл. 75 от закона, че лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда; които са им отнети или са ограничени изрично със закон; чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието.

Това са право на работа срещу определено възнаграждение, право при съгласие от тяхна страна на доброволен неплатен труд, право на безплатна храна, самостоятелно легло и спални принадлежности; здравно осигуряване; престой на открито; свиждания; кореспонденция; парични суми за задоволяване на лични нужди и т. н. Освен правата, свързани с чисто битовите и физически потребности, лишените от свобода имат права, свързани и с техните социални, духовни и културни потребности. Изрично са разписани например правата им: да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици, да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на съответното място за лишаване от свобода - чл. 87 от ЗИНЗС; правото да създават и да публикуват свои авторски произведения, правото на занимания с творческа дейност - чл. 88 от ЗИНЗС; равен достъп до образователни, обучителни и квалификационни дейности - чл. 159 от ЗИНЗС; правото на лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, да се обучават в училища по тяхно желание - общо и професионално образование; професионално обучение; ограмотителни и професионални курсове; социално образование, като формите могат да бъдат дневна; вечерна; задочна; индивидуална; самостоятелна - чл. 162 от ЗИНЗС; чл. 163 и сл. от закона регламентират право на участие в организирани творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура; право на участие в спортни игри и упражнения, туристически излети, посещения на културни мероприятия и спортни прояви извън местата за лишаване от свобода; достъп до библиотека; възможност за абониране за издания на местните и националните печатни медии; възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползването на съответна литература; право на организиране и участие в самодейни органи на лишените от свобода и т. н.

Видно е от всичко изложено на първо място, че нито ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС предвиждат възможности за предоставяне от затворническата администрация на лишените от свобода за самостоятелно и/или групово ползване от тяхна страна на компютър, респективно компютърна конфигурация. Нито предвиждат регламентираните и изброени горе права да могат да се осъществяват, упражняват посредством ползването на такава. Не е предвидено нито безусловна, нито при наличието на някакви конкретни параметри възможност за л. св., и съответстващото на тази възможност, реципрочно задължение на затворническата администрация, за ползване, съответно предоставяне за ползване на компютър. Такава нарочна възможност например е предвидена за ползването при определени условия и ред и в зависимост от правното положение на осъдения, вида на наказанието и режимът, при който изтърпява, да полза вестници, списания, книги, да слуша радиопредавания, да гледа телевизия. По аргумент от съдържанието на списъка с разрешение вещи, има право да ползва аудиоплеър, електронни игри, лични музикални инструменти, шах, домино, карти, табла и т. н. Все възможности, които изрично са регламентирани, разписани в закона, уреждащ статута и правата на лишените от свобода. По аргумент на обратното основание, липсата в закона на предвидена възможност както за използване на собствени, така и за използване на предоставени от затворническата администрация компютър/компютърна конфигурация, изключва задължението на последната да се съобрази с искане в тази насока, съответно-изключва отговорността й при отказ да бъде предоставена за ползване такава вещ. Именно поради липсата на такова регламентирано в закона задължение .

На основание гореизложеното, депозираното от И. П. искане, по реда на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, свързани с ограничаване на правото на жалбоподателя, да му се осигури достъп до компютър или да му разреши закупуването на компютър и слот-интернет, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Тези съображения са важими и относно оплакванията на жалбоподателя, че е поставен в условието на „крайна изолация“.

Своите интелектуални, културни, социални, най-общо духовни потребности П. може да задоволява по допустимите от закона начини и средства. Така ЗИНЗС и ППЗИНЗС предоставят на лишените от свобода равен достъп до образователни, обучителни и квалификационни дейности, създаване на условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура, достъп до библиотека, възможност за удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди, както и за ползването на съответна литература и други възможности. Но същите се съобразяват с индивидуалните особености на конкретния случай. В зависимост от режима на изтърпяване на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, поставените на строг режим осъдени може да се настаняват с мотивирана заповед на началника на затвора в общи помещения с останалите лишени от свобода и да участват във всички дейности заедно с тях.

С оглед гореизложеното, не се установява соченото от П. поведение от страна на Началника на затвора Стара Загора, с което да са засегнати правата му и да е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

При горната фактическа и правна обстановка, съдът намира, че искането на И. П. да бъде задължен Началникът на Затвор – Пловдив да преустанови неправомерно действие по лишаването му от възможността да притежава готварски котлон и телевизор за лично ползване, да му осигури достъп до компютър или да му разреши закупуването на компютър и слот-интернет; да му осигури възможност да си закупи пощенски марки и да изпраща препоръчани писма, се явява неоснователно.

Разноски в настоящото производство не са заявени, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 1901/28.03.2025г., с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, подадена от И. Г. П., [ЕГН], който изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Стара Загора, срещу действия и бездействия на началника на Затвора Стара Загора да му осигури достъп до компютър или да му разреши закупуването на компютър и слот-интернет, да му върне иззетите телевизор и котлон, да му осигури възможност да си закупи пощенски марки, и да изпраща препоръчани писма.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в тридневен срок от съобщаването му.