Р Е
Ш Е Н
И Е № 64
гр.Кюстендил,
26.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№438/2020г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
ЕТ „Д.З.-И.“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, адвокат С.К. оспорва Акт
за установяване на публично държавно вземане №01/6500/8516 от 03. 09.2020г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акт, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Претендират
се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въз основа на заявление за
подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и одобрен
бизнес план “Къща за гости – преустройство, пристройка и надстройка на
съществуваща полумасивна сграда в къща за гости“
между ЕТ „Д.З.-И.“ с.М. /ползвател/ и ДФ „Земеделие“
/фондът/ е сключен договор №10/311/00958 от 12.11.2014г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони.
В одобрения бизнес план са заложени
финансови показатели, на базата на които проекта е определен като допустим –
съгласно приложение ІV „Финансово-икономически статус“, планираните приходи са
общо в размер на 304 000 лв. за всяка година от бизнес плана.
При извършени извънредна
проверка на място след плащане в периода 26.06.2019г. – 28.06.2019г. и
допълнителни административни проверки, е установено за три пълни финансови
години – 2016г., 2017г. и 2018г., изпълнение на бизнес плана средно аритметично
от 14.90% от заложените приходи, както следва: за 2016г. – 15.36% /общ размер на приходи от нощувки, фитнес, сауна и
механа в размер на 46 694.01 лв./, за 2017г.
– 15.71% /общ размер на приходи от нощувки, фитнес, сауна и механа в размер
на 47 753 лв./, за 2018г. – 13.65%
/общ размер на приходи от нощувки фитнес, сауна и механа в размер на 41 486
лв./.
С писмо изх.№01-6500/8516 от 25.10.2019г. ДФЗ е
уведомила жалбоподателя за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност за представяне на допълнителна
информация в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК и възражение. Депозирано е
възражение от кандидата с вх.№01-6500/8516/11.11.2019г.
Издаден е оспорения Акт за установяване на публично
държавно вземане №01/6500/8516 от 03.09.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - София на основание чл.20а, ал.1 и 2 и чл.27, ал.3 и 7 от
ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК във вр. чл.46,
ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2 и чл.2 от Наредба №30/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. С него е установено задължение на ЕТ за неизпълнение на
финансовите показатели в бизнес плана в размер на 312 749.16 лв.
/определено на основание т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 – 2013г./. Основните мотиви на органа са свързани с
неизпълнение на поети от ползвателя нормативни и договорни задължения съгласно
т.4.12 и т.4.18 от договор №10/311/00958 от 12.11.2014г., а на чл.46, ал.1 от
Наредба №30/11.08.2008г. се е позовал за правото си да иска връщане на вече
изплатените суми.
По делото е изготвено и прието като неоспорено
заключение вх.№346/19.01.2021г. на в.л. М.В.. Посочен е размерът на заложените
приходи от субсидираната дейност и размерът на реализираните приходи, както
следва: за 2016г. - заложени приходи 304 000 лв. и реализирани 46 694.01
лв. или 15.36% изпълнение; за 2017г. - заложени приходи 304 000 лв. и
реализирани 47 753 лв. или 15.71% изпълнение; за 2018г. – заложени приходи 304
000 лв. и реализирани 41 486 лв. или 13.65%. Средноаритметичното изпълнение е
определено на 14.90%.
В заключението по искане на оспорващия е даден
процента на изпълнение на база планирани приходи, съгласно бизнес плана и
приходите от амортизация на дълготрайни активи. Данните са съгласно представени
от търговеца отчети за приходи и разходи
и оборотна ведомост. Средноаритметичният процент за трите финансови години би
бил 22.00 %.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на АУПДВ на основанията по чл.146 от АПК и по реда на
чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Същият е в писмена форма и съдържа изложение на фактически и
правни основания, които обективират волята на
административния орган.
Анализът на доказателствата на основата на приложимата
правна уредба обуславя извод за постановяване на акта при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определени в съответния закон. Оспореният в настоящото
производство АУПДВ е издаден на 03.09.2020г., т.е. при действието на новите
разпоредби на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019г. в сила от
28.06.2019г./. Съгласно нормата
на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява
с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон. А в разпоредбата на ал.7 е предвидено, че дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. С чл.20а, ал.5 от ЗПЗП /в
сила от 28.06.2019г./ компетентността за издаване на административния акт и в
двата случая е предоставена на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Дадената правна регламентация сочи, че след изменението на ЗПЗП, считано от
28.06.2019г. се прави разграничение на хипотезите, при които за дължимост на подлежаща на възстановяване финансова помощ се
издава АУАДВ и за кои решение за финансова корекция.
Видно от съдържанието на оспорения акт фактическото
основание за издаването му е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план
на ЕТ приходи за периода 2016г., 2017г. и 2018г. Изхождайки от даденото
разграничение в чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП съдът приема, че заложените в бизнес
плана финансови показатели представляват по своето естество индикатори за
изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките
от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране размера на
финансовата помощ, тъй като се осъществява материалноправната
хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори.
Следователно трябва да се издаде решение по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. В този
смисъл съдът счита, че административния орган неправилно е приложил реда по
ЗПЗП с издаване на АУПДВ, тъй като след изменението на закона с въвеждането на
чл.27, ал.6 и ал.7 се явява неприложима разпоредбата на §4, ал.3 от ПЗР ЗУСЕСИФ.
Неприложима е и разпоредбата на §12 от ПЗР ЗИДЗПЗП /бр.2/2018г./, тъй като
периодът на мониторинг по процесния договор е изтекъл на 12.11.2019г. /срав. и контролен лист – л.464/. Новите норми изрично
препращат към ЗУСЕСИФ, както по отношение на материалноправните
основания за налагане на финансова корекция - по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ,
така и по отношение вида на административния акт – решение за налагане на
финансова корекция и реда за неговото издаване - чл.73 от същия закон.
Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АУПДВ на
изпълнителния директор на ДФЗ за незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения във връзка с вида на акта
и реда за неговото издаване. Порокът засяга и материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда
на жалбоподателя разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 50 лв.
държавна такса, 5 657.49 лв. адвокатско възнаграждение /определено след
уважено възражение за прекомерност на база фактическа и правна сложност на
делото и чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ и 197 лв. възнаграждение за вещо лице /съгласно
протоколно определение на съда от 28.01.2021г. жалбоподателят е задължен да
внесе 197 лв. възнаграждение за вещо лице/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане №01/6500/8516 от
03.09.2020г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който на ЕТ
„Д.З.-И.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е определено за
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
312 749.16 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на ЕТ „Д.З.-И.“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съдебни разноски в размер на 5 904.49
лв. /пет хиляда деветстотин и четири лв. и четиридесет и девет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: