№ 71
гр. , 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Частно гражданско дело
№ 20221860100168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.26 СК.
Постъпила е в РС-П. молба с вх. № 804/25.03.2022г. от Г. Н. К. с искане по чл.26 СК –
съдът да му даде разрешение да се разпореди със собствения си недвижим имот в с.М.,
описан в молбата, който е бил семейно жилище на него и съпругата му К. Г. К., с която са в
процедура по развод, като той желае да прехвърли имота в полза на сестра му Т.Н.С. срещу
задължение за издръжка и гледане, запазвайки си вещното право на ползване до края на
живота си.
Молителят твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор *********, по кадастралната карта и регистри на с.М., обл. С., ул.
„********“ №5, целия с площ 800 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 124 кв.м.,
заедно с построената в имота сграда с идентификатор *********.1- жилищна еднофамилна
сграда на 2 етажа, със застроена площ от 64 кв.м. и сгради с идентификатори *********.2 и
*********.3, представляващи според молителя подобрения в имота. Сочи, че имотът е
придобил през 1993г. чрез дарение от покойните му родители, като същият е единственото
му жилище. Сочи още, че през 2007г. сключил граждански брак с К. Г. К., от който брак
нямат деца. По време на брака нямали придобити недвижими имоти, които да са съпружеска
имуществена общност. Първоначално отношенията им били добри, но не след дълго
съпругата му променила отношението си към него, като много често провокирала
конфликти, а освен това се държала лошо и с покойните му майка и баща и други роднини.
Отношенията особено се влошили след 2011г., откогато практически не живеят като
семейство. Нямали каквито и да е съпружески контакти. Съпругата често отсъствала от дома
1
им, а молителят дори получил информация, че тя има интимни отношения с други мъже,
които са несъвместими с брачните им отношения. Единственият интерес на съпругата му
бил към неговия доход и лично имущество. Молителят твърди, че през 2018г.
здравословното му състояние рязко се влошило и страдал от сериозни заболявания, въпреки
което съпругата му не проявила нито съчувствие, нито грижа за него и домакинството. През
януари 2022г. претърпял пореден исхимичен мозъчен инсулт, като дори и в тази сложна и
животозастрашаваща за него ситуация, тя отново не проявила грижа и съчувствие. Нещо
повече- след като претърпял инсулта, съпругата му напуснала трайно жилището, от когато
той не знаел къде е тя, а за него се грижела сестра му и племенниците му. Опразнената от
съдържание брачна връзка била причината молителят да подаде и искова молба за
прекратяване на брака по вина на съпругата. Влошеното му здравословно състояние водело
до необходимост спрямо него да се полагат сериозни грижи, които не търпят отлагане. Сочи,
че не може да разчита на такива грижи от съпругата си, с която все още не са разведени, а
няма и деца, поради което може да разчита за грижи само на сестра си и племенниците си.
Заради това сочи, че желае да сключи договор със сестра си Т.Н.С., по силата на който да й
прехвърли правото на собственост върху своя недвижим имот срещу задължението на
сестра му за издръжка и гледане, при запазване в негова полза доживотно на вещното право
на ползване. По този начин искал да си осигури и гарантира, че за него ще бъдат полагани
необходимите грижи, включително извършване на подобрение в жилището чрез изграждане
и обзавеждане на вътрешно сервизно помещение- баня с тоалетна, тъй като той има
затруднения в придвижването и такова помещение му е необходими. Искането си до съда
отправя и с оглед на това, че описаният в молбата имот евентуално би бил квалифициран
като семейно жилище по параграф 1 от ДР на СК.
Въпреки възражението на молителя, Съдът е конституирал като заинтересована
страна и съпругата на молителя – К. Г. К., като й е предоставил възможност да вземе
становище до датата на съдебното заседание. Такова писмено становище е постъпило на
23.05.2022г. и с него К.К. признава, че с молителя Г.К. са съпрузи, който брак е втори за нея,
след като първият й съпруг, от когото има 3 деца, е починал. Твърди, че брачните отношения
с Г.К. отначало били добри и докато двамата имали работа, нямали парични проблеми. Не
успели да имат деца, като проблемът според медицинските данни бил при съпруга й. След
като не успели да се сдобият с деца, съпругът й започнал да се прибира пиян, да вдига
скандали, както и да й оказва физически и психически тормоз. Двамата силно се отчуждили
в отношенията си. Съпругът й се държал лошо с родителите си, а обвинявал нея, че не се
грижи за тях. След като родителите му починали, той започнал повече да пие, влошило се
здравословното му състояние, получил исхимични мозъчни инсулти, но не й се доверявал
при закупуването на лекарства, а я пращал само за алкохол и цигари. Съпружеските им
контакти станали невъзможни. След настъпване на Ковид-пандемията тя била съкратена от
работа и до момента все още била без работа, а финансово нямала никаква подкрепа от
негова страна. Като безработна ходела да помага на децата си за отглеждането на шестте й
внуци, но въпреки това съпругът й я обвинявал, че отсъства от вкъщи. Твърди, че по време
на брака получила наследство от майка си в размер на 10 000 лв., което със съпруга й
2
вложили в ремонти, като подмяна на дограма и закупуване на битова техника. Моли съда да
не уважава искането за даване на разрешение за разпореждане със семейния им имот на
съпруга й Г. Н. К. поради неприключеното бракоразводно дело, участието й през
последните 16 години в семейния живот с труд и лични средства и тъй като не притежава
друго жилище и подслон. Желае да й бъде разрешено да остане да живее в част от
жилището. Прехвърлянето на имота на сестрата на молителя не решавало жилищните му
нужди, а само оставяло нея в безизходно положение, без възможност за подслон.
В откритото съдебно заседание молителят Г. Н. К. се явява лично и с упълномощения
адв.Г.И. от САК, който заявява, че поддържат исковата молба, а в хода по същество на
делото заявява, че са събрани множество убедителни доказателства, от които безспорно се
установява изложената от тях фактическа обстановка. Сочи, че г-н К. е в трудна ситуация, с
влошено здравословно състояние и във влошени отношения с формално все още съпругата
си К.К.. Сочи, че между двамата е налице висящ бракоразводен процес и не се очаква, и е
невъзможно, бракът да бъде заздравен, тъй като е изпразнен от съдържание както законово,
така и морално. В хода на процеса станало ясно, че вината за влошените взаимоотношения е
на К.К.. Станало ясно още, че доверителят му от 2018г. е във влошено здравословно
състояние, като за съжаление през последната година влошаването е ескалирало и към
настоящия момент той е в състояние, при което има нужда от полагането на грижа за него.
Установило се, че К.К. не полагала грижа за него дори във времената, в които е бил здрав,
както и след като той се разболял. Не се и очаквало тя да се грижи за него. Установило се, че
Г. е в добри отношения с неговата сестра и нейното семейство; че сестра му полага
ежедневни грижи за него, включително и за неговото медицинско обслужване, а така също и
на битово ниво, с оглед осигуряването на един добър и нормален начин на живот. В една
такава ситуация, в която молителят бил уязвим, както от гледна точка на здравето си, така и
на влошените отношения със съпругата си, за г-н К. било нужно да има сигурност, че както
към настоящия момент, така и за в бъдеще, ще получи необходимата грижа. Единственият
вариант да получи тази грижа според адв.И. е сестра му и нейното семейство. Между него и
сестра му имало принципна уговорка, която е следствие на неговото желание да прехвърли
собствеността върху недвижимия имот в с.М., като сключи със сестра си договор за
издръжка и гледане, срещу което да й прехвърли собствеността, като двамата имали
принципна договорка това да се случи при запазване на вещното право на ползва в полза на
Г.К., без ограничения във времето и до живот. Един такъв договор според адв.И. би
гарантирал допълнителна сигурност- както житейска, така и правна за доверителя му, че
необходимите грижи ще му бъдат осигурени. Исканата от него сделка би гарантирала
полагането на такива грижи, а в същото време би гарантирала, че той ще има подсигурено
жилище до края на живота си и няма да има притеснение по отношение на своя живот, както
на битово ниво, така и по отношение на възможността да има жилище. Ето защо адв.И.
моли съда да уважи молбата на Г.К., като бъде дадено разрешение същият да сключи
договор за издръжка и гледане със своята сестра срещу прехвърлянето собствеността на
имота в с.М. в полза на сестра му, при запазване на вещно право на ползване в негова полза.
3
Претендира разноските, направени в производството в случай, че съдът намери това за
допустимо.
Заинтересованото лице К.К. се явява лично в откритото съдебно заседание и заявява,
че оспорва молбата на съпруга си, защото нещата, които той е заявил, не са истина. Казва, че
жилището е семейно и тя няма друго жилище, в което да живее. Поради това не желае съдът
да допуска разпореждане с имота. Сочи, че е безработна в момента и иска да има достъп до
жилището и да й се плати каквото й се полага, тъй като 16 години са били в брак.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, намира следното от
фактическа страна:
Към исковата молба са представени набор от писмени доказателства, които съдът е
приел и следва да бъдат взети предвид при преценката по предмета на делото.
Видно от удостоверение за граждански брак серия УС-0 № 270770/********г.,
издадено от община М., Г. Н. К. и К.Г. А., са сключили граждански брак на ********г. в
с.М., обл. С., когато и съпругата е приела фамилията К..
Видно е от представената искова молба, изхождаща от Г. Н. К., че същата е
входирана в Районен съд-П. на 28.02.2022г. и с нея той е инициирал бракоразводно дело,
посредством което е поискал да бъде прекратен бракът му с ответницата К. Г. К. като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.
И молителят Г.К. и заинтересованото лице- К.К. признават факта, че
бракоразводното дело не е приключило все още с влязло в сила решение. Съдът извърши и
служебна проверка за това, като установи, че има постановено решение, което не е влязло
обаче в сила.
Молителят е представил множество епикризи от различни лечебни заведения, от
които се вижда, че той е постъпвал нееднократно на лечение в периода от 2018г. до момента
и са му поставяни различни диагнози: остра бъбречна недостатъчност, хипертонична болест,
увреждания на междупрешленните дискове на гръбначния стълб, а в началото на 2022г. –
исхимичен мозъчен инсулт във вертебро-базиларната система, псевдобулбарен синдром,
мултиинфарктна енцефалопатия, корова атрофия. Съдът също лично се убеди, че при
молителя има последствия от преживения инсулт, тъй като трудно се придвижва и говори
изключително затруднено. Същият е представил и резултати от изследвания- рентгенови
изследвания и компютърни томографии, на база на които са формирани заключенията на
лекарите и крайните диагнози. Представени са и етапни епикризи от февруари и март
2022г., от които е видно, че молителят има и хиперплазия на простатата. Видно е от
представеното Експертно решение №1511 от зас. №127 от 06.07.2020г. на ТЕЛК Общи
заболявания към УМБАЛ „Света Анна С.“ АД, че молителят Г. Н. К. е освидетелстван с 50%
трайно намалена работоспособност за срок от 3 години /до 01.07.2023г./, издадено на
основание констатираните при него увреждания на междупрешленните дискове и
хипертонична болест.
Молителят е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том III,
4
дело № 676/1993г., издаден от районен съдия в гр.П., с който Н. Г.ев К. и съпругата му В.С.
К. са дарили на сина си Г. Н. К. следния свой собствен недвижим имот: дворно място,
съставляващо парцел VII-322, в кв. №5 по плана на с.М., С. област, с площ от 800 кв.м., с
неуредени сметки по регулация за 142 кв.м., заедно с построената в него двуетажна сграда
със застроена площ от 64 кв.м. Представена е актуална скица, издадена от Службата по
геодезия, картография и кадастър- С. област на дарения на молителя имот, според която към
момента имотът със стар регулационен номер 322 в кв.5, парцел VII в с.М. представлява
поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта на с.М., одобрена със
Заповед № РД-18-74/05.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 819 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, съседи: 48324.200.1157, 48324.200.323, 48324.200.1461, 48324.200.321. Според
скицата на имота в него има построени три сгради, а именно: сграда с идент. № *********.1,
застроена площ 64 кв.м., брой етажи - 2, предназначение- жилищна сграда- еднофамилна;
сграда с идент. №*********.2, застроена площ 29 кв.м., брой етажи – 1, предназначение-
друг вид сграда за обитаване; сграда с идент. № *********.3, застроена площ 22 кв.м., брой
етажи- 1, предназначение – склад. Представени са скици и на самите сгради. Като единствен
собственик на поземления имот и трите сгради в скиците е вписан Г. Н. К..
В съдебно заседание от страна на молителя е представена и декларация по чл.534
ГПК, с която Г.К. декларира, че от брака с К.К. нямат родени деца; няма непълнолетни
членове на семейството и че той не притежава друго жилище, освен процесното.
К.К. пък е представила Удостоверение от Агенцията по вписванията, според което за
периода от 01.01.2006г. до 27.05.2022г. по персоналната партида на К. Г. К. има вписан само
един договор за доброволна делба от 2020г., на основание на който тя е придобила 5/8 ид.ч.
от поземлен имот в гр.П., ул. „*******“ №32 и находящите се в него 3 бр. сгради и други
вписвания по нейната партида няма.
Разпитани са в съдебно заседание, по инициатива на процесуалния представител на
молителя К., трима свидетели- сестрата на молителя – Т.Н.С., неговият племенник – К.В. И.
и приятел на молителя – Северин Теодоров Груйкин. И тримата свидетели са предупредени
за наказателната отговорност, която носят и еднопосочно заявяват и твърдят, че Г.К. е в
тежко здравословно състояние; че за него се грижи именно неговата сестра и семейството й,
както и че съпругата му К. К. не полага никакви грижи за него и дори би могла да
представлява опасност за живота и здравето му, тъй като се стреми към наследството му. И
тримата свидетели са категорични, че когато К. е получил мозъчен инсулт, съпругата му не е
повикала Спешен екип, нито се е обадила на роднините му. И тримата твърдят, че съпругата
на К. не се е грижила и за дома им- процесния имот, който в момента е в много лошо
състояние и изключително занемарено. И тримата свидетели са категорични, че няма
вариант молителят и съпругата му занапред да живеят като семейство. Категорични са, че за
него няма друг вариант за грижа, освен сестра му, тъй като те с К. нямат и деца. Сестрата и
племенникът на молителя са категорични относно невъзможността на молителя сам да се
грижи за себе си. Твърдят, че съпругата на К. не е грижовна и няма да се погрижи за него,
5
като се е отнасяла много лошо и с родителите на молителя, които са му дарили имота,
докато са били още живи. Според свидетеля К. И. К. и Г. са живели в процесния имот, като
впоследствие К. започнала да отсъства с дни, не се грижела за семейството и била постоянно
безработна. Свидетелят казва, че към момента по-скоро никой не живее в къщата, тъй като
вуйчо му живее с тях в гр.С., тъй като здравословното му състояние е много тежко и ходят
постоянно по доктори. Свидетелят казва, че към момента майка му е човекът, който се
грижи за молителя, като пере, чисти, готви, води го на доктори, купува му лекарства и
обслужва всички останали негови нужди. Според свидетеля И. вуйчо му иска да е спокоен,
че ще има кой да го гледа, че срещу собствеността на къщата ще бъде издържан, а и че ще
има кой да се грижи за къщата, за да може да живее там. Свидетелката С. описва подробно
състоянието на брат си и грижите, които полага за него. Казва, че през 2018г. той е получил
бъбречна недостатъчност, като е бил в болница и от тогава започнал да боледува, а миналата
година получил първи инсулт, след това и много тежък мозъчен инфаркт през 2022г.
Твърди, че го водят по лекари – на консултации и рехабилитации и това е непрекъснато.
Отделно от това го водели и на ТЕЛК. Твърди, че брат й живее при тях и грижите за него са
непрекъснати- ежедневни и постоянни. Изразява готовност да се грижи за брат си и
занапред, като казва, че вече е пенсионерка и няма проблем да осъществява грижите, а дори
може да си отиде с него и на село, тъй като той се притеснява да се прибере там заради
съпругата си. Признава, че с брат й имат уговорка да й прехвърли собствеността върху
имота срещу задължение за издръжка и гледане и смята, че това е напълно нормално, тъй
като това е къщата на майка им и баща им, която те са построили и за която семейството им
се е грижило. Казва, че няма никаква користна цел и би се грижила за брат си, независимо
дали ще й прехвърли собствеността, но това е бащиният им дом и няма причина К., която е
дошла „на готово“ там и не се е грижила за нищо в дома, да получава част от него.
Свидетелката С. е категорична, че брат й няма друго жилище. Казва, че има и финансова
възможност да се грижи за брат си и за имота, като в момента правят ремонт и строят
вътрешна баня и тоалетна, каквито не е имало в къщата. Казва, че изхвърлили всички стари
мебели и купили нови, за да осигурят нуждите на брат й когато се върне в дома си. Казва и,
че при прехвърляне на собствеността в нейна полза с брат й имат уговорка да запази право
на ползване върху имота, докато е жив.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съдът е сезиран от Г.К. с молба по чл. 26 СК - за постановяване на съдебно решение
за заместване на съгласието на заинтересованата страна – негова съпруга: за разпореждане
със семейното жилище, представляващо недвижим имот с три броя сгради в него, находящ
се в с.М., на ул. „********“ №5 - лична собственост на ищеца К..
Както вече бе посочено- макар да има висящо бракоразводно дело между Г.К. и К.К.,
същото все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което молителят все
още има правен интерес от молбата по чл.26 СК, същата е допустима и подлежи на
разглеждане.
6
В тежест на молителя К. е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) че
семейното жилище, описано в молбата, е негова лична собственост; 2) че жилището е
семейно и 3) че съпругата му не дава съгласие за разпореждане със семейното жилище.
Заинтересованата страна - съпруга, може да доказва, че разпореждането със семейното
жилище би било във вреда на семейството.
От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установяват
фактите, които подлежат на преценка от страна на съда.
Несъмнено е установено, че молителят и заинтересованата страна са съпрузи от 2007г.
и към момента бракът им все още не е прекратен. Самите те признават, че именно
процесният имот е жилището, в което са живели и представлява тяхно „семейно жилище“
по смисъла на пар. 1 от ДР на СК- „жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и
техните ненавършили пълнолетие деца“. В случая двамата съпрузи нямат деца, но това е
жилището, което са обитавали приоритетно по време на брака, макар да се каза от
свидетелите, че съпругата понякога е отсъствала за по-дълги периоди.
Семейното жилище несъмнено, изводимо от доказателствата, е изключителна лична
собственост на съпруга Г.К., който го е придобил чрез дарение от своите родители, към
които има гласни доказателства, че съпругата не се е отнасяла с грижа и уважение.
Несъмнено ясно е от заявеното от съпругата К.К., че тя не дава съгласие за
разпореждане от страна на нейния съпруг с неговия собствен имот. Тя иска от съда да
отхвърли молбата му, тъй като била в нейна вреда, тъй като тя няма къде другаде да живее и
тъй като също е влагала средства в имота.
След анализ на писмените и гласни доказателства настоящият съдебен състав намира,
че по делото не е установено, че разпореждането със семейното жилище би било във вреда
на семейство на молителя и заинтересованата страна. Съображенията за това са няколко. На
първо място, категорично се установява, че съпрузите са в силно влошени отношения, които
са необратими и е невъзможно повече да живеят като семейство, като двамата са в процес на
развод, който в близкото бъдеще се очаква да бъде факт, тъй като молителят е упражнил
потестативното си право да поиска прекратяване на брака, като е предявил иск с правна
квалификация чл.49, ал. 1 СК. Сами по себе си тези обстоятелства навеждат на извод, че
отношенията между съпрузите са трайно влошени и няма индиция да се подобрят.
Следователно актът на разпореждане със семейното жилище не следва да се приема, че ще
рефлектира отрицателно на семейството, тъй като отрицателните отношения в семейството
и към момента са налице. Други членове на семейството- деца, върху които исканата сделка
би рефлектирала отрицателно, също няма. Разпоредителната сделка не би могла да увреди
интересите на семейството като общност, доколкото се установява пълно прекъсване на
физическата, емоционална и материална връзка в брачното правоотношение. Всеки от
съпрузите има отделен самостоятелен интерес по отношение ползването и разпореждането
със „семейното жилище“. Интересът на съпругата К.К. е свързан с твърдението й, че няма
къде другаде да живее. Това не е доказано, тъй като от доказателствата е ясно, че тя
притежава 5/8 ид.ч. от друг имот в гр.П., както и че има три деца, при които евентуално би
7
могла да отседне, поне временно. Интересът на молителя К. пък е свързан с това да
обезпечи здравословните си нужди и грижата за себе си до края на живота си, предвид, че
към момента здравословното му състояние е силно влошено, повлияно от трайни и
заболявания, които не са с тенденция за излекуване. В тази хипотеза съдът счита, че
преимущество следва да се даде на собственика на семейното жилище, който иска да се
разпореди със своята собственост, доколкото обратното би означавало неоснователно
ограничаване на имуществени права, което само по себе си е неоправдано, а в настоящия
случай е и неморално, предвид че интересът на молителя да се разпореди с него е свързан с
най-висшите човешки блага - здравето и живота. Претенциите си за подобрения в имота
заинтересованата съпруга би могла да наведе в друг процес, не и в настоящия.
С оглед всичко гореизложено, Съдът приема, че молбата с правно основание чл. 26 СК
е основателна и като такава следва да се уважи.
Относно разноските:
Процесуалният представител на молителя К. навежда искане за присъждане на
разноски.
Според настоящия съд производството е на спорна съдебна администрация, Съдът е
сезиран да разреши спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях
да се отнася до насрещни права и задължения помежду им. Съдът, в тези случаи, не
присъжда спорно право, тъй като такова спорно материално право не съществува. Налице
между страните е обаче правен спор, който, като всеки двустранен спор следва да бъде
разрешен с участието на всички заинтересовани страни, в противен случай правото на
защита на някоя от тях ще бъде накърнено. Инициирането на делото е по причина, че
съпругата не е дала необходимото съгласие за разпореждане с процесния имот. Страните
/основна и заинтересована/ са призовани за съдебно заседание. Това ще рече, че страните са
участници в производство, за което са призовани и могат да упълномощят адвокат,
съответно могат да сторят разноски за организираната от тях правна защита. Съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК, с всеки акт, с който се приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на разпоредбата
на чл. 78 ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК „Общи правила“, които
са относими към всички производства, описани по – нататък, включително и тези на спорна
съдебна администрация, а също и за охранителните, ако се счете, че настоящото е такова.
Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за
средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство,
щом съдът е отсъдил по спора в нейна полза. Поради това заинтересованата страна - К.К.
следва да бъде осъдена да заплати на молителя Г.К. сторените от него разноски за
адвокатски хонорар и заплатена държавна такса- в общ размер от 625.00 лв.
По изложените мотиви, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
8
РАЗРЕШАВА, на основание чл.26 СК, на Г. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: общ.
М., с.М., обл. С., ул. „********” № 5, ДА СЕ РАЗПОРЕДИ с притежавания от него
собствен недвижими имот, а именно: Поземленият имот с идентификатор ********* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М., община М., обл. С., одобрени със
заповед № РД-18-74/05.11.15 на ИД на АГКК, с площ от 819 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план: 322, кв. 5, парцел VII, стар идентификатор: няма, при съседи:
48324.200.1157, 48324.200.323, 48324.200.1461, 48324.200.321, заедно с построените в
поземления имот сгради, а именно: сграда с идентификатор *********.1, застроена площ от
64 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с
идентификатор *********.2, застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор *********.3, застроена площ от 22
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: складова база склад, който имот има характера на
„семейно жилище“ по смисъла на пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния
кодекс, като ГО ПРЕХВЪРЛИ в ПОЛЗА на сестра си Т.Н.С. , ЕГН: ********** срещу
задължение за издръжка и гледане или в полза на което прецени друго лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Г. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с.М., обл. С., ул. „********” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. К., ЕГН: **********, с
адрес: общ. М., с.М., обл. С., ул. „********” № 5 сумата от 625.00 лв. /шестстотин двайсет
и пет лева/, която представлява направените от него разноски по делото за заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 2-
седмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9